Р Е Ш
Е Н И Е
№ /27.05.2019 год., гр. Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХХVІ с-в, в
публичното заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Христиана Тонева, като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№3031
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, вр.
чл.190 ал.1 и ал.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр. чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Р.Б.Н., ЕГН **********,
В.Й.А., ЕГН **********, и С.П.Л., ЕГН **********,***, депозирана чрез
пълномощника им адв. М.К. от АК-Габрово, против Заповед № 3408/20.09.2018 г. на
Кмета на Община-Варна, подписана от П.П. – Заместник кмет на Община Варна,
съгласно Заповед № 0657/13.03.2017 г., с която на основание чл.190 ал.1 и ал.2,
вр. ал.6 от ЗУТ, на Е.С.А. (собственик на ПИ 10135.2552.1813), Д.А.Т.
(собственик на ПИ 10135.2552.5009 и ПИ 10135.2552.5010 - стар имот № 1817), Д.Й.С.
(собственик на ПИ 10135.2552.1802) и Я. И. В. (собственик на ПИ
10135.2552.1803), е разрешено прокарване на временен път, като съществуващия
път, обозначен в КК с идентификатор 10135.2552.2010, се разшири до ширина 3,50
м и се премине през ПИ 10135.2552.2023 (собственост на Р.Б.Н.), ПИ
10135.2552.2021 (собственост на В.Й.А.), ПИ 10135.2552.2019 (собственост на С.П.Л.),
както и през ПИ 10135.2552.2018 (с неидентифициран собственик), ПИ 10135.2552.2009
(собственост на Р.И.Б.) и ПИ 10135.2552.2011 (собственост на М.А.Ц. – Я.).
С жалбата се релевират нищожност и
незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и
несъответствие с целта му. Твърди се на първо място, че Е.А. не е надлежна
страна в административното производство, по което е издадена оспорената заповед
за временен път, тъй като по отношение на тази заявителка липсва надлежно
сезиране на компетентния административен орган. На следващо място се твърди
липса на ясни и конкретни мотиви в съдържанието на процесната заповед, което
поставя в невъзможност адресатите на ИАА да се ориентират в дейността на
компетентния административен орган при прилагането на закона, и по същество
представлява съществено процедурно нарушение. Излагат се твърдения, че от
заповедта не се установява за имотите на заявителите да е налице влязъл в сила
ПУП, съгласно който имотите да са урегулирани, т.е. в случая не са налице УПИ,
до които ще се осигурява достъп, и не е налице хипотезата на чл.190 ал.1 ЗУТ.
Твърди се и несъответствие на заповедта с целта на закона, тъй като видно от
графичната част към нея, извън териториалния обхват на временния път остават именно
имотите, до които достъп ще осъществява разрешения временен път, понеже той не
комуникира по никакъв начин с повечето от имотите на заявителите. На изложените
основания молят съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна Заповед
№ 3408/20.09.2018 г. на Кмета на Община – Варна, или евентуално да я отмени
като незаконосъобразна. В съдебно заседание адв. М.И. поддържа изцяло жалбата по
подробно изложените в нея доводи, доразвити и в пледоария по същество, като
претендира и сторените в производството разноски.
Ответникът – Кметът на Община Варна, редовно
призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
жалбата.
Заинтересованата страна Е.С.А. (собственик
на ПИ 10135.2552.1813), чрез пълномощника адв. Б.Х., не изразява становище по
основателността на жалбата.
Заинтересованите страни Д.А.Т. (собственик
на ПИ 10135.2552.5009 и ПИ 10135.2552.5010 - стар имот № 1817), и Д.Й.С.
(собственик на ПИ 10135.2552.1802) чрез пълномощника си адв. В.Т. *** изразяват
становище за неоснователност на жалбата и молят оспорената заповед да бъде
оставена в сила.
Заинтересованата страна Р.И.Б. (собственик на ПИ 10135.2552.2009),
редовно призована, не се явява и не изразява становище по съществото на правния
спор.
Заинтересованата страна М.А.Ц. – Я. (собственик
на ПИ 10135.2552.2011) чрез пълномощника си адв. В. *** изразява становище за
основателност на жалбата и моли за отмяна на заповедта.
След преценка на събраните в
производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
В Община Варна е постъпило заявление вх.№
АУ 197626 ВН/19.05.2014 г. от Е.С.А. - собственик на ПИ 10135.2552.1813 по КК
на гр. Варна, ж.к. „Изгрев“ с искане за издаване на заповед от Кмета на
Община-Варна за прокарване на временен път. За ж.к. „Изгрев“ има ПУП-ПУР,
одобрен с Решение № 467-2 по Протокол № 9 от 04 и 05.07.2012 г. и Решение №
552-6 по Протокол № 10 от 26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет-Варна, съгласно
който ПИ 10135.2552.1813 има лице на проектирана улица по ОТ
183-2506-628-629-630-673-631-632 с ширина 9м, и съществуващият на място път се
разширява от двете страни, засягайки части от единадесет имота. По постъпилото
искане е издадена Заповед № 3905/20.10.2014 г. на Кмета на Община Варна за
прокарване на временен път през ПИ 10135.2552.2015, ПИ 10135.2552.2014, ПИ
10135.2552.2011 и ПИ 10135.2552.1817, която е отменена с Решение №
861/17.04.2015 г. на Административен съд-Варна по адм.д.№ 3626/2014 г., влязло
в законна сила при постановяването му на 17.04.2015г.
Издадена е нова Заповед № 4471/ 28.10.2015
г. на Кмета на Община Варна за прокарване на временен път до ПИ 10135.2552.1813
през ПИ 10135.2552.1815 и ПИ 10135.2552.1816. След постъпило възражение от
собственика на ПИ 10135.2552.1816 е издадена Заповед № 4923/30.11.2015 г. за
отмяна на Заповед № 4471/2015 г. поради наличие на декоративни дървета в
трасето на временния път. Заповед № 4923/2015 г. е обявена за нищожна с Решение
№ 1740/04.08.2016 г. на Административен съд Варна по адм.д. № 3922/2015 г.,
потвърдено с Решение № 3470/21.03.2017г. на ВАС по адм.д.№ 11397/2016 г.
Заповед № 4471/28.10.2015 г. на Кмета на Община Варна е отменена с Решение №
1814/ 20.10.2017г. на Административен съд-Варна по адм.д. № 3421/2015 г., в
законна сила от 29.11.2017г.
Настоящото административно производство е
образувано по постъпили в Община Варна
заявление вх.№ АУ061411ВН/25.06.2018 г. от Д.А.Т., и заявление вх.№
АУ061411ВН-001ВН/02.07.2018 г. от Д.Й.С. и Я. И. В. с искане за прокарване на
временен път до ПИ 10135.2552.1817 (по КК нов № 5009 и нов № 5010), ПИ
10135.2552.1803 и ПИ 10135.2552.1802 по КК на гр. Варна, ж.к. „Изгрев“. Тъй
като имотите са с лице на една и съща улица по ПУП-ПУР на ж.к. „Изгрев“,
постъпилите нови заявления били обединени с искането от 2014г. на Е.С.А..
От извършения в хода на настоящото
административно производство е установено, че ситуацията на терена и оградите
на място са променени - стесненият участък между имоти № 2009, № 1803 и № 1802,
и имоти № 2011 и № 1817 (нови № 5009 и № 5010) е изравнен и разширен, и има
възможност да се прокара временен път по трасето на уличната регулация, като се
разшири съществуващия път и се засегнат малки части от поземлени имоти от двете
страни. Установено е също, че ако се търсят варианти за прокарване на временен
път от западната страна на имотите, съществуващите пътища на място са на голямо
разстояние и ще се наложи да се засегнат много имоти с пълната ширина на пътя,
което не е икономически изгодно, а от северната страна на ПИ 1802 и ПИ 1803 има
пътека с приблизителна ширина 1м, която е много дълга, с четири прави ъгъла и
също е много трудно и скъпо да се прокара временен път.
С Решение 7-6 по Протокол № 7/23.07.2018
г. на Комисия за определяне трасе за достъп до имоти по процедури за прокарване
на временен път, назначена със Заповед № 2355/04.07.2016 г. и допълнена със
Заповеди № 0969/06.04.2017 г. и № 2266/20.06.2018 г. на Кмета на Община Варна,
е допуснато започване на процедура по прокарване на временен път с ширина 3,50
м до ПИ 10135.2552.5009 (образуван от стар № 1817), ПИ 10135.2552.1813, ПИ
10135.2552.1803 и ПИ 10135.2552.1802 по КК на ж.к. „Изгрев“ през ПИ
10135.2552.2023, ПИ 10135.2552.2021, ПИ 10135.2552.2018, ПИ 10135.2552.2019, ПИ
10135.2552.2011, след което се продължи през ПИ 10135.2552.5010 (частта от стар
ПИ 1817 в улица), за да се достигне до ПИ 1813.
След направено предварително обявяване в
Община-Варна са постъпили възражения от С.П.Л. (собственик на ПИ 2018), В.Й.А.
(собственик на ПИ 2021) и Р.Б.Н. (собственик на ПИ 2023).
С Решение 8-1 по Протокол № 8/30.08.2018
г. на Комисия за определяне трасе за достъп до имоти в Община-Варна постъпилите
възражения са оставени без уважение. Определеното трасе за временен път до ПИ
5009, ПИ 1813, ПИ 1802 и ПИ 1803 следва уличната регулация и е прието, че
същото е най-икономически изгодно. Прието е също, че дори да се наложи
изграждане на подпорни стени, обезщетението ще се подели между собствениците на
четирите поземлени имота.
На 20.09.2018 г. на осн. чл.190 ал.1 и ал.2,
вр. ал.6 от ЗУТ, е издадена оспорената понастоящем Заповед № 3408/20.09.2018 г.
на Кмета на Община Варна, подписана от П.П. – Заместник кмет на Община Варна,
съгласно Заповед № 0657/13.03.2017 г., с която се разрешава на Е.С.А.
(собственик на ПИ 10135.2552.1813), Д.А.Т. (собственик на ПИ 10135.2552.5009 и
ПИ 10135.2552.5010 - стар имот № 1817), Д.Й.С. (собственик на ПИ 10135.2552.1802)
и Я. И. В. (собственик на ПИ 10135.2552.1803), прокарване на временен път, като
съществуващ път, обозначен в КК с идентификатор 10135.2552.2010, се разшири до
ширина 3,50 м и се премине през ПИ 10135.2552.2023 (собственост на Р.Б.Н.), ПИ
10135.2552.2021 (собственост на В.Й.А.), ПИ 10135.2552.2019 (собственост на С.П.Л.),
както и през: ПИ 10135.2552.2018 (с неидентифициран собственик), ПИ
10135.2552.2009 (собственост на Р.И.Б.) и ПИ 10135.2552.2011 (собственост на М.А.Ц.
– Я.). Неразделна част от заповедта е скица изх.№ 551/18.09.2018 г., на която е
показано трасето на временния път. Със заповедта е разпоредено на собствениците
на ПИ № 2023, ПИ № 2021, ПИ № 2018, ПИ № 2019, ПИ № 2009 и ПИ № 2011 да се
изплати обезщетение за годишен наем, за подобренията и насажденията, попадащи в
трасето на временния път в размер, определен от общинската Комисия по чл.210 от ЗУТ.
По делото е назначена и изслушана СТЕ, заключението
по която е изготвено от вещото лице инж. Й.К.К., неоспорено от страните, което
съдът кредитира като дадено пълно, компетентно и безпристрастно. При
изработване на експертизата вещото лице е установило, че така предложения
вариант за прокарване на временен път по процесната заповед не отговаря на
нормативните изисквания, поради недостатъчната широчина на трасето и липсата на
обръщач в края на бъдещия път. В обхвата на разрешения път не попадат заварени
сгради и постройки, но в ПИ 2011, 2021 и 2019 се засягат дълготрайни дървета,
като в обхвата на трасето на временния път попадат и кореновите системи на
дълготрайни дървета, които се намират в близост до същото. Вещото лице посочва
също, че съществуващият терен в обхвата и в непосредствена близост до временния
път е с голям надлъжен и голям напречен наклон, като движението на автомобили
на запад и на север от ОТ 628 е невъзможно, а на пешеходци и двуколесни
превозни средства - силно затруднено, особено при преовлажняване на почвата или
снежна покривка. Вещото лице е посочило също, че за осъществяване на
автомобилен достъп по посочения временен път, приложимите норми на българското
законодателство съдържат минималните изисквания, на които трябва да отговаря този
път, а именно: широчина - най-малко 6 м, максимален надлъжен наклон - 12%, и да
завършва накрая с уширение, осигуряващо обръщането на автомобилите в обратна
посока. При проектиране на временния път възможно най-близо до терена,
максималният надлъжен наклон е около 24%, и ако се спази изискването на
нормативната уредба за този показател, максималният изкоп, който ще трябва да
се направи, ще бъде около 4 м, при което максималната денивелация от проектното
трасе до най-високо разположения имот ще бъде около 6 м. Според вещото лице, обжалваното
временно трасе на пътя изисква изграждането на подпорни стени, поради
съществуващата голяма денивелация между имотите от двете му страни.
В съдебно заседание експертът поддържа
заключението си. В допълнение към изложеното в експертизата вещото лице посочва,
че движението на автомобили на запад и на север от ОТ 628 в момента е
невъзможно, тъй като наклонът, който в момента съществува на терена, е около 24
% и е много стръмно. Обяснява, че разликата между временното трасе и уличната
регулация е показана на комбинирана скица - приложение № 1 към заключението –
като временното трасе е със зелена защрихована линия, а уличната регулация - с
червени линии, и е видно отклонението на временното трасе от уличната
регулация. По отношение на имот № 2011 вещото лице посочва, че там ще трябва да
бъдат изградени подпорни стени, но това е въпрос на инвестиционно проектиране. Експертът
счита, че ако се изработи инвестиционен проект в два етапа, т.е. временният път
да бъде съобразен с постоянната улица, която впоследствие ще бъде изградена,
тогава може да се предвиди да няма допълнителни работи, т.е. да се използва
временния път, за да се изгради впоследствие улицата, но същевременно уличната
регулация има срок на прилагане 10 години, който е преклузивен и в случая ще
изтече след около 2 години.
Установените по делото факти налагат
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от адресати на оспорената заповед и при наличие на правен интерес, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява и като
основателна.
Съобразно
изричната разпоредба на чл.215 ал.1 от ЗУТ и чл.145 ал.1 от АПК, от
компетентността на съда е да се произнесе единствено по законосъобразността на
оспорения административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалноправните и
материално правните разпоредби по издаването му, и съответства ли на целта на
закона.
Съгласно чл.190 ал.6 от ЗУТ, при липса на
съгласие от страна на всички собственици на засегнатите имоти, временните
пътища се прокарват въз основа на заповед на Кмета на общината, каквато е и
конкретната хипотеза. А видно от представената Заповед № 0657/13.03.2017 г. на
Кмета на Община Варна (л.14 от адм. преписка), същият е предоставил своите
функции да издава мотивирани заповеди по чл.190 ал.6 от ЗУТ за прокарване на
временни пътища на П.П. – Заместник кмет на Община Варна, поради което последният
е териториално и материално компетентен да издаде процесната заповед.
Същевременно тя е издадена при спазване на
изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.59 ал.2 от АПК,
включително и фактически и правни основания за издаването й. Административният
орган е бил надлежно сезиран с искания за прокарване на временен път от
четирима собственици на имоти без достъп до път в ж.к. „Изгрев“, гр. Варна
(видно от Заявление рег.№ АУ197626ВН_036ВН/09.01.2018
г. Е.А. заявява, че не е отпаднала нуждата от достъп до имота й и моли за
продължаване на процедурата по подаденото от нея през 2014г заявление), и в
изпълнение на чл.190 ал.6 от ЗУТ се е произнесъл със заповед за прокарване на
временен път по тези заявления. В диспозитива на заповедта са посочени
собствениците на имотите, до които се разрешава прокарване на временния път, и
на имотите, през които преминава трасето му, размерите, с които трасето попада
във всеки от тях, както и общата площ, която заема от съответните имоти -
собственост на жалбоподателите. С оглед изложеното не са налице основания за
отмяна по чл.146 т.1 и т.2 от АПК, като съдът не споделя доводите на
жалбоподателите, че оспореният акт е нищожен.
Съдът обаче констатира, че ответникът
неправилно е приложил материалния закон, което съставлява основанието по чл.146
т.4 вр.чл.168 ал.1 от АПК за отмяна на оспорения му акт като незаконосъобразен.
Между страните няма спор, че
административното производство е протекло по реда, разписан в Раздел І, Глава
ХІІІ, Част ІV от ЗУТ – „Временни пътища“. Производството попада в приложното
поле на чл.190 ал.6 предложение второ от ЗУТ, доколкото не е налице писмен
договор с нотариална заверка на подписите между заинтересуваните собственици на
поземлени имоти, при което въпросът за осигуряване на достъп до имотите се
урежда чрез издаване на заповед от Кмета на общината. В конкретния случай
процесната заповед е съобразена с Решение № 7-6 по Протокол № 7/23.07.2018 г. и
Решение № 8-1 по Протокол № 8/30.08.2018 г. на Общинската комисия за определяне
на трасета за достъп до имоти. Разпоредено е трасето на временния път с ширина
3,5 м. до ПИ 5009 (образуван от стар № 1817), ПИ 1813, ПИ 1803 и ПИ 1802, да следва
уличната регулация и да преминава през ПИ 2023, ПИ 2021, ПИ 2018, ПИ 2019, ПИ
2011, след което да продължи през ПИ 5010 (част от стар ПИ 1817 в улица), за да
достигне до ПИ 1813.
Видно от мотивите на влязлото в сила
решение по адм.д.№3626/2014г, с което е възприето заключението на изготвената в
това производство СТЕ, ПУП-ПУР на кв. „Изгрев“ е одобрен с Решение № 552-6 по
протокол № 10 от 26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет – Варна. С влезлия в сила
ПУР (който към настоящия момент не е изпълнен) за квартала се предвижда
провеждането на улица с ширина от 9 м между ОТ 183-2506-628-629-630-673-631-632,
и задънена улица с ширина от 6 м между ОТ 632 и 672. От своя страна чл.81 ал.1
от ЗУТ във връзка с чл.148 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и
проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните
територии, допуска проектиране на задънени улици за осигуряване на достъп до
ограничен брой урегулирани поземлени имоти, които трябва да имат широчина
най-малко 3,5 м., а в градовете, когато задънената улица обслужва повече от 4
урегулирани поземлени имота - най-малко 6 м., като задънените улици, по-дълги
от 100 м, накрая завършват с уширение, осигуряващо обръщането на автомобилите в
обратна посока. Процесното предвиждане за прокарване на временния път не
отговаря на тези условия. Видно от съдържанието на заповедта и от заключението
на вещото лице, временният път е проектиран за обслужване на шест имота и е
по-дълъг от 100м, но е с ширина само 3,5 м вместо 6 м и в края му липсва
обръщач.
На второ място относно зачитане силата на
присъдено нещо по влязъл в сила съдебен акт съдът намира, че въпросът дали
временният път може да следва уличната регулация е преклудиран след отмяната на
Заповед № 3905/20.10.2014 г. с решение № 861/17.4.2015 г. по адм. дело №
3626/2014 г. по описа на АдмС-Варна, и понастоящем е недопустимо да се обсъжда
трасе на временния път, което да следва новата улица по ПУП-ПУР. Зачитането на
силата на присъдено нещо по горецитираното съдебно решение налага извода, че
временен път, следващ новата улична регулация, не може да бъде нито
най-икономичен, нито най-целесъобразен, след като с вече влязъл в сила съдебен
акт е прието точно обратното – че с такова проектиране се нарушава принципът по
чл.6 от АПК.
На трето място едно от изискванията,
заложени в чл.190 ал.3 от ЗУТ, е временният път да бъде прокаран така, че да не
засяга заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета.
Видно от т.1.1 на заключението на СТЕ по делото, проектираният с оспорената
заповед път засяга дълготрайни дървета, като в обхвата на трасето на временния
път попадат и кореновите системи на дълготрайни дървета, които се намират в
близост до същото.
На четвърто място отново според
неоспореното заключение на СТЕ и показанията на вещото лице в съдебно
заседание, така проектираният временен път е не само скъп и икономически
неизгоден дори за заявителите, на които следва да бъдат възложени и разходите
за предварителното геологическо проучване, но и опасен с оглед проектния наклон
от 24 % при допустими 12 %, което реално прави пътят опасен при нормални
метрологични условия, и дори обективно невъзможен за ползване в условията на
дъжд и сняг. В този смисъл съдът споделя възраженията на заинтересованата
страна Мариана Ц. чрез адв.П., че одобреният с оспорената заповед временен път
няма да обслужва дори интересите на заявителите, по чието искане е проектиран
същия. Нещо повече – отново от мотивите на влязлото в сила решение №
861/17.4.2015 г. по адм. дело № 3626/2014 г. по описа на АдмС-Варна се
установява, че конкретно за имота на заявителката Е.А. няма влязъл в сила
ПУП-ПРЗ, т.е. а в хода на административното и на съдебното производство не са
ангажирани доказателства за противното – нито от административния орган, нито
от тази заинтересована страна чрез пълномощника й, поради което съдът преценява
като основателно и възражението на жалбоподателите, че спрямо нейното заявление
липсва обособен УПИ, за чието обслужване е проектиран временния път с
оспорената заповед.
Същевременно посредством извършената по
делото съдебно-техническа експертиза се установява, че наред с възприетата от
административния орган възможност за трасе на временния път са налице още два
варианта за проектирането му - 1.)
по трасето на улица с ОТ 183, 628, 629, 630, 673 до границата с ПИ
10135.2552.5010, с широчина 6 м и максимален надлъжен наклон не повече от 12%,
като завършва с уширение, осигуряващо обръщането на автомобилите в обратна
посока в ОТ 673 - обръщач под формата на чук за лек автомобил в посока към ОТ
674, като при това положение, максималният надлъжен наклон ще бъде около 12%, а
максималният изкоп - около 3 м., и 2.)
по трасето на улица с ОТ 680, 679, 678, 677, 676, 675, 674, 673, заобикаляйки
от север изградената сграда в ПИ 10135.2552.2016, при параметрите, посочени в
т.1, с максимален надлъжен наклон на това проектно трасе от 12% и максимален
изкоп - около 1,3 м.
Предвид гореизложено съдът намира
издадения административен акт за незаконосъобразен като противоречащ на
приложимите специални материалноправни норми, което налага отмяната му, след
което преписката следва да бъде върната за ново разглеждане на органа, който да съобрази: налице ли са и кои
точно предпоставки по чл.190 от ЗУТ за прокарване на временен път; да осигури
право на участие в адм. производство на всички заинтересовани лица и да не се
засяга правото им на защита; да съобрази трасето на временния път както с
изискванията на чл.190 от ЗУТ, така и с принципите на административното
производство и най-вече чл.6 от АПК; административният орган да се произнесе
при напълно изяснени факти и обстоятелства от значение за случая.
При този изход на спора, направеното от пълномощника
на жалбоподателите искане за присъждане на разноски е основателно и следва да
бъде уважено съобразно представения списък – 30 лв. общо за ДТ за тримата жалбоподатели,
1800 лв. адвокатско възнаграждение общо за тримата жалбоподатели и 743 лв. за
възнаграждение на вещото лице по СТЕ (общо 2573 лв.).
С последните изменения в ЗУТ (обн. в ДВ
бр.13/07.02.2017 г.) в чл.215 ал.7 са посочени хипотезите, при които решенията
на първоинстанционния съд са окончателни. Настоящият случай не попада в нито
една от посочените хипотези, предвид което и по аргумент за противното
настоящото решение подлежи на обжалване по касационен ред пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Така мотивиран и съобразно правомощията си
по чл.172 ал.2 предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 3408/20.09.2018
г. на Кмета на Община-Варна, подписана от П.П. – Заместник кмет на Община Варна,
съгласно Заповед № 0657/13.03.2017 г., с която на основание чл.190 ал.1 и ал.2,
вр. ал.6 от ЗУТ, на Е.С.А. (собственик на ПИ 10135.2552.1813), Д.А.Т.
(собственик на ПИ 10135.2552.5009 и ПИ 10135.2552.5010 (стар имот № 1817), Д.Й.С.
(собственик на ПИ 10135.2552.1802), и Я. И. В. (собственик на ПИ
10135.2552.1803), е разрешено прокарване на временен път, като съществуващ път,
обозначен в КК с идентификатор 10135.2552.2010, се разшири до ширина 3,50 м и
се премине през ПИ 10135.2552.2023 (собственост на Р.Б.Н.), ПИ 10135.2552.2021
(собственост на В.Й.А.), ПИ 10135.2552.2019 (собственост на С.П.Л.), както и
през ПИ 10135.2552.2018 (с неидентифициран собственик), ПИ 10135.2552.2009
(собственост на Р.И.Б.) и ПИ 10135.2552.2011 (собственост на М.А.Ц. – Я.)***.
ВРЪЩА преписката на
кмета на Община-Варна за ново произнасяне, съобразно задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община-Варна да
заплати в полза на Р.Б.Н., ЕГН **********, В.Й.А., ЕГН **********, и С.П.Л.,
ЕГН **********,***, сторените в производството разноски в размер на 2 573 (две хиляди петстотин седемдесет и
три) лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: