№ 106
гр. Провадия , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ в публично заседание на четиринадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря Ивелина М. Вълчева
в присъствието на прокурора Светлозар Стоянов Кабакчиев
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20203130100805 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от ИЛ. ИВ. Н. срещу Т.. М. Р.. с
искане от съда да постанови решение, с което да лиши от родителски права ответницата по
отношение на детето им Г. И. Н.а и определяне в тази връзка на режим на лични отношения
между майката и детето. Ангажират се доказателства.
Ищецът твърди, че с влязло в сила решение № 340/12.11.2019 г. по гр.д. № 447/2019
г. по описа на РС-Провадия родителските права по отношение на детето Г. И. Н.а и
местоживеенето му са били предоставени на ищеца, както и че ответницата е била осъдена
да заплаща месечна издръжка в полза на детето, включително за минал период.
Посочва, че от ноември месец 2018 г. до днес ответницата е в Германия и през този
период не е потърсила контакт с детето, вкл.по телефона, въпреки че не е била
възпрепятствана да се вижда с детето, да получи информация за здравословното му
състояние и за всичко свързано с нея. Заявява се и че ответницата не е заплащала дължимата
от нея издръжка.
По същество, ищецът счита, че са налице условията, предвидени в залишаване на
ответницата от родителски права по отношение на детето, тъй като трайно не полага грижи
за него без основателна причина и не му дава издръжка.
Ответницата, чрез назначения й особен представител, оспорва предявения иск. Счита
същия за неоснователен. Счита, че следва да бъде доказана една трайна незаинтересованост,
липса на полагане на грижи за детето и кумулативно не се изпълнява задължението за
издръжка на детето или от страна на родителя е налице една тежка форма на вероятна
1
опасност от причиняване на вреда, която може да настъпи за детето. В тази връзка,
особеният представител, заявява, че не са приложени никакви доказателства в тази насока,
като следва да бъдат ангажирани повече такива с цел разкриване на обективната истина.
Възразява се и срещу посочения от ищеца нов режим на лични отношения би отчуждило
още повече детето от майка му.
По същество, се моли за отхвърляне на предявените конститутивни искове.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от
упълномощения от него процесуален представил. Поддържа предявените искове, моли за
уважаването им. Ответната страна, чрез упълномощения от нея представител, моли за
отхвърляне на исковите претенции. Представителят на прокуратурата лично в о.с.з.
поддържа становище за основателност на исковете.
По фактите:
По делото се установява, че родители на детето Г. Н.а, родено на 09.01.2016 г. са И.Н.
и Т.Р.. Както И., така и Т. работят през последните години в Германия, и двамата не се
задържат за продължителен период в България, като през това време за детето се грижи
сестрата на Т.. Отношенията на страните се влошават окончателно, когато ответницата
сключва през 2018 г. граждански брак с друг мъж в Германия. Свидетелката Н. Х. е във
връзка с И. от есента на 2018 г. Ищецът работи в Германия от есента на 2018 г., като през
това време Н. се грижи за Г., която се обръща към нея с думите „мамо“. Н. и Г. живеят в
гарсониера, като условията са добри. Жилището разполага с кухня, обзаведена с
необходимите уреди за едно съвременно домакинство. Другата стая е голяма, в която има
легло за детето. Г. е добре обгрижвана от Н.. Свидетелката води сутрин детето на детска
градина, а вечер го прибира. Бащата, откакто е в чужбина, рядко се връща, поради
естеството на трудовата му дейност, но изпраща ежемесечно финансови средства за
издръжката на семейството му, както и поддържа с него ежедневни контакти чрез
телефонни разговори и аудио-визуална връзка по интернет. Свидетелката също реализира
доходи от трудова дейност като личен асистент. Установява се, че докато И. отсъства от
страната, при отглеждането на Г., Н. разчита и на подкрепата на двете си дъщери, които са
от друг брак. От окончателната раздяла на страните през 2018 г. ответницата се връща в
България няколко пъти за периода от 2019 г – 2020 г., като има данни, че се е срещала с Г.
един път. Няма събрани доказателства, че Т. е изпращала финансови средства за издръжката
на Г.. Няма други данни по делото, от които да се установява, че ответницата се интересува
от детето, че има желание да общува с него, да го издържа финансово. Детето, от своя
страна, не познава биологичната си майка, няма точен спомен за нея и по изявления на
социалния работник – не се интересува от нея. По делото се установява, че родителските
права върху Г. са предоставени на баща й, а ответницата е осъдена да заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 150.00 лева и е постановен режим на лични отношения по реда на чл.
127, ал. 2 от СК с Решение № 340/12.11.2019 г. по гр.д. № 447/2019 г. по описа на РС-
Провадия. Бащата, към момента, не е предприемал действия по принудително събиране на
2
присъдената издръжка полза на Г..
Фактическите констатации на съда се основават на събрания по делото писмен
доказателствен материал – акт за раждане, Решение № 340/12.11.2019 г. по гр.д. № 447/2019
г. по описа на РС-Провадия, справка от ОД на МВР-Варна за задгранични пътувания на
ответницата, служебна бележка от СИС към РС-Провадия, както и на събраните гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Н. Х. и П. П.; изявленията на социалния
работник относно посещението на дома, в който се отглежда детето; част от обясненията на
ищеца, дадени пред съда при изслушването му.
Съдът кредитира изцяло всички представени писмени доказателства. Същите
допринасят за изясняване на част от релевантните по делото факти. Писмените
доказателства са във взаимна връзка помежду си, няма противоречия между тях, поради
което съдът им дава пълна вяра. Няма каквито и да е данни за заинтересованост на
свидетелите към изхода на делото, независимо от факта, че св. Н. Х. е във връзка с ищеца, а
св. П. П. – нейна приятелка. Релевантните по делото факти са свързани с личния живот на И.
и Г., поради което е логично св. Х. да разполага с преки впечатления относно отношенията
между И., Т. и Г., за която полага непосредствени грижи. Поради тази причина именно
гласните доказателства, изнесени от св. Х. са най-достоверни и съдът няма основание да не
ги кредитира. Те от своя страна се потвърждават и допълват от показанията на св. П. –
близка на семейството на св. Х., както и от целия събран писмен доказателствен материал.
Съдът дава вяра на част от обясненията на ищеца в о.с.з., че работи в Германия; че
ответницата заживява в Германия с друг мъж; че се прибира преди около година и се е
среща с Г.; че не проявява интерес към детето и не плаща издръжка, тъй като обясненията, в
една част представляват признание на неизгодно за ищеца обстоятелство, а в друга – се
доказват от събраните писмени и гласни доказателства. Относно хигиенни-битовите
условия на дома, в които се отглежда детето, съдът възприема тези факти от изявленията на
социалния работник в о.с.з., които кредитира изцяло. Служителят на ДСП-Провадия има
преки и непосредствени впечатления относно състоянието на жилището, в което живее Г.,
поради което изявленията следва да се приемат за достоверни.
По правото:
Съгласно разпоредбата на чл. 132, т. 2 от СК родителят може да бъде лишен от
родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му
дава издръжка. Законът изисква доказването на два обективни отрицателни юридически
факта – неполагане на грижи и даване на издръжка, и един субективен – това неправомерно
поведение на родителя да е извършено виновно, тоест родителят да има обективна
възможност да осигурява нужната грижа и издръжка, но въпреки това да не изпълнява това
свое задължение.
По делото се установи пълно и главно, че ответницата трайно се е дезинтересувала от
детето си Г.. Налице е пълна загуба на интерес към него. Няма данни да е налице проява на
3
активност на ответницата за контакт с детето през последните години за взаимно опознаване
и изграждане на емоционална връзка между тях. Без значение е обстоятелството, че
ответницата се среща преди около година с детето за един ден. Това е единствената
установената по делото лична среща за период от три години, като същевременно се
установява, че ответницата е влизала и излизала от България шест пъти за период от около
година – 2019-2020 г. Ответницата е тази, която трябва да проявява настойчивост и да
участва в грижите за детето, включително и в неговата издръжка, което е нейно законово
задължение и морална отговорност (вж. Р Решение № 58 от 16.04.2019 г. по гр. д. № 2931 /
2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение). По делото не са установени
обективни причини, поради които майката не изпълнява родителските си задължения.
Бездействието на ответницата е без основателна причина, независимо от факта, че пребивава
преимуществено в чужбина, тъй като има възможност да поддържа контакт с детето си, чрез
нужните средства за осъществяване на телефонни и аудио-визуални разговори. Няма данни
ищецът или св. Х., да възпрепятстват ответницата да осъществява контакт с детето си.
По делото се установи, че ответницата не осигурява под някаква форма – финансово
или в натура, лично или чрез другиго, издръжка за детето си. Без значение е фактът, че
бащата не търси по принудителен ред удовлетворяването на вземането на детето за
издръжка. Ответницата е длъжна, както по закон, така и по морал да осигурява поне
частично финансовата издръжка на детето си.
Съдът счита, че трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или
друг материален принос за отглеждането му сочи на противоправно поведение на
ответницата и представлява пълно неизпълнение на родителските й задължения (вж.
Решение № 290 от 20.02.2020 г. по гр. д. № 1119 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. Отделение).
Предвид горното, съдът счита, че по делото се установиха всички релевантни
юридически факти, предвидени в хипотезата на правната норма, обективирана в
разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, за лишаване от ответницата от родителски права по
отношение на детето Г.. Законодателят е приел, че подобно неправомерно поведение
представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения, което именно налага
предприемане на мерки за закрила на детето чрез лишаване от родителски права.
Следва да се отбележи, че съдът по своя инициатива предприе действия по
призоваване на роднини на ответницата, които да бъдат разпитани по делото, тъй като към
момента на постановяване на определението си, ответницата се представляваше от особен
представител, който беше в невъзможност да ангажира доказателства, поради липсата на
връзка с ответницата. В хода на делото, ответницата е била уведомена от своите роднини,
призовани, в качеството им на свидетели, за настоящото дело и неговия предмет – това се
доказва от факта, че ответницата е упълномощила адвокат. По искане на процесуалния
представител на ответницата, съдът отложи делото за разглеждане в друго открито съдебно
заседание, за да даде възможност на ответницата и представителят й да организират
4
защитата й. В последното по делото заседание, доказателства не бяха ангажирани, поради
което съдът прие, че следва да отмени определението си разпит на двама свидетели от
страната на ответницата, предвид собствената процесуална пасивност на страната, въпреки
разпределената тежест на доказване.
Съгласно правилото на чл. 134 от СК при лишаване от родителски права, съдът
следва да определи мерки относно личните отношения между родителя, чиито права се
отнемат и детето му, както и издръжка в негова полза, тъй като такава не е присъдена до
момента. Разпоредбата е императивна.
По отношение на мерките на лични отношения:
Правото на детето да запази личните си отношения и с двамата родители защитава
основен интерес за благополучието му. Г. е едва на 5 г. и не познава майка си, която от своя
страна живее в чужбина и не се интересува от него. Поради тази причина определянето на
стандартен режим на лични отношения, няма да бъде адекватно спрямо конкретната
фактическа обстановка. Детето има право да опознае майка си, което е в негов интерес.
Съдът намира, че предложеният режим на лични отношения от ищеца, а именно среща
веднъж на три месеца, лишава детето от възможността да общува пълноценно с майка си.
Отделно, съдът счита, че не е нужно срещата да се осъществява в присъствието на социален
работник и психолог, тъй като по делото няма данни поведението на майката да е от такова
естество, че срещата й с Г., да представлява риск за правилното физическо, психическо и
нравствено развитие на детето. Срещите могат да се осъществяват в присъствието на бащата
или упълномощено от него лице, което в достатъчна степен ще охрани интереса на детето.
Съдът счита, че следва да се даде възможност детето да се вижда лично с майка си,
поне два пъти месечно от 10.00 ч. до 16.00 ч., при евентуално нейно желание за това. Дните
не следва да бъдат конкретно определени от съда, тъй като майката живее в чужбина и
счита, че следва да бъдат определени от самите родители. Срещите следва да се
осъществяват в Република България, с оглед обичайното местопребиваване на детето. При
невъзможност от страна на родителите да определят ден и място – срещите следва да се
провеждат всяка първа и трета неделя от месеца в гр. Провадия.
Съдът следва да отбележи, че режимът на лични отношения на майката с детето следва да се
осъществява не само чрез личните свиждания, посочени по-горе, но и чрез контакт с него по
телефона или по-друг подходящ начин, например чрез различни мобилни интернет
приложения, които осигуряват както текстова, така и гласова и видеоконферентна връзка с
оглед развитите в днешно време средства за комуникация. Това е напълно допустимо и е в
съответствие изцяло със задължителните насоки, дадени в т. 4 на Постановление №
1/12.11.1974 г., на ППВС, който намират актуално приложение в днешно време.
Предвид горното, възможността майката да общува ежедневно с детето си по
телефона, е адекватна на днешните обществени отношения и нещо повече – то е в интерес на
детето. По пози начин ще се осигури една пълноценна връзка на Г. с майка му, в случай че
5
последната промени отношението си към него, което е от значение за психическото,
емоционално и нравствено развитие на детето. Комуникацията следва да се осъществява в
удобен за родителите и детето част чрез телефона на бащата, а когато е в чужбина – чрез
телефона на Н. Х.. При липса на постигнато съгласие относно часа – преди лягане на детето.
По отношение на издръжката: по делото се установява, че ответницата е осъдена да
заплаща издръжка в размер на 150.00 лева, която към момента е под минимума, предвиден в
чл. 142, ал. 2 от СК. Налице е изменение на обстоятелствата, при които е присъдена
първоначалната издръжка. Минималната работна заплата в България от 01.01.2021 г. е
650.00 лева, поради което издръжката не може да бъде по-ниска от 162.50 лева. Следва да
бъде изменена присъдената издръжка в актуален размер, тъй като съдът следи служебно за
интереса на детето – вж. т. 1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По делото няма данни, че ответницата упражнява трудова дейност на територията на
страната. Не са събрани данни и дали реализира доходи в чужбина. Въпреки това,
ответницата е задължена по закон да издържа детето си – арг. от чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от СК.
Издръжката се дължи до навършване на пълнолетие на детето. Съдът като взе предвид
възрастта на Г., чиито потребности, ще се увеличават с времето, намира, че следва да бъде
определена месечна издръжка в общ размер на 400.00 лева, от които 200.00 лева следва
бъдат поети от майка му. Този размер е в съответствие и с обществено-икономическите
условия в страна. Ето защо, ответницата следва да бъде осъдена да заплаща издръжка в
размер на по 200.00 лева месечно, считано от предявяване на иска, с падеж всяко 5-то число
на текущия месец.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените разноски, съобразно представените списък по чл. 80 от ГПК в общ
размер на 830.00 лева. Възражението на ответника за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар в размер на 500.00 лева е неоснователно, тъй като е под минимума от
600.00 лева, предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата № 1/2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ЛИШАВА от родителски права Т.. М. Р.., ЕГН:********** по отношение на детето
Г. И. Н.а, ЕГН: **********, поради трайно неполагане на грижи без основателна причина за
детето и неплащане на издръжка, на основание чл. 132, т. 2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ мерки за лични отношения между майката Т.. М. Р.., ЕГН:********** и
детето Г. И. Н.а, ЕГН: **********, на основание 134, т. 2 от СК, както следва:
6
Лична среща два пъти месечно в Република България в удобни за родителите ден и
място от 10.00ч. сутринта до 16.00 ч., в присъствието на бащата или упълномощено от него
лице. При невъзможност от страна на родителите да определят ден и място – всяка първа и
трета неделя от месеца в гр. Провадия. При взаимно съгласие на родителите, лична среща
между майката и детето може да бъде осъществявана и във всеки друг ден от месеца,
включително и за по-продължителен период от време.
Ежедневна комуникация с детето чрез телефона на баща му, а когато е в чужбина –
чрез телефона на Н. Х. или по друг подходящ начин, вкл. чрез вайбър, месинджър или др.
мобилно приложение, в удобен за родителите и детето час. При липса на постигнато
съгласие относно часа на разговора – преди лягане на детето.
ИЗМЕНЯ размера на определената с влязло в законна сила решение №
340/12.11.2019 г. по гр.д. № 447/2019 г. по описа на РС-Провадия, издръжка, дължима от Т..
М. Р.., ЕГН:********** в полза на детето Г. И. Н.а, ЕГН: **********, като УВЕЛИЧАВА
същия, от 150.00 /сто и петдесет/ лева на 200.00 /двеста/ лева месечно, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда - 02.09.2020 г. до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 134, т. 1, вр. с чл. 150 от СК
ОСЪЖДА Т.. М. Р.., ЕГН:********** да заплати на ИЛ. ИВ. Н., ЕГН:**********
сумата от 830.00 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Съобщение за решението да се изпрати на Община Провадия по постоянния адрес на
ответницата за вписване на лишаването от родителски права в регистъра по чл. 136, изр. 1 от
СК .
Препис от решението да се изпрати и на Дирекция “Социално подпомагане“-
Провадия, на основание чл. 136, изр. 2 от СК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
7