РЕШЕНИЕ
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ІІ ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на тринадесети май две
хиляди и двадесета и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при секретаря Елеонора Г.,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 1548/2021 г.
по описа на СГС, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 20268546 от 04.12.2020 г., постановено
по гр. дело № 73433/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 162-ри състав, са отхвърлени
предявените от „Т.С.” ЕАД срещу М.Б.В.,
И.Л., П., Б.Р.П. и М.Р.М., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК пасивно субективно и
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 47,73 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия
през периода от м. 07.2016 г. до м. 10.2017 г. в имот с абонатен номер ******,
представляващ магазин № 2, находящ се в гр. София,
ул. „*********, партер и сутерен, за сумата от 12,46 лв., обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 03.03.2017 г. - 18.09.2019 г., за сумата от 22,50 лв.,
представляваща такса за дялово разпределение за периода м. 08.2016 г. - м.
10.2017 г., както и за сумата от 5,22 лв., лихва за забава върху таксата
за дялово разпределение за периода 30.09.2016 г. - 18.09.2019 г., дължими
разделно при квоти от Vi част за М.Б.В. и по 1/6 част за И.Л.П.,
Б.Р.П. и М.Р.М., с които ответниците неоснователно са
се обогатили и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 10.10.2019 г. по гр.д. № 54950/2019 г. по описа на
СРС, 162 състав.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника, чрез
пълномощника му – юриск. М.К., с надлежно учредена предствителна власт по делото, в която са изложени
оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Изтъква,
че между страните не е бил подписан договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, поради което ответниците, като
собственици на процесния търговски обект – магазин,
до който е доставял топлинна енергия, са се обогатили неоснователно. Сочи още,
че с отговора на исковата молба ответниците са
оспорили наличието на договорно правоотношение, поради следва да отговарят по
правилата на неоснователното обогатяване, а изводите на съда в обратна насока
били в нарушение на чл. 149, ал. 1, т. 3Е. Моли съда да отмени решението и
уважи изцяло предявените искове, както и да присъди направените по делото
разноски.
Въззиваемите ответници - М.Б.В., И.Л., Б.Р.П. и М.Р.М., чрез пълномощниците
си са подали отговори на въззивната
жалба, с които оспорват същата по подробно изложените съображения. и претендира разноски за настоящата съдебна
инстанция.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса за въззивно обжалване, поради което са
допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по
следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Във връзка с наведените в жалбата
оплаквания настоящият състав на съда приема, че по делото е безспорно
установено от представените писмени доказателства - нотариален акт за учредяване на право
на строеж от 02.08.2005 г., списък на потребителите на топлинна енергия на процесния адрес, нотариален акт за покупко-продажба от
17.10.2017 г., че през процесния период Е.Б.Ш., М.Б.В.
и Р.Б.П. са собственици на процесния имот, представляващ
магазин, находящ се в гр. София, ул. „*********,
партер и сутерен, които са учредили право на строеж върху дворното място в
полза на „Т.“ ООД през 2005 г. срещу задължение на последния да построи процесната пететажна сграда, в която по отношение на
магазин № 2 е изключена учредената суперфиция, т.е.
след построяване на сградата в качеството си на съсобственици на земята при
равни квоти посочените три лица са придобили описания в нотариалния акт магазин.
Същите са се разпоредили с имота на 17.10.2017 г., поради което и през периода
м. 07.2016 г. - м. 10.2017 г. тримата са били съсобственици на обекта при равни
квоти. След смъртта на Е.Б.Ш. евентуално възникналите в нейна тежест парични
задължения към топлопреносното предприятие са били
наследени поравно от законните й наследници М.Б.В. и Р.Б.П., а след смъртта на
последния през 2020 г. - от неговите наследници по закон при равни дялове
(съпруга, син и дъщеря - арг. чл. 5, ал. 1 и чл. 9,
ал. 1 ЗН) И.Л.П., Б.Р.П. и М.Р.М.. От представените писмени доказателства
(списък на потребителите на топлинна енергия в сградата, в който процесният магазин изрично е посочен, т.е. същият е включен
към сградната инсталация; договор с „Бруната България“ ООД от 18.02.2008 г. и приетото
заключение на съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот е бил топлофициран
и че сградата - етажна собственост (в която се намира процесният
имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.
В тази връзка
основателно е оплакването в жалбата, че съгласно разпоредбата на чл. 149, ал.
1, т. 3 ЗЕ наличието на писмен договор при общи условия е условие за действителност за възникване
на правоотношение между Топлофикация София и ответниците
за процесния период, имайки предвид, че топлоснабдения имо, представляващ
магазин, находящ се в гр. София, ул. „*********,
партер и сутерен е нежилищен обект. Следва да се отбележи, че легална дефиниция
на понятието „жилище“ е дадена в § 5 т. 30 ПЗР на ЗУТ, според което „жилище“ е
съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално
и простанствено в едно цяло за задоволяване на жилищни
нужди. С оглед обстоятелството, че магазина е предназначен за извършването на
търговска /стопанска/ дейност, то без съмнение за процесния
топлоснабден обект ответниците
попадат в легалната дефиниция дадена в § 1, т. 33 а, според която "небитов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Следователно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ се явява специална по
отношение разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, която касае „битовите клиенти“ без
значения дали се касае за юридически или физически лица.
Ето защо в конкретния случай първоинстанционният
съд в нарушение на материалния закон е приел, че между страните е налице
валидно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, доколкото не
съществува спор, че страните не са подписали писмен договор съгласно
императивното изискване на чл. 149, ал.
1, т. 3 ЗЕ.
Принципно имуществените облаги имат материално естество и те са оценими
в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в
намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи,
които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на
разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът
по иска с правно основание чл.59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си
имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са
разясненията, дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО).
Ето защо в конктретния случай в тежест на ищеца
е да докаже, че ответниците са спестили разходи за
доставената и ползвана от тях топлинна енергия за процесния
имот.
За установяване на горното не е достатъчно да се установи, че ответниците са били собственици на имота през исковия
период, което обстоятелство е безспорно установено между страните.
Необходимо е да се докаже също така, че именно до имота на ответника е
доставена топлинна енергия. В тази
връзка следва да се отбележи, че от заключението на допуснатата и изслушана пред СРС СТЕ, което не е било
оспорено от страните, и което настоящият състав на съда намира за компетентно и
обективно даденото, и кредитира с доверие се установява, че ищецът няма вземане
за топлинна енергия от ответниците за процесния период. Нещо повече, в СТЕ вещото лице е посочило,
че Т.С. ЕАД не само че няма вземане за процесния
период от ответниците, но има за възстановяване
сумата от 41,98 лв., която сума представлява разликата между прогнозната
продажна цена по издаваните ежемесечно от ищеца фактури и сумите за възстановяване
по изготвените изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Следва да се
изясни, че изчисленията през процесния период са извършвани
от трето на процесното материално правоотношение лице – „Бруната
България“ ООД, като съгласно заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ
стойността на доставената топлинна енергия е изчислена въз основа на
действащата към този момент нормативна база.
Изложеното налага обоснован извод, че ответниците
нямат задължение към ищеца за процесния период за
доставка на топлинна енергия до процесния недвижим
имот - магазин.
Тъй като крайните изводи на настоящата
съдебна инстанция съвпадат с тези на СРС, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено макар и по различни съображения.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20268546
от 04.12.2020 г., постановено по гр. дело № 73433/2019
г. по описа на СРС, І ГО, 162-ри състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕАД -„Б.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: