ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 131 Година 21.01.2022 Град
Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година, в закрито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело
номер 2802 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на И. Т.Т. с ЕГН ********** и Т.П.Т. с ЕГН
**********, с адрес *** срещу мълчалив отказ на Община Бургас по заявление
с рег.№ 94-01-41623/15.11.21г. Иска се
от съда да отмени мълчалив отказ за издаване на административен акт от Община
Бургас, с който да се приеме, че частен имот гр.Бургас, кв.Черно море № 2104 по
ПУП от 2004г. частично са отбелязани улици о.т.442, о.т.443, о.т.444 и о.т.443
до о.т.441 по ПУП-2004г., не са публична общинска собственост, а части от
частен имот, не са отчуждени и не са платени и е налице хипотезата на § 22,
ал.1, т.1 от ДР на ЗУТ, като имота се посочи изрично в ПУП и кадастъра с
точните размери, както и да се отмени мълчалив отказ да се издаде заповед от
кмета на община Бургас, с която да отмени заповед № 802/15.04.2015г. и да се
задължи община Бургас да се обърне към Агенцията по кадастър да се поправи явна
фактическа грешка, като е посочила частен имот като публична общинска собственост.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът – Кмета на Община Бургас, редовно уведомен, в представено
писмено становище излага доводи за недопустимост на жалбата и прави искане да бъде прекратено
производството.
Административен съд Бургас,
като взе предвид събраните в хода на производството доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Със заповед № 802/15.04.2015г.
на кмета на Община Бургас (л.66 от делото), на основание чл. 65, ал.1 от Закона
за общинската собственост (ЗОбС) е наредено да се изземе от жалбоподателите,
недвижим имот - публична общинска собственост, с площ от 451 кв. м.,
съставляващ реална част от улица между осови точки - о.т. 444, о.т. 445 и о.т.
442, между квартали 118, 100 и 101 по действащия ПУП на с. Черно море, Община
Бургас, държан от тях без правно основание.
Заповедта е обжалвана по
съдебен ред от И.Т. и Т.Т., като по жалбата е образувано адм.д. № 642/2017г. по
описа на Административен съд Бургас. С постановеното по делото решение № 76/19.01.2018г.,
жалбата е отхвърлена, като неоснователна. Решението е обжалвано и оставено в
сила с решение №1496/05.02.2019г. по адм.д.№ 3421/2018г. по описа на ВАС. В
мотивите на решението е прието, че с одобрената през 1989 г. промяна на улична
регулация на с.Черно море целият изземван имот е предвиден за улица и спрямо
него не са налице хипотезите на § 22, ал. 1, т. 1 от ЗР на ЗУТ по някои от
плановете, влезли в сила в периода от 1978 г. до 2015 г. Съдът изрично отбелязва,
че имотът с площ от 540 кв.м., закупен от И.Т. по нотариален акт № 60 от
06.03.1996 г. не попада в имота, предмет на оспорената заповед. Поради това
съдът е приел, че с оглед разпоредбите на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС във вр. с
§ 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, правото на собственост на общината върху процесния
имот, отреден за улица, произтича по силата на закона и съгласно чл. 56, ал. 2
от ЗОбС не е необходимо съставяне на акт за общинска собственост. Съдът е приел
също, че недвижимият имот - предмет на заповедта представлява публична общинска
собственост и се ползва от И.Т. и Т.Т. без правно основание, поради което са налице
предпоставките по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, за неговото изземване.
Пред Върховния административен
съд е депозирано искане от И.Т. и Т.Т. за отмяна на решение №76/19.01.2018г.,
постановено по адм. дело № 642/2017г. на Административен съд Бургас, потвърдено
с решение № 1496/05.02.2019г., постановено по адм. дело № 3421/2018г. на ВАС. С
решение № 14603/25.11.2020г., постановено по адм. дело № 9998/2020г. по описа
на ВАС, е отхвърлено искането (л.92-96 от делото).
По жалба на Д.Х.Д., Илияна Т.
и Т.Т., с решение № 13/12.11.2019г., постановено по адм. дело № 8/2019г. по
описа на Районен съд Бургас (л.11 от делото) е прогласена нищожността на решение № 16 от 29.02.2000г.(л.97 от делото)
и решение № 16А от 15.11.2000г. (л.107 от делото) на Общинска служба по
земеделие Бургас, а жалбата за прогласяване нищожност на протоколно решение №
76912/24.11.1992г. на Общинска служба по земеделие Бургас е отхвърлена като
неоснователна. Решението в частта, с
която жалбата е отхвърлена, е оспорено пред Административен съд Бургас, който с
решение № 566/05.05.2020г. по к.а.д. № 3198/2019г. е оставил в сила решението
на Районен съд Бургас (л. 22 от делото).
Със заявление с вх. №
94-01-41623/15.11.2021г. от И.Т.Т. и Т.П.Т. (л.47 от делото) е отправено искане
до Община Бургас, до Общински съвет Бургас и до кмета на Община Бургас за
постановяване на нов административен акт, с който на основание влязло в сила
решение № 13/12.11.2019г. по адм.дело № 8/2019г. по описа на Районен съд
Бургас, потвърдено с решение № 566/05.05.2020г. по к.а.д.№ 3198/2019г. по описа
на Административен съд Бургас, с което са прогласени за нищожни решение № 16 от
29.02.2000г. и решение № 16А от 15.11.2000г. на Общинска служба по земеделие
Бургас, да приеме за установено, че „частен
имот в гр.Бургас, кв. Черно море, № 2104 по ПУП-2004, идентичен с имот пл.№
1371 по ЗРП-1978г., идентичен с имот пл.№480 по ЗРП-1962г., с титул за
собственост нотариален акт № 113, том IV, регистров № 860 дело №343 от 1942г.
на Станка Иванова Дичева /по-късно по мъж Зафирова/ имот от 4,5 декара, върху
които частично са отбелязани улици о.т. 422, о.т. 443, о.т.444 и о.т.443 до
о.т.441 по ПУП-2004г.“ не са публична общинска собственост. На същото
основание е поискано от кмета на Община Бургас да отмени издадена от него заповед
№ 802/15.04.2015г., както и да се извърши фактическото действие – да се обърне
към АГКК да се поправи явна фактическа грешка, като е посочен частен имот като
публична общинска собственост.
По делото е налично и искане с
рег.№ 94-01-41623/1/11.12.2021г. (л.48 от делото) от И.Т.Т. и Т.П.Т. ***, с
което се напомня за подаденото заявление с вх. № 94-01-41623/15.11.2021г., като
отново се излагат доводи и правят идентични искания.
С жалба вх.№
12777/14.12.2021г. от Илияна Т. и Т.Т., по точка едно, се оспорва
мълчалив отказ за издаване на административен акт от Община Бургас, с който да
се приеме, че частен имот гр.Бургас, кв.Черно море № 2104 по ПУП от 2004г.,
идентичен с имот пл.№ 1371 по ЗРП-1978г., идентичен с имот пл.№ 480 по
ЗРП-1962г., с титул за собственост нотариален акт № 113, т.ІV, рег.№ 860, дело
343 от 1942г. на Станка Иванова Дичева /по мъж Зафирова/ от 4,5 дка, частично
са отбелязани улици о.т.442, о.т.443, о.т.444 и о.т.443 до о.т.441 по
ПУП-2004г., не са публична общинска собственост, а части от частен имот, не са
отчуждени и не са платени и е налице хипотезата на § 22, ал.1, т.1 от ДР на
ЗУТ, като имота се посочи изрично в ПУП и кадастъра с точните размери. По
точка две от жалбата се прави искане за издаване на заповед от кмета на община
Бургас, с която да отмени своя заповед № 802/15.04.2015г., а по точка три
е направено искане да се задължи община Бургас да се обърне към Агенцията по
кадастър да се поправи явна фактическа грешка, като е посочила частен имот като
публична общинска собственост.
Административен
съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
Жалбата
в частта по точка едно, в която се обжалва мълчалив отказ за издаване на индивидуален
административен акт, е недопустима по следните съображения:
По своята същност мълчаливият отказ
представлява бездействие на административният орган, когато има задължение да
се произнесе по направено пред него искане и той е индивидуален административен
акт по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, като е напълно приравнен към изричния
такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния
орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Като
индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който
съдът следва да прецени неговата законосъобразност като вземе предвид всички
фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и
евентуалните мотиви на органа да не уважи искането.
В случая, е направено искане от жалбоподателите за
издаване на административен акт с който да се приеме, че
частен имот гр.Бургас, кв.Черно море № 2104 по ПУП от 2004г., от 4,5 дка,
частично са отбелязани улици о.т.442, о.т.443, о.т.444 и о.т.443 до о.т.441 по
ПУП-2004г., не са публична общинска собственост, а части от частен имот, не са
отчуждени и не са платени и е налице хипотезата на § 22, ал.1, т.1 от ДР на
ЗУТ, като имота се посочи изрично в ПУП и кадастъра с точните размери.
Видно от изложението в жалбата и представите по делото доказателства, в
случая е налице спор за собственост между Община Бургас и жалбоподателите, по
отношение на имот с площ от 451 кв.м., съставляващ реална част от улица между
о.т.444, о.т.445 и о.т.442, между квартали 118, 100 и 101 по действащия ПУП на
с.Черно море, Община Бургас, за който на основание чл.65, ал.1 от ЗОбС е
издадена заповед № 802/15.04.2015г. на кмета на Община Бургас, за изземване. В
този смисъл по своята същност искането на жалбоподателите отправено до Община
Бургас, кмета на общината и председателя на Общинския съвет не представлява
искане за издаване на индивидуален административен акт, а искане да се реши
спор за собственост, посредством признание от едната страна, че имота не е
нейна собственост.
На първо място, искането до Община Бургас и Председателя на общинския
съвет е процесуално недопустимо, тъй като съгласно чл.25, т.6 от ЗМСМА, в
правомощията на председателя на Общинския съвет е да представлява съвета пред
външни лица и организации, но не и самата Община. Същевременно, съгласно чл.44,
ал.1, т.15 от ЗМСМ, кмета на общината я представлява пред физически и
юридически лица и пред съда, тоест единствено кмета на общината би могъл да
изрази исканото признание, поради което не е налице твърдения мълчалив отказ от
страна на Община Бургас и Председателя на Общински съвет Бургас.
На второ място, в чл.7 от ЗОбС е предвидено, че имотите частна общинска
собственост могат да бъдат предмет на разпореждане, като такава възможност не е
предвидена за имотите публична общинска собственост, а ако кмета на общината
уважи това искане, то би било равнозначно на разпореждане с този имот, което е
недопустимо.
На трето място, акта с който се признава, че един имот не е публична
общинска собственост, а е частна собственост не е индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21 от АПК. При издаването на такъв акт, кмета на Общината
би действал, не като административен орган, а като лицето представляващо
собственика на имота - Общината. Съответно в производството образувано по
искане за издаване на такъв документ страните са равнопоставени и при отказ да
бъде издаден такъв, следва да се приеме, че е налице спор за собственост, който
подлежи на решаване по общия исков ред, а не по реда на АПК.
С оглед на изложеното и доколкото искането на И. Т. и Т.Т.
не представлява искан за издаване на индивидуален административен акт, то за
административния орган не е възникнало задължението да се произнесе, съответно
не е налице формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58 от АПК, който да
подлежи на съдебен контрол. Ето защо, подадената от лицата жалба, в частта по
точка едно е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане,
а производството по делото прекратено в тази му част.
Жалбата е процесуално недопустима и в частта по точка
две, в която се иска да се задължи кмета на община Бургас да издаде заповед, с която да отмени своя заповед № 802/15.04.2015г.
Не е налице спор по делото, че заповед № 802/15.04.2015г. на кмета на
община Бургас е влязъл в сила административен акт. Тази заповед е била
обжалвана по съдебен ред от И.Т. и Т.Т., като подадената от тях жалба е била
отхвърлена с решение № 76/19.01.2018г. постановено по адм.д.№ 642/2017г. по
описа на Административен съд Бургас. Решението е обжалвано и е оставено в сила
с решение № 1496/05.02.2019г. постановено по адм.д.№ 3421/2018г. по описа на
ВАС. Съответно с решение № 14603/25.11.2020г. постановено по адм.д.№
9998/2020г. по описа на ВАС е отхвърлено искането на лицата за отмяна на влязло
в сила решение № 76/19.01.2018г. по адм.д.№ 642/2017г. на Административен съд
Бургас , оставено в сила с решение № 1496/05.02.2019г. постановено по адм.д.№
3421/2018г. по описа на ВАС.
Условията и реда за отмяна на влязъл в сила административен Глава седма
на АПК – Възобновяване на производството по издаване на административни актове.
В нормата на чл.99 от АПК е предвидено, че влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил
оспорен пред съда, може да бъде отменен
или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът
не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е
издал, когато е налице някое от посочените условия в т.1-т.7.
В случая, доколкото заповед №
802/15.04.2015г. на кмета на община Бургас е била обжалвана по съдебен ред, то
по отношение на нея не намира приложение посоченото производството по
възобновяване на издаването на административен акт.
Отделно от това, съгласно чл.106 от АПК, когато административният
акт, съответно отказът да се издаде акт, е бил оспорен пред съда, за
възобновяването се прилага глава
четиринадесета - Отмяна на влезли
в сила съдебни актове. Жалбоподателите вече са се възползвали от тази възможност,
като по тяхно искане е образувано адм.д.№
9998/2020г. по описа на ВАС и с постановеното по делото решение №
14603/25.11.2020г. е отхвърлено искането им за отмяна на решение
№76/19.01.2018г., постановено по адм. дело № 642/2017г. на Административен съд
Бургас, потвърдено с решение № 1496/05.02.2019г., постановено по адм. дело №
3421/2018г. на ВАС. След като, вече е проведено производство по отмяна на
влязъл в сила съдебен акт е недопустимо да се
разглежда втори път аналогично искане.
С оглед на изложеното и доколкото искането на И. Т. и Т.Т.
за издаване на заповед с която да се отмени заповед №
802/15.04.2015г. на кмета на община Бургас, е процесуално недопустимо, за административния орган не е възникнало задължението да се
произнесе по него, съответно не е налице формиран мълчалив отказ по смисъла на
чл.58 от АПК, който да подлежи на съдебен контрол. Ето защо, подадената от
лицата жалба, в частта по точка две е процесуално недопустима.
Жалбата е
процесуално недопустима и в частта по точка три, в която се иска да се задължи община Бургас да се обърне към Агенцията по кадастър да
се поправи явна фактическа грешка, като е посочила частен имот като публична
общинска собственост.
Това искане е обвързано с искането по точка едно от жалбата и за да бъде
уважено е необходимо първо Общината да е признала, че имота не е нейна
собственост, каквото признание в случая липса.
На следващо място, съгласно
чл.53б от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), явната фактическа грешка
се отстранява от АГКК по заявление от заинтересовано лице или при
установяването й от СГКК. В случая, ако жалбоподателите считат, че е налице
такава грешка, която засяга техните парва и и законни интереси, по отношение на
имота, за който твърдят, че не е общинска публична собственост, а тяхна частна
собственост, няма пречка те да инициират
производството пред АГКК. Съответно, община Бургас, в качеството ѝ на
собственик на имота, ако счита, че е налице грешка в кадастралната карта и/или
кадастралния регистър има правото да инициира производството по нейното
отстраняване, но не и задължението да стори това. При подаване на заявление по
реда на чл.53б от ЗКИР, кмета на общината не действа в качеството му на
административен орган, а като представляващ заинтересуваното от производството
лице. В производството по чл.53б от ЗКИР, административните органи са тези
посочени чл.53б, ал.5, а именно – началника на СГКК, когато изменението засяга
до 50 поземлени имота и изпълнителния директор на АГКК, когато се засягат
повече от 50 имота, като те издават съответните заповеди за отстраняване на
явната фактическа грешка.
С оглед на изложеното и доколкото кмета на
община Бургас, в производството по чл.53б от ЗКИР не участва в качеството му на
административен орган и той има правото, а не задължението да подава заявление
за отстранява на явна фактическа грешка, не е налице твърдяното бездействие,
съответно не е налице и мълчалив отказ да се подаде заявление и жалбата в
частта по точка три също е процесуално
недопустима.
По изложените съображения и на основание чл.159, т.1 от АПК, Административен съд Бургас приема, че жалбата на Илияна Т. и Т.Т. следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално
недопустима, а производството по делото да се прекрати.
Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас,
десети състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на И. Т.Т. с ЕГН ********** и Т.П.Т. с ЕГН **********,
с адрес *** срещу мълчалив отказ на Община Бургас по заявление с
рег.№ 94-01-41623/15.11.2021г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 2802/2021г. по описа на
Административен съд гр.Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: