Р Е Ш
Е Н И Е
№………………./…………08.2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юли
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА – Мл. съдия
при
участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, сложи за разглеждане в. гр. дело № 1238 по описа на съда за 2020 год., докладвано от съдията К.
Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава ХХ-та ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Енерго
- Про Продажби” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. ”Вл. Варненчик” № 258, „Варна
тауърс” – Г срещу Решение № 491/04.02.2020 год.,
постановено по гр. дело № 6607/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е прието
за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищецът „В. – 05“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***
не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* със седалище гр.
Варна, сумата от 7291, 10 лева – стойност на служебно начислена (след прочит на
скрит регистър) ел. енергия за периода 20.01.2017г. – 19.01.2018г. за обект,
находящ се в ***, с абонатен № ********** и клиентски №**********.
В жалбата са наведени оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице
предвидените в ПИКЕЕ (отм.) условия за допълнително начисляване на количество
ел. енергия по партидата на абоната за процесния период. Твърди се, че
сумата от 7291, 10 лева, представлява стойност на
реално потребено количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните
месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на електромера. При извършена
на 19.01.2018 год. от служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна
проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищцовото дружество
ел. енергия и след „прочитане“ на неактивиран за търговски отчет регистър
(1.8.3) са установени 42926 кВтч ел. енергия, които са потребени от обекта на
дружеството-ищец (настоящ въззиваем), но не са отчетени при редовните месечни
отчети и съответно не са заплатени. Сочи, че в случая не е използвана
предвидената в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013 год.) методика, тъй като е
установено точното количество реално потребена, преминала през електромера и
съответно доставена до обекта на ищеца ел. енергия от 42926 кВтч, чиято
стойност последният дължи на дружеството – доставчик, на основание чл. 200, ал.
1, вр. чл. 183 ЗЗД.
Настоява за отмяна на решението и за
постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на
разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
отговор на жалбата не е подаден.
В писмено становище от дата 24.07.2020
год., ответникът по жалбата „В. – 05“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *** я оспорва, счита, че е неоснователна. Счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с
присъждане на сторените разноски.
Съдът съобрази следното:
Производството пред ВнРС е
образувано по предявен от „В. – 05“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: *** срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 258, Варна тауърс –
Г, отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 7291, 10 лева, представляваща
стойността на служебно начислено (след корекция) количество ел. енергия за
периода 20.01.2017 год. – 19.01.2018 год., за обект, находящ се в ***,
с аб. № **********, за която сума е издадена фактура с № **********/16.04.2019 год.
В исковата си молба ищецът твърди,
че е потребител на доставяна му от ответното дружество ел. енергия в обект,
находящ се в ***, с аб. № **********. Титуляр на партидата за обекта е И.Г.П.,
починала 1998 год., а ищецът е придобил през 2006 год. от правоприемниците на
починалото лице, имота, снабдяван с ел. енергия от ответника, с аб. №
**********. През месец април 2019 год.
ищецът установил, че дължи на ответника сумата от 7291, 10 лева по фактура №
**********/16.04.2019 год. твърди, че не дължи процесната сума, тъй като не е
потребявал начисленото количество ел. енергия за посочения период, както и
поради това, че липсва законно основание да бъдат начислявани допълнителни
количества ел. енергия за обекта му на потребление.
Настоява за уважаване на иска и за
присъждане на разноски.
В
писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби”
АД – Варна, чрез процесуален представител оспорва иска. Твърди, че е
недопустим, тъй като фактурата е издадена на името на предишен собственик –
лице, различно от ищеца, поради което и ищецът няма правен интерес от иска. Твърди
също, че няма доказателства ищецът да е собственик на имота, за който е
начислена процесната сума, няма данни да е подавал заявление за встъпване в
договорни отношения с ответника по повод продажбата на електрическа енергия за
гореописания обект на потребление. Настоява за прекратяване на производството
като образувано по недопустим иск.
В евентуалност навежда, че искът е
неоснователен.
Твърди, че на 19.01.2018 год. е извършена техническа проверка на електромера, отчитащ доставяната до
обекта с аб. № **********
ел. енергия, при която са снети показанията му и е
констатирано натрупано количество ел. енергия от 42926 кВтч в отчетен регистър
1.8.3., който не е активиран за търговски отчет. Количеството ел. енергия от
42926 кВтч е било потребено от обекта, но не е фактурирано и заплатено.
Електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която
след софтуерно «прочитане» на паметта на електромера е установила осъществена
намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия от
42926 кВтч по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Посоченото
количество ел. енергия от 42926 кВтч е остойностено с фактура № **********/16.04.2019 год.
По изложените съображения счита, че
начислената за обекта с аб. № ********** сума съставлява стойността на реално
доставена и потребена от обекта ел. енергия, заплащането на която ел. енергия ищецът,
в случай, че се установи, че е потребител на ел. енергия за процесния обект на
потребление, дължи на ответното дружество, на основание чл. 200, ал. 1, предл.
първо ЗЗД. Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представените
два нот. акта (л. 7-10 от делото на РС-Варна) ищцовото дружество се легитимира
като собственик на дворно място, находящо се в ***, представляващо УПИ ІХ-21,
кв. 16 по плана на селото, ведно с построените в него жилищна сграда и
стопански постройки.
Не е спорно, че описаният имот е
регистриран в базата данни на ответното дружество като обект с аб. № **********
и се снабдява с ел. енергия, доставяна от него.
От заключението на комплексната
електротехническа и геодезична експертиза е установена идентичност (по площ и
граници) между имота по горните два нотариални акта и електроснабдения
имот, регистриран в базата данни на ответното дружество като обект с абонатен №
**********.
Според представен на л. 31-32
от делото на РС-Варна констативен протокол № 11004185/19.01.2018 год., на
посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили
техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1115 0315 0074 8962, монтиран
на обекта с аб. № **********,
при която са снети показанията на СТИ
по следните тарифи: 1.8.1 – 3225 кВтч; 1.8.2 – 5061 кВтч; 1.8.3 – 42926 кВтч;
1.8.4 – 000000 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов.
Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с
пломба с № 448528 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в
присъствието на трима свидетели, за единият от които – М.Д.К.– е посочено, че е
член на домакинството на клиента, подписали протокола без забележки.
Извършената от БИМ, РО Варна
метрологична експертиза, материализирана
в протокол № 1003/14.04.2019 год. след софтуерно „прочитане“ на паметта на
електромера е констатирала намеса в тарифната схема на електромера, която за
типа електромер трябва да се състои от две тарифи: Т1 и Т2. Действително
потребената електрическа енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа
Т3 – 42926 кВтч. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия.
Съгласно представеното
по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено въз основа на
горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено начисляването
на допълнително количество ел. енергия за процесния обект от 42926 кВтч за
периода 20.01.2017 год. – 19.01.2018 год. За стойността на горното количество
ел. енергия е издадена фактура с № **********/16.04.2019 год. за сумата от
7291, 10 лева на името на И.Г.П., която е бивш собственик на имота – в тази
насока е нот. акт № 15/1989 год. на Рс-Провадия на л. 51 от делото на РС-Варна.
От протокол № 1046068/15.10.2015
год. за монтаж/демонтаж на електромер (л. 74 от делото на РС-Варна) е видно, че
на посочената дата на обекта с аб. № ********** е монтиран електромера с
фабричен номер 1115 0315 0074 8962. В
протокола не е отразено какви са били показанията на електромера при
неговия монтаж по отчетен регистър 1.8.3. Отразени са само показанията по
регистри 1.8.1 и 1.8.2 (за нощна тарифа и за дневна тарифа), които са били
нулеви.
От заключението на съдебно –
техническата експертиза, изслушано в първата инстанция, се установява,че
електромерът с фабр. номер 1115 0315 0074 8962, монтиран на обекта с аб. № **********, е от одобрен тип; преминал е метрологична проверка през 2015 год. Към
датата на проверката на 19.01.2018 год. е в срок на метрологична годност.
Отчитането на консумираната от обекта на ищцата ел. енергия е по две тарифи –
нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2). Наличието на данни, записани в регистър
1.8.3 се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за
параметризация на измервателния уред и по – конкретно – в тарифната му схема. Извършеното
претарифиране по отделните регистри е с цел неотчитане в пълен обем на
потребената от обекта ел. енергия по двата видими регистъра. Натрупаното
количество ел. енергия в регистър 1.8.3, който не е активиран за търговски
отчет (невизуализиран регистър) е възможно да бъде отразено там само след
човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера. Процесното количество ел. енергия от 42926 кВтч,
отразено в регистър 1.8.3, който не е активиран за търговски отчет, е преминало
през измервателната система на електромера, поради което и то е доставено до
обекта и съответно е потребено. Количеството
електрическа енергия от 42926 кВтч е математически правилно остойностено,
съобразно цената на електрическата енергия, определена от КЕВР за процесния
период.
В
съдебно заседание вещото лице е пояснило, че след като електромерът е монтиран
нов с нулеви показания по т. нар. „визуализирани“ тарифи – тарифи
1 и 2, то от това следва, че показанията и по останалите тарифи също следва да
са нулеви.
С оглед така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално
допустим, а доводите на ответника, настоящ въззивник, за недопустимост на иска
поради липса на правен интерес, а оттам и за недопустимост на
първоинстанционното решение, са неоснователни по следните съображения:
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, в
приложимата редакция на нормата ДВ, бр. 54/2012 год. „битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. А според т. 41б, б.
“а“ на § 1 от ДР на ЗЕ, в редакцията на нормата ДВ, бр. 35/2015 год. "Потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който
купува енергия или природен газ.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕ
– 2007 г. (приложими в случая, предвид отмяната на ОУ на ДПЕЕ и на ОУ на ДПЕЕЕМ
от 2014 год. с влязло в сила на 17.01.2017 год. Решение № 269/13.01.2016 год.
по адм. дело № 2896/2015 год. по описа на АдмС – София-град) потребител на електрическа енергия за
битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен
към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи" АД, с
променено понастоящем наименование „Електроразпределение Север“ АД, което
ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува
същата от „Е.ОН България Продажби" АД, понастоящем „Енерго-Про Продажби“
АД. Според ал. 2 потребител на електрическа енергия за стопански нужди е
физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа
на „Е.ОН България Мрежи" АД и което купува електрическа енергия за
стопански нужди, включително и лица на издръжка на държавния или общинския
бюджет.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ
(2007 год.) потребител на електрическа енергия за битови нужди може да бъде и
друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на имота, е дал пред "Е.ОН България Продажби" АД (сега
„Енерго-Про Продажби“ АД) съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде
потребител за определен срок. В този случай за задълженията към "Е.ОН
България Продажби" АД собственикът или титулярът на вещното право е солидарно
отговорен заедно с лицето, за което е дал съгласието си. Според ал. 3
потребител на електрическа енергия за стопански нужди може да бъде и друго лице
при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
имота е дал пред "Е.ОН България Продажби" АД съгласие в нотариално
заверена форма, лицето да бъде потребител за определен срок. В ал. 4 е
предвидено, че страна в отношенията с "Е.ОН България Продажби" АД (
сега „Енерго-Про Продажби“ АД) е лицето, явяващо се потребител по смисъла на
ал. 2 или ал. 3 и всички фактури се издават на негово име.
От анализа на цитираните норми на ЗЕ
и на ОУ на ДПЕЕ – 2007 год. е видно, че потребител на
ел. енергия, а съответно и страна (купувач) по сключения при Общи условия
договор за продажба на електрическа енергия, е собственикът или носителят на
ограничено вещно право на ползване на обекта, снабдяван с ел. енергия. В
случая „потребител” на доставяната от ответника, в качеството му на краен
снабдител, ел. енергия по смисъла на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е ищецът, който от 2006
год. е собственик на процесния имот – терен, ведно с построените в него жилищна
сграда и стопански постройки, съставляващ обект на потребление на ел. енергия с
аб. аб. № **********.
Поради изложеното ищецът има правен
интерес от иска.
По основателността на иска съдът
намира следното:
Служебното начисляване на допълнителни количества ел.
енергия по партидата на ищцата е извършено по реда и при условията на обнародваните
в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. Същите са
издадени от Председателя на КЕВР (приети с Решение на КЕВР по т. 3 от Протокол
№147/14.10.2013 год.) в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми,
предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване
случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия,
и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр.
чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика на
подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Нормите на чл. 1 –
47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС
по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и към
момента на извършване на проверката на електромера на обекта на ищеца на дата
19.01.2018 год. не са
част от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение
№ 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр.
97 от 23.11.2018 г. Т. е., към момента на извършване на проверката на
електромера, измерващ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, чл. 48-51
ПИКЕЕ (2013 г.) са били част от действащото право, тъй като отменените текстове
на цитираните Правила не се прилагат от датата на обнародването в Държавен
вестник на Решението на Върховния административен съд на РБългария, с което те
са отменени.
Предвидените в ПИКЕЕ (2013 год.) хипотези
(„условия“ според текста на отменения чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ), при които
доставчикът на ел. енергия може да начисли допълнителни количества ел. енергия
по партидата на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката на
потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в
частност в разпоредбите на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на
законовата делегация, изведена от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ. А те са –
установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ; липса на
СТИ или промяна в схемата на свързване (хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда
или неточна работа на тарифния превключвател (хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ);
установена разлика между отчетеното количество ел. енергия и действително
преминалите количества ел. енергия (хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ), надлежно
констатирани при извършената по реда на чл. 47 ПИКЕЕ проверка.
Анализът на доказателствата по
делото не дава основание за извод, че начисленото количество ел. енергия от 42926
кВтч е действително доставено от ответника и потребено от обекта
на ищеца по следните съображения:
По делото не е установено, че при
монтажа на електромера с фабр. № 1115 0315 0074 8962, монтиран на обекта с аб. № **********
на дата 15.10.2015 год. регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания, поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при
метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет
регистър (регистър 1.8.3) е действително доставена от доставчика и потребена от
абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия. Няма и
данни, какви са били показанията на регистър 1.8.0 – т. нар. „сумарен“
регистър, в който се записва цялото количество преминала през електромера
електрическа енергия.
Съдът не кредитира
заключението на вещото лице в частта му, в която то обяснява, че след като
електромерът е монтиран нов с нулеви показания по т. нар. „визуализирани“
тарифи – тарифи 1 и 2, то от това следва, че показанията и по
останалите тарифи също следвало да са нулеви. По същността си това е предположение. Без данни за показанията на
електромера по всички регистри при неговия монтаж (например в протокола за
монтаж от служителите на „Електроразпределение – Север“ АД-Варна или в протокол
от първичната метрологична проверка преди пускането на електромера в
експлоатация, респ. преди монтирането му на обекта) подобен извод е
необоснован.
Т. е., по делото не са ангажирани доказателства, от
които да се установи при условията на пълно доказване, какви са били
показанията на отчетен регистър 1.8.3 при монтажа на електромера (което
очевидно е възможно да бъде сторено при монтажа на електромера, с оглед
възможността в последващ момент показанията на тези т. нар. „скрити“ или
неактивирани за търговски отчет отчетни регистри да бъдат „прочетени“ и от
служителите на „Електроразпределение Север“ АД-Варна), поради което и не може
да бъде обоснован безспорен и категоричен извод, че констатираното при
метрологичната проверка количество ел. енергия от 42 926 кВтч в неактивиран за
търговски отчет регистър (регистър 1.8.3) е действително доставена от
доставчика и потребена от обекта на ищеца, но неотчетена при регулярните
месечни отчети ел. енергия.
По тези
съображения сумата от 7291, 10 лева, представляваща стойност на начислено
количество ел. енергия за периода 20.01.2017г. до 19.01.2018г. за обект на
потребление, находящ се в находящ се в ***, с абонатен № **********, за която
сума ответното дружество е издало фактура с № **********/16.04.2019 год., е недължима.
Искът е основателен и
подлежи на уважаване.
В обобщение обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от делото разноски
на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 700 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Възражението на
дружеството – въззивник за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение от 700 лева е неоснователно, доколкото същото е в рамките на
установения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален
размер.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 491/04.02.2020 год., постановено по гр. дело № 6607/2019 год. по описа на
РС-Варна;
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ”Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на „В. – 05“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 700
лева (седемстотин лева) – разноски за настоящата инстанция,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.