Р Е Ш Е Н И Е
№ V-9
15.12.2020 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданска колегия, пети въззивен състав
На тринадесети
януари през две хиляди и двадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 878 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение №72 от 15.04.2019г.
по гр.д.№596/18г. на РС- Поморие
са изменени на основание чл.59, ал.9, вр. с чл.59, ал.4
от СК мерките по отношение на детето ЖТ И. ЕГН:********** в частта относно
упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, както и режима
на лични отношения между бащата и детето, определени със споразумение по
в.гр.д.№1592/2014г. по описа на БОС, като упражняването на родителските права е
предоставено на бащата Т.Ж.И., местоживеенето на детето е определено при
бащата, определен е режим на лични отношения между майката А.С.Ш. и детето,
както следва: всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца от 17ч. на
петъчния ден до 16ч. на неделния ден с преспиване при майката, 45 дни през
лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, пет дни от зимната
ваканция, три дни от пролетната ваканция и редуване между родителите на коледните
и новогодишните празници, като по време на коледните празници на всяка нечетна
календарна година детето да бъде при майка си, а на новогодишните при баща си и
обратно- всяка четна година по време на коледните празници детето да е при баща
си, а новогодишните- при баща си, като при осъществяване режима на лични
отношения майката следва да взема детето от дома на бащата и да го връща отново
там. Майката е осъдена да заплаща на детето , чрез неговия баща и законен
представител месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от влизане на
решението в сила до настъпване на законни основания за изменението. Ответницата
е осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 590 лв.
С определение №288 от 8.05.2019г. ответницата е осъдена да заплати в полза
на държавата държавна такса в размер на 216 лв. по сметката на РС-Поморие.
Против решението е постъпила въззивна жалба от адв.М.Д. като пълномощник на
А.С.Ш.. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че
решението е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение
на материалния закон и процесуалните правила. Оплакванията в жалбата могат да
бъдат обобщени в няколко групи: 1/ че делото не е разгледано от безпристрастен
съд /недопустимо подчертаване на дати, свързани с престоя на въззивницата в
болница; събиране на доказателства, които са удобни само на ищеца, както и
неприемане на исканите от ответницата доказателства; използване на крайна
терминология- напр. „абсурдни доказателства“, разгледано е от съда, отхвърлил
молбата за домашно насилие и др., поради
което счита, че решението следва да се обезсили и делото
– върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав на съда; 2/ че по
делото са обсъждани доказателства, които са недопустими и неотносими към
предмета на делото- прокурорско постановление от 21.11.2017г. на РП; цитирани
били глоби; взета била предвид справка за психологическо изследване; 3/ липса
на мотиви и анализ на доказателствата- защо се кредитират само показанията на
едната баба, но не и на другата; защо се кредитират данните в социалния доклад
и каква е неговата доказателствена стойност; защо не са анализирани изводите на
вещото лице, че липсва родителско отчуждение по вина на майката, както и устно
изложените обяснения на експерта в съдебно заседание, че извън контекста е
извадено посоченото в експертизата, че Ш. не би могла да участва в процеси на
вземане и изпълнение на решения относно Ж. Развити са съображения. Сочи се, че
майката се грижи добре за детето, което е винаги облечено, нахранено и
отоплено. Не е имала нервни кризи, а след раждането на детето веднъж изпаднала
в депресия. Твърди се, че след принудителното настаняване в клиника
въззивницата се лекува своевременно и се грижи за детето. Приема последователно
медикаменти за успокояване на тревожността си, но това не ѝ пречи да се
грижи за детето. Сочи, че не е ходила на работа, защото детето е с астма.
Поради това, по препоръка на лекар, детето отсъствало от училище и било
лекувано в домашни условия и на друго място. То не посещавало училище и защото
било с извадени сливици, на която операция присъствал и бащата. За
благополучието на семейството допринасяла единствено бабата на детето по
майчина линия, която непрекъснато работела, за да се справя. Бащата бил „неделен“
баща, детето не го познавало, когато решал да упражни правата си оставял детето
да спи на тъмно, от което то се плашело, лягало непреоблечено и недобре
нахранено. Сочи се също, че пръстът на детето бил прищипан, а в дома на бащата
детето било тормозено от братовчедите си. Детето било водено в мръсния
автосервиз, след което отново било болно. Твърди се, че детето било стресирано
от поведението на бащата, който го водел по психолози и полиция, за да доказва,
че детето е щастливо с него, макар същото да отива насила при него под
заплахата, че майка му ще влезе в затвора. При осъществяване режима на лични
контакти въззивницата чувала обиди, скандали, включително пред свидетели.
Спрямо нея, както и спрямо детето било осъществявано домашно насилие от страна на
въззиваемия. Моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно,
недопустимо- постановено свръхпетитум и вместо него се постанови ново, с което
да се отхвърли жалбата /има се предвид исковата молба/.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от страна на въззиваемия Т.Ж. П,
чрез пълномощника му адв.Х.. Същият намира обжалваното решение за правилно-
постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на
съдопроизводствените правила, мотивирано и обосновано, поради което моли да
бъде потвърдено. Сочи, че районният съд е изложил подробно и обосновано своите
съображения, като е мотивирал изводите си на база всички обсъдени доказателства
по делото в тяхната съвкупност. Намира за безспорно установено поведението на
майката спрямо бащата и детето през последните години- препятстване по всякакъв
начин на установените със съдебното решение и споразумение лични контакти между
бащата и детето; желанието детето да бъде отчуждено и откъснато от бащата, да
бъде настроено, да се прекъсне връзката им, проектирайки негативните си
възприятия спрямо бившия съпруг върху детето. Установен бил занижения
родителски капацитет на майката, липсата на отговорност и трезва преценка по
всички важни за детето решения, свързани с отглеждането и възпитанието му.
Детето многократно било подвеждано от нея, подпомагана от бабата на детето,
относно училищните навици и по повод отношенията му с бащата. Всички важни
решения за детето били вземани еднолично от майката, независимо от желанието
или мнението на другия родител. С цел да запази упражняването на родителските
права майката спекулирала със здравословното състояние на детето, което
боледувало периодично единствено от естествени за неговата възраст заболявания-
инфекции на горни дихателни пътища, алергии, отстраняване на трета сливица,
които не се отнасяли към хроничните, още повече към редките заболявания,
каквито се твърдели без доказателства и основание. Майката не работела
дългосрочно, разчитайки на подкрепата на своите родители и редовно изплащаната
издръжка, с което не давала добър пример на детето относно гражданските му
отговорности. Проявявала неуважение към институциите- не спазвала съдебното
решение, не зачитала предприетите в тази връзка законни действия от съответните
служби. Намира, че това ѝ поведение било продиктувано както от неуспешния
брак, така и от здравословното ѝ физическо и психическо състояние. На
следващо място се сочи, че по делото са изяснени желанието на бащата да поеме
отговорността за отглеждането на детето, жилищните условия в дома му,
подкрепата на семейството и приятелите му за съдействие в отглеждането,
личностния и родителски капацитет на бащата. Намира, че с оглед доказаната
ненарушена връзка между бащата и сина, привързаността на детето към бащата и
желанието му да прекарва повече време с него и семейството му, не са налице
психологически затруднения и риск, препятстващи преместването на детето в
жилището на баща му. По-нататък са изложени съображения, че доказателствата са
обсъдени и преценени от съда правилно и в тяхната съвкупност, а решението на
съда е взето по вътрешно убеждение, отговарящо на фактите и действителната
ситуация по случая. Предвид характера на производството на ответницата била
дадена възможност да събере всички доказателства, с които разполага, макар и след
срока за отговор. Съдебният състав разгледал случая в неговата цялост, без
пристрастия, обсъдил е спорните моменти и правилно постановил решение в полза
на въззиваемия. В интерес на детето било упражняването на родителските права да
бъде възложено на въззиваемия, доколкото всички събрани по делото доказателства
установявали, че с оставянето на детето в дома на майката същото е в риск, а
разширеният режим на лични отношения с майката гарантирал безпроблемния преход.
Освен това се излагат нови фактически твърдения, че макар след първото по
делото заседание майката временно започнала да изпълнява режима на лични
отношения, същата използвала случая да образува нови дела срещу въззиваемия с
цел натиск- да се откаже от настоящото дело. Образувано било гр.д.№155819г. на
ПРС за домашно насилие, гр.д.№165/19г. на ПРС- за увеличение на издръжката
/спряно/, както и гр.д.№164/2019г. на ПРС с искане за промяна режима на лични
отношения между бащата и детето /прекратено/. Същото съставлявало злоупотреба с
процесуални права и индиция за неоснователността на исканията на въззивницата.
Счита, че размера на дължимата издръжка е правилно определен. В заключение се
изтъква, че въззивната жалба е неоснователна, неподкрепена с доказателства,
изпълнена с обидни квалификации спрямо въззиваемия, семейството му и неговата
работа, като в нея били нахвърляни единствено множество неверни, лъжовни
твърдения и спекулации, неотговарящи на действителната ситуация. Моли жалбата
да се отхвърли, а решението на ПРС- да се потвърди. Претендира разноски.
Ангажира доказателства.
Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие, не взема становище по делото.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от страна, която има
правен интерес да го обжалва. Подадена е от надлежно упълномощен адвокат.
Същата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
В проведените пред въззивната съдебна инстанция открити съдебни заседания
процесуалните представители на страните поддържат съответно жалбата или
отговора, който са подали.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Т.Ж.И. ***
против А.С.Ш. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК
относно мерките, касаещи малолетното дете на страните Ж Тодоров И., определени
със споразумение по в.гр.д.№1592/2014г. по описа на БОС.
Ищецът твърди, че през първата година след постигнатото споразумение режимът
на лични отношения бил стриктно изпълняван. Срещите между него и синът му се
осъществявали в присъствието на майката, в продължение на няколко години, като
този подход бил възприет от ищеца като подходящ за детето предвид ниската му
възраст. Въпреки това, ответницата възпрепятствала детето да остане с
преспиване при бащата, а намирала предтекст да не разреши това- че детето било
болно или че се нуждаело от непосредствени майчини грижи, макар възрастта на
детето да позволявала самостоятелност от майката. През м.септември 2017г. ответницата
прекъснала връзката между бащата и детето. Отказвала категорично да съдейства
за осъществяване режима на лични отношения, препятствала предаването му на
бащата, подкрепяна от нейните родители. Спряла да отговаря на телефонните му
обаждания във връзка с осъществяване режима на лични отношения, започнала да
извежда детето, вместо да му го предава. Когато ищецът срещал детето, то
изглеждало наплашено да контактува свободно с него и се оглеждало, за да не
бъде забелязано от майката. Не намерил разбиране и у родителите на ответницата
за разрешаването на този проблем. Наложило се да търси съдействието на
полицията и съдебен изпълнител. Демонстрираното от ответницата незачитане на
съдебното решение, разпорежданията на държавните органи, установявали както
нейните характерови особености, така и липсата на родителски капацитет. Според
него тя не може да даде адекватно възпитание на детето, а примерът ѝ би
бил негативен. Изразени са опасения за наличието на сериозни психически проблеми
у ответницата, предвид неадекватното ѝ поведение при един от опитите му
да се срещне с детето. Детето било записано на училище без да се съгласува
изборът му с бащата.
В заключение ищецът изразява искреното си желание за отглежда и възпитава
детето Ж, като сочи, че има всички необходими качества и условия за това.
Заявява, че е подкрепян в решението си и от своите родители.
Моли родителските права спрямо Ж да бъдат предоставени на бащата, при който
да бъде определено и местоживеенето на детето, а ответницата да бъде осъдена за
заплаща на детето издръжка в размер на 150 лв., считано от датата на подаването
на исковата молба; както и на последната да се определи конкретен режим на
лични отношения с детето /уточнен в хода на процеса/.
В законоустановения срок ответницата не е депозирала отговор на исковата
молба, макар да е получила лично съдебните книжа /съобщение на л.43 от делото/.
За първи път ответницата Ш. е депозирала становище по спора /л.192 от
делото на ПРС/, чрез пълномощника си адв.Д.. В него същата заявява, че всички
срещи между бащата и детето се осъществявали, но детето станало неспокойно. При
една от тях бащата си позволил да удари шамар на детето. При рожден ден на роднинско
дете, Ж не бил с останалите деца, а останал изолиран от тях, въпреки обещанията
на бащата. Още преди развода бащата заявявал, че няма средства и не се
интересувал дали Ж е болен и с какво ще се лекува. Детето имало сериозно
заболяване, необходимо било специално лечение, храна, медицинска козметика.
Всички дрехи, пособия, храна, разходи и пр. за детето били осигурявани от
майката, както и от родителите ѝ. Детето никога не се връщало с подаръци
от срещите с бащата. Последните се осъществявали само когато бащата спорадично
решавал да стори това, поради което детето го чакало разочаровано. Затова то
многократно заявявало, че не иска да се вижда с баща си. Както в детската
градина, така и в училище детето се чувствало притеснено и уплашено от
присъствието на баща си /включително по време на големите междучасия/, който
присъствал на тържествата, но не се интересувал от живота на детето. Това
според учителите правело детето разсеяно. Счита, че бащата не влияе добре на
детето, поради което настоява срещите между ищеца и детето да се осъществяват в
присъствието на психолог. Детето
отсъствало от училище поради заболяването му. Заради настояването на социалните
служители обаче детето посещавало училище, макар да е болно.
В съдебно заседание на 7.02.2019г. ответницата Ш. е заявила /л.196/, че по
здравословни причини е била възпрепятствана да подаде отговор на исковата молба
и да вземе лично участие в по-ранен етап на делото. Заявява, че желае да запази
родителските права и би била склонна да изпълнява и съдейства на ищеца да се
вижда с детето. Признава, че от определения режим на лични отношения не е
съблюдавано свиждането с преспиване при бащата, като това било предоставено на
желанието на детето, докато бащата настоявал детето да стане ученик и тогава да
бъде спазван изцяло режима на лични отношения с детето. Твърди, че детето не е
настройвано срещу бащата, канили са го на празниците на детето, приемали са
подаръци от него. Заявява, че винаги е спазвала съдебните решения.
Районният съд е приел писмени доказателства, разпитал е свидетели, приел е
социален доклад, както и съдебно-психологическа експертиза и е изслушал
становището на родителите на основание чл.59, ал.6 СК.
За да постанови обжалваното решение, с което е приел, че искът е
основателен, поради което го е уважил, районния съд е констатирал, че
ръководният критерий при решаване на спора е интересът на детето. Приел е, че е
налице изменение в обстоятелствата, което е от такова естество, налагащо
преразглеждане на мерките относно родителските права- нарушаването на режима на
лични отношения между бащата и детето, наличието на грубо отношение от страна
на майката към детето по повод контактите му с бащата и психични проблеми на
майката. Подробно е мотивирал становището си, че възприетото поведение на
майката спрямо детето е опасно и вредно за неговото развитие, тъй като цели
прекъсването на връзката с бащата, както и връзката на детето с училището.
Посочил е, че с оглед пола на детето е подходящо то да прекарва повече време с
бащата, който е в състояние отговорно да упражнява родителските права.
Емоционалната връзката между бащата и детето е запазена, въпреки
продължителната невъзможност двамата да осъществяват редовно лични отношения,
като е установено, че не е налице родителско отчуждение.
Съобразно правомощията си по чл.269 ГПК въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено от
законен съдебен състав, в законоустановената писмена форма, съдържа реквизитите
по чл.236, ал.1 ГПК, при ясно изложение на мотивите, при които е формирана
волята на съда да уважи иска, поради което намира, че същото е валидно.
Постановено е по допустим иск, в рамките на търсената защита, поради което е
допустимо. Доводите на въззивницата, че делото не е разгледано от независим и
безпристрастен съд, сами по себе си не водят до извод, че решението е
недопустимо. Същите имат отношение към въпроса за правилността на съдебния акт.
Не са допуснати твърдените процесуални нарушения от страна на
първоинстанционния съд. Същия е мотивирал подробно решението си, след
обективна, пълна и всестранна преценка на целия събран доказателствен материал,
като е осигурена възможност на страните да докажат твърденията си. Показанията
на свидетелите са ценени в съответствие със закона, като са изложени пространни
съображения защо се кредитират тези на водените от ищеца свидетели, а не тези
на ответната страна. Въззивната инстанция напълно споделя фактическите и правни
изводи на ПРС, поради което не се налага да ги преповтаря в настоящото
изложение, а на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Обстоятелството, че
същият съдебен състав се е произнесъл и по искането за защита срещу домашно
насилие, по което е образувано гр.д.№155/19г. на РС-Поморие и го е отхвърлил,
по мнение на въззивната инстанция не води до извод, че по настоящото
производство съдът е бил предубеден, като липсват каквито и да било доказателства
в тази насока. Подчертаването на дати в съдебното решение и ползваната от съда
квалификация „абсурдни“ в съдебното решение относно защитната теза на
ответницата също не водят до твърдяната неправилност на съдебния акт.
Като съобрази твърденията на страните въз основа на събраните по делото
доказателства и закона Бургаския окръжен съд приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото е безспорно, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен
с решение №162 от 16.07.2014г. по гр.д.№140 по описа на РС- Поморие, като
упражняването на родителските права спрямо детето на страните- Т., ЕГН:**********
е предоставено на майката, а бащата е осъден да заплаща на детето месечна
издръжка в размер на 150 лв.
Мерките относно режима на лични отношения между бащата и детето са
установени със съдебна спогодба по в.гр.д.№1592/14г. на БОС, както следва:
През първите шест месеца, считано от датата на постигане на спогодбата,
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до 13.00 ч. на
съботния ден и от 10.00ч. до 13.00ч. на неделния ден режимът на лични отношения
между бащата и детето следвало да бъде осъществяван в присъствието на майката.
Следващите шест месеца- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10.00ч. до 18.00ч., за всеки от двата дни, без преспиване в дома на бащата и
без присъствието на майката. След изтичането на едногодишния адаптивен период,
режимът е следвало да се осъществява всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10ч. на съботния ден до 18.00ч. на неделния ден с преспиване в дома
на бащата, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платения си
годишен отпуск, който следвало да бъде разделен на два пъти по петнадесет дни
през м.юни и през м.август на календарната година, в зависимост от работния
график на двамата родители. При осъществяване на режима на свиждане бащата ще
взима детето от дома на майката и след това ще го връща отново там.
Не се спори също, че през първата година режимът е изпълняван от страните,
като въпреки противната уговорка за втория шестмесечен период, свижданията
между бащата и детето отново били осъществявани в присъствието на майката. Не
се спори също, че никога детето не е оставало с преспиване в дома на баща си,
както и за по-продължителен период от лятната ваканция. Твърденията на страните
относно причините за това са противоречиви. Съдът кредитира тезата на ищеца, че
постепенно ответницата е започнала да създавала пречки за срещите между бащата
и детето и за изграждане на пълноценна връзка между двамата, като проблемите
ескалирали през 2017г.
В тази насока са както показанията на св.И.- майка на ищеца, дадени пред
първата и въззивната инстанция, така и на св.М, който започнал да придружава
бащата когато свижданията следвало да се осъществяват в отсъствието на майката.
Според тях детето не било приготвено и предавано от майката или нейните
родственици на бащата в уговорените часове за свиждане, а къщата, в която
живеели с майката била заключена и нямало никого. Случвало се след известно
време бащата отново да се върне на адреса и тогава заварвал детето на двора, но
свиждане отново не било осъществявано. В обратна насока са показанията на св.Ш.
/дадени както пред първата, така и пред въззивната инстанция/- майка на
ответницата, която твърди, че бащата демонстративно изчаквал десетина минути в
колата си пред къщата, в очакване А. да му предаде детето, макар в съдебното
решение да нямало подобно изискване, след което започвал да се оплаква, че
детето не му е предоставено за свиждане. Показанията на св.Ш. са изолирани,
неподкрепени от други, незаинтересовани източници, поради което същите не
следва да бъдат кредитирани. По делото
/в първата инстанция/ са събрани многобройни писмени доказателства /социален
доклад, преписка по изп.д.№862/17г. на ДСИ при БРС, включително постановления
за наложени глоби на майката за неизпълнение режима на лични отношения/, които подкрепят
доводите на ищеца, че същият е бил възпрепятстван от майката А.Ш. да
осъществява определения му със спогодба режим на лични отношения с детето.
Несъстоятелни са доводите за наличие на обективни пречки за изпълнение на
режима- сериозно заболяване на детето /което не е уточнено от ответната
страна/, тъй като по делото се констатират обичайни за неговата възраст и съответния
сезон заболявания- остри инфекции на горните дихателни пътища, алергични
ринити, тонзилит, назофарингит, които да не могат да бъдат овладяни от бащата,
в случай, че детето му е било предадено. Видно от епикризата на л.123 от настоящото
дело, в анамнезата е посочено, че детето е рядко боледуващо, такива данни са
налице и на л.36 и 37 от гр.д.№155/2019г. на ПРС /с предмет домашно насилие/.
Видно от социалните доклади, от средата на м.октомври 2018г., когато детето
е било в началото на обучението си в първи клас в СОУ „Иван Вазов“ гр.Поморие, било
установено, че детето не посещава учебните занятия, като до средата на
м.ноември 2018г. отсъствията му били 104.
Това наложило намесата на ДСП и ЦОП. Майката и нейните родители не оказали
съдействие за преодоляване на този проблем, напротив- св.Ш. се държала
арогантно, а посещенията му в училище били възобновени след като майката била
настанена за принудително лечение.
Установява се и второто твърдение на ищеца, обуславящо искането за
изменение на мерките относно детето- нестабилно психическо състояние на майката
А.Ш., поради което не може да се направи категоричен извод, че същата притежава
необходимите родителски и възпитателски качества, за да продължава да отглежда
детето. Че същата е претърпяла нервна криза или е изпаднала в депресия сочат
данните, изнесени от нейните родители пред социалните работници /социален
доклад- л.69-70 от ДСП Поморие, както и в социален доклад от ЦОП-Поморие- л.73-75 от
първоинстанционното производство/.
Съгласно справката на л.198 от първоинстанционното производство, издадена
от ЦПЗ Бургас, А.Ш. не се води на диспансерен отчет. Заведена е принудително в
ЦПЗ-Бургас на основание прокурорска преписка №49 от 23.01.2019г. на РП- Поморие
за съдебно-психиатрично освидетелстване. За престоя ѝ от 23.01.2019г. до
30.01.2019г. е направено психиатрично и психологично изследване и е поставена
диагноза „Шизоидно личностово разстройство. Декомпенсативен период.“ След
изписването не е постановено лечение, предвид факта, че е постъпила за
уточняване съобразно Закона за здравето.
По искане на въззивницата Бургаският окръжен съд е допуснал
съдебно-психиатрична експертиза на А.Ш., която не е изпълнена въпреки
многократно предоставяната ѝ възможност поради отказ на последната да
съдейства за изготвянето ѝ. Видно от показанията на св.М Ш., дадени пред
въззивната инстанция /л.118/ същата отрича дъщеря ѝ да има психиатрично
заболяване.
Тези обстоятелства според въззивната инстанция създават основателно
съмнение, че А.Ш. е в стабилно психическо състояние, което ѝ позволява да
се грижи пълноценно за детето.
В първата и въззивната инстанция са приети съдебно-психологическа
експертиза /основно и допълнително заключение/, изпълнена от в.л.Т.В.- Р.. От тях
се изяснява, че не е налице Синдром на родителското отчуждение у детето Ж. То е
привързано и към двамата родители, а емоционалната му връзка с двамата е
съхранена. Въпреки това експертът счита, че ако двамата родители не се справят
с негативните си емоции, има предпоставки за поява на такъм Синдром от страна
на отглеждащия родител.
Съгласно допълнителното заключение, детето Ж не желае да поема отговорност
вместо родителите си и сам за заяви при кого иска да живее, което според
експерта е естествено за възрастта му. Доколкото детето е въвлечено в конфликта
между родителите си, същото е в невъзможност за изграждане и споделяне на
автентични емоции към двамата родители. Ж се намира в конфликт на лоялност към
обгрижващия родител /майката/. Той компенсира липсата на емпатия от страна на
майката в общуването си с бабата и дядото по майчина линия. Същевременно е
констатирана взаимна проява на емоционална близост и връзка на момчето с
бащата, което според експерта се дължи и на ограничения контакт, който поставя
родителя в различна среда от обичайното ежедневно възпитание и отглеждане на
детето.
Видно от експертизата, постигнатото в развитието на детето е косвено
доказателство за добър ресурс и родителски капацитет на майката, тъй като
детето е будно, любопитно, с богата обща култура. В тази връзка е съобразено, че детето е
отглеждано от майката, но с
ежедневната подкрепа на нейните родители. Експертът счита, че ако констатираните емоционални
дефицити в общуването на майката с детето са в резултат от психиатричен
проблем, те могат да бъдат преодолени с адекватна психотерапия. Същевременно
поради незрялото поведение на майката според експертът съществува риск за
детето. Като примери са изброени: въвличането на детето в съдебните дела,
търсене на опции за ТЕЛК решение за детето или недопускането му в училищна
среда, поради невъзможност да се среща с баща си или да бъде оценявано от ОЗД.
Относно бащата се сочи, че е мотивиран да бъде в достатъчна степен бащата,
който може да даде разбиране, развиваща среда и стимул за сина си да постигне
самостоятелен успех. Същият е емоционално отзивчив и емпатичен към
преживяванията на детето, което според експерта е силна характеристика на добър
родителски капацитет.
При съвкупна преценка на доводи на страните и събраните доказателства,
съдът намира, че са налице предпоставките на чл.59, ал.9 СК, поради което искът
е основателен и следва да бъде уважен. Родителските права спрямо детето Ж
следва да бъдат предоставени на бащата, който при нестабилното психическо
състояние на ответницата се явява по-пригоден да осъществява родителските права
спрямо детето, а на майката следва да се определи подходящ режим на лични
отношения с детето /в жалбата няма конкретни оплаквания, за да се налага същия
да бъде изменяван служебно от въззивната инстанция/. Определената издръжка от
150 лв. е в рамките на заявения петитум, поради което не са налице предпоставки
за изменението ѝ, макар да е под минималния законоустановен размер.
Поради съвпадане на фактическите и правни изводи на двете инстанции
обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото се явява основателно искането на въззиваемия за
присъждане на разноски, съобразно приложения списък /л.126/- 155 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №72 от 15.04.2019г.
по гр.д.№596/18г. на РС- Поморие.
ОСЪЖДА А.С.Ш. да заплати на Т.Ж.И. деловодни разноски за
въззивното производство в размер на 155 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.