Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 983
гр.Бургас, 25.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на втори юли
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 2519 по описа на
БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59
и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Н.С.С.,
ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Б.П. – БАК,
против Наказателно постановление № */20.05.2019г., издадено от Началник ОО“АА“ гр.Бургас,
с което за нарушение на чл. 43, ал.1, т.1, б. „Б” от Наредба № Н-32 от
16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства (Наредбата), вр. Приложение
5, част II, раздел I, т. I, т.2, б. „Б”, изр. 2 от същата Наредба на основание
чл.178а, ал.7, т.1, предл. 1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 1500
лева.
С
жалбата е направено искане за отмяна на наказателното постановление като се
сочат доводи за незаконосъобразност. Застъпва се, че по посочения протокол за
извършен технически преглед, не може по безспорен начин да бъде установен
собственикът на проверяваното МПС, а от там не може по безспорен начин да бъде
установено и задължението на това лице да заплати данък върху посоченото МПС.
Посочва се, че по този начин се нарушава правото на защита на наказаното лице и
поради това представлява съществено нарушение по смисъла на чл. 146, т.3 АПК.
В
открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
пълномощник – адв. П. – БАК, който поддържа жалбата
по изложените в нея доводи. Доразвива и конкретизира твърденията си, като
допълва, че липсва умисъл у С., доколкото същият е използвал предишен
сертификат за извършен преглед и от него автоматично е въвел данните за ЕИК на
собственика, които са се оказали грешни. Поради това счита, че жалбоподателят е
действал по непредпазливост, а не умишлено, от където следва извод, че не
трябва да се ангажира отговорността му. Наред с това добавя, че в случая е
налице и нарушение на материалния закон, доколкото АНО неправилно е посочил
нарушената правна норма.
Административнонаказващият орган, надлежно призован,
не се представлява. От страна на началника на ОО „АА”- гр. Бургас е постъпила
писмена защита, в която се посочва, че нарушението е безспорно установено, не
са допуснати нарушения на административнонаказателната
процедура, поради което и се моли за отхвърляне на жалбата.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 6– НП е връчено на жалбоподателя на
06.06.2019г., а жалбата е депозирана на
12.06.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
следното:
На
07.05.2019г. около 13,40 часа в гр.Бургас,
местността „*“, масив № 83, в пункт за периодични прегледи за проверка на
техническата изправност на пътни превозни средства с разрешение № */11.06.2013
г., по сигнал била извършена проверка на дейността на пункта. При направена
справка в ИС на ИА „АА”, било констатирано, че на 15.03.2019г., в гореописания
пункт, за периода от 13,39 часа до 13,54 часа, жалбоподателят Н.С., в
качеството си на председател на комисия за извършване на периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на моторно превозно средство „Мазда 6“ с рег. № *, с протокол № */15.03.2019г. е допуснал
извършване на периодичен преглед за цитираното моторно превозно средство, като
за същото е било получено потвърждение от информационната система по чл.11 ал.3
от Наредба Н-32 на МТИТС, от която да става видно, че за МПС СЕ ДЪЛЖИ данък, като в протокола, при
идентификация на собственика неправомерно е отразен ЕИК: *, при действителен ЕИК:
*.
На
жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение за
това, че е нарушил чл.43, ал.1, т.1, б. „Б” от Наредбата вр.
с Приложение 5, част II, раздел I, т. I,
т.2, б.”Б”, изр. 2 от същата Наредба. Актът бил предявен на жалбоподателя,
който не вписал възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не било депозирано и
писмено възражение.
Административнонаказващият орган, сезиран с акта,
също приел констатациите в акта за доказани и издал обжалваното наказателно
постановление, като наложил на жалбоподателя глоба в размер на 1500 лева за
нарушение на чл. 43, ал.1, т.1, б. „Б” от Наредбата, вр.
Приложение 5, част II, раздел I, т. I, т.2, б.„Б”, изр. 2 от същата Наредба на
основание чл.178а, ал.7, т.1, предл. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява
по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и
писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло. Показанията на актосъставителя са
последователни и логични и се подкрепят изцяло от приложените по делото
справки, от които се установява, че в действителност ЕИК на собственика е
различен, от този въведен от председателя в системата.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началник Областен отдел на
„Автомобилна администрация” - гр.Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към
материалите по делото копие на Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на
изпълнителния директор на ИА „АА” (л. 14). Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Съдът
намира за неоснователни доводите, че НП не е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт не е спазена разпоредбата на чл.
42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. Изложеното
словесно описание съответства на правната квалификация. В Приложение 5, част
II, раздел I (римско), т. I (римско), т.2, б. „Б”, изр. 2 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства е посочено, че когато при автоматичната проверка не
се получи потвърждение, че не се дължи данък върху превозното средство и/или
задължителна застраховка (когато има достъп до базата данни за автомобилните
застраховки), председателят на комисията отразява несъответствията в протокола
(приложения № 9, 10, 11 или 15) и не извършва периодичния преглед на ППС.
Именно такова деяние е описано в АУАН и НП-извършване на технически преглед,
без получено потвърждение, че не се дължи данък. Обстоятелство, че е отразено,
че това се дължи на грешно въведен ЕИК представлява усложнен механизъм (тъй
като проверката за дължими данъци в съответната Община се прави автоматично от
системата именно по ЕИК, поради което очевидно, след като се въведе грешен ЕИК
системата няма как да даде достоверен резултат), по който се е стигнало до
забранения резултат - извършване на прегледа в разрез със законовите
изисквания. Така описаният факт, изяснява механизма на извършване на вмененото
във вина нарушение. От изложеното следват извод, че словесното описание на
нарушението е ясно и точно и съответства напълно на посочената за нарушена
законова разпоредба.
Съгласно
чл.43, ал.1, т.1, б.б от Наредбата - председателят на комисията е длъжен да не
допуска извършването на периодичен преглед на пътно превозно средство в
нарушение на изискванията за извършване
на периодични прегледи, определени в същата Наредба. В Приложение 5, част II,
раздел I (римско), т. I (римско), т.2 е предвидено, че преди началото на
прегледа председателят на комисията проверява представените документи по чл.
30, а след започване на прегледа проверява резултатите от автоматичната
проверка в информационната система по чл. 11, ал. 3 за наличието на платен
данък върху превозното средство.
Съгласно
показанията на актосъставителя, информационна система
осигурява възможност автоматично да се провери наличието на платен данък за
превозното средство. Когато се въведат индивидуализиращите данни на автомобила
и на собственика (ЕГН или ЕИК) - доколкото данъкът се дължи от точно определено
лице – собственик на автомобила, в информационната система на ИА „АА“ се
съдържа информация дали данъкът е заплатен. В случай, че в системата се въведе
грешен ЕИК, тя разрешава продължаването на прегледа.
В
конкретния случай, видно от протокола за извършен периодичен преглед за
техническа изправност на пътно превозно средство, неправилно е отразен ЕИК на
собственика, което е довело до и до възможността да се извърши преглед, въпреки
че реално за този автомобил са се дължали местни данъци.
Както
бе посочено по-горе, съгласно Част II, раздел I, т. I, т.2, б. "Б" от
Приложение № 5 към Наредбата, прегледът се извършва само след потвърждение от
системата, че не се дължи данък, а ако не се получи потвърждение, че не се
дължи данък, председателят на комисията отразява несъответствията в протокола и
не извършва периодичния преглед.
В
конкретния случай, жалбоподателят, като председател на комисия за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътното превозно
средство, е допуснал да се извърши периодичен преглед в нарушение на
изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в Наредбата.
По
същество, поделото липсва спор по изложеното към момента, като по отношение на
обосноваността на обжалваното НП, се излагат доводи за липса на субективна
страна на нарушението.
На
първо място, следва да се отбележи, че в конкретния случай не се касае за допустителство съгласно чл. 10 от ЗАНН, а на изпълнително
деяние при което терминът "допуска" е използван като синоним на
"позволява", "дава съгласие" или "дава
разрешение" (в този смисъл е и Решение
№ 531 от 22.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 528 / 2019
г. на XIX състав на Административен съд – Бургас).
На
второ място, съдът не споделя доводите за липса на умисъл от страна
жалбоподателя. Вината представлява факт от душевния живот и за нейното наличие
и конкретната й форма се прави извод въз основа на обективно осъщественото от
дееца.
Настоящият
състав счита, че от приложения Протокол (л.9) се установява, че се касае за
двукратно въвеждане на данни в системата при прегледа на 15.03.2018 г.
Действително, актосъставителят не заяви със
сигурност, че данните от този протокол се виждат от председателя на комисията в
момента на проверката, както и че не можело да се установи дали са били
въвеждани първоначално верните данни. Видно е обаче, че този протокол всъщност
показва извършените в момента на прегледа действия (вижда се номерът на
протокола, изготвен в момента на прегледа, началния и крайния час и т.н.), като
на практика се касае за регистриране на извършените от председателя на
комисията действия. Установява се, че в графата „Данни за данъци от Общини“ се
е визуализирало съобщение: „Има задължения“, което недвусмислено сочи, че е бил въведен правилния ЕИК на
собственика и системата по него е установила наличието на задължения. Очевидно,
ЕИК е бил въведен също така и грешно и системата е изписала: „Не е намерен“, доколкото вече е приела,
че се касае за нов собственик, с нов ЕИК, по който (след като е грешен) логично
няма задължения за този автомобил, поради което и е разрешила продължаване на
прегледа. Доколкото липсва каквато и да е логика първо да е бил извършен
преглед с грешен ЕИК, а след това да е въвеждан верния, то съдът счита, че
първоначално е бил въведен верният ЕИК, а при констатацията, че се дължат
данъци, е бил въведен повторно нов- грешен. Именно по този начин, по мнение на
настоящия състав, председателят е манипулирал системата и след като
първоначално се е уверил, че в действителност се дължат местни данъци, не е
прекратил провеждането на прегледа, а е въвел грешни данни, които да му
позволят да продължи с прегледа в разрез с вменените му задължения, за което в
крайна сметка е и санкциониран. Освен това, самият жалбоподател заявява, че за
период от около два месеца е допуснал множество „грешки“, за които са му
съставени актове, но съдът счита, че се касае именно за умишлени действия, тъй
като се касае за множество разминавания, отнасящи се до автомобили с неплатени
данъци, допуснати от лице, чиято функция е именно внимателната проверка и
коректното въвеждане на данните в системата. Множеството доказателства,
включително и косвени такива, водят до единствения възможен извод, че
жалбоподателят е действал с пряк умисъл при извършване на нарушението.
От
изложеното следва, че жалбоподателят е заобиколил
законовото изискване за получаване на потвърждение, чрез отразяването в
системата, че ЕИК на собственика на МПС е различно. Именно по този начин е
постигнат противоправния резултат, визиран общо в чл.
178а, ал. 7 ,т. 1 ЗДвП, който бива постигнат чрез неизпълнение на задълженията,
описани в Наредбата. Чрез своите действия С. е целял да извърши и е извършил технически преглед на
автомобила, като се създаде представа, че за същия не се дължи данък, респ., че
не се изисква потвърждение от системата, когато такова потвърждение е било
изискуемо. Поради изложеното, съдът намира, че законосъобразно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност за нарушение по чл.43, ал.1, т.1,
б. „Б” от Наредбата.
В
чл.178а, ал.7, т.1, предл. 1 ЗДвП законодателят е
предвидил ангажиране на отговорност на председател на комисия, извършващ
прегледи, който допусне извършването на периодичен преглед за проверка на
техническа изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията на
Наредбата, като санкцията е в абсолютно определен размер от 1500 лв., поради
което материалният закон е приложен правилно.
Нарушението
не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от
същия вид, още повече, че в конкретния случай се касае за неизпълнение на
задължение, което има отношение и към други обществени отношения, извън
безаварийното осъществяване на транспортната дейност- събираемостта на
публичните вземания.
Предвид
гореизложеното на основание чл.63, ал.1, т. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ */20.05.2019г., издадено от
Началник ОО“АА“ гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 43, ал.1, т.1, б. „Б” от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, вр.
Приложение 5, част II, раздел I, т. I, т.2, б. „Б”, изр. 2 от същата Наредба на
основание чл.178а, ал.7, т.1, предл. 1 от ЗДвП, на Н.С.С., ЕГН: **********, е наложено административно
наказание – „Глоба” в размер на 1500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се
изпрати на страните на посочените по делото съдебни адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.