№ 122
гр. Русе , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20214500500219 по описа за 2021 година
И.Х.Ц. е обжалвал решението на Русенския районен съд по гр. д. № 25/2020
г., с което е отхвърлен предявеният от него иск и е осъден да заплати на
ответницата деловодни разноски. Излага оплаквания за неправилност на
решението и моли то да се отмени и искът да се уважи.
Ответницата М.А.Ч.. оспорва жалбата и моли да не се уважава.
Претендира разноски.
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от страна по
спора, в законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Между страните не се спори, а и видно от представените доказателства
М.А.Ч.. работела в „Агенция по заетостта“, гр. София, на длъжността
„психолог“, като към 2019 г. местоработата й била в Дирекция „Бюро по
труда“, гр. Русе, където ищецът бил регистриран като безработно лице.
Няколко седмици преди 07.10.2019 г. той предупредил писмено Директора на
„Бюрото по труда“, че ако не му бъде подсигурен подходящ работен
ангажимент, ще нанесе имуществена щета на сградата.
1
На същата дата И.Х.Ц. посетил сградата на „Бюрото по труда“ Русе и на
висок глас заявил, че започва да чупи и руши. Взел стол от една от стаите и
започнал да удря вратата на зала 2. Спрели го двама посетители, а служител
от деловодството на „Бюрото по труда“ сигнализирал полицейските органи.
Ответницата Ч., в качеството си на психолог, поканила ищеца в
кабинета си и провела с него психологическа консултация. Ищецът се
успокоил.
Впоследствие в сградата пристигнали полицейските служители и след
разговор с ищеца, го отвели за разпит в Първо РПУ Русе, където му бил
съставен и протокол за предупреждение (да не отправя закани и заплахи за
физическа саморазправа към Ч. и да не унищожава или поврежда
противозаконно чужда движима или недвижима вещ в сградата на Агенцията
по заетостта). В ранния следобед ищецът бил откаран в „Център за психично
здраве Русе“ ЕООД, където се държал агресивно. По преценка на психолога
бил имобилизиран чрез фиксация (връзване с колани за ръцете и краката) за
няколко часа. След множество изследвания, му била поставена диагноза
„Органично разстройство на личността“, било проведено медикаментозно
лечение и на 14.10.2019 г. бил изписан.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, се налагат
следните правни изводи:
Производството по делото е образувано по иск за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане с
правно основание чл.45 от ЗЗД. Твърдените от ищеца вреди се изразяват в
уронване на престижа му и създаване на вътрешно лично неудовлетворение
поради принудата му да облече мръсна пижама в „Център за психично здраве
Русе“ и лишаване от правото му на живот и удоволствия по време на престоя
му там.
Непозволеното увреждане, като сложен юридически факт, съдържа
елементи, всеки от които подлежи на пълно и главно доказване от страна на
ищеца: извършено деяние (действие или бездействие), настъпила вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, като последната
съгласно чл. 45 ал. 2 от ЗЗД се предполага.
2
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата, изразена
посредством накърняване и унищожаване на блага, представляващи
имущество, права, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние
на човека. Деянието, което трябва да е противоправно, е конкретната човешка
постъпка, причинила увреждането, а причинната връзка е обединяващият
елемент на фактическия състав. Тези елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане следва да се установят кумулативно в процеса и
тогава може да бъде ангажирана обезщетителната отговорност на ответника.
В настоящия случай ищецът не е релевирал доказателства, които да
сочат, че вредите, които твърди, че е претърпял, са последица от
противоправно деяние, извършено от ответницата. Ч. в изпълнение на
служебните си задължения на психолог в Бюрото по труда го е изслушала в
кабинета си, провела е разговор и му е предложила работни места. В процеса
не се установи каквото и да е действие или бездействие от нейна страна,
което да в противоречие със законоустановени правила и норми, т. е. да е
противоправно.
Отделно от това сочените от ищеца вреди не са в причинна връзка с
поведение на ответницата. Те могат да съставляват вреди, причинени от
различни от ответницата лица. М.Ч. е заявила, че ищецът не е заплашвал
никого, а подаденият сигнал до полицията е от служител в деловодството на
ДБТ – Русе и е във връзка с противоправно поведение на ищеца – да руши
имущество и да удря по вратата на залата в учреждението.
Предвид изложеното съдът намира, че извършването на противоправно
деяние с автор ответницата Ч. не е установено в процеса. Не е установена и
причинна връзка между някакво поведение на Ч. и твърдяните вреди.
По тези съображения въззивният съд намира, че претенцията на ищеца
е недоказана и районният съд е постановил законосъобразно решение по
спора, което следва да се потвърди.
В тежест на ищеца са направените от ответницата деловодни разноски
във въззивната инстанция.
Мотивиран от изложеното, Русенският окръжен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260244 от 11.03.2021 г. на Русенския
районен съд по гр. д. № 25/2020 г.
ОСЪЖДА И.Х.Ц., ЕГН ********** да заплати на М.А.Ч.., ЕГН
********** сумата от 1000 лева – деловодни разноски за въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4