№ 97378
гр. София, 09.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А.И.И
като разгледа докладваното от А.И.И Частно гражданско дело №
20241110137061 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Подадено е заявление от "..." ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу Е. И. Ш. за сумата от 500 лева, представляваща главница
по Договор за потребителски кредит от 31.05.2019 г., сумата 138,59 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. – 11.06.2024 г., сумата от 16,69 лева,
представляваща договорна лихва за периода 31.05.2019 г. – 01.07.2019 г., сумата 171,31 лева,
представляваща неустойка по чл. 6.2 от договора и сумата 226,85 лева, представляваща
дължими такси.
Съдът намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата 171,31
лева, представляваща неустойка по чл. 6.2 от договора и сумата 226,85 лева, представляваща
дължими такси, следва да бъде отхвърлено по следните съображения:
Кредиторът е посочил, че претендира неустойка за неизпълнение на договорно
задължение. Същата е начислена заради неизпълнение на задължение на заемателя да
предостави обезпечение по договора, а именно поръчител или банкова гаранция.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заповедният съд е длъжен служебно
да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.
В конкретния казус, предвид заявения от кредитора размер на главницата, отпусната с
договора за заем, а именно 500 лева, съдът приема, че поставените от кредитора изисквания
за предоставяне от длъжника на обезпечение и начисляване на неустойка, в случай че не
изпълни това изискване, са прекомерни и противоречат на закона и добрите нрави – след
като задължението за предоставяне на обезпечение не бъде изпълнено от длъжника, като
последица от това неизпълнение кредиторът да получи претендираната неустойка. Само въз
основа на твърденията на кредитора, изложени в заявлението по чл. 410 ГПК, може да се
направи категоричният извод, че процесната неустойка, така, както е била уговорена,
излиза извън присъщите по закон обезпечителна и обезщетителна функции, доколкото
още към момента на уговарянето , с оглед обстоятелствата, обуславящи дължимостта , с
1
нея се цели постигане на забранен от закона правен резултат, а именно - цели се
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. Неустойката е в размер,
надвишаващ главницата, което я прави прекомерна и противоречаща на добрите нрави. В
противоречие с добрите нрави е и самото основание, при неизпълнение на което е уговорено
да се дължи неустойка – неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а
именно осигуряване на поръчители.
Съдът намира и че претендираната сума за такси за извънсъдебно събиране
представлява допълнително задължение, несвързано с отпуснатия кредит, за което е
неоправдано длъжникът да заплаща допълнително. Наличието на подобна клауза води до
значително неравновесие в правата на длъжника и на кредитора по договора (т.е. на
потребителя на кредита и на търговеца), а следователно представлява неравноправна клауза
по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, която норма е приложима на основание чл. 24 ЗПК.
Неравноправните клаузи са нищожни (чл. 146, ал. 1 ЗЗП), а за наличие на основание за
нищожност съдът следи служебно, включително и в производството по издаване на заповед
за изпълнение предвид изричната разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, визираща хипотези
като настоящата, в които искането на заявителя е в противоречие на закона (повелителни
правни норми) и на добрите нрави.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 201352 от 19.06.2024 г., подадено от "..." ЕООД, в
частта, в която е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по отношение на длъжника Е. И. Ш. за сумата 171,31 лева, представляваща
неустойка по чл. 6.2 от договора и сумата 226,85 лева, представляваща дължими такси.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2