Р Е Ш
Е Н И Е № 831
гр. Пловдив,26.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно
гражданско отделение,в публично
заседание на двадесет и втори април, през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова Анна Дъбова
при секретар
Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 606 по описа
на ПОС за 2019г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.
ГПК.
Обжалвано е решение № 4030/29.10.18г. на ПдРС,8-ми
гр.с., постановено по
гр.д.№ 3085/2018г., с което е осъден
Т.Й.Ц.,ЕГН ********** да заплати на “Куултранс” ООД,гр.
Пловдив,ЕИК *********,представлявано от Управителя М.А.Ж.,сумата от 6 900лв.,представляваща
невъзстановен от ответника предаден му служебен аванс,ведно със законната лихва
върху тази сума, начиная от 23.02.2018г.,до окончателното й изплащане,както и
направените разноски за производството по делото в размер на 1 256лв.и е
оставено без уважение искането на ответника за признаване за неистински
документ на РКО от 05.01.18г.,представен в заверен препис на л.15 и в оригинал
на л.67 от делото.
Жалбоподателят Т.Й.Ц.
обжалва решението на
първоинстанционния съд като неправилно и необосновано по съображения,подробно изложени в подадената лично от
Ц. и подадената чрез пълномощника му адв.С. жалби. Иска се отмяна на
първоинстанционния акт,като вместо това съдът отхвърли изцяло предявените
претенции.Претендира разноски.
Въззиваемото
дружество-„Куултранс“ООД, ЕИК-*********,гр.Пловдив,чрез процесуалния си
представител адв.Ст.П. оспорва жалбата и наведените в нея доводи
като неоснователни, моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и
законосъобразен. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след
преценка на
събраните по делото доказателства, намира жалбата
за процесуално допустима, предвид на това,че е депозирана в
срок и от страна имаща правен интерес да
обжалва, а разгледана по същество-за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. При извършена проверка в
рамките на своите правомощия настоящият
съдебен състав счита, че постановеното
решение е валидно
и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация чл.203,ал.2 от КТ във
вр. с чл.45 от ЗЗД,съединен при условията на евентуалност с иск с правно
основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД,предявени от „Куултранс“ООД
против Т.Й.Ц..
Ищецът твърди, че ответникът
е служител в дружеството на основание сключен между страните трудов договор № 54/28.12.17г.,по
силата на който ответникът е бил назначен на длъжността „****.Във връзка с
изпълнение на трудовите му задължения по сключения тр.договор,ответникът бил
командирован в Германия със заповед за командироване № 1/05.01.18г.за периода
05.01.-07.01.2018г.със задача-организация и контрол на транспорта.При това
пътуване,осъществено от ответника с автомобил,предоставен от работодателя,Ц.
трябвало да закупи годишни винетки за ползваните от дружеството моторни
превозни средства от България,Словения и Австрия,както и да остави в
офиса,ползван от работодателя в Мюнхен,пари за плащане на наема за този офис.За
целта на ответника бил предоставен на 05.01.18г.служебен аванс в размер на
6900лв.срещу РКО,разписан от Ц..Сумата била получена от него в брой.При
осъщественото пътуване обаче след нареждане на управителя на
дружеството,винетни стикери за автомобилите не били закупени,а дължимият наем
за офиса в Германия се оказало,че вече е бил заплатен по банков път от друго
лице,поради което предадената на Ц. сума се оказала неизразходвана и следвало
да бъде върната обратно в България от него и възстановена на
дружеството.Ответникът обаче не възстановил
сумата от 6900лв.След завръщането си в България той отчел само
извършените от него разходи в брой и служебни карти и командировъчни в размер
на 538,95лв.Иска се ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответника
за причинени на дружеството щети,изразяващи се в невъзстановен,предаден на
служителя служебен аванс в размер на 6900лв.,ведно със законната лихва върху
главницата.При условията на евентуалност,ако съдът не уважи тази претенция,се
иска на осн.чл.55,ал.1 от ЗЗД ответникът да заплати сумата от 6900лв.като дадена без основание,с
която същият неоснователно се е обогатил,ведно със законната лихва върху
главницата.
Ответникът изцяло оспорва иска,като твърди,че никога не е
получавал претендираната сума,а и той бил командирован със съвсем други
задачи,несвързани с финансови такива.Твърди,че е бил принуден със заплахи и
закани за живота и здравето му да напише собственоръчно трите си имена и да
положи подпис върху ордер,на който имало текст,започващ с „Куултранс“ООД…..и
завършващ с „6900лв.“
Първостепенният съд,без да обсъди елементите от ФС на предявените искове и без
да съотнесе към тях събраните по делото доказателства,е приел за безспорно,че
ответникът е работил по ТПО в ищцовото дружество като технически
сътрудник.Позовавайки се на изготвената по делото ССЕ е приел за установено,че
на 05.01.18г.на Ц. е бил предоставен служебен аванс за командировката в размер
на 6900лв.,който е бил надлежно осчетоводен в дружеството,като ответникът не
бил ангажирал доказателства да е възстановил получената сума,нито доказателства
за отчитане на изразходването на получения от него служебен аванс.От
изготвената СГрЕ било видно,че в
посочения РКО от 05.01.18г.ръкописният текст не бил изпълнен от ответника,но
същия не ангажирал доказателства,че този РКО за „получил сумата“ не е подписан
от него,като дори самият ответник признавал,че разпознава трите си имена и
подписа си като изписани от него в оспорения РКО.Така съдът е приел направеното
от ответника искане за признаване на ордера за неистински документ за
неоснователно и го оставил без уважение с отделен диспозитив.Приел е въз основа
на събраните доказателства иска по чл.203,ал.2 от КТ за основателен и го уважил
в пълния претендиран размер,като следва да се приеме,макар това да не е
посочено в мотивите,че с оглед уважаването на главния иск съдът не е разгледал
предявеният евентуален такъв.
Въззивният състав,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност,намира,че фактическата обстановка се установява така
както е изложена от първоинстанционния съд.Пред настоящата въззивна инстанция
не са допуснати нови доказателства по
смисъла на чл.266 ГПК,които да променят така
установеното от районния съд.
По основателността на жалбата:
За да възникне пълната имуществена отговорност на работника
или служителя по чл.203,ал.2 от КТ,законът предвижда наличието на изрично
изброени предпоставки: наличие на трудово правоотношение между ищеца и
ответника;умишлено причиняване на вреда или причиняване на вреда в резултат на
извършено престъпление или на вреда не при или по повод изпълнение на трудовите
задължения.
Пълната имуществена отговорност на основание чл.203,ал.2 от КТ се определя от гражданския закон-чл.45 от ЗЗД,уреждащ отговорността за
непозволено увреждане.За да бъде уважен един иск за присъждане на обезвреда и
да се ангажира пълната имуществена отговорност на работника/служителя,е
необходимо освен специфичните за ТПО предпоставки на чл.203,ал.2 от КТ,да се
установят и всички елементи на ФС на деликта,които са кумулативно дадени.А
именно: да се установи наличието на деяние,чийто автор е работникът/служителят;
противоправност на деянието; обективно настъпил вредоносен резултат и наличие
на причинна връзка между търпяната вреда и противоправното поведение на
деликвента.Тежестта на доказване по този иск се носи от работодателя и той
следва да докаже фактическия състав,от който възниква правото му да реализира
пълната имуществена отговорност по отношение на ответника.
В случая ответникът е бил в ТПО с ищеца към момента на
извършването на деликта и е имал качеството на служител,видно от представения
трудов договор.По отношение на деянието по делото се установява от двете експертизи-ССЕ и СГрЕ,както и от
признанията на самия ответник,че на 05.01.18г.той е получил с оспорения РКО сумата от 6900лв.служебен
аванс.В тази връзка направеното оспорване е било неуспешно за ответника.
За да е противоправно деянието обаче следва да е налице
неправомерно неизпълнение на трудовите функции от ответника.В настоящия случай
ответникът е следвало във връзка с възложената му от работодателя задача да
извърши разплащане с предоставения му
служебен аванс за твърдените в исковата молба разплащания за винетни стикери и
плащане на наем за офис в Германия.Обаче от ищеца,върху когото лежи
доказателствената тежест,не се представят доказателства,че е отпаднала
необходимостта от заплащането на тези винетни стикери от ответника (не е
представена посочената в ИМ заповед на управителя на дружеството),както и
доказателства,че наемът е бил заплатен по банков път от друго лице.Следователно
няма как да се установи,че вземайки сумата от 6900лв.служебен аванс,ответникът
не я е разходил по предназначение,след като не се представят никакви
доказателства в тази насока.Ето защо настоящата инстанция намира,че не се
доказва противоправност на деянието.
Не се установява и друга кумулативна предпоставка-вина под
формата на умисъл,която е в тежест да докаже ищецът.Т.е.,за да е налице
основание за ангажирането на пълната имуществена отговорност на служителя,не е достатъчно
само да се докаже,че е настъпила твърдяната вреда,причинена по повод изпълнение
на трудовите задължения на ответника,(което в случая е установено от констатациите на приетите по делото ССЕ и
СГрЕ),а следва да се установи и обстоятелството,че вредата е причинена умишлено
от ответника или в резултат на престъпление.В случая ищецът не е изложил
твърдения за извършено престъпление,нито е доказал наличието на умисъл като
форма на вина на ответника,а гражданският закон не презумира умишления характер
на противоправното поведение.Дори и да се приеме за доказано наличието на
противоправно поведение от страна на ответника и се явява доказана и вината
му,то този извод касае само небрежността като форма на вината,но не и наличието
на умисъл,тъй като по см.на чл.203,ал.2 от КТ умисълът не се предполага.А само
от доказания факт,че ищецът за
периода 05.01.-07.01.18г.е получил
служебен аванс с РКО в размер на 6900лв.,като не е възстановил тази сума,не се
установява наличие на умисъл у ищеца.
При липсата на всички елементи от ФС на чл.203,ал.2 от КТ не
може да се сподели крайният извод на
районния съд за основателност на тази претенция.Този извод е неправилен
и с оглед на това решението в тази му част следва да се
отмени,като искът по чл.203,ал.2 от КТ се явява неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
Отхвърлянето на главния иск означава,че съдът дължи
произнасяне по евентуално предявения такъв по чл.55 ,ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди,че сумата от 6900лв.е получена
от ответника без основание.За наличието
на хипотезата на недължимо получени суми по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД обаче е
необходимо да се установи,че тази получена като служебен аванс сума от
ответника не е получена при или по повод възложени на служителя трудови задължения.В
този случай отговорността на Ц. спрямо ищцовото дружество би се реализирала по
общия исков ред съобразно ФС на получено
при начална липса на основание,а не по реда на чл.203 от КТ.От изложените
по-горе мотиви досежно иска по чл.203,ал.2 от КТ обаче е видно,че на ответника
е било възложено от самия ищец да извърши разплащания,свързани с трудовите му
функции при командировката му в
Германия,т.е.сумата за служебния аванс той е получил именно по повод изпълнение
на възложената му от работодателя задача,свързана с трудовите му задължения,а
това изключва приложението на чл.55,ал.1 от ЗЗД.Ето защо евентуалният иск също следва
да се отхвърли като неоснователен.
Решението на ПдРС следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него следва да се постанови друго,с което да се
отхвърлят и двата предявени иска-главен по чл.203,ал.2 от КТ вр.чл.45 от ЗЗД
и евентуален по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД.
Решението следва да се потвърди само в частта му,с която
първостепенният съд е оставил без уважение искането на ответника за признаване
за неистински документ на РКО от 05.01.18г.,доколкото съдът се е произнесъл с
отделен диспозитив по това искане,макар това да не е било необходимо.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на делото и отмяната на решението следва да
се присъдят разноски на жалбоподателя за
двете инстанции.Пред първата инстанция разноските са в размер на 750лв.,от
които 600лв.за адв.възнаграждение съгл.ДПЗС и 150лв.за СГрЕ,заплатени от
жалбоподателя.Пред втората инстанция разноските са само за адв.възнаграждение,дължат
се само за един адвокат (чл.78,ал.1 от ГПК) и са в размер на
600лв.съгл.представен ДПЗС.Или общият размер на разноските,които въззиваемото
дружество следва да заплати на жалбоподателя е 1350лв.за двете инстанции.
На въззиваемата страна не следва да се присъждат разноски по
съразмерност,въпреки частичното потвърждаване на решението,тъй като по начало
съдът не дължи отделен диспозитив при оспорване на представен като доказателство по делото
документ по чл.193 от ГПК,но в случая районният съд така или иначе се е
произнесъл с такъв диспозитив.Това произнасяне обаче не променя крайният изход
на спора,поради което и разноски отделно за него не следва да се присъждат по
съразмерност на въззиваемото дружество.
С оглед горното Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 4030/29.10.18г. на ПдРС,8-ми
гр.с., постановено по
гр.д.№ 3085/2018г.,в частта му,с
която е осъден Т.Й.Ц.,ЕГН ********** да заплати на “Куултранс” ООД,гр. Пловдив,ЕИК
*********,представлявано от Управителя М.А.Ж.,сумата от 6 900лв.,представляваща
невъзстановен от ответника предаден му служебен аванс,ведно със законната лихва
върху тази сума, начиная от 23.02.2018г.,до окончателното й изплащане,както и
направените разноски за производството по делото в размер на 1 256лв.,като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Куултранс” ООД–гр.Пловдив,ЕИК *********,представлявано от Управителя М.А.Ж.,съдебен
адрес:***,Адвокатско дружество “Д.,П. и Б.”,адв. С.П.
иск на основание чл.203,ал.2 от КТ за осъждане на ответника Т.Й.Ц.,ЕГН- **********,***,площад
„С**“ № 3, ет.3,стая 305,адв. В. С. да му заплати сумата от
6900лв.,представляваща невъзстановен от ответника предаден му служебен
аванс,ведно със законната лихва върху
тази сума,начиная от 23.02.18г.до окончателното изплащане,като неоснователен
ОТХВЪРЛЯ предявеният при
условията на евентуалност от “Куултранс” ООД–гр.Пловдив,ЕИК
*********,представлявано от Управителя М.А.Ж.,съдебен адрес:***,Адвокатско
дружество “Д.,П. и Б.”,адв.С.П. иск на основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника Т.Й.Ц., ЕГН-**********,***,площад „***,стая 305,адв. В. С.да му заплати
сумата от 6900лв.,като дадена без основание,с която ответникът неоснователно се
е обогатил,ведно със законната лихва върху
тази сума,считано от 23.02.18г.до окончателното изплащане,като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
4030/29.10.18г. на ПдРС,8-ми гр.с.,
постановено по гр.д.№ 3085/2018г.,в частта му,с която е оставено без уважение искането на ответника за признаване за неистински документ на Разходен
касов ордер от 05.01.2018г., представен в заверен препис на лист 15 и в
оригинал на лист 67 от първоинстанционното дело.
ОСЪЖДА “Куултранс”
ООД–гр.Пловдив,ЕИК *********,гр.Пловдив да заплати на Т.Й.Ц., ЕГН **********
сумата от 1350(хиляда триста и петдесет)лв.съдебни разноски пред двете
инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
РБългария в едномесечен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: