Решение по дело №2060/2019 на Районен съд - Варна

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

   

Номер  1131/10.6.2019г.               Година 2019                  Град Варна

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                     четвърти състав

 На десети юни                    Година две хиляди и деветнадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

     като разгледа докладваното от Председателя частно наказателно  дело номер 2060 по описа за две хиляди и деветнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпило е искане от ВРП с правно основание чл.157 от Закона за здравето, с което се инициира производство по настаняване на задължително лечение в болнично заведение на Р.И.Г..

В  съдебно заседание представителят на ВРП поддържа искането, като счита, че са налице медицинския и социален критерии за настаняване на задължително лечение на лицето.

Лицето, чието настаняване се иска сочи, че не ползва електроуреди в дома си. Сочи че е нормално като има нужда да уринира на улицата. Визира че е била лекувана в психиатрична клиника и след това и са изписвани медикаменти но счита, че нямало нужда да ги приема.

В пледоарията си по съществото на делото процесуалния представител на лицето, чието настаняване се иска счита, че са налице предпоставките за насатняване на лечение.

 От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната  фактическа обстановка :

Р.И.Г.  е на 55 годишна възраст и до момента има данни да е била лекувана в психиатрична болница преди повече от 15 години. Същата е пенсионер и живее сама в собствено жилище.

От няколко години и с влошени взаимоотношения със съседите си поради лоша хигиена в дома и – силни миризми, липса на възможност за поддържане на хигиена поради нефункциониращи баня, тоалетна и други. Според съседите и Г. многократно уринира по стълбището.

Започнала да проявява както словесна така и физическа агресия към съседите си и била със силно занемарена лична хигиена.

Факта, че осв. Г. била опасна за своето здраве, както и за околните, станал причина да бъде сигнализирана ВРП.

Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза освидетелстваната Р.И.Г. към момента на освидетелстването е психотична. Същата страда от Шизофрения Параноидна форма, непрекъснато протичане с параноидно-халюцинаторен синдром.

Към момента на изготвяне на заключението  осв.Г. е некритична към заболяването си, поради което представлява непосредствена опасност за себе си. Налице са медицинските критерии за лечение по смисъла на чл.155 от Закона за здравето.

Освидетелстваната не  може да изразява информирано съгласие за лечение.

При установената фактическа обстановка, съдът извежда следното :

Съобразно разпоредбата на чл.155 от ЗЗ на задължително настаняване и лечение подлежат лицата с психични разстройства по смисъл ана чл.146 от ЗЗ, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните , за обществото или застрашава сериозно здравето им. Медицинския критерий - основание за настаняване на задължително лечение е рамкиран в чл.146 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЗ - психично заболяване, характеризиращо се със сериозно нарушение на психичните функции /психоза или тежко личностово разстройство/  или трайна психична увреда в резултат на психично заболяване, умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че осв. Р.И.Г. към момента на освидетелстването е психотична и поведението и е психотично мотивирано.същата е с Психоза – Налудно разстройство- параноялен синдром, като в диференциално-диагностичен план е обсъдена и диагноза Параноидна шизофрения.

Съотнесено към разпоредбата на чл.146 ал.1 т.1 от ЗЗ заболяването му предполага наличието на медицинския критерий за постановяване на задължително лечение. Отделно от това съдът установява наличието на социален критерий за постановяване на принудителна форма на лечение по отношение на Г.. Същата отказва категорично провеждането на доброволно лечение, а видно от показанията на разпитаните свидетели поведението и е опасно както за нея, така и за съседите й.

С оглед изложеното съдът намира, че освидетелстваната Г. следва да бъде настанена на задължително лечение в ДПБ- с.Карвуна   при стационарна форма на лечение за срок от три месеца.

Предвид заключението на съдебно-медицинската експертиза съдът приема, че освидетелстваната не може сама да дава информирано съгласие по смисъла на чл.162 ал.2 от ЗЗ, поради което следва да се определи лице по смисъла на чл.162 ал.3 от ЗЗ.

 

Предвид изложеното и на осн. чл.162 ал.1 от ЗЗ, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПОСТАНОВЯВА задължително настаняване и лечение при стационарна форма за срок от ТРИ МЕСЕЦА в ДПБ- с.Карвуна  на Р.И.Г., ЕГН **********.

 

На осн. чл.162 ал.3 от ЗЗ НАЗНАЧАВА за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на освидетелстваната- нйният син – Д.С.Я. ЕГН **********.

 

 

Решението може да се обжалва или протестира в 7-дневен срок от датата на обявяването му в с. з.

 

Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.

 

Препис от същото да се изпрати на Държавна психиатрична болница - Карвуна за сведение и изпълнение.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: