Р
Е Ш Е Н И Е
№
260232 / 2.10.2020г.
гр.
Перник, 02.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на трети септември, две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Цветелина Малинова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 01766 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правна квалификация чл. 124 ал. 1 ГПК от И.Л.А., с ЕГН: **********,***, офис № 2,
чрез пълномощника й адв. А.А. - ПАК, срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“,
с който се иска да
бъде признато по отношение на ищеца, че не дължи на ответника сумата от 1887,46
лева, от която: главница в размер на 1410,31 лева, представляваща стойността на
ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр., ул. „”, бл.,
вх. , ап. за периода от 01.11.2005г. до
30.04.2007г., законната лихва за забава на месечните плащания в размер на
302,63 лева за периода от 02.01.2006г. до 05.06.2008г. и начислени съдебни
разноски в размер на 574,52 лева, поради погасяването им по давност към датата
на завеждане на исковата молба. Претендират се и разноски.
В
исковата молба се твърди, че ищцата е „клиент” по реда на ЗЕ на ответното
дружество за доставка и разпределение на топлинна енергия на топлофициран имот,
находящ се в гр., ул. „”, бл., вх. , ап. , с абонатен № .Твърди
се, че в началото на м. Март 2020г., при устна справка в ответното дружество,
ищцата установила, че по партидата й с посочения по-горе абонатен номер са
начислени и дължими следните суми: главница в размер на 1410,31 лева,
представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот,
находящ се в гр., ул. „”, бл., вх. , ап. за периода от 01.11.2005г. до
30.04.2007г., законната лихва за забава на месечните плащания в размер на
302,63 лева за периода от 02.01.2006г. до 05.06.2008г. и начислени съдебни
разноски в размер на 574,52 лева, към датата на блокиране на периода –
05.06.2008г. Твърди се, че ищцата по никакъв начин не била уведомена и до този
момент не знаела, че срещу нея е водено някакво съдебно производство по повод
начислените и посочени по-горе суми. Същата е отправила искане към юристите на
ответното дружество за отписване на сумите от счетоводството на дружеството,
като погасени по давност, но получила отказ, с мотив, че това може да бъде
сторено само след представяне на съдебно решение. Отказано й е било и
издаването на документ-извлечение от сметката на задълженията за процесния
период. Твърди се, че процесните суми са погасени по давност, с оглед изтеклата
3-годишна погасителна давност.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК срок, ответникът „Топлофикация - Перник“ АД, с ЕИК:
*********,
не е депозирал писмен отговор.
В
съдебно заседание, ищецът, не се явява, а се представлява от пълномощника си.
Последният пледира за решение, с което предявените отрицателни установителни
искове бъдат уважени като основателни и доказани.
Ответното
дружество, представлявано от процесуалния му представител, пледира за
отхвърляне на предявените искови претенции, като неоснователни.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че са
начислени задължения на ищцата за периода от 01.11. 2005г. до 30.04.2007г. в
размер на 1410,31 лева, представляваща главница, както и че е начислена законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 302,63 лева за периода от
02.01.2006г. до 05.06.2008г. Не се оспорва и обстоятелството, че по партидата
на ищцата са начислени и съдебни разноски в размер на 574,52 лева, начислени
към датата на блокиране на периода, а именно: 05.06.2008г. С оглед липсата на
оспорване на тези обстоятелства от страна на ответника, в съдебно заседание,
проведено на трети септември 2020г., същите са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени
отрицателни искове по чл. 124 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че ищцата не дължи процесните суми, начислени по
партидатата й, поради погасяването на вземанията поради изтекла погасителна
давност.
Съдът намира, че така предявения иск е
допустим, поради което и следва да се произнесе по същество. Аргумент в тази
насока е обстоятелството, че процесните вземания фигурират в счетоводството на
ответното дружество като ликвидни и изискуеми, респ. се съдържат и по сметката
на ищцата, което обуславя правния й интерес от предявяване на настоящия отрицателен
иск. Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки
може да предяви иск, за
да възстанови правото
си, когато то е
нарушено, или за да
установи съществуването или
несъществуването на едно
правно отношение или на едно
право, когато има
интерес от това.
Твърденията на
ищеца, изложени в исковата молба са, че не дължи на ответника сумата от 1887,46 лева, от която: главница в размер
на 1410,31 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в гр., ул. „”, бл., вх. , ап. за периода от 01.11.2005г. до 30.04.2007г.,
законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 302,63 лева за
периода от 02.01.2006г. до 05.06.2008г. и начислени съдебни разноски в размер
на 574,52 лева,
тъй като задължението е погасено по давност. Под заплахата срещу него да бъде
образуван изпълнителен процес и предвид изричния отказ от страна на ответното
дружество да заличи процесните начислени вземания, за ищеца съществува интерес
да установи, че правото на принудително изпълнение не съществува, тъй като
вземането е погасено по давност, без да е необходимо да е налице висящо исково
производство или производство по принудително изпълнение. В този смисъл е и трайната
съдебна практика на ВКС.
Предвид горното
се налага изводът,
че между страните
е налице правен спор за дължимостта
на сумите, който подлежи на разрешаване от съда, което обуславя
и правния интерес
на ищеца от предявяване на иска и
същият е допустим. Относно основателността на предявените
обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове, съдът намира
следното:
Както беше
посочено по-горе, не се спори между страните, че са начислени задължения на
ищцата за периода от 01.11. 2005г. до 30.04.2007г. в размер на 1410,31 лева,
представляваща главница, както и че е начислена законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 302,63 лева за периода от 02.01.2006г. до
05.06.2008г. Не се оспорва и обстоятелството, че по партидата на ищцата са
начислени и съдебни разноски в размер на 574,52 лева, начислени към датата на
блокиране на периода, а именно: 05.06.2008г.
Между страните не е спорно и обстоятелството, че ищцата е собственик на
процесния топлофициран имот, по отношение на който са начислени процесните суми.
Съгласно чл. 150
от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично
известни общи условия, като тези общи условия влизат в сила след публикуването
им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. В този
смисъл, страните не спорят, че между тях е налице облигационно отношение, като предмет
по сключения между тях договор са периодични вземания.
Съгласно
Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, плащанията
за доставена топлинна енергия представляват по своя характер периодични
платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с
определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на
по-кратката тригодишна давност. При периодичните месечни платежи падежът
настъпва с изтичане срока за плащане на всяка месечна вноска. Считано от този
момент започва да тече погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В
горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че с предприемане на действия
на принудително изпълнение давността се прекъсва съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД,
а след прекъсването съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова тригодишна
давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД давността започва да тече в деня, в
който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай, изискуемостта на
най-късното процесно вземане е настъпила на 01.06.2007г. Следователно, най – късната дата, на която
най – късното вземане за процесния период се погасява с изтичане на тригодишната
погасителна давност е 01.06.2010г. Респ. с оглед погасяване на главното
вземане, то погасени са й акцесорните вземания – за лихва за забава на
месечните плащания.
По отношение изискуемостта на
сумата от 574,52 лева, представляваща начислени съдебни разноски, съдът намира
същата за погасена по давност, предвид изтеклия 5 годишен период (по арг. от
чл. 117 ал. 2 ЗЗД) от датата на блокиране на сумата (предвид липсата на други
ангажирани в тази насока доказателства) – 05.06.2008г. Т.е. от 06.06.2013г.
правото на принудително удовлетворяване на вземането се счита за погасено по
давност.
В конкретния случай, ответното дружество,
чиято е доказателствената тежест, не
само, че не установи, но дори и не твърди, че в рамките на давностния срок са
извършени действия, имащи за последица прекъсване или спиране на давността.
С оглед гореизложеното и предвид
липсата на твърдения за наличие на основания за спирането и прекъсването на
давността, съдът счита, че процесните вземане са погасени поради изтичане на предвидената
в закона давност.
Предвид изложените съображения,
съдът приема, че искът за установяване на недължимост на процесните вземания,
поради погасяването им по давност, се явява основателен и доказан и следва да
се уважи.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателно се явява и искането на ищцовата страна за присъждане на разноски. От приложените по
делото доказателства се установява, че същият е доказал такива в размер на 445,50
лева, които и следва да му бъдат присъдени.
При
този изход на спора, ответникът няма право на разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.Л.А., с ЕГН: **********,***, офис № 2, чрез
пълномощника й адв. А.А. - ПАК, НЕ ДЪЛЖИ
на „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ сумата от 1887,46
лева, от която: главница в размер на 1410,31
лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран
имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Вардар”, бл. 38, вх. В, ап. 52 за периода
от 01.11.2005г. до 30.04.2007г., законната лихва за забава на месечните
плащания в размер на 302,63 лева за
периода от 02.01.2006г. до 05.06.2008г. и начислени съдебни разноски в размер
на 574,52 лева, поради погасяването
им по давност към датата на завеждане на исковата молба, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация
–Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ ДА ЗАПЛАТИ
на И.Л.А., с ЕГН: **********,***, офис № 2, сумата от 445,50 лева.,
представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: