РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе, 10.06.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VІІІ състав, в публично заседание на девети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 106 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) във вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на „Север експрес“ EООД,
със седалище: гр.Русе, представлявано от адв. Г.С., срещу Заповед за прилагане
на ПАМ № 20-3393-000015 от 23.01.2020 г., издадена от Началник на РУ към ОД на
МВР-Русе, РУ 02-Русе. Наведени са доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед. Претендира се отмяната й. Претендират се и разноски, за които е
представен списък /л.62 от делото/.
Ответникът
– Началник РУ при ОД на МВР – Русе, РУ 02 - Русе, чрез
процесуалния си представител- главен юриск. Гергана Димитрова, оспорва жалбата.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсулт в размер на 200 лева, съгласно
представен списък /л.63 от делото/.
Административният съд, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на
нейния адресат на 23.01.2020 г., видно от отбелязването в разписката в самата
заповед /л.1 от преписката/, а жалбата против същата е подадена на 05.02.2018
г. в деловодството на административния орган. Жалбата е допустима като подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК и от надлежна
страна – адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С оспорената Заповед
за прилагане на ПАМ № 20-3393-000015 от 23.01.2020 г., издадена от Началник на
РУ към ОД на МВР-Русе, РУ 02-Русе, на на дружеството
–жалбоподател, в качеството му на собственик на товарен автомобил „Фиат
Фиорино“ с рег.№ РВ *** КХ, е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, буква "а" от Закона
за движението по пътищата – прекратяване
регистрацията на ППС за срок от шест месеца, за това, че на 21.01.2020 г., в с.Бъзън, обл.Русе, МПС е
управлявано от лицето К. Св. Б., който е лишен от право да управлява МПС със Заповед за прилагане на ПАМ
№19-4332-005190 от 27.07.2019 г., издадена от мл. автоконтрольор в отдел „ПП“
на СДВР. С последната цитирана заповед, приложена на л.6 от преписката, на К. Б. е наложена ПАМ по чл.171,т.1,б.“д“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС на водач до заплащане на дължимата глоба“, по причина, че
срещу лицето е издаден фиш номер Н/572477 от 03.06.2019 г. с наложено наказание
„глоба“, незаплатена в срока за доброволно плащане.
Видно от представената в съдебното производство Справка за нарушител /водач
/л.56 и л.57 от делото/ фиш номер Н/572477 от 03.06.2019 г. е бил издаден срещу водача Кр.Борисов за
нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП като му е наложена „глоба“ в размер на 10
лв. От представената от ответника извадка от Система за управление на АНД /л.58
от делото/ фишът е връчен на 03.06.2019 г., влязъл е в сила, а глобата по него
от 10 лева е заплатена на 30.07.2019 г.
В процесната заповед е направено позоваване и на АУАН № 0739075 от
21.01.2020 г. /л.3 от преписката/. Този акт е съставен на третото лице К.Б. за извършено нарушение на чл.150а от ЗДвП, за това, че управлява горепосочения автомобил на 21.01.2020
г. в с.Бъзън, обл.Русе, след като СУМПС му е отнето със Заповед за прилагане на
ПАМ №19-4332-005190 от 27.07.2019 г.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата
на
чл.171 от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат
различни по вид принудителни административни мерки. Процесната ПАМ е
постановена на основание чл.171, т.2а,
б.“а“ от закона.
Цитираната
норма, в относимата редакция съобразно датата на оспорената заповед, а именно редакцията на ДВ, бр. 2 от 2018 г., в
сила от 3.01.2018 г., разписва прекратяване на регистрацията на ППС
на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК,
както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП ПАМ
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица
По делото /л.54/ е представена Заповед № 336з-1120/23.06.2017 г. на
директора на ОДМВР – Русе, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат
с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т.3 и началниците на РУ към
областната дирекция. Заповедта е издадена на основание чл.172,ал.1 от ЗДвП и Заповед
рег. №8121з-48 от 2015 г. на Министъра на вътрешните работи. Последната заповед
не е приложена по делото, но е ноторно известно, че с нея министърът на
вътрешните работи определя областните дирекции на МВР като служби за контрол по
смисъла на чл.165,ал.1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на
чл.172,ал.1 от ЗДвП директорът на ОД на МВР-Русе, с горецитираната заповед
Заповед № 336з-1120/23.06.2017 г. е делегирал правомощията си по издаване на заповеди
за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на началниците на районните управления. Изводът
е, че процесната заповед е издадена в условията на делегирана компетентност –
разписана е законова възможност за делегиране и е налице нарочен писмен акт, с който
изрично се възлага съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния
административен акт.
Оспорената заповед е постановена в нарушение
на изискването за форма на акта, както и в противоречие на материалния закон.
Заповедта
не отговаря на изискванията по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съгласно който текст индивидуалният
административен акт следва да съдържа като задължителни свои реквизити
фактическите и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. С
излагането на тези основания /мотиви/ до знанието на страните се довеждат
съображенията, по които административният орган е издал административния акт.
Те следват да съответства на данните, установени в административното
производство от
надлежни доказателствени източници.
Според обстоятелствената част на
оспорената заповед процесната ПАМ е наложена
на дружеството-собственик на МПС, тъй като средството е управлявано от лицето К. Б. - лишен от право да управлява МПС. Възприетото
от органа фактическо основание не се установява от данните по административната
преписка. Със Заповед за прилагане на ПАМ №19-4332-005190 от 27.07.2019 г.,
издадена от мл. автоконтрольор в отдел „ПП“ на СДВР, на която се позовава
самият административен орган, на соченото лице е наложена ПАМ по
чл.171,т.1,б.“д“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС на водач до заплащане на дължимата глоба“. Липсват каквито и да е
доказателства водачът да е бил лишен от правото на управление. Разпоредбата на
чл.171,т.2а от ЗДвП ясно разграничава и урежда като алтернативни основания за
прилагана на ПАМ от вида на процесните - лишаването от право на управление на
МПС по съдебен или административен ред, от една страна, и управление на МПС от
лице, чието свидетелство за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК.
Макар последиците и в двата случая да са еднакви – прилагане на диспозицията на
разпоредбата - ПАМ от вида на процесната, то административният орган следва
еднозначно да обоснове относимите към случая фактически основания. В казуса
това не е сторено, точно обратното - доказателствата установяват, че не е
налице хипотезата, възприета от органа като основание за издаване на заповедта
- лишен от право да управлява водач на МПС. Посочването на относимите
фактически основания за постановяване на административния акт осигурява правото
на адекватна защита на страните срещу същия - от една страна, а от друга - дава
възможност на съда да упражни ефективен контрол за законосъобразността му.
Противното, препятства възможността адресата да се организира и защитава срещу
неблагоприятните за него факти, след като липсват данни, на които се основават
направените фактически изводи. Това се явява порок на формата на акта и е
основание за негова отмяна.
Процесната
ПАМ е наложена и в нарушение на материалния закон. В случая административният
орган се е позовал от фактическа страна на горецитираната заповед за налагане
на ПАМ по чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП на водача Кр.Борисов „временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до заплащане на дължимата глоба“. Действието
на тази ПАМ е срочно –до настъпване на визираното законово условие. В хода на
настоящото производство безспорно се установи, че глобата по фиш номер Н/572477
от 03.06.2019 г. в размер на 10 лв., доброволното неплащане на която е било
основанието за прилагането на ПАМ спрямо водача, е заплатена на датата 30.07.2019 г. Изпълнението на публичното
задължение е правопрекратяващ факт по отношение на наложената на водача ПАМ,
тъй като нейното действие е със срок – обвързано е с плащане на наложената
санкция. Следователно, след 30.07.2019 г. ПАМ спрямо водача Кр.Б. е прекратена и той не е с временно отнето свидетелството за
управление на МПС на основание коментирана ПАМ. Така не е налице и другата
хипотеза от чл. 171, т. 2а,
буква "а" от ЗДвП за налагане на ПАМ - управление на МПС
от лице, чието свидетелство за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Оспорената заповед е издадена и в
противоречие на материалния закон, което също е основание за отмяната й.
Предвид
изхода на спора на оспорващия се дължат разноски. Същият е сторил такива за
държавна такса – 50 лв., видно от разписка на л.11 от делото и те се следват.
Неоснователно се претендират разноски за държавна такса над този размер до
заявения в списъка – 51.41 лв. Разликата от 1,41 лв. е таксата за извършения
превод чрез Изипей. Техническите разходи на страните и техните процесуални
представители за банков и други преводи, пощенски разходи, размножаване на
документи, транспорт, и други подобни, не се считат за разноски за
производството по см. на чл. 71, ал. 1 ГПК
вр. чл. 144 АПК,
поради което не следва да се присъждат. В производството оспорващият се
представлява от адвокат С., за която е договорено и заплатено в брой
възнаграждение в размер на 360 лв. /определеното адвокатско възнаграждение на
пълномощника е с начислено ДДС/, видно от договор за процесуално
представителство, пълномощно и фактура от 05.02.2020 г. /л.5 и л.6 от делото/.
Разноските за процесуалното представителство възлизат на 360 лв. Така на
страната общо се следват разноски от 410 лв., от които 50 лв.-държавна такса и
360 лв.-възнаграждение за адвокат. Те
следва да се възложат на ОД на МВР-Русе - юридическото лице, в чиято
структура е органът – ответник.
Воден от горните
мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и 2 от АПК, Административен съд – Русе, VIІІ
състав
ОТМЕНЯ по направеното оспорване от „Север експрес“
EООД, със седалище: гр.Русе,
представлявано от адв. Г.С., Заповед за прилагане на ПАМ № 20-3393-000015 от
23.01.2020 г., издадена от Началник на РУ към ОД на МВР-Русе, РУ 02-Русе, с която на „Север
експрес“ EООД, със седалище: гр.Русе, в качеството му на
собственик на товарен автомобил „Фиат Фиорино“ с рег.№ РВ **** КХ, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по
чл. 171, т. 2а, буква "а" от Закона
за движението по пътищата – прекратяване
регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА ОД
на МВР-Русе да заплати на „Север
експрес“ EООД, със седалище: гр.Русе, бул. „****“ №16, ЕИК *********, представлявано от В.Л.В., сумата от 410 лв. – разноски
по делото.
Решението е окончателно на
основание чл.172,ал.5 от ЗДвП.
Съдия: