Р Е Ш
Е Н И Е № 260262
01.12.2020
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански
състав
на двадесет и девети октомври през
две хиляди и двадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №2934 по описа за 2019г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.С., ж.к.„****** Бизнес парк София, сграда *, представляван от Д. К. К. и М.
С., със съдебен адрес ***, адв.В. П. Г., против Н.А.Я. с ЕГН:********** ***,
иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника е образувано
ч.гр.д.№1435/2019г. по описа на РС-Хасково. Във връзка с връчване на заповедта
за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК ищцовото дружество предявило настоящия иск за установяване на съществуващо
и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника. По повод договор за мобилни
услуги от 07.07.2016г., сключен между страните, ответникът била абонат на
дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер *****и титуляр по
предпочетения мобилен номер ****** с избрана абонаментна програма Нонстоп 30,99
с неограничени национални минути, с уговорен срок на действие 24 месеца до
07.07.2018г. При възползване от преференциални условия на оператора абонатът
сключил и договор за лизинг от същата дата 07.07.2016г., по силата на който
взел мобилно устройство на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в
размер на 3,69лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор. За потребените от ответника услуги за периода 10.08.2016г. –
09.11.2016г. били издадени подробно
описаните в исковата молба фактури. Твърди се, че ответникът потребил и не
заплатил мобилни услуги на обща стойност 94,37лв. за горепосочения период. С
кредитно известие от 10.12.2016г. била извършена корекция по дълга, като била
сторнирана сумата от 7,33лв. с ДДС за върнати на абоната пропорционално
начислени при сключване на абонаментна такса, начислена и дължима лизингова
вноска в размер на 3,69лв. и бил отразен незаплатения баланс в размер на
94,37лв. за предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане
възлизало на сумата от 90,73лв. Ищецът прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника за ползваните абонаменти и издал фактура. Поради
прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуги били обявени за предсрочно изискуеми дължимите месечни вноски за
предоставеното на абоната мобилно устройство. В исковата молба подробно е
описано кои и в какъв размер месечни вноски не са заплатени от ответника, както
за предоставените мобилни услуги, така и за лизинговите вноски. Предвид
гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 157,15лв., от
която 90,73лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 07.07.2016г. с
абонатен номер ********, дължими за периода 10.08.2016г. – 09.11.2016г., и
66,42лв., представляваща 17бр. неплатени лизингови вноски, дължими за периода
от м.01.2017г. до м.06.2018г. и допълнителна сума от 3,59лв. за придобиване
собствеността върху лизинговата вещ, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. В условията
на евентуалност, в случай, че иска бъде отхвърлен и ответната страна направи
искане за присъждане на разноски, прави искане да бъдат съобразени с Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения, като бъдат присъдени в минимален
размер. Претендира присъждане на разноските.
В
срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответника особен представител адв.К.А.Н.
депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. По делото липсвали доказателства относно това дали приложените
договори действително са подписани от ответника. Счита заявената претенция за
неоснователна. Фактурите сами по себе си не били основание за плащане, същите
не носели подписа на страната, на която се противопоставят. Липсвало извлечение
от счетоводните книги, доказващо размера на претендираните суми по отделните
договори. Във фактура от 10.09.2016г. били включени и друг вид извъндоговорни
задължения, както и неясни остатъчни задължения от предходен период. Не можело
да се приеме, че приложените фактури отразяват по достоверен начин наличието на
неизпълнени предишни задължения. Оспорва фактурите като годно доказателство за
предоставени конкретни услуги на ответника, чиято стойност се претендира по
делото. По отношение на фактурата от 10.09.2016г. бил изтекъл 3-годишният
давностен срок, предвиден в чл.111 от ЗЗД по отношение на периодичните
плащания, тъй като падежът бил на 25.09.2016г., а исковата молба била с дата
03.10.2019г. Предвид гореизложеното моли да се отхвърли иска като неоснователен.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото
дружество заявление е образувано ч.гр.д.№1435/2019г. по описа на РС-Хасково
по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите 157,15лв. – главница, от която 90,73лв. – неизплатени
месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 07.07.2016г. за
периода 10.08.2016г. – 09.10.2016г., и 66,42лв.
– дължими и неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 07.07.2016г.
за периода м.01.2017г. – м.06.2018г., ведно с дължимата допълнителна сума по
същия договор за придобиване собствеността върху лизинговата вещ, ведно със
законната лихва върху главницата от 31.05.2019г. до изплащане на вземането и
направените по делото разноски. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1435/2019г. по
описа на съда.
Видно от приложения с исковата молба договор
за мобилни услуги е, че същият е сключен между страните на 07.07.2016г. На
същата дата между страните е сключен и
договор за лизинг. Представени са също така издадена от ответника на 07.07.2016г.
декларация-съгласие за получени от оператора общи условия, както и
издадените фактури на 10.09.2016г., 10.10.2016г.,
10.11.2016г., 10.12.2016г. и 10.01.2017г. По делото са приложени и самите общи
условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги.
За изясняване на делото
от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза,
чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето
заключение вещото лице посочва в табличен вид общото потребление и таксуваните
услуги и направления на ползвания от абоната Н.А.Я. мобилен номер за отделните
периоди по всяка една от представените с исковата молба фактури. В заключението
си вещото лице уточнява, че за извършване на експертизата е анализирана
информация от софтуерната система на мобилния оператор. Експерта в случая
заявява, че се позовава на данни, факти и информация, осигурени от мобилния
оператор.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД, като се иска установяване на
вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата молба суми от 90,73лв. – неизплатени месечни
абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 07.07.2016г. за периода
10.08.2016г. – 09.10.2016г., и 66,42лв.
– дължими и неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 07.07.2016г.
за периода м.01.2017г. – м.06.2018г. Съдът намира така предявения установителен
иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна
страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищеца по силата на договор
за мобилни услуги, сключен на 07.07.2016г.
Разгледан по същество
иска се явява основателен. От представения договор, сключен между страните на 07.07.2016г.,
се установява наличието на облигационни отношения между тях. Във връзка с
изпълнение на задълженията на ищеца по сключения договор на ответника са
издадени фактури за потребените услуги за периода от 10.08.2016г. до 09.10.2016г.
Именно тези суми се твърди, че ответникът не е погасил в съответните срокове.
Изцяло в тежест на ответника е да установи извършено плащане на процесните
суми. В тази връзка въпреки дадените указания с доклада ответната страна не
представи доказателства, от които да се установи, че е изплатил дължимата сума
за потребени мобилни услуги в размер на 90,73лв. Ето защо, така предявения установителен иск се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен в пълния размер от 90,73лв.
По отношение на предявения установителен иск
относно неизплатени лизингови вноски в размер на 66,42лв. съдът намира също
възраженията на назначения на ответника особен представител за неоснователни.
Представен е договор за лизинг от същата дата 07.07.2016г., сключен между
страните, от който се установява, че ответника е получила устройство, чиято
цена е разсрочена за плащане на отделни вноски по изписания изрично в договора
погасителен план. Относно тези суми също не се ангажират доказателства за
извършени плащания, поради което съдът намира иска за основателен и доказан и
счита, че следва да се уважи в пълния предявен размер от 66,42лв.
Неоснователни се явяват
възраженията на назначения на ответника особен представител относно изтекла
погасителна давност по отношение на първата фактура, издадена на 10.09.2016г. По
несъмнен начин се установява,че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е депозирано в РС-Хасково още на 31.05.2019г., т.е.е към тази дата
не е изтекъл 3-годишния давностен срок за да се приеме, че вземането на ищеца е
погасено по давност. Необосновано адв.Н. приема за дата на прекъсване на
давността датата на депозиране на исковата молба, като правилно е да се приеме
тази на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
Въпреки твърденията за
липсата на доказателства дали приложените договори действително са подписани от
ответника, не се правят конкретни искания за откриване на производство по
оспорване на подписи, на кои точно подписи и не се правят искания за ангажиране
на доказателства в тази насока, поради което тези възражения също се явяват
неоснователни. Неоснователно също така е възражението, че фактурите не са
подписани от ответника, тъй като по категоричен начин се установи от
твърденията на ищеца, че процесните суми се претендират въз основа на
договорите, сключени между страните, а не на основание издадените фактури. Още
повече, че неполучаването на фактура от длъжника не е основание да се откаже
извършване на плащане на поетото с договора задължение.
Предвид постановеното
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът
счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноските в
заповедното производство и в настоящото производство в общ размер на 560лв., от
които 50лв. държавна такса за заповедното и исковото производство, 360лв. –
адвокатско възнаграждение за двете производства и 150лв. – депозита за вещо
лице.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.А.Я. с ЕГН:**********
***, че дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ж.к.„****************** представляван от Д.
К. К. и М.
С., сумата общо от 157,15лв. – главница, от която 90,73лв. –
неизплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги от
07.07.2016г. за периода 10.08.2016г. – 09.10.2016г., и 66,42лв. – дължими и неизплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 07.07.2016г. за периода м.01.2017г. – м.06.2018г., ведно
със законната лихва от 31.05.2019г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед №681/05.06.2019г. по ч.гр.д.№1435/2019г.
по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА Н.А.Я. с
ЕГН:********** ***, да заплати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ж.к.„***************, представляван от Д.
К. К. и М.
С., направените в
заповедното и в настоящото производство разноски
в размер общо на 560лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :/п/
не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.