№ 783 / 17.12.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
Гр.М.
16.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - М., Първи граждански състав в публичното заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
При секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. №2313 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът К.Г.С. xxx предявява срещу ответника Е. „. И. Ц. с., обл.М. иск с правно основание чл. 31, ал.2 от Закона за собствеността.
Поддържа, че е наследник на И. К. С., който оставил в наследство следните земеделски имоти: Нива от 33.184 дка, в местността Т. падина, имот № 018006, Нива от 27.140 дка, местността Л., имот № xxxx и Нива от 6.791 дка, в местността Ч. б., имот № 913013, като и трите имота са в съсобственост с В. И. В. и И. Г. Ц..
Имотите са в съсобственост с В. И. В. и И. Г. Ц., като от процесните три ниви твърди, че е собственик на 4.195 дка.
Ищецът заявява, че е пряк наследник на майка си Я. С. Т., починала на 23.11.2017г.
Случайно установил, че без негово знание и съгласие, имотите, които притежава в съсобственост с В. И. В. и И. Г. Ц., са включени в Договор за аренда с арендатор Е. „.И. Ц.. Направил опит да изясни причините за това, но И. Г. Ц. поддържа, че се отнесъл грубо към него и не пожелал да му изплати обезщетение за това, че ползва имота, без да му заплаща. Счита, че от един декар годишно може да се получи земеделска продукция най-малко за 100 лева.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника Е. „.И. Ц. с. да му заплати сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на собствената му земеделска земя, ведно със законната лихва от предявяване на иска, както и разноските по делото. Заявява допълнителни доказателствени искания.
Ответникът Е. „.И. Ц., представляван от И. Г. Ц. представя в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор на исковата молба, в който оспорва исковата претенция, като поддържа, че е неоснователна.
Твърди, че като регистриран ЗП и арендатор на земеделски земи действително обработва имотите, предмет на исковата молба, на основание сключен договор за аренда на земеделски земи, вписан в СВ с дв.вх.рег.№ 4029/ 26.08.2009г., с наследниците на И. К. С., а именно с наследника Е. И. Г..
Поддържа, че в срока на действие на договора, като арендатор изплащал на Е. И. Г. арендно плащане в срок и размер, в пъти по-голям от договореното, като последната следвало да уреди взаимоотношенията си с останалите наследници по силата на действащите разпоредби на ЗС.
Ответникът заявява, че ищецът като наследник на починалата си майка Я. С. Т., наследственият му дял от имотите е 1/32 идеална част, която се равнява на 2.097 дка от имотите, а не както поддържа от 4.195 дка. Въпреки, че ищецът не е приложил удостоверение за наследници на починалата си майка, както и друг документ, удостоверяващ размера на наследствения му дял, поддържа, че в срока на действие на договора за аренда ищецът и неговият брат Стефан Г.С., са получавали рентно плащане в съответствие с наследствения дял на тяхната майка.
Поддържа, че след като разбрал, че майката на ищеца е починала и наследници са нейните синове, изплатил по представената от ищеца банкова сметка xxx.00 лева, представляваща рентно плащане за стопанската 2017/2018 година за наследниците на Я. Т., в качеството й на наследник на И. К. С., б.ж. на с.Г., обл.М..
Прилага писмени доказателства и заявява искане за събиране на допълнителни.
Доказателствата са писмени.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение и съобразявайки правилото на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно се установява по делото, че ищецът К.Г.С. е един от законните наследници на И. К. С., б.ж. на с.Г., обл.М., починал на 15.08.1952г.
Не е спорен и факта, че на наследниците на И. К. С. с Решение №206 от 11.03.1996г. на Общинска служба по земеделие гр.Бойчиновци, е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на следните имоти: Нива от 33.184 дка, четвърта категория, в местността Т. падина, имот № 018006 по картата на землище с.Г.; Нива от 27.140 дка, трета категория, местността Л., имот № xxxx и Нива от 6.791 дка, трета категория, в местността Ч. б., имот № 913013 по картата на землището с.Г..
По горните факти няма спор между страните.
С Договор за аренда на земеделска земя, сключен на 24.08.2009г. в гр.М., вписан в СВ гр.М., между наследниците на И. К. С., а именно Е. И. Г. и Е. „.И. Ц. с., обл.М., арендодателят е предоставил на арендатора за временно ползване собствената си земеделска земя общо в размер на 67.115 дка, за срок от 10 години, считано от 24.08.2009г. срещу уговорена арендна вноска, която е годишна и се заплаща във вид на земеделска продукция в натура 10% от добива, в едномесечен срок след края на стопанската година, за която се дължи.
През срока на действие на договора арендатора изплащал на Е. И., арендно плащане в определен срок и размер, която съобразно наследствената квота на останалите наследници била длъжна да им заплати съответната част, с оглед изискванията на Закона за собствеността.
Установява се също, че за стопанските 2015/2016, 2016/2017 и 2017/2018 години арендатора е заплатил арендно плащане на Е. И. в размер на 147 лева и на ищеца К.Г.С. в размер на 147 лева за първата стопанска година, за втората стопанска година в размер на 159 лева на Е. И. и 147 лева на Стефан Г.С., както и 151 лева на Е. И. и в размер на 168 лева на К.Г.С. за стопанската 2017/2018 година.
С Нотариален акт за собственост № 88, том ІІІ, рег.№ 5483, дело № 287 от 16.09.2019г., на основание чл.587, ал.1 ГПК и приложените писмени доказателства, договор за продажба на наследство акт №58, том ІV, рег.№ 7479 от 12.12.2017г. и на основание наследство, ищецът К.Г.С. и Юлия Горчова Стефанова са признати за собственици общо върху 1/16 идеална част върху процесните недвижими имоти.
При така изложената фактическа обстановка, за да се произнесе по допустимостта и основателността на предявения вещен иск, съдът взе предвид следното:
Предявеният иск е по чл.31, ал.2 ЗС.
Според чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се ползва лично от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл.31, ал.2 ЗС ищецът следва да докаже наличието на предпоставки за това, а именно: че е съсобственик с ответника, че ответника ползва лично общата вещ, че е отправил писмено поискване до ответника, както да докаже и размера на дължимото обезщетение.
На първо място ищецът твърди, че процесните имоти са в съсобственост с лицата В. И. В. и И. Г. Ц., факт, който не се установи по делото посредством ангажираните доказателства.
Не се доказа по делото, че процесните земеделски имоти се ползват лично от ответника Е. „.И. Ц. с.. Доказа се чрез приложените писмени доказателства, че ответника в качеството си на арендатор, по силата на сключения Договор за аренда на земеделска земя, е приел и обработва процесните имоти, като прибира добивите от нея срещу уговорена между страните арендна вноска, в размер на годишно арендно плащане в земеделска продукция в натура 10% от добива.
Не се установи ищецът К.Г.С. да е лишен от възможността да ползва имота. В тази връзка, за да дължи обезщетение ответникът трябва не само да ползва общата вещ в обем, по-голям от правата му в съсобствеността, но и да пречи на ищеца да ползва веща, съобразно обема на своите права. В конкретния случай не се доказа, че ответникът е ползвал вещите в обем, надхвърлящ неговите идеални части за сметка на другия неползващ съсобственик. Под лишаване от ползване по смисъла на разпоредбата не се разбира непременно, че неползващият съсобственик не е имал достъп до имота. Освен това както бе посочено, не се доказа и обстоятелството, че ответникът ползва лично общите вещи в обем надхвърлящ неговите права. Липсата на тези предпоставки изключват възможността за ангажиране на отговорността на ответника.
Следва да се отбележи, че не се доказаха от ищеца и наличието на останалите предпоставки. Ищецът К.Г.С. претендира обезщетение за лишаването му от ползване за една година. На първо място, няма данни ответникът да е бил поканен да предостави на ищеца ползване върху имотите или да заплаща обезщетение за неползването им. На второ място, поканата по чл.31, ал.2 ЗС трябва да бъде отправена до ползващия съсобственик, а не до трето лице или орган. В този смисъл липсва покана до ответника по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС, за да породи действие. Писменото поискване по чл.31, ал.2 ЗС е едностранно волеизявление на съсобственика, че иска за в бъдеще обезщетение за ползването. Следователно, за да възникне задължението на съсобственика, който ползва вещта за заплащане на обезщетение, е необходимо неползващия съсобственик да му отправи писмено искане. Това писмено искане трябва да е получено от ползващия съсобственик. Ако след поканата ползващия съсобственик не предостави ползването на съответната част от имота на неползващия съобразно правата му на съсобственик и продължи да ползва общата вещ лично в по-голям обем от правата си, дължи обезщетение на основание чл.31, ал.2 ЗС.
Ищецът не е отправил в настоящия случай писмена покана за това, че ответника ползва самостоятелно процесните имоти. Следователно, той няма право да иска и ответникът не му дължи обезщетение за това, че само той ползва тези имоти.
Предвид недоказаните предпоставки, касаещи основателността на иска по чл.31, ал.2 ЗС, съдът намира за безпредметно обсъждането на доказването на иска по размер. Още повече, че надлежна експертиза, установяваща размера на евентуално дължимо обезщетение не е изготвена в процеса / което на допълнително основание прави иска недоказан/.
По изложените съображения съдът намира, че ищецът не проведе успешно доказване на наличните предпоставки, изискуеми от чл.31,ал.2 ЗС, поради което предявения иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Ответникът не е направил искане за заплащане на разноските по реда на чл.78, ал.3 ГПК. Разноските, извършени от ищеца остават за негова сметка така, както са направени.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Г.С. ЕГН xxxxxxxxxx адрес: xxx, чрез адвокат П.П. В. САК, срещу Е. „.И. Ц. ЕИК: xxxx , седалище с., обл.М., представляван от И. Г. Ц., иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствени имоти, находящи се в землището на с.Г., обл.М., а именно: Нива от 33.184 дка, четвърта категория, в местността Т. падина, имот № 018006 по картата на землище с.Г.; Нива от 27.140 дка, трета категория, местността Л., имот № xxxx и Нива от 6.791 дка, трета категория, в местността Ч. б., имот № 913013 по картата на землището с.Г. в размер на сумата от 400 лева обезщетение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, 17.09.2019г., до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: