Р Е Ш Е Н И Е № 332
гр. Монтана, 21 юли 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 14 юли 2021 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ
ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 180 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 44,
ал. 3 от ЗДС, вр. чл. 84 от ППЗДС и чл. 120, ал. 2 от Конституция на РБ.
Образувано е по жалба на „В*** 2016” ЕООД, гр. М***, ул. „Ч*** б***” № * , представлявано от управителя Ю.Г.В.
против Заповед № ДС-06-7/23 03 2021 г. на Областен управител на Област Монтана.
В жалбата се навеждат съображения за нищожност, неправилност, необоснованост
и немотивираност на Заповед № ДС-06-7/23.03.2021 г. на Областен управител на
Област Монтана, с което е отказано извършване на продажба на ПИ с идентификатор
48489.13.488, представляващ застроен терен с площ 7779 кв. м. по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Монтана, по реда на чл. 44, ал. 3 от
Закона за държавната собственост (ЗДС) и чл. 84 и сл. от Правилника за
прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС), поради това, че
построената в имота сграда - собственост на дружеството не е законно построена,
съгласно удостоверение изх. № 06-00-205-2/03.07.2020 г., издадено от Кмета на
Община Монтана. Счита, че обжалваната заповед е нищожна, тъй като не
индивидуализира коректно имота, за който е отказано извършване на продажба. Вписано
е единствено „застроен терен с площ от 7779 кв.” без да е ясно дали това са
метри, дециметри, сантиметри или др., което възпрепятства правото на защита и
изясняване на фактическата обстановка. Правилната индивидуализация на имота е
нарушение, което не е само формален, но и съдържателен елемент. Тази непълнота
води до невъзможност за индивидуализация на обекта на обжалвания акт и се
приравнява на липса или непосочване на „фактически и правни основания за
издаване на акта" по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. На второ
място, счита че административният орган неправилно е възприел фактическата
обстановка. Административният орган не е съобразил, че дружеството е собственик
на сграда, построена в имот частна държавна собственост с отпаднала
необходимост за Министерство на отбраната и Българската армия, а именно: ПИ с
идентификатор 48489.13.488 с площ от 7779 кв.м., находящ се в гр. Монтана,
община Монтана, бул. „Т*** м***” № * , за който имот има стартирана процедура по смисъла на чл.
44, ал. 3 от ЗДС и чл. 84 от ППЗДС с молба с per. № 11-00-87/28.02.2019 г. Обстоятелството,
че имотът, в който е изградената притежаваната от „В*** 2016" ЕООД сграда,
е неподелям е удостоверено от Община Монтана с Удостоверение с изх. №
94-А-1065/20.12.2013 г. и потвърдени още веднъж от Община Монтана с писмо с
изх. № 94-70-28/18.04.2019 г. В цитираното писмо е указано, че „По заявления на
предишния собственик на УПИ ІІІ, кв. 360 с конкретно предназначение „За
автосервиз и магазин за авточасти" по действащия ПУП на ж.к. „М*** 1",
одобрен със заповед № 740/10.07.1997 г. и последно изменен със Заповед №
2339/27.09.2013 г. са издадени удостоверение док. № 94-A-I066/18.12.2013 г. и
удостоверение док. № 94-А-1065/20.12.2013 г. със съдържание, идентично на
исканото. Промяната на собствеността няма отношение към удостоверенията. В хода
на процедура има изразено категорично положително становище за продажба на
горецитирания имот от Заместник-министър-Председател по обществения ред и
сигурността и Министър на отбраната на Република България, обективирано в писмо
с изх. № 11-00-87 от 29.03.2019 г., повторно е изразено положително становище с
писмо изх. № 11-00-87/18.03.2020 г. от МО за продължаване на процедурата за
продажба на имота - частна държавна собственост с отпаднала необходимост за МО
и Българската армия, което обстоятелство е последващо потвърдено с писмо изх. №
11-00-87/05.06.2020 г. от Заместник-министър-председател по обществения ред и
сигурността и Министър на отбраната на Република България. С писмо изх. № ДС
-15-6~(16) от 20.12.2019 г. Областният управител на област Монтана уведомява
Министерство на отбраната, че е изготвена пазарна оценка на имота и изразява
готовност да приключи процедурата по чл. 44, ал 3 от ЗДС след положително
становище на МО, а именно: „При положително становище на МО за продължаване на
процедурата за продажба на имота и след изпращане на изготвената и приета от
ведомството оценка, последващите действия от страна на областния управител,
свързани с издаването на заповед за продажба и сключването на договор, ще бъдат
своевременно предприети." Предвид изложеното и с оглед на представените
доказателства по безспорен начин се установява, че разписаната в обжалваната
заповед фактическа обстановка е невярна, поради което издадената заповед също
се явява невярна и неотговаряща на действителната фактическа обстановка. На
трето място, обжалваната заповед е немотивирана, тьй като мотивите, които са
разписани са изведени от една погрешна и невярна фактическа обстановка от една
страна, а от друга административният орган кредитира нови доказателства, които
са оспорени още в административното производство, а именно Удостоверения с
изходящи номера 06-00-205-1/03.07.2020 г. и 06-00-205-2/03.07.2020 г., издадени
от Кмета на община Монтана. Новоиздадените удостоверения са изцяло в противоречие
с предходно издаваните такива, което буди съмнение, предвид, че не са цитирани
изменения в градоустройствените планове, т.е. при една и съща фактическа
обстановка се издават различни по съдържания удостоверения, които си
противоречат. Предвид изложеното становище, моля, цитираните Удостоверения с
изходящи номера 06-00-205-1/03.07.2020 г. и 06-00-205-2/03.07.2020 г., да не
бъдат приобщавани по делото, като същите не следва да бъдат обсъждани и
кредитирани. На четвърто място, счита за изцяло неоснователни и
незаконосъобразни възприети от административния орган факти и твърдения, че в
конкретното производство не са изпълнени особените изисквания на ЗДС и ППЗДС. Областният
управител при постановяване на обжалваната заповед не е съобразил, че процедурата
по чл, 44, ал. 3 от ЗДС е особен институт и единствен в ЗДС, който дава
възможност да бъде извършена продажба на имоти частна държавна собственост без
да се провежда търг. Тази процедура дава привилегия на една единствена
категория лица, които могат да инициират същата, а именно собственикът на
законно построена сграда в имот, частна държавна собственост. Единствено собственикът
на законно построена сграда в имот, частна държавна собственост притежава
инициативата да започне производството при условията на чл. 84 от ППЗДС, както
и да представи всички необходими документи, от които е видно, че отговаря на
законовите изисквания, а държавата чрез областния управител следва да процедира
искането, като определи пазарната цена, на която да бъде продадена земята -
частна държавна собственост и издаде заповед за определяне на купувача, след
което да сключи договор за продажба. Аргументът, че сградата е незаконно
построена, което се извежда само и единствено от едно оспорено удостоверение,
издадено от Кмета на Община Монтана, което е в противоречие с всички издавани
до момента удостоверения и документи от една страна, а от друга не отговаря на
установената фактическа обстановка. С оглед на гореизложеното се налага
единственият правилен и обоснован извод, а именно че действията на Областния
управител на област Монтана са неправилни, необосновани, немотивирани и
незаконосъобразни, постановени при нарушаване на материалния закон, поради
което следва да се отмени постановения отказ с обжалваната заповед.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител юрк К.П. оспорва жалбата. Моли съдът да приеме, че
процесната Заповед е законосъобразна и правилна. Позовава се на заключението на
вещото лице и изразеното от него становище в с.з. на 14 07 2021 г., че имотът е
неподеляем, а Община Монтана е издала удостоверение от което е видно, че
сградата е търпим строеж, но не и законен, а за да се извърши процедурата и за
да се издаде заповед по реда на чл. 44, ал. 3 от ЗДС и чл. 84 и сл. от ППЗДС,
трябва да са налице две кумулативно изискуеми условия, именно имотът да е
неподеляем и сградата да е законен
строеж, каквито в случая тези две условия не са налице. Няма пречка, ако имота
беше поделяем, да се предприемат действия за делба и след което да се осъществи
продажбата. Също така няма пречка и жалбоподателите да придобият процесния имот
при общите условия и по реда на ЗДС и ППЗДС. Моли присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд
Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
С молба до Министъра на отбраната, рег. № 11-00-87/28 02 2019 г.
на МО, гр. София, управителят на оспорващото дружество Ю*** В., в качеството си
на собственик на сграда с идентификатор 48489.13.488.1 по кадастралната карта и
кадастралния регистър на гр. Монтана, е поискала да закупи имот с идентификатор
48489.13.488, собственост на МО, в който имот е разположена съответната сграда.
Към молбата е приложено Постановление от 17 07 2018 г., с което ЧСИ Мая И*** ,
с район на действие Окръжен съд Монтана е възложила върху „Велкови 2016” ЕООД,
гр. Монтана недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 48489.13.488.1
по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Монтана, /предишен
идентификатор – 48489.13.482.1, разположена в ПИ с идентификатор 48489.13.488,
с брой етажи – един, застроена площ от 514 кв.м.по скица, а по документ за
собственост – 480 кв.м., с предназначение – Складова база, склад, стар идентификатор:
сграда- склад – двоен, метален, представляващ едноетажна сглобяема конструкция,
находящ се в УПИ ІV, кв. 360, по плана на гр. Монтана, целият с площ от 59420
кв.м.
С Писмо с изх. № 11-00-87/29.03.2019 г. на МО, молбата на
дружеството е изпратена по компетентност на Областния управител на Област
Монтана, тъй като приложимият ред е по чл. 44, ал. 3 от ЗДС и чл. 84 и сл. от
ППЗДС. В същото писмо е посочено, че ПИ с идентификатор 48489.13.488 е с
отпаднала необходимост за Министерство на отбраната (МО) и Българската армия.
С писмо № ДС-15-6 /2/ от 04 04 2019 г. на Областен управител гр.
Монтана управителят на оспорващото дружество е уведомен, че по повод на
подадената молба до МО за закупуване на имот – частна държавна собственост,
следва да представят допълнително изброените в писмото документи.
С писмо № ДС-15-6/3/ от 18 04 2019 г. на Областен управител
Монтана, дружеството представя два броя Удостоверения на Гл. архитект на Община
Монтана: док № 94-А-1066/18 12 2013 г. и док № 94-А-1065/20 12 2013 г., както и
писмо док № 94-70-28 от 18 04 2019 г. на Община Монтана, в което е посочено, че
удостоверенията са издадени по искане на предишен собственик, като промяната на
собствеността, няма отношение към тяхното съдържание. Към писмото е приложен и
Протокол от ОС на дружеството, с дата 01 02 2019 г. за закупуване на имота. Съгласно
издадените Удостоверения сграда с идентификатор 48489.13.488.1 по КК на гр.
Монтана е законно изградена, а УПИ ІІІ, кв. 360 по плана на гр. Монтана е
неподеляем.
С писмо № ДГ-15-6 /5/ от 15 05 2019 г. Областен управител
Монтана уведомява дружеството, че приложените удостоверения са издадени по
искане на предишния собственик, който не е дал съгласие същите да се ползват,
поради което удостоверенията от Община Монтана, следва да бъдат издадени на
името на дружеството.
С придружително писмо от 05 07 2019 г., дружеството е приложило
отговор на Община Монтана с изх. № 94-70-28/04 07 2019г., в което е посочено,
че няма промяна на фактите и обстоятелствата към издадените удостоверения,
цитирани в писмо изх № 94-70-28 от 18 04 2019 г. на Община Монтана.
С писмо № ДС-15 -6 /32/ от 23 06 2020 г. на Областен управител
Монтана до Кмета на Община Монтана е поискано служебно издаване на
удостоверения по чл. 84, ал. 3, т. 3 и т. 6 от ППЗДС, които да бъдат изпратени
на Областна администрация. Въз основа на това писмо, Община Монтана издава
Удостоверение Дох № 06 – 00-205-2/03 07 2020 г. и Удостоверение № 06-00-205-1
от 03 07 2020 г., в които посочва, че за сграда с идентификатор 48489.13.488.1
по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Монтана, находяща се в
поземлен имот с
идентификатор 48489.13.488 по кадастралната карта и кадастралния регистър на
гр. Монтана, УПИ ІІІ, кв. 360 по действащия ПУП на гр. Монтана, не са открити
строителни книжа, поради което същата е незаконен, но търпим строеж, както и че
поземлен имот с идентификатор 48489.13.488 по кадастралната карта и
кадастралния регистър на гр. Монтана, УПИ ІІІ, кв. 360 по действащия ПУП на гр.
Монтана, е поделяем.
С оспорената Заповед е отказана продажбата на ПИ с идентификатор
48489.13.488, представляващ застроен терен с площ 7779 кв. по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Монтана, одобрени със Заповед N?
РД-18-29/05.04.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град
Монтана, община Монтана, област Монтана, по реда на чл. 44, ал. 3 от Закона за
държавната собственост (ЗДС) и чл. 84 и сл. от Правилника за прилагане на
Закона за държавната собственост (ППЗДС) на „В.2." ЕООД, г.М. поради това,
че построената в имота сграда - собственост на дружеството не е законно
построена, съгласно удостоверение изх. № 06-00-205-2/03.07.2020 г., издадено от
кмета на община Монтана. За имота е съставен акт за частна държавна собственост
(АЧДС) № 3634/13.12.2013 г. и същият е с предоставени права за управление на
Министерство на отбраната (МО). Тъй като към преписката от управителя на „В.2."
ЕООД, г.М. са приложени копия на удостоверения по чл. 84, an. 3, т. 3 и т. 6 от
ППЗДС, издадени от община Монтана на предишния собственик на сградата,
допълнително с писмо наш изх. № ДС-15-6-/32/26.06.2020 г, от община Монтана за
процедиране на молбата на дружеството за закупуване на имота са изискани
удостоверение за законност на сградата и за поделяемост/неподеляемост на
държавния имот. В отговор в Областна администрация Монтана са изпратени: Удостоверение
изх. № 06-00-205-1/03.07.2020 г., съгласно което ПИ с идентификатор
48489.13.488, в който е построена сграда, собственост на „В.2." ЕООД, г.М.
е поделяем, както и Удостоверение изх. № 06-00-205-2/03.07.2020 г., съгласно
което за сградата, построена в имота, не са установени строителни книжа, т. е
същата е изградена незаконно по смисъла на 3)Г. И двете удостоверения са
издадени от кмета на община Монтана. По повод подадена жалба от „Велкови
2016wЕООД, град Монтана срещу бездействие на областния управител на област
Монтана да се извършат необходимите действия по чл. 44, ал. 3 от ЗДС и чл. 84 и
следващите от ППЗДС, пред Административен съд Монтана е образувано дело № 262
по описа на съда за 2020 година. По същото дело е постановено Решение, с което
съдът изпраща преписката на областния управител за произнасяне по молбата на
жалбоподателя, с указания същият да се произнесе с изричен акт за продажба на
имота или с мотивиран отказ. Решението е обжалвано от областния управител на
област Монтана и с Решение № 3192 от 10.03.2021 година Върховен административен
съд е отменил Решението на първоинстанционния съд и е отхвърлил жалбата на „В.2."
ЕООД, г.М. като неоснователна. Решението на ВАС е окончателно. Продажбата на
земя - частна държавна собственост без търг по реда на чл. 44, ал. 3 от ЗДС и
чл. 84 и следващите от ППЗДС е допустима, в случаите в които сградата в имота е
законна построена, което обстоятелство се удостоверява от съответната общинска
администрация /чл. 84, ал. 3, т. 3 от ППЗДС/, като за процедиране на преписка
за продажба по този ред е необходимо и имотът да е неподеляем /чл. 84, ал. 3,
т. 6 от ППЗДС/, тъй като при поделяемост следва да се предприемат действия за
делба на имота и продажбата да се извърши след делбата на имота. В конкретния
случай, приложеното към преписката удостоверение изх. №06-00-205- 2/03.07.2020
г., издадено от община Монтана, относно наличието на търпимост, но не и на
законност на сграда с идентификатор 48489.13.488.1 по КККР на град Монтана,
собственост на „В.2. ЕООД, г.М. прави неприложим реда по чл. 44, ал. 3 от ЗДС и
чл. 84 и сл. от ППЗДС за продажба на терена на собственика на сграда, дори да
бъдат предприети действия за делба на имота, тъй като този ред за придобиване
на терена е възможен единствено когато сграда е законно построена, което
обстоятелство не е налице в конкретния случай.
Въз основа на дадени от съда указания с Протоколно Определение
от 13 05 2021 г. за представяне на доказателства, установяващи обстоятелствата
касаещи издадени Удостоверения през 2020 и 2013 г., респ. да посочи причината
за противоречието в удостоверените обстоятелства, както и кое удостоверение
съдържа вярна информация, Община Монтана не посочва нови обстоятелства и не
указва причини за противоречиво удостоверените обстоятелства.
Съгласно АДС № 1476/05 04 1968 г., /л. 218/ описаните сгради,
сред които не е процесната, са собственост на завод „Електроакустика”, гр.
Михайловград.
Съгласно АЧДС № 729 от 26 02 2003 г. на МРРБ, одобрен от
Областен управител Монтана, съставен при условията на чл. 148 от ППЗДС /л. 190/
описаните в т. 3 четири броя сгради, в т.ч. и сградата описана като склад,
двоен метален, със застроена площ от 480 кв.м., 1 ет., * метална конструкция,
построен 1986 г., находящи се в пар. ІV, кв. 360 по плана на гр. Монтана,
област Монтана, са включени в капитала на ТД „И*** -Е***” АД, в ликвидация, гр.
Монтана. В т. 6 е посочено, че по ранно съставеният акт е АДС № 1476/05 04 1968
г. В т. 13 – Забележки е отразено, че сградите, описани в раздел 3 са построени
върху държавен терен, управляван от МО.
За поземлен имот с идентификатор 48489.13.482 с площ от 10141 кв.м.,
застроен със сграда с идентификатор 48489.13.482.2 – караулно, е съставен АПДС
№ 1311/09 05 2011 г. на МО. В раздел 13 - Забележки е посочено, че в имота
попада сграда с идентификатор 48489.13.482.1 – склад с площ от 514 кв.м.,
собственост на А*** Ц*** А*** , съгласно НА № 191/2006 г. Посочено е още, че с
РМС № 728 имотът е обявен за частна държавна собственост. Предходни актове са
АДС от 2000 и 2003 г., които актове не са представени по делото. За същия
поземлен имот с идентификатор 48489.13.482 е съставен последващ АЧДС № 3421/07 12
2011 г на Областен управител на Област Монтана. В раздел 13 - Забележки е посочено, че от имота, отразен
в раздел 3, са образувани два нови ПИ с идентификатор 48489.13.487 и
48489.13.488, за които на основание чл. 71, ал. 2 от ЗДС са съставени АДС №
3633/13 12 2013 и АДС № 3634/13 12 2013 г. АЧДС № 3633 от 13 12 2013 г. /л. 217/ касае имот с идентификатор 48489.13.487,
който е съседен на процесния имот.
Съгласно АЧДС № 3634 от 13 12 2013 г. /л. 41/ поземлен имот с
идентификатор 48489.13.488 по кадастралната карта и кадастралния регистър на
гр. Монтана, с площ от 7779 кв.м., представляващ застроен терен, е частна
държавна собственост. В т. 13 – Забележки е отразено, че в имота е построена
сграда, собственост на А*** Ц*** А*** , съгласно НА № 145/2006 г., вписан в
Служба по вписвания с рег. № 4383 от 08 09 2006 г. По ранен акт е АДС № 1311/09
05 2011 г на МО и АДС № 3421/07 12 2011 г. на Областен управител на Област
Монтана.
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 185/15
05 2003 г., рег. № 4343/2003 г. на Нотариус рег. № 112, гр. Монтана, рег. № 1492/15
05 2003 г. на Служба по вписванията гр. Монтана /л. 210/ „И*** -Е***”
АД, в ликвидация продава на Л*** С*** Ц*** недвижим имот Сграда - склад, двоен
метален, със застроена площ от 480 кв.м., представляващ едноетажна сглобяема
конструкция построена през 1986 г., находяща се в УПИ ІV, кв. 360 по плана на
гр. Монтана, целият с площ от 59420 кв.м. При съставянето на акта са
представени АДС № 729/26 02 2003 г., Протокол за провеждане на търг през 2003
г., писма на МИ и Разрешение на МФ и други.
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
145/2006 г., рег. № 4383/08 09 2006 г. на Служба по вписванията гр. Монтана /л.
83/ Л*** С*** Ц*** и Н*** Н*** Ц*** продават на А*** Ц*** А*** недвижим имот
Сграда с идентификатор 48489.13.117.4 по кадастралната карта и кадастралния
регистър на гр. Монтана, с площ от 514 кв. м. по скица, а по документ за
собственост 480 кв.м., стар идентификатор – сграда склад, двоен метален,
представляващ едноетажна сглобяема конструкция построена през 1986 г., находяща
се в УПИ ІV, кв. 360 по плана на гр. Монтана, целият с площ от 59420 кв.м. При
съставяне на акта е представен НА № 185/2003 г., рег. № 4343 от 15 05 2003 г.
на Нотариус № 112 гр. Монтана.
С Постановление от 17 07 2018 г., ЧСИ Мая И*** , с район на
действие Окръжен съд Монтана възлага върху „Велкови 2016” ЕООД, гр. Монтана
недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 48489.13.488.1 по
кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Монтана, /предишен
идентификатор – 48489.13.482.1, разположена в ПИ с идентификатор 48489.13.488,
с предназначение – Складова база, склад, стар идентификатор: сграда – склад,
двоен, метален, представляващ едноетажна сглобяема конструкция, находящ се в
УПИ ІV, кв. 360, по плана на гр. Монтана.
Съгласно писмо от МО – ГД „ИО” не разполагат с информация,
документи и строителни книжа.
Съгласно Решение на ОС Монтана по ф.д.№ 778/1996 г. е
регистрирано преобразуване на еднолично дружество с ограничена отговорност И***
-Електроакустика” ЕООД, гр. Монтана в Акционерно дружество с наименование И*** -Е***”
АД. /л. 229/ С решение от .... дружеството е обявено в ликвидация. /л. 231/
Съгласно Решение на Окръжен съд Монтана по гр.д. № 2225/1991 г.
в търговския регистър за еднолични търговски дружества с ограничена отговорност
с държавно имущество е вписано ТД И*** -Е***” ЕООД, гр. Михайловград.
ЕООД поема всички активи и пасиви на Завод „Електроакустика” Михайловград,
поделение на бивша фирма „И*** ” София.
С Протоколно определение от 13 05 2021 г. е открито производство
по оспорване истинността на Удостоверение Дох № 06 – 00-205-2/03 07 2020 г. и Удостоверение
№ 06-00-205-1 от 03 07 2020 г.на Кмета на Община Монтана /л. 35, 36/
От заключението на изслушаната в с.з. на 14 07 2021 г. и приета
експертиза от вещото лице Д.Д. – строител-геодезист, /първоначално
представената такава не е приета по изложените в с.з. съображения, поради което
и съдът не я обсъжда/, се установява, че по отношение на регулацията на
поземлен имот с идентификатор 48489.13.488 по кадастралната карта на
гр.Монтана, в момента е действащ ПУП – ПРЗ, одобрен със заповед № 2339/27.09.2013
г. на кмета на Община-Монтана, Скица- Приложение № 5 към настоящата експертиза.
Кадастралните граници на имот с
идентификатор 48489.13.488, в който се намира процесната сграда с идентификатор
48489.13.488.1, съвпадат с регулационните граници на УПИ III, кв.360 по
действащия регулационен план на града в тази част, съгласно горецитираното
изменение на действащия регулационен
план, одобрен със Заповед № 740/10.07.1997г.,
изменен със Заповеди № 2926/11.11.2010г., № 191/07.02.2011 г. и последната №
2339/27.09.2013 г. на Кмета на Община-Монтана. УПИ III в кв.360 е отреден “За
автосервиз и магазин за авточасти“.Устройствената зона е за обществено
обслужване (Оо). Процесната сграда, представляваща двойно метално хале, е
нанесена в кадастралния план от 1982 г. – копие Приложения № 2 и 2а към СТЕ,
нанесена е и на действащия регулационен план одобрен със Заповед №
740//10.07.1997 г. Регулационни изменения са извършени със Заповед № 2926/11.11.2010 г.за одобряване
проект за изменение на ПУП-ПР УПИ IV и УПИ X в кв. 360 по искане от
Министерството на отбраната като вътрешната регулационна линия между
УПИ IV и УПИ X се поставя в съответствие със съществуващата кадастрална
граница на ПИ с идентификатори 48489.13.401 и 48489.13.411 по кадастралната
карта на гр. Монтана (копие от придружаващата скица – Приложение № 3 към СТЕ); Със
Заповед № 191/07.02.2011г. за одобряване на проект за изменение на ПРЗ- план за
регулация за УПИ IV, кв. 360 по плана на гр.Монтана (копие от придружаващата
скица Приложение № 4), се образува нова улица с ОТТ 1193,1561,1562 и два
квартала 360 и 206 като се образуват нови УПИ-та между които УПИ IV, кв.360,
който се отрежда „За автосервиз и магазин за авточасти“ и със Заповед № 2339/27.09.2013г.
на Кмета на Община-Монтана с придружаваща скица - Приложение № 5 към СТЕ, за
одобряване на проект за изменение на ПУП-План за регулация и застрояване за УПИ
III кв.360 по плана на гр.Монтана, като от УПИ III, се образуват две нови
УПИ-та- УПИ III, с отреждане “За автосервиз и магазин за авточасти“- последна
действаща регулация. По отношение собствеността установява, че процесната
сграда не е описана в АДС № 1476/05.04.1968 г.; В АЧДС № 729/26.02.2003 г. процесната
сграда е описана като склад двоен метален, застр. площ от 480 кв.м., построена
през 1986г., но тя е нанесена в кадастъра от 1982 г. Сградата е нанесена като
две долепени постройки на скица № 611/06.04.2001г. на Община Монтана (лист 25
от допълнителните приложения към делото),приложена към акта. Към приложената
към АЧДС № 3421/07.12.2011 г. скица № 7573/14.10.2011 г. (лист 18 от делото) от
кадастралната карта, сградата е нанесена с идентификатор 48489.13.482. При
огледа на място вещото лице констатира, че сграда с идентификатор
48489.13.488.1 е с площ 514 кв.м, едноетажна, склад и автосервиз метална конструкция (двойно метално хале).
При справка по цифровия модел на действащия ПУП- ПРЗ констатира, че най-малкото
разстояние на сградата до регулационните граници на УПИ III е 3,00 м (до северната
граница с УПИ XVI) кв.360 по действащия рег. план на гр.Монтана т.е. спазено е
изискването на чл.35,ал.2 от ЗУТ. На
запитване на вещото лице за строителна документация на сградата Община Монтана
отговаря, че няма данни за наличие на такава документация. Същата се е намирала
в УПИ IV, кв.360, първоначално отреден „За военно поделение“. В кадастралния
план за имота има записване „Електроакустика“. Проектите на строежите
на Министерството на отбраната са били изготвяни и съответно съхранявани
в проектантска организация на Министерство на отбраната – ИПП „П***“,
създадена още през 1950 г. с предмет на дейност осигуряване с проучвателни и
проектни работи за нуждите на отбраната и на ведомства за гражданско
строителство, аеродрумно строителство, градоустройствени решения,
благоустрояване и др. като до 1999 г. “П***“ е поделение към
състава на Министерство на отбраната, част от Българската армия, към отдел “Военно
строителство“. Правоприемник на ИПП „П***“ е „П***“
ЕООД, гр. София, от където първоначално е получила информация, че голяма част
от проектите на строежи на МНО се съхраняват при тях, по сигнатура – войскова
част, която войскова част, както и строителните разрешения (които се съхраняват
отделно), могат да бъдат предоставени от Главна дирекция „Инфраструктура на
отбраната“ към Министерство на отбраната на Република България. Обяснено й е
също така, че в случай, че сградата е строена по стопански начин, строителната
документация се съхранява във Военния архив във Велико Търново При второто
посещение й е отговорено, че за обекти, строени от Министерството на отбраната
в строителните граници на град Монтана /бивш Михайловград/ не се съхранява
строителна документация. Вещото лице дава заключение, че при състоянието на
уличната регулация каквото е в момента (имота е с достъп само от бул.“Т*** март“)
и отреждане на УПИ III в кв. 360 „За автосервиз
и магазин за авточасти“, УПИ III е неподеляем, тъй като съгласно чл. 11,
ал. 5 от Наредба № 2/17.01.2001г. на МРРБ за сигнализация на пътищата с пътна
маркировка, най-малкото разстояние от кръстовището трябва да е 20 м, за скорост
от 50 км/час, както е в населените места, най-малката дължина на единична
непрекъсната линия, преди кръстовище в зоната за изчакване е 20м и по тази
причина няма възможност да се предвиди втори вход - изход, какъвто е отразен на
скица Приложение № 5. Първоначалната информация за процесната сграда е
отразяването й в кадастралния план от 1982 г., поради което същата е построена
в периода 1968 г.-1982 г. В периода от 04.07.2013 г. до 03.07.2020 г. е извършено изменение на ПУП-ПРЗ като УПИ III
кв.360 (в който се намира сграда с идентификатор 48489.13.488.1) се разделя на
два урегулирани поземлени имота УПИ III, отреден „За автосервиз и магазин за
авточасти“ и УПИ XVI „За КОО“, съгласно приложената скица-проект –Приложение № 5
към експертизата. Това заключение съдът кредитира като дадено обективно,
безпристрастно и в съответствие с останалите по делото доказателства. В с.з.
вещото лице пояснява, че процесната сграда представлява хале с метална
конструкция, което се вижда на снимката – Приложение № 7 към заключението, но
заради начина му на изграждане и покрива преди е отразяван и описван като две
отделни сгради. Има одобрен застроителен план от 1997 г., това е Приложение №
6, където записването е "Скица с указан начин на застрояване". В този
застроителен план от 1997 г. – Приложение № 6, сградата я има и е под № 1 в
имот ІІІ, кв. 360, над дългата сграда.
За терена основните планове за регулация са от 1956 г., 1977 г. и 1997
г. Кадастралния план е от 1982 г. и той е послужил за основа на регулацията от
1997 г. До момента извън основните планове от 1956 г., 1977 г. и 1997 г., има
още три изменения, а именно: 2010 г., 2011 г. и 2013 г., които подробно е описала
в т. 3 от заключението. Изменението от 2010 г. няма особено значение, тъй като
касае изменение на кадастъра в едното ъгълче на границата – Приложение № 3, в
южната страна е отбелязано със стрелка, това е било парцел ІV, където са двете
щрихи. На тази скица ги няма нанесени сградите, защото е по проект за изменение
на ПУП. През 2011 г. видно от Приложение № 4 , УПИ ІV се разделя на много
парцели, една от които е УПИ ІІІ. През 2013 г. видно от Приложение № 5, самият
УПИ ІІІ се разделя на два парцела – на УПИ ІІІ и УПИ ХVІ и процесната страда
остава в УПИ ІІІ. При разделянето е спазено изискуемото разстояние от 3 метра
до регулационната граница на УПИ ХVІ. Другата сграда, която остава в УПИ ХVІ е бившето караулно на казармата,
което го има и в актовете за държавна собственост. В приложения по делото КРП
(лист 234), в който е описана Заповед № 740 от 10.07.2021 г., това всъщност е
заповедта от 1997 г., а не от 2021 г., както е записано – просто е техническа
грешка и няма план от 10.07.2021 г. С изменението на плана от 2013 г. /Приложение
№ 4/ се променят идентификаторите на процесната сграда, която от идентификатор
48489.13.117.4 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Монтана
става с идентификатор 48489.13.488 по кадастралната карта и кадастралния
регистър на гр. Монтана. Разликата в квадратурата на имота, посочена в НА и АДС
идва от разделянето на УПИ ІV, на различни парцели. Сега, в момента процесния
имот е с квадратура от 7779 метра. Процесната страда е под точка 3 на АЧДС №
729 от 26.02.2003 - сглобяема метална конструкция, защото като метална
конструкция се сглобява, затова така е записано, това не означава, че не е трайно прикрепена към
терена. Разликата в квадратурата идва от изчисление, защото вече се изчислява
по цифров модел, по координати, а преди се е изчислявало с мащабна линия и
този, който е правил скицата към акта, вероятно е сгрешил. Според вещото лице това
е техническа грешка, сградата не е променяна, това са 20 кв.м. и щеше да
проличи на място, т.е. допустимо е тази разлика да идва от измерванията. При
тази фактическа обстановка, уличната регулация и това отреждане на ПУП в
момента, имотът е неподеляем. Позовава се на чл. 19, ал. 6 от ЗУТ и чл. 85, ал.
2 от ППЗДС, където пише, че имотът може да бъде разделен само с влязъл в сила
ПУП. В случая няма влязъл в сила ПУП.
По делото са приложени още Заявление по образец за извършване на
административна услуга до Областен управител на Област Монтана с цел покупка на
поземлен имот, писма на Община Монтана, кореспонденция между дружеството и
Областния управител, съдебни решения по водени други производства, 2 броя
Заповеди на Областен управител на Област Монтана от 2014 и 2015 г. за
определяне на А*** Ц*** А*** за купувач на поземлен имот с идентификатор
48489.13.488 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Монтана, представляващ
застроен терен с площ от 7779 кв.м. Скица на сграда с идентификатор
48489.13.488.1 от 28 09 2018 г. на СГКК гр. Монтана, Скица от 15 11 2013 г., Удостоверение
за търпимост на Община Монтана от 2012 г., експерти оценки на ПИ с
идентификатор 48489.13.488, писма, скици, бивш и действащ кадастрален и
регулационен план на гр. Монтана, Актуално състояние на дружеството.
С Разпореждане от 19 04 2021 г. съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните, а при условията на чл. 171, ал. 4 от АПК е дал и допълнителни указания във връзка със събирането на относими, за
правилното решаване на делото, доказателства.
При така изложената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
е против индивидуален административен акт, с който се засягат права и законни
интереси на дружеството като негов адресат, поради което оспорващото дружество има
правен интерес да го оспорва. Жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен
срок. Видно от известие за доставяне, актът е надлежно получен
на 26.03.2021 г. /л. 42/, а жалбата е подадена на 08.04.2021 г.,
видно от клеймото върху същата /л. 52/ или същата се явява допустима за
разглеждане по същество.
По отношение на компетентността.
Оспореният акт е издаден от Областен
управител Монтана, който съгласно чл. 44, ал. 3 от ЗДС е компетентният орган, в
чийто правомощия е да издава актове с вида и характер на оспорвания.
По отношение приложимостта на
материалния и процесуалния закон.
Страните не спорят, че оспорващото
дружество е собственик на сграда, намираща се върху държавен имот.
Спорът между страните обхваща дали
дружеството може да придобие право на собственост върху земята без търг при условията
на чл. 84 от ППЗДС и конкретно на т. 3 и т. 6, касаещи законността на сградата,
респ. поделяемостта на имота, върху който същата е изградена.
По отношение на условието за законност на сградата.
Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗДС - Държавните предприятия по чл. 62, ал. 3
от Търговския закон могат да се разпореждат с придобитите и предоставените им
имоти - частна държавна собственост, с разрешение на министъра, упражняващ
правата на собственост на държавата, при условия и по ред, определени с
правилника за прилагане на закона. Когато данъчната оценка на имота или правото
на строеж е над 500 000 лв., разпореждането се извършва от министъра, който
упражнява правата на държавата в предприятието, след решение на Министерския
съвет.
Съгласно чл. 44, ал. 3 от ЗДС - Извън случаите по ал. 1 и 2 и по чл. 43,
ал. 2 и 4 продажбата на земя или съответни идеални части от земя - частна държавна
собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда,
изградена върху нея, се извършва от областния управител по местонахождението на
имота без търг по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Продажната цена се определя по реда на правилника за прилагане на закона.
Съгласно чл. 84, ал. 1 и 2 от ППЗДС - Физически и юридически лица,
притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху земя -
частна държавна собственост, могат да придобият право на собственост върху
земята без търг, като подадат молба до областния управител по местонахождението
й. Продажбата на земя - частна държавна собственост, на лица, притежаващи
собственост върху законно построена сграда върху нея, се извършва от областния
управител по местонахождение на имота. Съгласно т. 3 и т. 6 на чл. 84, ал. 3 от
ППЗДС - Към молбата по ал. 1 заинтересуваните лица по ал. 2 прилагат:
удостоверение от съответната общинска администрация, че сградата е законно
изградена и удостоверение от съответната общинска администрация относно
поделяемостта на имота, върху който е изградена сградата.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от НДИ /отм., действащ към 1982 г., годината, в
която процесната сграда е нанесена в кадастралния план от 1982 г./ - Държавните
имоти, които не са предоставени за оперативно управление на други държавни
организации, се управляват и стопанисват от общинските (районните) народни
съвети.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ППЗДС /отм., действащ към момента на съставяне
на АЧДС № 729/2003 г./ - Управлението на недвижими имоти - държавна
собственост, както и придобиването, ползването и разпореждането с тях се
извършват под общото ръководство и контрол на министъра на регионалното
развитие и благоустройството.
Съгласно чл. 6 от ППЗДС /отм./ - Вещни права върху имоти и вещи - частна
държавна собственост, се внасят като непарична вноска в капитала на търговски
дружества по реда, установен в Търговския закон и в Правилника за реда за
упражняване правата на собственост на държавата в предприятията , приет с Постановление
№ 7 на Министерския съвет от 1994 г.
Съгласно чл. 148, ал. 1 от ППЗДС /отм., в сила към 2003 г. до 2006 г./ -
Съставят се актове за държавна собственост за недвижимите имоти, които са били
собственост на държавата и са включени в капитала на едноличните търговски
дружества с държавно имущество.
При тази нормативна уредба и фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че след като процесната сграда е включена в АЧДС № 729 от 26 02 2003 г.
/л. 190, 248/, то същата само на това основание се явява собственост на
държавата. Без правно значение към собствеността е обстоятелството, че в т. 11
на този акт е записано, че имотът е включен в капитала на ТД „И*** -Е***” АД, /в ликвидация/, гр. Монтана.
Няма правно значение и обстоятелството, че описаните в акта сгради, в т.ч. и
процесната, са с местонахождение пар. ІV, кв. 360 по плана на гр. Монтана /т. 7
от акта/, който е държавен терен, управляван от МО, тъй като същото не се
отразява върху собствеността, респ. правния статут на сградата. В тази връзка
няма законова пречка различните обекти на правото да бъдат собственост на отделни
физически/юридически лица, в т.ч. и на отделни държавни органи.
Отделно от това след като процесната сграда е включени в капитала на ТД „И***
-Е***” АД, /в ликвидация/, същото първоначално регистрирано като ЕООД с
държавно имущество, в който смисъл е Решение на ОС Монтана по гр.д. № 2225/1991
г. /л. 245/, то тази сграда, както към момента на нейното изграждане – било 1982
или 1986 г., както и към 1991 г. - момента на вписване на ТД в търговския
регистър, респ. към момента на съставяне на акта за държавна собственост - 2003
г., по силата на действащите за този период правни норми, е била собственост на
държавата.
Отделно и от това обстоятелство от съдебните решения на ОС Монтана е
видно, че ТД „И*** -Е***” ЕООД, поема всички активи и пасиви на Завод „Електроакустика” –
Михайловград, за което предприятие е съставен АДС от 1968 г., който завод именно
по силата на този АДС, се явява държавна собственост и който акт в последствие е
послужил за издаване на АЧДС № 729/2003 г.
От съставените през 1968 г. е 2003 г. АДС, регистрирането през 1991 г. на
ТД, което поема активите и пасивите на Завод „Електроакустика” – Михайловград,
както и от нанасянето на процесната сграда в кадастралния план от 1982 г.
/предходния такъв е през 1977 г., в който същата все още не е била нанесена/,
може да се направи извод, че по време на съставяне на АЧДС през 2003 г. и
действието на сегашния ЗДС, тази сграда именно поради това, че е била държавен
имот, на основание чл. 2, ал. 2 от НДИ /отм./, е била предоставена за
оперативно управление на Завод „Електроакустика” – Михайловград, който по
смисъла на тогава действащите правни норми е представлявала друга държавна
организация. По аргумент от същата разпоредба, управлението на сградата не е
било предоставено за управление и стопанисване от общинските (районните)
народни съвети, поради което и в тези местни структури на властта не се
съхранява строителна документация. В тази връзка следва да се има предвид и
обстоятелството, че имотът върху който е построена сградата е бил и обект на
класифицирана информация, обстоятелство, отпаднало през 2011 г. след приемане
на РМС № 728 от 30 09 2011 г.
След като дружество „И*** -Е***” АД /в ликв./ е дружество с държавно имущество, в
капитала на което е включена процесната сграда, което дружество от 1991 г. е
правоприемник на държавното предприятие „Е***”, последното по силата на закона
управлявало собствеността на процесната сграда, както и от съставените АДС -
1986 и 2003 г., безпротиворечиво се установява, че тази сграда е държавен имот.
Имотът върху, който сградата е построена също е държавен, но с различен
собственик, а именно: за имота – МО, а за сградита – ТД. Фактът на извършване
на продажба на този имот и прехвърлянето му на физическо лице, в последствие
придобиването му от оспорващото дружество, първоначалният собственик/праводателят
на сградата не може и не променя своето държавно качество. За пълнота следва да
се отбележи, че в резултат на приемане на ТЗ през 1991 г., който въвежда нова
правноорганизационна форма за съществуване на държавните предприятия, в който смисъл е чл. 62, ал. 2 от ТЗ, също не води до промяна на вида
собственост, респ. качеството на собственика, които към датата на
първоначалната продажба са били държавни. От момента на нанасяне на сградата в
кадастралния план от 1982 г. и включването й в АЧДС през 2003 г., до датата на
последващото прехвърляне и придобиване от оспорващото дружество, сградата не е
търпяла изменения, в който смисъл е и пояснението на вещото лице в проведеното
с.з. на 14 07 2021 г. Промяна е извършвана за имота и конкретно същият в
годините е разделян на по-малки имоти, като процесната сграда към настоящия
момент попада в имот с идентификатор 48489.13.488 с площ от 7779 кв.м.
Процесната сграда като собственост на дружеството е придобита с
Постановление за възлагане от ЧСИ по изп.д. с длъжник А*** Ц*** А*** , същата
получила имота с покупко-продажба от Л*** С*** Ц*** , а последният придобил
сградата също с покупко-продажба от ТД „И*** -Е***” АД, /в ликвидация/, което дружество,
както се проследи по-горе е дружество с държавно имущество или сградата е била
държавна собственост и нейният законен статут не би следвало да бъде оспорван. Оспорващите
са придобили сградата на възмездно правно основание, който първоначален
собственик е държавата, в лицето на ТД, поради което е недопустимо впоследствие
представител на държавата да оспорва нейния законен статут. С това оспорване всъщност
държавата, в лицето на Областния управител, оспорва годността на сградата като
обект на правото, както и възможността същата да бъде предмет на правна сделка,
а това от своя страна рефлектира върху съдържанието на съставения АЧДС №
792/2003 г. на МРРБ, одобрен от Областен управител Монтана. Този АЧДС
същевременно е официален удостоверителен документ, ползващ се с материална
доказателствена сила, докато не бъде отменен по съответния ред и установява,
както правата на държавата като праводател, така и валидността на извършената
продажба. По какъв начин държавата е придобила собствеността върху този имот –
склад, двоен метален е въпрос, който е ирелевантен за настоящото производство,
предвид наличието на валиден АЧДС. Въз основа на този акт и правата на
физическите/юридически лица, произтичат от валидно сключен Нотариален акт за
покупко-продажба, респ. Постановление за възлагане, поради което и следва да
бъдат зачетени от държавните органи, както и от всички други физически и юридически
лица. Тези правни актове се считат за валидни докато по надлежния ред не бъдат
развалени, унищожени или не бъдат обявени за недействителни, което е изискване
и в съответствие с принципа на законност и истинност. От значение в тази връзка
е да се отбележи, че от представения по делото Нотариален акт за първата
продажба от държавното дружество „И*** -Е***” АД, /в ликвидация/ /л. 210/, за
извършената продажба е провеждан търг, като са дадени и съответните Заповеди и
Разрешения на МИ и МФ, съгласно действащото тогава законодателство.
В случая заявителят като купувач на тази бивша държавна собственост, не е
извършител на строежа, поради което няма как да представи строителните за него
книжа, а съгласно заключението на вещото лице Д.Д. и с оглед действащия към
1982/1986 г. текст на чл. 2, ал. 2 от НДИ /отм.,/ същите не се съхраняват и в
Община Монтана, която съгласно сега действащия т. 3 на чл. 84, ал. 3 от ППЗДС, следва
да издаде съответното удостоверение. Това обстоятелство, обаче не може да
попречи за реализиране на субективните права на дружеството, които то има по
силата на чл. 44, ал. 4 ЗДС или същото има право да придобие земята, върху
която е построена придобитата от него сграда. В този смисъл са и мотивите на
Решение № 3219 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5882/2013 г. Изискване на чл.
84, ал. 3, т. 3 от ППЗДС е относимо към случаите, при които построената върху
държавния имот сграда не е или не е била държавна собственост и за същата няма
съставен АДС, тъй като в тези случаи държавата не е възложител на строежа и не
разполага със строителните книжа, а заявителят, за да се възползва от
облекчената процедура следва да установи законността на сградата.
С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че Областният управител не
е обсъдил относимите за спора факти и обстоятелства, поради което е нарушил
административнопроизводствените правила и е постановил административния акт в
нарушение на материалния закон.
Съдът счита за уместно да обсъди още едно обстоятелство, а именно установеното
от вещото лице Д.Д., че въпросната сграда е нанесена в кадастралния план от 1982
г., което от своя страна означава, че нейното построяване е извършено до тази
година, въпреки че в АЧДС № 729/2003 г. е посочена 1986 г., което същевременно няма
правно значение, предвид еднаквата правна уредба за държавните имоти, както
през 1982, така и през 1986 г. От значение е, че сградата е била държавна
собственост, без към настоящия момент да е търпяла промени, поради което
нейният законен статут не би следвало да подлежи на съмнение и доказване в
производството по реда и условията на чл. 84 от ППЗДС, вр. чл. 44, ал. 4 от ЗДС.
По отношение на
откритото производство по оспорване на Удостоверение Дох № 06 – 00-205-2/03 07
2020 г. и Удостоверение № 06-00-205-1 от 03 07 2020 г. на Кмета на Община
Монтана, съдът с оглед горните доказателства, счита, че последните отразяват
обстоятелства, които са известни и налични в Община Монтана към момента на
тяхното издаване, което от своя страна не ги прави неистински, но същевременно
не са и меродавни, респ. нямат правно значение за решаване на повдигнатия спор.
По отношение
поделяемостта на имота, в който е построена сградата.
От заключението на
вещото лице Д.Д. се установява, че имотът към момента е неподеляем. В тази
връзка следва да се има предвид, че законодателят не поставя изискване за
поделяемост или неподеляемост на имота. Тази информация е необходима в случай,
че имотът е поделяем и държавата има интерес да запази част от него, което
видно от писмото на МО, държавата няма такъв интерес, поради което какъвто и да
е имотът - поделяем или е неподеляем, за него няма законна пречка да бъде
осъществена процедурата по чл. 43, ал. 4 от ЗДС. В тази връзка изрично МО на
РБ, в писмо рег. № 11-00-87 от 29 03 2019 г. до Областен управител на Област
Монтана, посочва, че ПИ с идентификатор 48489.13.488, т.е. имотът върху който
попада процесната сграда, е с отпаднала необходимост за МО (л. 24).
Представените
доказателства за приключилото съдебно производство по адм.д. № 262/2020 г. по
описа на Адм съд Монтана, съдът счита за неотносими към настоящия спор, тъй
като двете дела нямат идентичен предмет.
Съдът въз основа на
вмененото му от законодателя служебно начало /чл. 168 от АПК/ извърши проверка
на всички основания за неговата законосъобразност и намира оспореният
административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия и в съответната форма, при спазване на процесуалноправните норми, но
в нарушение на материалния закон и
неговата цел.
При този изход на делото
и при липса на възражения от процесуалния представител на ответната страна по
отношение на адвокатския хонорар, основателно се явява искането на адв. З., за
присъждане на направените по делото разноски, които са в размер общо на 1050
лв., от които 50 лв. държавна такса, както и 1000 лв. адвокатско възнаграждение,
без начисленият данък ДДС, които следва да бъдат заплатени от Областна
администрация, последната съгласно чл. 57, ал. 2 от ЗА е юридическо лице на
бюджетна издръжка на „Велкови 2016” ЕООД, гр. Монтана, ул. „Червен бряг” № * ,
представлявано от управителя Ю.Г.В..
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
като
незаконосъобразна Заповед № ДС-06-7/23 03 2021 г. на Областен управител на
Област Монтана.
ВРЪЩА преписката на Областен управител на област Монтана за ново
произнасяне по заявлението, съобразно дадените указания по прилагане на
материалния закон.
ОСЪЖДА Областната администрация Монтана ДА ЗАПЛАТИ на на „*** 2016” ЕООД,
гр. М***, ул. „Ч*** б***” № * , представлявано от
управителя Ю.Г.В. сума в размер общо на 1050 лв., представляващи разноски в
производството, от които 50 лв. държавна такса, както и 1000 лв. адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд
в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :