О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .05.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 841 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от “БОН ТУР-БГ“ ООД, гр. Варна, чрез
адв. Г.В., срещу Решение № 359 от 24.01.2020 г., постановено по гр.д. № 18967/2018
г. по описа на ВРС, X с-в, в ЧАСТИТЕ, с които първоинстанционният съд:
1/ ОСЪЖДА „Бон Тур – Бг“ ООД, ЕИК *********, да
заплати в полза на В.К.П., ЕГН **********, сумата от 3 000,00 лв. (три хиляди лева), представляваща обезщетение
за претърпени от В.К.П. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от причинени травматични увреждания – счупване на лява ръка, в резултат на
претърпяната трудова злополука от 31.08.2016г., в резултата на настъпило ПТП,
ведно със законната лихва от 31.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата;
2/ ОСЪЖДА „Бон Тур
– Бг“ ООД, ЕИК *********, да заплати в полза на В.К.П., ЕГН **********, сумата
от 1 569,28 лв. (хиляда
петстотин шестдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки),
представляваща обезщетение за претърпени от В.К.П. имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за поставяне на специални импланти,
закупуване на медикаменти, провеждане на прегледи, закупуване на превързочни
материали и други необходими за лечение на пострадалия медикаменти, поради
причинени травматични увреждания – счупване на лява ръка, в резултат на
претърпяната трудова злополука от 31.08.2016г., в резултата на настъпило ПТП,
ведно със законната лихва от 14.12.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
Жалбоподателят “БОН ТУР-БГ“ ООД счита постановеното
решение в обжалваните части за незаконосъобразно и неправилно, като моли за
неговата отмяна, отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Твърди, че съдът е следвало да приеме, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в размер на 95 %, а не
на 70 %, доколкото същият е допринесъл значително за настъпването му като е
нарушил правилата за движение по пътищата. Сочи, че е следвало съдът да приложи
процентът на съпричиняване и спрямо претърпените имуществените вреди. Излага,
че съдът не е съобразил показанията на разпитаните по делото свидетели на
ответника и изявлението на процесуалния представител на ищеца, от които се
установява че във връзка с инцидента ответникът му е заплатил сумата от 500
лв., с която сума е следвало да бъде редуцирана уважената част от иска за
имуществени вреди. По отношение на претенцията за неимуществени вреди твърди,
че същата е недоказана и почива само на твърдения и създадени за целите на
процеса доказателства, които са оборени от ответника. Сочи още, че дори да се
приеме, че претенцията за заплащане на обезщетение е основателна, то същата е
значително завишена спрямо подобни случаи в практиката. Излага, че от
доказателствата по делото не може да се установи причинно-следствена връзка
между инцидентна и състоянието на тревожност у ищеца. Твърди, че установения от
вещото лице стрес и тревожност у ищеца би могъл да се дължи и на други фактори,
какъвто е и смъртта на майка му. Сочи още, че ищецът не е развил фобия към
шофиране, защото е продължил да управлява МПС-ва и
след инцидента, като също така колегите му го описват като весел и душата на
компанията. Излага, че ищецът е потърсил помощ при психиатър едва три години
след инцидента, като първото му посещение съвпада с датата на подаване на
исковата молба по настоящото дело. Твърди, че съдът не е следвало да се
кредитира показанията на свидетелката Петрова, която е съпруга на ищеца и е
заинтересована от изхода на делото. В заключение сочи още, че не са взети
предвид представените електронни доказателства – снимки, които установяват, че
ищецът не е страдал от твърдяната депресивно-тревожна симптоматика.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият В.К.П., чрез адв. М.Т.,
депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, моли за потвърждаване
на първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на разноски. Твърди,
че ответникът не е ангажирал доказателства за механизма на причиненото ПТП,
поради което не се установява по делото връзката между поведението на водача и
настъпилото произшествие. Сочи, че правилно съдът е преценил като достоверни
показанията на съпругата му, доколкото същата има преки впечатления от
състоянието му, като установените от нея факти изцяло съвпадат с тези
установени от останалите доказателства по делото. Излага, че вещите лица
правилно са определили състоянието му и че същото е в резултат от претърпения
инцидент. Твърди, че не са в предмета на въззивно обжалване релевираните
възражения по отношение на заплатената сума от 500 лв. Сочи, че правилно
първоинстанционният съд не е ценил представения снимков материал като годно
доказателство по делото.
Постъпилата въззивна жалба
е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна
страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса.
Няма искания за събиране на
нови доказателства пред въззивната инстанция.
Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от “БОН ТУР-БГ“ ООД, гр. Варна, чрез
адв. Г.В., срещу Решение № 359 от 24.01.2020 г., постановено по гр.д. № 18967/2018
г. по описа на ВРС, X с-в, в ЧАСТИТЕ, с които първоинстанционният съд: 1/ ОСЪЖДА „Бон Тур – Бг“ ООД, ЕИК *********, да
заплати в полза на В.К.П., ЕГН **********, сумата от 3 000,00 лв. (три хиляди лева), представляваща обезщетение
за претърпени от В.К.П. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от причинени травматични увреждания – счупване на лява ръка, в резултат на
претърпяната трудова злополука от 31.08.2016г., в резултата на настъпило ПТП,
ведно със законната лихва от 31.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ ОСЪЖДА
„Бон Тур – Бг“ ООД, ЕИК *********, да заплати в полза на В.К.П., ЕГН
**********, сумата от 1 569,28 лв. (хиляда
петстотин шестдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки),
представляваща обезщетение за претърпени от В.К.П. имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за поставяне на специални импланти,
закупуване на медикаменти, провеждане на прегледи, закупуване на превързочни
материали и други необходими за лечение на пострадалия медикаменти, поради
причинени травматични увреждания – счупване на лява ръка, в резултат на
претърпяната трудова злополука от 31.08.2016г., в резултата на настъпило ПТП,
ведно със законната лихва от 14.12.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
НАСРОЧВА
производството по в.гр.д № 841/2020 г. на ВОС за 15.06.2020 г.
от 14,30 ч.,
за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната
жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.