Р Е Ш Е Н И Е № 260299
Гр. София, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско
отделение, ІV-ти състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана Божилова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 480 по описа за 2020 г. на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Л.В.П. е предявила срещу „Д.“ АД обективно съединени
искове за плащане на следните суми: сумата 50000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на
причинени при ПТП, настъпило на 21.01.2020 г., телесни увреждания, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 06.07.2020 г.
– датата на отказа на застрахователя да плати обезщетение по предявената пред
него извънсъдебна претенция, до окончателното плащане; сумата от 670.84 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, търпени в
резултат на същото ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 06.07.2020 г. до окончателното плащане. В исковата молба
се твърди следното: На 21.01.2020 г. около 07.15 ч. в с. Д., община К., на
улица „Първа“ в района на бл. 3 настъпило ПТП с л. а. „Крайслер“ с peг. №
СВ6676МН, управляван от Е.Т.К., при което пострадала ищцата като пешеходец. В
района на ПТП водачът на МПС предприел необезопасена маневра на заден ход – не
се уверил, че пътят зад автомобила е свободен, при което настъпил удар с
пешеходеца. Вината за ПТП била изцяло на водача на МПС, който нарушил правилата
за движение по пътищата, а именно чл. 40 ЗДвП. В резултат на ПТП ищцата
получила телесни увреждания, описани като вид и медико-биологичен характер в
исковата молба, от които търпяла болки и страдания, описани в исковата молба
като характер и интензитет, а с оглед проведеното лечение претърпяла и
имуществени вреди – разходи за лечение, също описани по вид и размер в исковата
молба. Към датата на ПТП относно
автомобила, управляван от Е.Т.К., имало сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” с ответника с посочена в исковата молба
застрахователна полица, валидна до 30.12.2020 г. На 07.04.2020 г. ищцата
депозирала претенция пред застрахователя за плащане на обезщетение, но с писмо
от 06.07.2020 г. застрахователят отказал плащането на обезщетение, поради което
се предявяват настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете изцяло. Не оспорва
наличието на твърдяното застрахователно правоотношение. Излага становище, че
ангажираните от ищцата доказателства не установяват твърдения механизъм на ПТП.
Оспорва вида и медико-биологичния характер на твърдените като получени
увреждания и характера и интензитета на твърдените като търпени болки и
страдания, оспорва и причинната връзка между ПТП и твърдените неимуществени
вреди. Оспорва вината на сочения като виновен за ПТП водач, твърди, че в случая
е налице случайно деяние, а при условията на евентуалност навежда и възражения
за съпричиняване от страна на ищцата поради това, че се е намирала на пътното
платно в нарушение на правилата за движение, предприела е пресичане или ходене
по пътното платно, но не на пешеходна пътека, а се е намирала между паркирали
автомобили и не се е огледала, освен това не е оказала необходимата грижа за
възстановяване на здравето си като не е провеждала последващи контролни
прегледи и рехабилитации. Навежда и възражение за прекомерност на обезщетението
за неимуществени вреди. Излага самостоятелни доводи за неоснователност на иска
за обезщетение за имуществени вреди като в тази връзка оспорва твърдените имуществени
вреди да са реално понесени, освен това навежда доводи, че дори да са понесени,
част от тези вреди, а именно разходите за транспорт с линейка, не са били
необходими, тъй като не са от категорията на обичайните разходи – придвижването
ѝ е можело да се осъществява и с таксиметров транспорт.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представения по делото констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, че на 21.01.2020 г. в с. Д., ул. „Първа“
срещу блок 3 е настъпило ПТП с участник № 1 – л. а. „Крайслер“ с рег. № СВ 6676
МН, управляван от Е.Т.К., и участник № 2 – пешеходката Л.В.П., пострадала при
ПТП. В графата „Остоятелства и причини за ПТП“ е записано, че лекият автомобил
при движение на заден ход блъска пешеходката, преминаваща в лявата част на
пътното платно.
От заключението по допуснатата САТЕ и обясненията на
вещото лице в о. с. з. се установява следният механизъм на ПТП: На 21.01.2020 г.
около 07.15 ч., тъмната част от денонощието, при наличие на улично осветление,
студено сухо време л. а. „Крайслер“ с рег. № СВ 6676 МН бил паркиран на улица
„Първа“ в предблоковото пространство на бл. 3 в с. Д. с челната си част,
насочена към сградата на жилищния блок. Зад паркирания автомобил се намирало
платното за движение по улица „Първа“, което било двупосочно, с обща широчина 8.20
м., без наличие на хоризонтална маркировка. В автомобила се намирал водачът Е.Т.К.,
като стъклата на автомобила били замръзнали и покрити с лед. В даден момент
водачът предприел маневра за движение на заден ход, а в този момент
непосредствено зад задната част на автомобила преминавала пешеходката Л.В.П.. Придвижвайки
се назад, автомобилът със задната си лява част ударил пешеходката, при което
същата била изведена от равновесие и паднала на терена, като няма данни за
прегазване. Липсват данни, въз основа на които да може да се определи точното
място на удара и скоростите на движение на автомобила и пешеходката, но според определения
механизъм на ПТП автомобилът е потеглил от място на заден ход и до мястото на
удара е изминал разстояние около 1.5 м., при което скоростта му на движение към
момента на удара може да се изчисли и тя е 7.6 км./ч., като автомобилът се е
придвижил от мястото на потегляне до мястото на удара за около 1.41 сек. А
пешеходата съобразно годините ѝ и механизма на ПТП при бавен ход изминава
за 1.41 сек. разстояние от 0.93 м., при спокоен ход - 1.24 м., при бърз ход - 1.59
м., при спокойно бягане – 2.15 м., при бързо бягане – 2.88 м. При така
определените скорости и механизъм на възникване на ПТП и предвид широчината на
лекия автомобил и обстоятелството, че пешеходката не е прегазена, а само
изведена от равновесие, същата би навлязла в зоната на безопасната странична
дистанция на автомобила, когато се намира на около 3.00 м. преди мястото на
удара, т. е. към момента на потегляне на автомобила от място, независимо как се
е движела пешходката, тя вече е представлявала опасност за движението на лекия
автомобил, тъй като към този момент тя е била навлязла в безопасната странична
дистанция на автомобила. От техническа гледна точка причините за настъпване на
ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил, който преди да
започне движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения на останалите участници
в движението /какъвто в конкретния случай е била ищцата/, освен това по време
на движението си назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното
средство и преди да предприеме маневра за излизане от реда на паркирани
превозни средства не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в
движението /какъвто в конкретния случай е била ищцата/, за да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Водачът на автомобила е имал техническа възможност да пердотврати ПТП,
ако преди да започне маневрата за движение назад се е убедил, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения на
останалите участници в движението. За пешеходката ПТП е било непердотвратимо
тъй като тя е преминавала в зоната на предлбоковото пространство зад паркирания
автомобил. Според данните по делото в зоната на ПТП и в близост до него не е
имало пешеходни пътеки.
Гореизложеното се подкрепя и от веществените доказателства
по делото – снимки на местопроизшествието.
От заключението по допуснатата СМЕ и от обясненията на
вещото лице в о. с. з. се установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания: двуглезенно счупване на лявата глезенна става, съчетани
с травматичен оток и хематом; охлузване на кожата в областта на лявото коляно и
болезненост в областта на дясното коляно. По
повод травмата е била извършена закрита репозиция на фрактурата и е поставена
гипсова имобилизация, назначена е антикоагулнтна терапия за 30 дни и
обезболяващи. В първите 35 - 50 дни след травмата са били налице силни, но
намаляващи по интензитет с времето болки и страдания, като след приключване на
възстановителния процес, който при този вид травми, ако няма усложнения,
протича за срок от около 4 - 5 месеца, болките следва да са изчезнали. Началото
на костно срастване при такива травми се наблюдава към 25 - 30-ия ден от
фрактурата. С оглед данните от проведения от вещото лице преглед е налице
усложнение, изразяващо се в анкилоза на лявата глезенна става и силна атрофия
на мускулатурата на подбедриците, като всеки опит за движение е съпроводен с
болки. Към настоящия момент ищцата е с
невъзможност за самостоятелно придвижване и сомообслужване /в инвалидна
количка/, със силно ограничени движения в лявата глезенна става. По делото няма
данни как е протекъл периодът на възстановяване /тъй като не са представени
документи от проведени контролни прегледи и
консултации и документация, проследяваща състоянието на ищцата след травмата до
момента, както и документи за проведена рехабилитация/, няма и данни за дегенеративни
и/или хронични заболявания, които да са могли да повлияят на възстановяването ѝ.
В конкретния случай предвид реализираните усложнения на травмата болезненост
при опит за натоварване на крайника ще има доживотно. Получените усложнения са
в резултат на неправилно проведена рехабилитация и курс за възстановяване от
травмата и тъй като няма обективни, морфологични данни за залежаване на ищцата
поради травмата до такава степен, че да настъпи анкилоза на ставите, според
вещото лице това се дължи на субективното отношение на ищцата. Установява се
още, че всички разходи, направени от ищцата, за които по делото са представени
платежни документи, са свързани с лечението и последващото ѝ възстановяване
и в този смисъл са били необходими, а
предвид невъзможността ѝ за самостоятелно придвижване, дори с помощни средства,
единственият начин за придвижване на ищцата е специализиран медицински транспорт
с чужда помощ.
От показанията
на свидетелите се установява следното:
Свидетелят П.,
син на ищцата и съответно имащ преки впечатления от това как се е отразило ПТП
на ищцата, установява, че на 21.01.2020 г. сутринта около 7 ч. чул викове откъм
улицата и когато слязъл, видял майка си в безпомощно състояние, с изместен
глезен, лежаща в калта. Била бутната от автомобил, който дал на заден ход, със
затъмнени и замърсени стъкла. След ПТП свидетелят закарал майка си в болница „И.”
с линейка. Там била гипсирана, след което я прибрал вкъщи. Кракът ѝ бил един
месец в гипс, като през това време не можела да се обслужва физиологично и
хигиенно, била на памперси, това продължавало и до ден днешен. Все още не можела
да стъпва на крака, не можела да се изправя, имала деформации на целия ляв
крак. Заради предишно заболяване –
разширени вени, в момента целият крак от коляното надолу бил силно болезнен, не
можела да го изпъне и стъпи на него. И
към момента не можела да се обслужва, затова се налагало за нея да се грижи
жена, а свидетелят се грижел за осигуряването на храна, памперси, облекло.
Рехабилитацията също я извършвал той, тъй като бил изучавал рехабилитация, а и
поради факта, че заради епидемиологичната обстановка в страната не можел да
изпрати майка си никъде.
Свидетелят К. – водачът на автомобила, установява, че
ПТП се случило пред блока, в който живее, било рано сутринта към седем, било
тъмно. Автомобилът бил паркиран пред блока с лице към него, перпендикулярно на
пътното платно, в пространството, което се ползвало от живущите за паркинг. Там
нямало обособен тротоар. Свидетелят потеглил на заден ход, като не видял жените
зад автомобила, тъй като било тъмно и те били в тъмно облекло и според
свидетеля се движели по пътното платно.
Свидетелят В. не установява конкретни релевантни
факти, поради което съдът не коминтера показанията му.
При така установеното от фактическа страна съдът
достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:
По главния иск за плащане
на обезщетение за неимуществени вреди:
Искът е частично основателен -
до размера от 35000
лв., до който размер следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен
размер от 50000 лв. следва да бъде отхвърлен по следните съображения:
Установи се от събраните по
делото доказателства, че са налице основания за ангажиране на отговорността на
ответника. Доказа се по делото наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД –
установи се, че на ищцата са причинени телесни увреждания, които са ѝ
причинили болки и страдания; установи се, че деянието, довело до увреждане на
ищцата, е извършено от Е.Т.К.. Установи се противоправността на това деяние и
причинната връзка между него и причинените на ищцата телесни увреждания, довело
до търпени болки и страдания. Установи се и вината на Е.Т.К. /презумпцията за вина
по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните доказателства
установиха вината на водача/. Установи се също така, че към момента на
настъпване на ПТП е имало действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” относно управляваното от Е.Т.К. МПС, сключен с ответника.
Относно размера на дължимото
обезщетение съдът намира, че такъв от 50000 лв. би бил справедлив за
обезщетяване на търпените от ищцата неимуществени вреди, като има предвид
следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Критерият справедливост винаги е свързан с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на това
обезщетение. Такива обстоятелства при причинени телесни увреждания са
характерът на уврежданията, начинът на причиняването им, обстоятелствата, при
които е извършено деянието, причинените морални страдания, физически
загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В случая следва да се има предвид
на първо място видът и характерът на получените телесни увреждания, които са
две групи: мекотъканни наранявания - охлузване на кожата в областта на лявата
колянна става и хематом в областта на лявата глезенна става, причинен от
фрактурата; увреждане на опорно-двигателния апарат - двуглезенно счупване на
лявата глезенна става. В резултат на тези увреждания ищцата е търпяла болки и
страдания, както и битови огреничения, като болките и страданията, причинени от
мекотъканните увреждания, са отшумели за по-кратък период /охлузването на
кожата в областта на лявата колянна става е отзвучало за около 7-10 дни, а хематомът
в областта на лявата глезенна става е отзвучал за около 25-30 дни/ и не са
оставили трайни или постоянни последици за здравето, увреждането на
опорно-двигателния апарат обаче е причинило силна първоначална болка с
намаляваща по интензитет болезненост в следващите седмици, но в рамките на
доста по-дълъг период – 35 - 50 дни, като пълният възстановителен период от такава
травма е 4 - 5 месеца, ако няма усложнения. В случая обаче има усложнения –
ищцата и към момента е с невъзможност за самостоятелно придвижване и
обслужване, със силно ограничено движение на лявата глезенна става, а
болезнеността при опит за натоварване на крайника ще остане доживотно, които
факти също следва да се отчетат. Следва да се вземе предвид и възрастта на
ищцата – 72 г. към датата на ПТП, която предполага по-трудно преодоляване на
трудностите и неудобствата, причиени от травмите, и последиците от тях.
Съобразно така обсъдените
конкретни факти по делото, които са обективно съществуващи, а също и с оглед
критерия справедливост съдът намира, че сума от 50000 лв. би била справедлива,
за да обезщети ищцата за търпените от нея болки и страдания в резултат на
причинените при ПТП телесни уреждания /съответно неоснователно е възражението
на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/.
Неоснователни са възраженията
на ответника за случайно деяние и за съпричиняване от страна на ищцата, основаващо
се на твърденията, че ищцата се е намирала на пътното платно в нарушение на
правилата за движение, предприела е пресичане или ходене по пътното платно, но
не на пешеходна пътека, а се е намирала между паркирали автомобили и не се е
огледала. От доказателствата по делото се установи, че ищцата не се е движела в нарушение на
правилата за движение /предвид липсата на пешеходни пътеки и на обособен
тротоар и заемането на зоната за движение на пещеходци, доколкото може да се
приеме, че е налице обособена такава, от паркирали автомобили/ и е била с
предимство пред автомобила, съответно няма принос за настъпване на ПТП, докато водачът
на лекия автомобил е излизал от пространство, използвано за паркинг, при което
е следвало преди да предприеме маневрата да се съобрази с положението на
пешеходката, с нейната скорост и посока на движение, но не го е сторил, т. е.
неговото поведение е причина за настъпване на ПТП.
Основателно е обаче
възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищцата, изразяващо се в
това, че не е оказала необходимата грижа за възстановяване на здравето си като
не е провеждала последващи контролни прегледи и рехабилитации. По делото
липсват данни за проведени контролни прегледи /направени разходи за медицински
транспорт за осъществяване на контролни прегледи не доказва самото извършване
на такива прегледи/, а от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза се установява, че настъпилите усложнения при ищцата са в резултат на
неправилно проведена рехабилитация и курс за възстановяване по субективни,
според вещото лице, причини. Съдът намира, че това поведение на ищцата е
станало причина за настъпилите усложнения на състоянието ѝ, като размерът
на това съпричиняване е 30 %, съответно приетият по-горе като справедлив размер
на обезщетението от 50000 лв. следва да бъде намален с 30 %, при което следва
да се присъди обезщетение в размер на 35000 лв. Този размер /а не по-голям с
оглед изложеното в о. с. з. на 21.05.2021 г. от вещото лице, изготвило заключението
по съдебно-медицинската експертиза, че няма обективни, морфологични причини за
настъпилите усложнения, а същите са в резултат на неправилно проведена
рехабилитация и курс за възстановяване по субективни причини/ на
съпричиняването съдът приема, изхождайки от възрастта на ищцата - 72 г. към
датата на ПТП, на която възраст обичайните за по-млада възраст борбеност и
желание за връщане към нормален начин на живот след преживяна злополука с
готовност за полагане на усилия за това са безспорно по-малки.
По акцесорния иск за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
обезщетението за неимуществени вреди:
С оглед изводите за частична
основателност на главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди
частично основателен е и акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата на главния иск – акцесорният иск следва
да бъде уважен по отношение на уважения размер на главния иск, а за разликата
следва да бъде отхвърлен.
По главния иск за плащане
на обезщетение за имуществени вреди:
Установи се от представените
по делото писмени доказателства, че ищцата е направила медицински разходи в
претендирания размер – в размер на 110.84 лв. за медикамента фраксипарин форте
и в общ размер от 560 лв. за ползван на
три пъти специализиран медицински транспорт с цел контролни прегледи /всъщност
са представени доказателства и за разходи в размер на 80 лв. за алуминиева
проходилка, но такива не се претендират,
поради което съдът не ги коментира/. От
заключението по допуснатата СМЕ се установи, че тези разходи са във връзка с
проведеното на ищцата лечение, вкл. ползването на специализиран медицински
транспорт предвид невъзможността на ищцата да се придвижва самостоятелно дори с
помощни средства. С оглед изложеното от вещото лице съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че разходите за специализиран
медицински транспорт не са били необходими, тъй като не са от категорията на
обичайните разходи – придвижването на ищцата е можело да се осъществява и с
таксиметров транспорт. Независимо от това разходите в общ размер от 560 лв. за ползван
на три пъти специализиран медицински транспорт не следва да се присъждат, тъй
като не са представени доказателства, които да свържат ползването на
специализирания медицински транспорт с твърдяната необходимост /контролни
медицински прегледи/ – по делото не са представени медицинските документи,
установяващи извършените контролни прегледи и то на датите, на които е ползван
медицинският транспорт. С оглед изложеното /и поради това, че разходите за
алуминиева проходилка не се претендират/ ищцата следва да бъде обезщетена само за
претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи в размер на 110.84 лв.
за медикамента фраксипарин форте.
Изложените по-горе съображения за неоснователност
на възраженията на ответника за случайно
деяние и за съпричиняване от страна на ищцата, основаващо се на твърденията, че
ищцата се е намирала на пътното платно в нарушение на правилата за движение,
предприела е пресичане или ходене по пътното платно, но не на пешеходна пътека,
а се е намирала между паркирали автомобили и не се е огледала са изцяло относими
и към претенцията за обезщетение за имуществени вреди. Същевременно и
изложените по-горе съображения за основателност на възражението на ответника за
съпричиняване от страна на ищцата, изразяващо се в това, че не е оказала
необходимата грижа за възстановяване на здравето си като не е провеждала
последващи контролни прегледи и рехабилитации също са изцяло относими към
претенцията за обезщетение за имуществени вреди, съответно горепосоченият
размер от 110.84 лв. на обезщетението за имуществени вреди също следва да бъде
намален с 30 %, при което на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер
на 77.59 лв.
По акцесорния иск за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
обезщетението за имуществени вреди:
С оглед изводите за частична
основателност на главния иск за плащане на обезщетение за имуществени вреди
частично основателен е и акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата на главния иск – акцесорният иск следва
да бъде уважен по отношение на уважения размер на главния иск, а за разликата
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски за
производството по делото, направено е искане само за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението
се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата пълният
размер на възнаграждението, което би било дължимо при уважаване на исковете
изцяло, е 2050.13 лв., съответно съразмерно с уважената част от исковете следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1419.23 лв. Възнаграждението
следва да бъде присъдено на адв. Д..
Ответникът е направил разноски по делото съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за това в размер на 300 лв.
за възнаграждения на вещи лица и в размер на 60 лв. за възнаграждения на
призовани свидетели, съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете
следва да му се присъдят разноски в размер на 110.79 лв. Претендира се и
юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 ЗПП, който максимален размер на основание чл. 25, ал. 2, пр. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ е 450 лв. /съгласно редакцията,
действала към датата на приключване на устните състезания по делото/. Т. е.
дължимото възнаграждение при отхвърляне на исковете изцяло би било такова в
размер на 450 лв., съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 138.48
лв.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да плати по сметка на съда държавна такса за производството по делото
върху уважения размер на исковете, а именно такава в размер на 1403.10 лв., както
и разноски /за възнаграждения на вещи лица/ в размер на 207.69 лв. съразмерно с
уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори Б.И.и Р.М., да плати на Л.В.П. с ЕГН **********, с адрес: *** следните суми: сумата от 35000 лв. /тридесет и пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 21.01.2020 г.,
телесни увреждания, ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2020
г. до окончателното плащане; сумата от 77.59
лв. /седемдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди – разходи за лечение, търпени в резултат на причинени при ПТП,
настъпило на 21.01.2020 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата, считано от 06.07.2020 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.В.П. с ЕГН **********, с адрес: *** срещу
„Д.“ АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителните директори Б. И. и Р.М., искове за плащане на сумата от 50000 лв.
/петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 21.01.2020
г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата, считано от 06.07.2020 г. до окончателното плащане, за разликата над уважения размер на главния иск от 35000 лв.
/тридесет и пет хиляди лева/ до пълния му предявен размер от 50000 лв. /петдесет
хиляди лева/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата на тази разлика за периода от 06.07.2020 г. до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.В.П. с ЕГН **********, с адрес: *** срещу
„Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителните директори Б. И. и Р. М., искове за плащане на сумата от 670.84
лв. /шестстотин и седемдесет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, търпени в резултат на
причинени при ПТП, настъпило на 21.01.2020 г., телесни увреждания, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от
06.07.2020 г. до окончателното плащане, за разликата над уважения размер на главния иск от 77.59 лв.
/седемдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/ до пълния му предявен
размер от 670.84 лв. /шестстотин и седемдесет лева и осемдесет и четири
стотинки/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата на тази разлика за периода от 06.07.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
„Д.“ АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителните директори Б. И. и Р.М., да плати на адв. Я.Д.Д. от САК с личен №
********** сумата от 1419.23 лв. /хиляда четиристотин и деветнадесет лева и
двадесет и три стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на Л.В.П. по делото.
ОСЪЖДА
Л.В.П. с ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Д.АД с ЕИК ., със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Б. И. и Р.М.,
сумата от 110.79 лв. /сто и десет лева и седемдесет и девет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица и на
призовани свидетели съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и сумата
от 138.48 лв. /сто тридесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори Б. И. и Р. М., да плати по сметка на
СОС сумата от 1403.10 лв. /хиляда четиристотин и три лева и десет стотинки/,
представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете, както и сумата
от 207.69 лв. /двеста и седем лева и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица/ съразмерно с
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: