Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 25.02.2021 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на петнадесети февруари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 904 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК от „Н.М.“ ООД срещу С.М.Т..
В исковата молба се твърди, че на
25.05.2017 г. между „Н.М.“ ООД, като кредитор, от една страна и С.М.Т., в
качеството му на кредитополучател, от друга, е сключен договор за потребителски
кредит № .. Съгласно клаузите на договора кредитът бил с общ размер от 345,00
лева и се погасявал с 4 бр. седмични вноски, с размер на всяка една вноска от
86,25 лева. Последната седмична вноска следвало да бъде платена на 27.06.2017
г. Съгласно чл. 10 от договора всички вземания на кредитора се обезпечавали
чрез запис на заповед, подписан от кредитополучателя. С подписването на
договора за потребителски кредит на 25.05.2017 г. бил подписан и запис на
заповед, с издател С.М.Т., за сума в размер на 345,00 лева. Записът на заповед
бил предявен за плащане на 27.06.2017 г.
Поради неиздължаване на датата на
падежа – 27.06.2017 г., „Н.М.“ ООД заявило горепосоченото вземане по реда на
чл. 417, т. 10 ГПК и Районен съд - Радомир образувал ч. гр. д. № .г., в
рамките на което съдът издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист. Срещу издадената заповед постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на
настоящия положителен установителен иск.
С оглед изложеното, моли да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът С.М.Т. дължи
на ищцовото дружество сумата от 345,00 лева, представляваща непогасена главница
по запис на заповед, издаден от С.М.Т. ***, поемател по който е „Н.М.“ ООД, с
падеж – 27.06.2017 г., като обезпечение на сключен помежду им на 25.05.2017 г.
договор за потребителски кредит № ., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.08.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, с който искът е оспорен по основание и
размер.
В отговора се посочва, че ответникът
не дължи плащане по записа на заповед поради липса на задължение, произтичащо
от конкретно каузално правоотношение.
Наред с това, твърди, че изписаната
в записа на заповед дата 27.06.2017 г. не е поставена от него, поради което
прави възражение за нищожност, алтернативно унищожаемост на менителничния
ефект.
По изложените съображения, моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, редовно призовано, чрез упълномощен представител поддържа исковата
молба и моли за уважаването ù.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Н.М.“ ООД е подало
на 26.08.2019 г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК против ответника С.М.Т., на основание запис
на заповед, издаден на 25.05.2017 г. в гр. Перник, с падеж – 27.06.2017 г., с
място на плащане – гр. Перник, съдържащ клауза „без протест и без разноски”,
въз основа на което е образувано ч. гр. д. № .г. на РдРС, в рамките на което в
полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение № .г. против длъжника и
настоящ ответник.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът
е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от
съобщаването заявителят „Н.М.“ ООД е предявил настоящия иск.
По делото е представен и приет договор
за потребителски кредит № . от 25.05.2017 г., сключен между „Н.М.“ ООД (кредитор)
и С.М.Т. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя в заем сумата от 345,00 лева (на основание искане за кредит
от 25.05.2017 г., подписано от ответника), която кредитополучателят се е
задължил да върне на 4 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 86,25
лева, при годишен процент на разходите – 49,80% и фиксиран годишен лихвен
процент – 0%. Падежът на първата погасителна вноска страните са уговорили на 06.06.2017
г., а на последната – на 27.06.2017 г., съобразно представения по делото
погасителен план.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден
в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4
ГПК.
При разглеждането му по същество
съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответника
съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на
претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки,
а именно: наличието на договорни отношения
между „Н.М.“ ООД и ответника във връзка със сключения договор за потребителски
кредит, изпълнение на задължението на
заемодателя да предаде заемната сума срещу задължението на заемателя да я върне
на определена дата, както и съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение.
Съобразно задължителната съдебна
практика при редовен от външна страна менителничен ефект кредиторът разполага с
право да събере вземането си на основание на ценната книга и не е длъжен да
доказва наличието на основание на вземането си, но при въвеждането на твърдения
или възражения от поемателя или издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на
заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга, поради което в тази хипотеза в
производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното
правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха
имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед и
доказателствената тежест лежи върху длъжника, ако възразява, че е поел задължение
без основание (т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено
от ВКС на РБ по т. д. № 3 от 2014 г.). При възникнал между страните спор във
връзка с твърдения за наличие на конкретно каузално правоотношение и направени
от ответника възражения срещу твърдените от ищеца факти и обстоятелства,
кредиторът трябва да докаже фактите, от които произтича вземането му,
пораждането на задължението по твърдяното каузално правоотношение и връзката му
с менителничния ефект, а длъжникът - да изчерпи и докаже възраженията си срещу
вземането, които могат да бъдат абсолютни (срещу формата и съдържанието на
записа на заповед) или лични, основани на отношенията му с кредитора (решение №
31/05.04.2012 г. по т. д. № 55/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.).
В тази връзка след проверка на
редовността на записа на заповед от формална страна съдът по същество следва да
провери фактите и обстоятелствата, свързани с твърдяната каузална сделка,
съответно дали твърдяното вземане по тази сделка съществува или не. Според
константната практика на ВКС за разпределение на доказателствената тежест е от
значение не процесуалното качество на страната в процеса, а отношението
ù към спорното право - дали страната твърди, че то съществува или отрича
съществуването му (решение № 90/10.09.2012 г. по т. д. № 431/2011 г. на ВКС,
ТК, ІІ т. о.).
В настоящия случай ищецът основава
претенциите си на частен диспозитивен документ, наименуван „запис на заповед”,
издаден на 25.05.2017 г., оригиналът на който се намира в кориците на
приложеното ч. гр. д. № 671 по описа на Районен съд – Радомир за 2019 г., в
който като издател е посочен ответникът, а като поемател – ищецът „Н.М.“ ООД и
посредством който С.М.Т. се е задължил безусловно да заплати на „Н.М.“ ООД на 27.06.2017
г. сумата от 345,00 лева, а също и на твърдението си, че този документ е
издаден като обезпечение на вземанията по сключен помежду им на 25.05.2017 г. договор
за потребителски кредит № ., по който на ответника е предоставен потребителски
кредит в размер на 345,00 лева.
При така установените факти настоящият
съдебен състав намира, че договорът за потребителски кредит, макар и съставен в
изискуемата от закона писмена форма за действителност и подписан от ответника,
е недействителен. Това е така, тъй като в договора съществува очевидна неяснота
дали има уговорена лихва и съответно какъв е нейният размер. В таблицата,
инкорпорирана в договора, изрично е посочено, че дължимите вноски включват
главница и лихва. Същото е записано и в графата „Общо дължима сума по кредита“,
в която е записано, че включва главница, лихва и разходи. Наред с това, обаче,
страните са уговорили годишен лихвен процент в размер на 0%, но същевременно в
чл. 5 и чл. 7 от договора изрично е предвидено, че кредитополучателят дължи
лихва.
На следващо място, представеното
приложение № 1, което според договора е погасителен план, не отговаря на
изискванията на ЗПК (чл. 11, ал. 1, т. 11) за съдържанието на погасителния
план, което води до извод, че погасителен план в случая липсва.
Същевременно сумата от 345,00 лева е
посочена и като „общ размер на кредита“ и като „общо дължима сума“. Самият ЗПК
разграничава двете понятия в чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10. Това води до неяснота
не само за лихвата, но какъв е и размерът на главницата, още повече, че в
представения погасителен план е отразено, че размерът на усвоената от
кредитополучателя сума е 300,00 лева.
Горните противоречия в самия договор
водят до неяснота каква е била действителната воля на страните и дали има
съгласие за основните елементи на договора.
Сочените противоречия създават
неяснота относно главницата, размера на лихвения процент, като липсва посочване
и на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент. Липсата на съгласие е основание за нищожност на договора, за
който порок в случая на потребителски договор, съдът следи служебно.
Липсата на съгласие съгласно чл. 26,
ал. 2, пр. 2 ЗЗД опорочава сделката, като я прави нищожна, но този порок е
налице при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“ - волеизявление е извършено,
но страната съзнава несъгласието си да бъде обвързана от извършената сделка.
В случая съдът приема, че от страна
на кредитополучателя е било налице съзнавано несъгласие досежно посочения в
договора за потребителски кредит размер на главницата, която е съществен
елемент от този вид договор и влече неговата нищожност по силата на чл. 26, ал.
2, пр. 2 ЗЗД поради сключването му при липса на съгласие.
В настоящия случай не е приложима
нормата на чл. 22 ЗПК, която урежда недействителност на договора за
потребителски кредит при нарушаване на изискванията на предвидените в нея
изисквания на ЗПК, уредени в обществен интерес и за осъществяване на целите на
закона, тъй като нищожността при липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД
е по-тежък вид недействителност.
Недействителността на договора има
за последица погасяване на вземането по издадения запис на заповед, което
налага извод за неоснователност на иска, предявен за установяване на дължимост
на вземането по записа на заповед (така: решение № 311/09.08.2019 г. по в. гр.
д. № 316/2019 г. на ОС – Перник и решение № 46/22.02.2021 г. по в. гр. д. № 690/2020
г. на ОС – Перник).
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, но доколкото
липсва искане за присъждане на такива, съдът не дължи произнасяне в настоящия
съдебен акт.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н.М.“ ООД, с
ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** иск за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът С.М.Т., с ЕГН: **********, с адрес:
***, дължи сумата от 345,00 лева (триста четиридесет и пет лева) по запис на
заповед, издаден от С.М.Т. ***, поемател по който е „Н.М.“ ООД, с падеж – 27.06.2017
г., като обезпечение на сключен помежду им на 25.05.2017 г. договор за
потребителски кредит № ., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.08.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.