МОТИВИ
НОХД №1439/2019 г.:
Обвинението е против подсъдимия Н. *** за престъпления по чл.144, ал.3 от НК и чл.325, ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвинява в това, че на 15.04.2019 г. в гр.Пазарджик е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - отправил е обидни думи към С.З.Н. ***: „Да ти
еба майката и айдука, да ти еба майката и боклука“ - престъпление по чл.325, ал.1 от НК;
Против подсъдимия е повдигнато обвинение и за това, че на 15.04.2019 г. в гр.Пазарджик,
се е заканил с убийство на С.З.Н. *** с думите: „Ей, мамка ти дееба, сега ще те
утрепя“ и с действия - насочване на пистолет към С.З.Н. и размахване на нож в
другата ръка като заканата е възбудила основателен страх за осъществяването й -
престъпление по чл.144, ал.3, във
връзка с ал.1 от НК.
От пострадалия С.З.Н.
е предявен и приет за съвместно
заглеждане граждански иск против Н.К.Ш. за сумата от 3
000 лева, представляваща обезщетение на нанесени неимуществени вреди в
резултат на престъплението по чл.144, ал.3 от НК, ведно със законна лихва върху
нея, считано от датата на увреждането 15.04.2019 г. до окончателното й
изплащане.
Пострадалият С.З.Н.
е конституиран в качеството на
граждански ищец.
Подсъдимият Н.Ш.
не се признава за виновен по предявените му обвинения. Дава обяснения за
фактическата обстановка.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени
доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК
прие за установено следното:
Свидетелят С.Н. *** и бил собственик на пункт на
„Еврофутбол“, намиращ се в гр. Пазарджик, бул.„…“ №….
На 15.04.2019 г. свидетелят Н. се намирал в пункта
заедно със свидетелите А.П. и А.Г., последният работник в пункта, като тримата
гледали футболни мачове. Неочаквано след 19 ч. на вратата на пункта се появил подсъдимият
Н.Ш., който живеел в съседната къща, и директно се обърнал към пострадалия С.Н.
с думите: „Ей, мамка ти дееба, сега ще те утрепя“. След това подсъдимият
бръкнал в носената от него пазарска чанта и извадил оттам пистолет и нож и
насочил пистолета спрямо свидетеля Н., а ножа държал с другата ръка, като продължил да се заканва и отправя обидни
думи и реплики към пострадалия.
В този момент свидетелят А. П., който бил най-близо до
вратата, се намесил и успял да изведе подсъдимия Ш. навън на тротоара.
Свидетелят С.Н. също излязъл навън, като подсъдимият продължил да вика по него
и му отправил различни обиди и псувни, сред които: „Да ти еба майката и айдука,
да ти еба майката и боклука“. Пострадалият, уплашен и възмутен от поведението
на подсъдимия сигнализирал на тел.112, при което подсъдимият преустановил
противоправното си поведение и се прибрал в дома си. След около 5 минути
пристигнал полицейски патрул и свидетелят Н. разказал на полицаите за развилия
се инцидент. Те отишли до дома на подсъдимия Н.Ш., който след известно време
отключил входната врата и след това бил отведен за изясняване на случая. Ш.
предал на полицаите с протокол за доброволно предаване 1 бр. газов пистолет 9
кал. с 2 бр. сигнални патрони, 1 бр. кожен кобур, 1 бр. нож с пластмасови
чирепи и 1 бр. камуфлажен калъф за него. Подсъдимият бил задържан с полицейска
заповед за 24 ч., по случая била образувана преписка, а след това и ДП.
По делото е назначена психиатрична-психологична
експертиза. От заключението на същата се установява, че подсъдимият Н.Ш. е
емоционална нестабилна личност. Страда от емоционално личностово разстройство. Експертите
дават заключение, че същият към датата на деянието и по време на прегледа е бил
в състояние да разбира свойството и значението на извършеното, както и да
ръководи постъпките си. Подсъдимият може да пълноценно да участва в
наказателното производство.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С.Н., А.Г., А.П., Г.Ч., Б.Г.,
дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля А.Г., А.П., депозирани
на досъдебното производство и прочетени съответно по реда на чл.281, ал.5 във
връзка с ал.1, т.1 и т.2 от НПК, проведената очна ставка между свидетеля Б.Г. и
подсъдимия Ш., заключението на психиатрично-психологичната експертиза, както и
писмените и веществените доказателства приложени по делото.
Свидетелят С.Н. дава подробни, ясни и убедителни
показания за важните обстоятелства относно историята на взаимоотношенията с
подсъдимия предшестващи инцидента, времето, вида и начина на отправените от
него закани за убийство, придружени с псувни и ругатни и насочване на пистолет
и показване на нож.
Съдът дава вяра на тези показания, тъй като относно
последователността на протичане на инцидента, начина на осъществяване на
заканите отправени от подсъдимия и резултата от отправените с думи и действия
заплахи, същите са подкрепени от останалите събрани по делото доказателства –
показанията на свидетелите А.Г. и А.П..
Налице
е значително съвпадение
в показанията на свидетелите А.Г. и А.П.,
дадени в хода на съдебното следствие, относно
точните думи изречени от подсъдимия от рода на „Ще те унищожа, ще те затрия!“, пресъздадени от позицията на
очевидци и действията му с насочване на пистолет към пострадалия.
Обстоятелството, че има известно разминаване в думите на
подсъдимия, пресъздадени от тези свидетели на досъдебното производство, а
именно „Ей, мамка ти дееба, сега щете утрепя!“, не дават основание за съмнение
в достоверността на показанията им. Напротив, в случай, че свидетелите не бяха
възприели лично инцидента, то те без съмнение щяха да опитат да запомнят точния
израз на подсъдимия. Но същите с оглед отдалечеността във времето от инцидента,
до депозиране на показанията в съдебна фаза, възпроизвеждат смисловото
съдържание на думите, изразяващи заплаха за живота на пострадалия.
В убедителността на показанията на съдът се увери и при
възпроизвеждане на действията на подсъдимия, а именно насочване на пистолет към
пострадалия и наличието на нож, макар и не изваден от канията. В тази част показанията
им, както и относно отправените други думи, изразяващи се в псувни и ругатни,
съвпадат с показанията на свидетеля Н..
Действията на подсъдимия Ш., състоящи се в отправени към Н.,
ругатни, заплахи и насочване на пистолет, косвено се потвърждават и от
показанията на свидетеля Ч., пристигнал след инцидента в качеството на
полицейски служител по подаден сигнал, на когото пострадалият Н. е съобщил за
случилото се.
Показания на свидетелите Н., Г. и П., касаещи времето,
мястото на инцидента и заплахата с действия, чрез насочване на пистолет от
страна на подсъдимия, се потвърждават от аудио записа, регистриран в центъра за
спешни повиквания 112.
Първият запис отразява подадения от Н. сигнал на
15.04.2019 г. в 19,23 часа, като същият съобщава че подсъдимият „..вади пищоли
и иска да стреля“, назовавайки го с име, презиме и фамилия.
Съдът намира, че въпросният аудио запис, във формата на
звуков файл, създаден от "Национална система 112", съдържащ данни от
регистъра на националния спешен телефон 112, е годно доказателство в настоящия
процес, което следва от нормата на чл.17 от
Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
и тъй като е приобщено към доказателствената съвкупност, чрез приемане на
вещественото доказателствено средство – компактдиск и изслушване на
звукозаписите, съдържащи се в него, без възражения на страните.
Свидетелите С.Н. и А.П. са категорични,
че действията на подсъдимия са предизвикали страх у свидетеля Н..
Относно това обстоятелство свидетелят Г. дава
показания, че пострадалият Н. останал видимо спокоен, което било обичайното му
състояние. Но същият бил притеснен и вероятно уплашен, тъй като повикал
полиция. Самият Г. бил значително стресиран от наличието на насочен пистолет,
което се случвало за първи път в 13-годишната му практика на служител н пункта.
Съдът не дава вяра на обясненията на
подсъдимия, че на инкриминираната дата въобще не е влизал в пункта и неби се
заканвал и псувал Н..
Дава неубедителни обяснения за мотива на
стореното. При връщането си от поликлиника, взел от автомобила се ножа и
пистолета, защото не можел да избяга, ако Н. излезе от пункта. Минавайки покрай
отворената врата на пункта, Н. бил излязъл и нещо му викнал. Затова се върнал,
извадил пистолета и ножа и му казал: „Ела да ме утрепеш, бе айдук такъв!“.
Неговите обяснения, освен че са крайно
нелогични, са единствено израз на защитната му позиция, тъй като остават
изолирани от останалите доказателства събрани по делото. Няма логика специално да се подготвя, вземайки пистолет и нож преди да е
имал каквото и да е съприкоснование с пострадалия, освен ако е имал намерение да ги използва, както е
станало отправяйки ясна заплаха за живота на свидетеля Н..
Като източник на доказателства обяснения на
подсъдимия се опровергават категорично от показанията на свидетелите С.Н., А.Г. и А.П..
Освен, че са категорични в начина на отправените с думи и действия заплахи,
насочени към пострадалия Н., и тримата свидетели, независимо един от друг
обясняват позицията на подсъдимия в момента на отправените заплахи, а именно че
същият слизайки по стълбите, водещи от нивото на улицата до вратата на пункта,
влязъл през вратата вътре, но останал на първата от трите стълби водещи към
вътрешността на помещението. Освен това никой от разпитаните свидетели не даде
показания, че преди подсъдимият да се появи в пункта, свидетелят Н. е излизал
или по някакъв начин /с думи или действия/ го е провокирал. Напротив и тримата
свидетели дават еднопосочни показания, че подсъдимият се появил неочаквано.
Тези обстоятелства, както и характеристиките за подсъдимия посочени в психиатрично-психологическата
експертиза, определящи го като емоционално нестабилна личност, неспособен да се
контролира и да се справя с гнева си, дават основание категорично да се приемат
за достоверни показанията на свидетелите Н., П. и Г., че подсъдимият на
посочената дата е влязъл в помещението, стопанисвано от Н., където е извършил
коментираните действия запълващи състава на престъплението за което му е
повдигнато обвинение.
Обясненията на подсъдимия, че на инкриминираната дата, свидетел на
случващото се е станал свидетелят Б.Г., също бяха дискредитирани.
В подкрепа на това обстоятелство са показанията на свидетеля П., дадени на
съдебното следствие. След прочитане на показанията на свидетеля, дадени на
досъдебното производство по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.1 от НПК
на 12.06.2019 г., в които същият е заявил че на инкриминираната в пуста са били
той и свидетелите Н. и Г., свидетелят П. обясни, че прочетеното е вярното, тъй
като в този момент спомените му за случилото са били по-пресни.
Отсъствието на свидетеля Г. на мястото на инцидента на инкриминираната дата
и липсата на възприятия за случилото се установява, както от показанията на
свидетелите Н. и Г., така и от показанията на самия свидетел Г..
Тези свои показания свидетелят Г. поддържа и при проведената с подсъдимия
очна ставка.
При така
установената фактическа обстановка, анализирайки събраните по делото
доказателства, съдът приема, че подсъдимият Н.К.Ш. е осъществил от обективно и субективна
страна признаците на престъпния състав на чл.144, ал.3 от НК, като на 15.04.2019 г. в гр.Пазарджик се е заканил с убийство с думи и действия на С.З.Н., като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
В настоящия случай
престъпленията по чл.144, ал.3 НК са осъществено от обективна страна, чрез
обективиране от страна на подсъдимия чрез думи и действия спрямо С.Н. на закани
с убийство, които са възприети от пострадалия. Заканите са направена по такъв начин,
с конкретни думи, че ще го лиши от живот, придружени с показване на нож и насочване
на пистолет, че съобразно обстановката е могла да възбуди основателен страх у
свидетеля, че престъплението ще бъде осъществено.
От субективна страна подсъдимия
е действал при пряк умисъл, като съзнавал съдържанието и начина на обективиране
на заканите и че те са възприети от адресата, като действителна заплаха.
За осъществяването на
престъплението дори не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а
само да съществува основание, че заканата би могла да бъде осъществена.
Видно от показанията на
свидетелите С.Н., А.Г., А.П., обект на престъплението на
подсъдимия е бил, разстроена и уплашена от случилото се в момента на заплахата,
поради което веднага е сигнализирал за това.
Следователно отправената от
подсъдимия закана в случая, реално е предизвикала у свидетеля С.Н. страх за осъществяването им.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Н.Ш. съдът
се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и
чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете високата обществената опасност
на деянията по чл.144, ал.3 от НК, с оглед въздействието, което са указала
заканата за убийство върху пострадалия.
При преценката на обществената опасност на
подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни, които са изключително
негативни.Същият е осъждан за три престъпления, едно от които отново по чл.144,
ал.3 от НК. Въпреки, че към момента,
подсъдимият е реабилитиран, т.е. заличени са последиците на осъжданията, същите
следва да бъдат отчетени като отрицателна личностова характеристика.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало, напредналата му възраст,
множеството заболявания, а като отегчаващи – негативните характеристични данни,
причинените психологическо неразположение на пострадалия и липсата на
основателен мотив за проявената агресия.
Като даде превес на
смекчаващите вината обстоятелства съдът счете, че за постигането на целите на
наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции наложи наказание
на подсъдимия Н.К.Ш. от ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед данните за личността на подсъдимия,
съдът прие че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо наложеното
наказание лишаване от свобода да се изтърпи реално.
Затова на основание чл.66 от НК отложи
изтърпяването на наложеното наказание за ИЗПИТАТЕЛЕН
СРОК от ТРИ ГОДИНИ.
Предявеният граждански иск против подсъдимия Н.Ш.
от пострадалия С.Н., съдът счете за доказан по основание, тъй като вредите са
причинени на гражданския ищец от престъплението на подсъдимия и представлява негово
парично задължение към пострадалата.
Като отчете въздействието оказало извършеното
деяние върху пострадалия, при съобразяване разпоредбите на чл.52 във връзка с
чл.45 от ЗЗД, съдът прие, че следва искът да бъде уважен до размера на 1 500
лева, като до предявения му размер от 3000
лева, следва да се отхвърли.
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определи по справедливост към момента на постановяване на съдебния
акт, като съдът взе предвид всички обстоятелства и доказателства, очертаващи
психологическите страдания на пострадалия.
Съдът прие, че сумата от 1 500 лева ще възмезди пострадалия
за нанесените му неимуществени вреди в резултат на претърпените страдания.
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение
на това задължение подсъдимия дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. И тъй като вредите
произтичат от непозволено увреждане, те се дължат от деня на увреждането,
откогато подсъдимият, като длъжник изпада в забава, без да е необходима покана
за плащането.
Затова съдът осъди подсъдимия Н.К.Ш.
да заплати на С.З.Н. сумата
в размер на 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, ведно със законна лихва върху тази сума считано от 15.04.2019 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛИ гражданския иск за разликата от 1 500
лева до 3 000 лева, ведно с законната лихва върху нея, считано от 15.04.2019
г. до окончателното й изплащане.
С оглед направеното искане, съдът осъди подсъдимия Н.Ш. да
заплати на С.Н. направените по делото разноски в размер на 150 лева.
По отношение на второто обвинение за
извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК, съдът приема за доказано от
обективна и субективна страна.
Мястото /на тротоара на оживен булевард/,
времето /след 19.00 часа/ и начина на
действие на подсъдимия Шоков, след извеждането му пункт „Еврофутбол“ и произнесени от същия на висок глас псувни и
обиди към свидетеля Н. се установяват категорично от показанията на свидетелите Н. и П..
Съдът дава вяра на показанията на
свидетелите, тъй като са еднопосочни, незаинтересовани, убедителни и дават
сведения относно главни факти от предмета на доказване.
Съдът приема тези показания за достоверни.
Свидетелите според индивидуалните възможности на възприятие и интерпретация на
фактите пречупени през обстановката и личните особености, дават категорични и
взаимно подкрепящите се показания, макар свидетелят Н. да изпитвал стрес и
притеснения от предшестващата проява на подсъдимия на отправена заплаха срещу
него.
Свидетелят П., както в показанията си
депозирани на съдебното следствие, така
и в тези дадени на досъдебното производство е категоричен, че като успял да
избута подсъдимия извън пункта, на тротоара, последния „продължил да псува и
обижда“, след което се прибрал в дома си.
Обстоятелството, че свидетелят не
възпроизведе конкретните псувни и обиди, говори за достоверност и
незаинтересованост на показанията, което дава основание същите да бъдат
кредитирани като достоверни.
В същата насока са и показанията на свидетеля
Н., който при няколкократните си показания, давани за изясняване на различни
въпроси от предмета на обвиненията, поддържаше казаното за отправени от
подсъдимия псувни и обиди при излизането му на тротоара, като едва при третия
разпит заяви, че подсъдимият го е
напсувал с думите „Мамка ти дееба, ще те вкарам в затвора, алкохолик, пияница,
комарджия.“, както и „Мамка ти дееба и боклука“.
Други доказателства опровергаващи така
възприетите от показанията на тези свидетели фактически обстоятелства не се
събраха по делото.
Свидетелят Г. не допринася за изясняване на
фактите по това обвинение, тъй като заяви че не възприел случващото се извън
пункта, тъй като не бил излизал от него.
Така, с оглед събраните доказателства и въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прие следното:
Категорично се установи, че подсъдимият Ш. е
извършил хулиганска проява, тъй като на 15.04.2019 г. в гр.Пазарджик, на
публично място на бул.“…“ е псувал и ругал
свидетеля С.Н..
В същото време обаче, приетите за установени релевантни факти по
делото не сочат на хулиганството по смисъла на чл.325, ал.1 от НК, каквато е
възприетата от обвинението правна квалификация. Съдът намира, че в случая се касае за проява, обхваната от Указа за борба с
дребното хулиганство, тъй като нарушението на обществения ред от страна на подсъдимия Н.Ш. не носи белезите на обществена опасност, типична за съставомерността
по чл.325, ал.1 от НК.
Хулиганството е определено в
наказателноправната теория и съдебната практика като грубо нарушаване с
непристойни действия на установения обществен ред, свързано с проявление на
явно неуважение към обществото.
Характерно за хулиганството е не само
обективното несъответствие на вършеното с установения обществен ред, но и
фактът, че с действията си деецът демонстрира едно незачитане на обществото и
на принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване.
Разграничителните критерии между дребното хулиганство и
престъплението хулиганство се изразяват в степента на обществената опасност на
деянията, посочени в чл.1, ал.2 от УБДХ
и чл.325, ал.1 от НК. Дребното хулиганство е административно нарушение с
по-ниска обществена опасност. Разграничението трябва да се извършва на основата
на конкретна оценка на всяко деяние, на обективните му и субективни признаци с
оглед на неговата обществена опасност. /Вж. Постановление №2 от 29.VI.1974
г. по н. д. №4/74 г., Пленум на ВС/
В случая, липсва накърняване на обществените отношения в значителна степен,
имаща значение за приложението на престъпния състав на хулиганството. Дребно
хулиганство по смисъла на УБДХ представлява непристойна проява, изразена в
употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред
повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на
властта или на обществеността или скарване, сбиване или други подобни действия,
с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска
степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл.325 от НК.
Несъмнено е, че възприетата от законодателя дефиниция, "дребно
хулиганство" представлява непристойна проява, която по своето съдържание
противоречи на възприетите норми за поведение, но и не накърнява в такава
степен обществените порядки. Във всички случаи дребното хулиганство засяга или
много ограничен кръг лица и социални сфери или макар разпрострян в по-широк
план, отзвукът на противоправната проява трябва да толкова незначителен, че да
не успее да накърни определени обществени отношения, а само да създаде опасност
за това.
В настоящият случай, се установи, че след отправената към свидетеля Н. закана
за убийство, подсъдимият бил изведен на тротоара пред пункта, където още под
въздействие на завладелия го гняв, напсувал Н. се думите „Да ти еба майката и айдука“, изрекъл и други ругатни и обиди от рода на „Мамка ти дееба, ще те вкарам в затвора,
алкохолик, пияница, комарджия.“, като по този начин проявил оскърбително отношение към него. С това противоправно поведение на подсъдимия Ш. приключило, като същият доброволно се прибрал в дома си.
Несъмнено, агресивното поведение на подсъдимия е израз на
незачитане на общоприетите норми на поведение и на обществения ред и спокойствие,
но в случая по-ниската степен на обществена опасност на деянието, отсъствието
на демонстрирана бруталност и настойчивост при осъществяването му, съчетани с чистото му съдебно минало и липсата на данни за други
противоправни прояви, след реабилитацията през 2009 г., изключват приложението на чл.325 от НК.
С оглед на това, съдът прие, че от обективна
и субективна страна подсъдимият Н.Ш. не е осъществил състава на престъплението
по чл.325, ал.1
от НК, поради което същият следва да бъде
оправдан по това обвинение.
Въз основа на всичко изложено и на основание
чл.305, ал.6 във връзка с чл.301 ал.4 от НПК, съдът прие че подсъдимият Н.К.Ш.
е осъществил
състава на административно нарушение по чл.1, ал.3 от УБДХ, а именно че на 15.04.2019 г. в гр.Пазарджик е извършил
непристойна проява, изразяваща се в отправяне на ругатни и псувни към С.З.Н. на публично място, с
които е нарушил обществения ред и спокойствие, но поради ниската степен на
обществена опасност не представлява престъпление по чл.325 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия Н.Ш. при форма на вина - евентуален умисъл. Същият при изричане на ругатните и псувните по чисто личен мотив е съзнавал общественоопосания характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици, не е искал но е допуснал настъпването на тези
последици, а именно че с действията нарушава на обществения ред и спокойствие и
нормите на приличие в обществото.
При индивидуализацията на това наказание,
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства, чистото съдебно минало и
данни за наказвания по реда на УБДХ,
Затова на основание чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ му
наложи административно наказание ГЛОБА
в размер на 200 лева, платима по
сметка на Районен съд гр.Пазарджик.
Съдът прие, че с оглед характера на
нарушението, относителната им тежест на деянието и дееца е налице превес на
смекчаващите и отегчаващите отговорността, поради което определи за подсъдимия Ш.
наказание "глоба", а не "Задържане до 15 денонощия в структурно
звено на Министерството на вътрешните работи".
Така наложеното наказание съответства в пълна
степен на степента на обществената опасност на проявата и подсъдимия Ш..
С налагането му спрямо подсъдимия ще могат да
бъдат изпълнени целите на чл.12 от ЗАНН,
за да може да преосмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си за
зачитане на общоприетите норми за приличие в обществото и спазване на
обществения ред и спокойствие.
Предвид осъдителната присъда на основание
чл.189, ал.3 от НК подсъдимият Н.Ш. бе осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 800 лева, както и 60
лв. ДТ върху уважената част от гражданския иск, и двете платими по сметка на
Районен съд Пазарджик.
Съдът постанови веществените доказателства - 1 бр. пистолет с кобур и 1 бр. нож с кобур, като
вещи, принадлежащи на подсъдимия и послужили за извършване на умишлено
престъпление, да се отнемат в полза на
държавата.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: