№ 4685
*****, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙор.НЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110114382 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът *** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците К. П. Б. - Йор.. и В. П. М., в качеството им на наследници на С. П. Б., въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: *****, като те не
са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на
база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово
разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от
10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, което ответниците не са сторили, поради
което претендира от тях при условията на разделност сумите, както следва: 470,31 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 108,27
лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 21.02.2024 г.; 25,75 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г.; 6,81 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 18.03.2021 г. до 21.02.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на исковата молба – 13.03.2024 г. до окончателното им заплащане, при
следните квоти: по отношение на К. П. Б. – Йор.. – 1/3, а именно: 156,77 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 36,09 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 21.02.2024 г.; 8,58 лв., представляваща цена на услуга за дялово
1
разпределение за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г.; 2,27 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 18.03.2021 г. до 21.02.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на исковата молба – 13.03.2024 г. до окончателното им заплащане; по
отношение на В. П. М. – 2/3, а именно: 313,54 лв., представляваща цена на топлинна енергия
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 72,18 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 21.02.2024 г.; 17,16
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2021 г. до
30.04.2022 г.; 4,54 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 18.03.2021 г. до 21.02.2024 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
13.03.2024 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата К. П. Б. – Йор.. е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете. Не оспорва представеното от ищеца извлечение от сметки
за аб. № 149982, не оспорва размера на начислената топлинна енергия, не оспорва
счетоводното отразяване на същата от ищеца, поради което моли да не се допускат исканите
експертизи. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца, тъй като няма качеството
на ползвател на топлинна енергия по отношение на процесния имот. Оспорва претенцията
на ищеца за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 8,58 лв. както и за лихва за
забава върху нея в размер на 2,27 лв. Прави възражение за изтекла погасителна давност. С
тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и
разноски.
На 03.09.2024 г., т. е. извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, изтекъл на 22.08.2024 г.,
доколкото съобщението по чл. 131 ГПК е получено от нейно име на 22.07.2024 г. (л. гърба на
л. 43 от делото), е постъпил отговор на исковата молба и от ответницата В. П. М., с който
оспорва исковете по съображения, напълно идентични с тези на ответницата К. П. Б. – Йор...
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между
топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му
на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното
количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало
насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово
разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно
задължение за заплащане на нейната цена.
Следователно, първият измежду юридическите факти, включени във фактическия
състав на процесните главни вземания за цена на топлинна енергия за битови нужди и цена
на услуга за дялово разпределение, подлежащи на пълно и главно доказване от ищеца, е
наличието на облигационно правоотношение с твърдяния предмет между него и
ответниците.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия
период са регламентирани в Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно установените в същия
правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има
качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно нормата
2
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., „потребители на топлинна
енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, действал до 17.07.2012
г., „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице - собственик
или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно
новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период: от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
Следователно, за да бъде определено едно лице като клиент, респ. потребител на топлинна
енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде
установено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот,
който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Именно
това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационно правоотношение с ищцовото дружество. В
случая, за доказване на предявените искови претенции по основание от страна на ищцовото
дружество са ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че с декларация с
вх. № 85631/26.05.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ (л. 115-120 от делото) ответницата К. П. Б. е
декларирала пред *** собствеността върху недвижим имот – апартамент № 118, находящ се
в *****, **** бл. *** вх. Е, ет. 6, с посочено придобивно основание „дарение“ и документ за
собственост „нотариален акт № 35, том ХХХХХIV/02.08.1991 г. В декларацията е вписано,
че имотът е съсобствен между декларатора и още едно лице – ответницата В. П. Б. при равни
квоти – по 1/2 идеална част. Отразено е още, че върху декларирания имот е учредено вещно
право на ползване в полза на П. К. Б. и С. П. Б., които според данните, отразени в
удостоверение за наследници с изх. № РЛН24-УГ52-507/19.03.2024 г. (л. 47 от делото) и
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № РЛН24-УГ52-2011/25.11.2024 г. (л.
113 от делото), издадени от ***, р-н „Люлин“, са родители на ответниците, починали
съответно на 10.03.2007 г. и на 18.11.2023 г. При анализ на така събраните доказателства и
следващите от тях фактически изводи, съдът намира, че от страна на ищеца по делото не е
установено при условията на пълно и главно доказване, че в рамките на исковия период - от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ответниците са били собственици на процесния имот или
носители на ограничено вещно право на ползване върху него. Това е така, тъй като
единствено става ясно, че апартамент № 118, находящ се в *****, е деклариран от
ответницата К. П. Б. като съсобствен между нея и сестра й при съответните квоти с вписано
основание за придобиване – „дарение“. Сама по себе си обаче, тази декларация макар да е
извънсъдебно признание за притежавани от нея права върху имота, в частност в конкретния
обем – 1/2 идеална част, съдът намира, че не е достатъчна, за да обоснове такъв извод, тъй
като остава неподкрепена от други ангажирани по делото доказателствени източници,
каквото е изискването на чл. 175 ГПК. Изрично в посочената разпоредба се предвижда, че
направеното от страната признание на факт следва да се преценява с оглед на всички
обстоятелства по делото, а в същото време от страна на *** не са ангажирани доказателства,
установяващо признаните с декларацията по чл. 14 ЗМДТ от ответницата обстоятелства. В
случая, този извод на съда не се разколебава и от данните, отразени в представените
удостоверение за наследници и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, тъй като по
делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че приживе
3
наследодателите на ответниците са придобил права върху имота, които да са прехвърлили на
децата си. Следва да се отбележи, че данни в тази насока не се извличат и въз основа на
представения договор за продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от
30.03.1978 г. (л. 86-87 от делото), който макар да обективира в себе си придобивна сделка с
процесния имот, легитимира като негови собственици трети за спора лица – Ст. Д. З. и Д. М.
З., а не наследодателите на ответниците. В хода на процеса от страна на ищеца не е
представен цитираният в декларацията документ за собственост - „нотариален акт № 35, том
ХХХХХIV/02.08.1991 г.“, в който случай би могло да се достигне до евентуален извод, че
процесният имот е бил собственост на наследодателите на ответниците, както и за
евентуално осъществено от тях дарение в тяхна полза. По този начин неизяснено по делото
остава кои лица, при какви дялове и в кой момент са придобили собствеността върху имота,
поради което декларацията сама по себе си е изолирана и неподкрепена с достатъчно други
доказателства в тази насока. Нейното подаване пред общинската служба се свързва с
изпълнението на административно задължение, произтичащо от ЗМДТ, но сама по себе си
тя не е годна да удостовери наличието на титулярство на право на собственост или
ограничени вещни права върху декларирания с нея имот. Както се посочи по-горе, изрично в
нея е посочено като основание за придобиване на имота извършено дарение, като в
подкрепа на последното обстоятелство ищецът не е ангажирал доказателства, които да са в
подкрепа на удостовереното в декларацията извънсъдебно признание на неизгоден за
ответницата К. П. Б. – Йор.. факт относно титулярството на право на собственост върху
цитирания в нея имот. Нещо повече, прави впечатление, че самата декларация е подадена
през месец май 1998 г. т. е. в момент, който значително предхожда по време релевантния по
делото период. Що се отнася до ответницата В. П. Б., по отношение на нея не може да се
направи извод дори за направено признание в горния смисъл. Няма представено и искане за
отриване на партида от някой от двамата ответници или друг документ, който да обективира
изявленията им като собственици на жилището. В случая, това е така и с оглед данните по
делото, че в представените приложение № 1 към протокол от общо събрание на етажната
собственост (л. 17 от делото) и 2 броя отчети (л. 28-29 от делото) наследодателката С. П. Б.
е положила подписа си за представител на апартамент № 118 с аб. № 149982, чието
авторство не е оспорено в хода на процеса, тъй като сам по себе си този факт не е годен да
установи правна обвързаност с него, а единствено фактическа такава.
При наличието на изрично заявено с отговора на исковата молба от всеки от тях
оспорване в тази насока, в тежест на ищеца е било да ангажира годни доказателства относно
релевантните обстоятелства, обуславящи наличието на право на собственост и/или
ограничено вещно право на ползване, което обаче той не е сторил, поради което следва да
понесе процесуалните последици от това – арг. чл. 154 ГПК.
Недоказването на качеството потребител на топлинна енергия обуславя извод, че
посочените лица – К. П. Б. – Йор.. и В. П. М. не се явяват материалноправно легитимирани
да отговарят по предявените срещу тях искове за цена на топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение, поради което същите са неоснователни и подлежат на отхвърляне
само на това основание.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
В случая, с оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и
акцесорните претенции за обезщетение за забава върху всяка от главниците по отношение на
ответниците.
По отговорността за разноски:
4
При този изход на спора – цялостна неоснователност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на всеки от ответниците следва да се присъди
претендираното адвокатско възнаграждение в размер от по 200 лв. за всяка от тях, чието
реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представените 2 броя договори за правна
защита и съдействие (л. 100-101 от делото), имащи характер на разписки. При този изход на
спора, сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
*****, ул. ****, срещу К. П. Б. – Йор.., ЕГН **********, с адрес: *****, ап. 118 осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумите, както следва: 156,77 лв., представляваща цена на топлинна енергия по
отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: *****, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г.; 36,09 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 21.02.2024 г.; 8,58 лв., представляваща цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г.; 2,27 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 18.03.2021 г. до 21.02.2024 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2024 г. до
окончателното им заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
*****, ул. ****, срещу В. П. М., ЕГН **********, с адрес: *****, *****, осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумите, както следва: 313,54 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 72,18 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 21.02.2024 г.; 17,16
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2021 г. до
30.04.2022 г.; 4,54 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 18.03.2021 г. до 21.02.2024 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
13.03.2024 г. до окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА **** ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, ул. **** да
заплати на К. П. Б. – Йор.., ЕГН **********, с адрес: *****, ап. 118, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата от 200 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА **** ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, ул. **** да
заплати на В. П. М., ЕГН **********, с адрес: *****, *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 200 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски раЙор.нен съд: _______________________
5