№ 14710
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от М. СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело №
20241110175666 по описа за 2024 година
Предявен е от М. Т. Д.-Д. срещу Детска градина № 166 Веселушка иск
с правно основание чл. 177 КТ вр. чл. 21, ал. 2 НСОРЗ за заплащане на
сумата 677,69 лева, представляваща добавка към трудовото
възнаграждение за ползвания платен годишен отпуск през месец
декември 2024 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от
18.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата М. Т. Д.-Д. твърди че е служител на длъжност Учител (код по
НКПД 2342 5002) в ДЕТСКА ГРАДИНА № 166 ВЕСЕЛУШКА, по силата на
Трудов договор № 5/09.03.2021 г., с който е уговорено основно трудово
месечно възнаграждение в размер на 1053,00 лв. Сочи че е член на Съюза на
българските учители към Конфедерация на независимите синдикати в
България, поради което на основание чл. 57, ал. 1 КТ досежно трудовото
правоотношение е приложим и Колективен трудов договор № Д01
415/28.12.2023 г. Поддържа, че до 08.11.2024 г. е ползвала отпуск за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164 КТ и в последствие е
подала Заявление за използване на 118 дни платен годишен отпуск по чл. 155
КТ по реда на чл. 174 КТ в периода 11.11.2024 г. - 05.05.2025 г. Сочи, че във
фиша за работната заплата за процесния месец не е отразено начисляване и
съответно не е заплатена добавка по чл. 21, ал. 2 НСОРЗ. Сочи, че брутният
размер на добавката за използвания платен годишен отпуск през месец
декември 2024 г. възлиза на 677,69 лв. Поддържа, че върху посочения размер
следва да се удържат съответните осигурителни и данъчни вноски преди
неговото изплащане. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Детска градина № 166 Веселушка
подава отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията като
1
неоснователна. Оспорва да е налице основание за увеличение на трудовото
възнаграждение – заповед на работодателя или писмено съглашение между
страните. Оспорва да има заповед разрешаваща ползването на платения
годишен отпуск. Не оспорва размера на претенцията. Моли съда да отхвърли
предявения иск.
Съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК във връзка с наведените в
исковата молба доводи и възраженията на ответника, настоящият състав на
Софийски районен съд намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По предявения иск в тежест на ищеца е да установи по делото, в
условията на пълно и главно доказване че е работил по трудово
правоотношение с ответника и ползването на платен годишен отпуск за
съответния период; размер на брутното трудово възнаграждение, получено за
последен пълен отработен месец, предхождащ ползването на отпуска, през
който ищецът е отработил най-малко 10 работни дни, както и допълнителните
предпоставки, че по време на ползване на отпуска с колективен трудов
договор е увеличена работната заплата както и че ищецът е страна по
колективния трудов договор и размера на добавката.
Страните не спорят, поради което и с доклада по делото е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищцата М. Т. Д.-Д. е служител на
длъжност Учител (код по НКПД 2342 5002) при ответника ДЕТСКА
ГРАДИНА № 166 ВЕСЕЛУШКА, по силата на Трудов договор № 5/09.03.2021
г., с който е уговорено основно трудово месечно възнаграждение в размер на
1053,00 лв., че до 08.11.2024 г. ищцата е ползвала отпуск за отглеждане на дете
до 2-годишна възраст по чл. 164 КТ и в последствие е подала Заявление за
използване на 118 дни платен годишен отпуск по чл. 155 КТ по реда на чл. 174
КТ в периода 11.11.2024 г. - 05.05.2025 г.
От представена по делото служебна бележка изх. № 29/28.11.2024 г.,
издадена от председателя на ОбКС р-н Лозенец, се установява, че ищцата М.
Тодорова Д.-Д. – учител в ДГ 166 „Веселушка“, е синдикален член към СО при
ДГ 166 „Веселушка“.
Видно от приетия като доказателство по делото колективен трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-
415/28.12.2023 г. /листове 13 – 38 от делото/, в чл. 27 от същия са установени
размери на минимални основни трудови възнаграждения, считано от
01.01.2024 г. Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2.1 минималното възнаграждение за
учител, възпитател, ръководител на направление „Информационни и
комуникационни технологии“, психолог, педагогически съветник, логопед,
рехабилитатор на слуха и говора, корепетитор, хореограф и треньор по вид
спорт е в размер на 1853 лева. Чл. 23 от КТД предвижда работниците и
служителите, членове на страните по договора, да получават допълнително
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
размер на не по-малко от 1 % от основното месечно трудово възнаграждение.
Предвид установяване на този факт и на основание чл. 57, ал. 1 КТ
колективният трудов договор се прилага спрямо ищцата, респективно спрямо
2
нея е приложим и уговореният в него минимален размер на брутното трудово
възнаграждение и добавката по чл. 23 от същия, и без наличието на заповед на
работодателя за увеличаването или на допълнително споразумение към
трудовия договор.
Видно от разпечатка от системата за сигурно електронно връчване на
04.11.2024 г. М. Т. Д.-Д. е изпратила заявление за ползване на отпуск.
Разпечатка на такова, подписано с КЕП, е приложена по делото, като се
установява да е поискан отпуск за периода от 11.11.2024 г. до 05.05.2025 вкл.
Видно от изпратения от работодателя ДГ 166 „Веселушка“, гр. София на
08.11.2024 г. отговор, заявлението е уважено като на ищцата е разрешено
използването на платен годишен отпуск за заявения период.
От приложен фиш за работна заплата и банково извлечение се
установява, че за месец декември 2024 г. ищцата е получила нетно трудово
възнаграждение в размер на 1054,86 лева.
Видно от приетия като доказателство по делото фиш за работна заплата
за м. 02.2025 г., начислено нетно трудово възнаграждение е в размер на
2144,68 лева, в което е включена добавка по чл. 21 НСОРЗ, включително и
това за м. 01.
Видно от приетите като доказателства по делото фишове за работна
заплата за м. март и м. април 2025 г., начислено е нетно възнаграждение в
размер на 1529,54 лв. с включена надбавка по чл. 21 НСОРЗ.
Предвид липсата на промяна във фактическите обстоятелства
начисляване на вземане по чл. 21, ал. 2 НСОРЗ за периоди, следващи
процесния, с оглед и на останалите доказателства по делото, се приема като
признание от ответника на правопораждащия факт – наличие на основание за
начисляването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 177 КТ, за времето на платения годишен
отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение,
което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно
брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ
ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил
най-малко 10 работни дни.
С оглед изложените по-горе съображение относно приложимост на
уговореното в КТД и предвид липсата на оспорване от страна на ответника за
размера на претенцията, съдът счита, че с изплащане на сумата от 1054,86
лева в нетен размер за 19 дни платен годишен отпуск за м. декември 2024 г.,
ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на добавка към
трудовото възнаграждение за ползвания платен годишен отпуск през месец
декември 2024 г.
Ищцата претендира разликата като брутно трудово възнаграждение в
размер на 677,69 лева при дължим общ брутен размер от 1971,11 лева и
начислен такъв от 1359,41 лева, поради което ответникът следва да бъде
осъден за заплати разликата от 611,70 лева, представляваща добавка към
трудовото възнаграждение за ползвания платен годишен отпуск през месец
3
декември 2024 г. За разликата до пълния предявен размер от 677,69 лева искът
подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Следва да се присъди и законната последица от уважаване на иска –
мораторна лихва за забава за периода от датата на предявяване на исковата
молба – 18.12.2024 г. до окончателното изплащане.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК
разноски се следват и на двете страни.
В тежест на ответника следва да се присъдят сторените от ищеца
разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, а именно 600,00 лева
– реално заплатено адвокатско възнаграждение. Насрещната страна
своевременно е противопоставила възражение за прекомерност на
заплатеното възнаграждение, което настоящият състав намира за
неоснователно. Заплатената сума е съобразена с фактическата и правната
сложност на делото, извършените процесуални действия, както и заплатените
разноски от насрещната страна. Съобразно уважената част следва да се
присъди сумата 541,58 лева.
С нормата на чл. 359 КТ законодателят е освободил работниците и
служителите, ищци по дела за трудови спорове, каквото е и настоящото, от
заплащането на дължимите държавни такси и разноски за съдебното
производство, независимо от изхода на делото. Същите обаче не са освободени
от репариране разноските на ответника, при отхвърляне на исковете.
В тежест на ищеца следва да се присъдят сторените от ответника
разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, а именно 600,00 лева
– реално заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно отхвърлената част
следва да се присъди сумата 58,42 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд разноски, а именно 50,00 лева –
за държавна такса.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Детска градина № 166 Веселушка“, БУЛСТАТ *********
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Лозенец, ул. Горски
пътник № 23 ДА ЗАПЛАТИ на М. Т. Д.-Д., ЕГН ********** с адрес гр.
София, ********** на основание чл. 177 КТ вр. чл. 21, ал. 2 НСОРЗ сумата
611,70 лева, представляваща добавка към трудовото възнаграждение за
ползвания платен годишен отпуск през месец декември 2024 г., ведно със
законната лихва от 18.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 541,58 лева – разноски в
производството пред СРС като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважената
сума до пълния предявен размер от 677,69 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
4
ОСЪЖДА „Детска градина № 166 Веселушка“, БУЛСТАТ *********
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Лозенец, ул. Горски
пътник № 23 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Съдебната власт по
сметка на Софийския районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
50,00 лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5