Р Е Ш Е Н И Е
№ 474
град Пловдив, 15.03.2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито
заседание на петнадесети февруари през
две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, с участието на
прокурора БОРИС МИХОВ, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов
касационно АНД № 55 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано е по касационна жалба, предявена от
„БАРО-ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара
Загора, ул.“Райна Кандева“ №9, представлявано от управителя С.Е.И., чрез адв. А.,
против Решение № 2148 от 18.11.2022г.,
постановено по АНД № 4067/2022 г. по
описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърден Електронен Фиш № **********
за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, с който
на „Баро-транс“ ЕООД е наложено административно наказание ,,имуществена санкция“‘
в размер от 2500 лева за извършено нарушение чл.102, ал.2 от Закон за движение
по пътищата /ЗДвП/. във връзка с чл.179, ал.3б от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Касационният жалбоподател
моли съдебния акт да бъде отменен като неправилен, като счита, че съшия е
постановен без да е установена обективната истина съобразно доказателствата и
санкционната разпоредба. Посочено е, че с представена с жалбата разпечатка от
ТОЛ ПАС става ясно, че дължимата такса за ползване на пътищата е заплатена за
точно определени участъци от пътя, които са и последователни, тоест няма
незаплатена дължима такса и не е налице извършване на административно
нарушение. Поддържа се, че коректно са изпълнени всички задължения на
собственика на товарното МПС и не е налице незаплащане на дължимите такси. Също
така излага доводи за маловажност на нарушението по чл. 28 ЗАНН.
Моли
се отмяна на обжалваното решение, както и на потвърденото с него наказателно
постановление с присъждане на разноски съгласно представен договор. В съдебно
заседание не се явява и не се представлява.
Ответникът – Агенция Пътна
инфраструктура оспорва жалбата в писмен отговор чрез процесуален представител
юрисконсулт Ст. С. - Г.. Счита решението на ПРС за правилно и законосъобразно.
Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в
жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
За да постанови решението си
съдът е приел за безспорно, че на посочените в електронния фиш време и място е
установено нарушение, като за пътно превозно средство /ППС/ влекач „Скания Р
420“ с рег. №***, с технически допустима максимална маса на 20000, брой оси 2,
в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална
маса на състава 50000 изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото пътно превозно
средство няма валидна маршрутна карта или валидна тол - декларация за
преминаването.
Нарушението е установено с
устройство № 20211, представляващо елемент от електронната система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращ, се на път А-1, км 107+663.
Прието е, че е деянието е
квалифицирано по относимата правна норма на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП правилно на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му административно нарушение. При служебна проверка на
електронния фиш съдът не констатирал допуснати съществени процесуални
нарушения, които да засягат правото на защита на наказаното лице. Съдът
установил, че електронният фиш съдържа законоустановените реквизити и не страда
от пороците, твърдени в жалбата. Не намерил и основания за прилагането на чл.
28 от ЗАНН.
По отношение на въведените в
обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е
изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота писмените доказателства по делото.
Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства.
Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи
относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Правните изводи формирани от
първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
С разпоредбата на чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП се предвижда наказание за собственик на пътно превозно средство
от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.
10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба, като се предвижда и че
глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има
такъв.
В настоящия казус безспорно
жалбоподателят е собственик на автомобила и дължи тол такса за движение по
републиканската пътна мрежа, поради което е административно
наказателноотговорно лице.
В случая спорът е относно
грешното изписване на регистрационния номер на автомобила, като вместо цифрата „0“ е вписана буквата „О“, и
това до какви изводи води. Настоящата инстанция изцяло споделя изложеното от
въззивния съд, че осъщественото съставлява невярно деклариране на
регистрационния номер в системата за заплащане на ТОЛ такса, поради невярното
регистиране на регистрационния номер. Административно- наказателната разпоредба
включва административно-наказателна отговорност и в случаите, когато
незаплащането на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата
се дължи и на невярно декларирани данни. В разпоредбата на чл. 10б, ал. 4а от
ЗП изрично е посочено, че при неправилно декларирани данни относно
регистрационния номер на пътното превозно средство се счита, че за пътното
превозно средство не е заплатена тол такса.
Съображенията на касатора са
неоснователни, но следва да се има предвид, че при действително заплатени тол
такси за МПС с неправилен рег. номер (***) то същите се явяват платени без
основание и административнонаказващия орган дължи връщането им в пълен размер.
Възможност от която дружеството нарушител може да се възползва.
Некоректно е твърдението на
жалбоподателя, че първо инстанционния съд
не е обсъдил наличието на хипотезата по чл. 28 от ЗАНН, като се е
позовал на чл. 189з от ЗДвП, и не е съобразил, че същата не е приложима в
съответния случай.
След промените на Закона за
движение по пътищата от месец декември 2021 г. и в частност на нормата на чл.
189з - нарушения като това, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя не може са бъде определено като маловажен случай. Без съмнение,
към датата на извършване на санкционираното нарушение - 15.12.2020 г. и
издаването на ЕФ не е съществувало нормативно предвидено ограничение за
прилагането на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по Закона за движението по пътищата.
Същото е отчетено от въззивния съд и е извършена преценка за приложението на
чл. 28 от ЗАНН.
Неоснователни са също доводите
на касатора за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
При доказано извършване на
административното нарушение съдът приема, че така осъщественото деяние не
представлява маловажен случай.
Това е така тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 10б, ал. 4а от ЗП отговорността при неправилно
декларирани данни в маршрутната карта е на собственика или на ползвателя. При
неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно
средство, се счита, че за него не е заплатена тол такса. Следователно така
осъществените по делото факти представляват годна и една от типичните форми на
изпълнителното деяние на процесното нарушение, а не рядка или изключителна
хипотеза. Същевременно прегледът на съдебната практика показва, че случаите на
извършено нарушение поради погрешно декларирани тол данни не могат да се
определят като изключения или по-слабо проявени спрямо хипотезите, при които
деецът въобще не е бил предварително закупил маршрутна карта за ползването на
платената пътна мрежа. Следва да се отбележи също така с ЕФ на жалбоподателя му
е разяснено правото му по чл. 189ж, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената норма му е предоставена
възможност да отблъсне понасянето на административнонаказателната отговорност,
чрез заплащането на компенсаторна такса, в значително по-нисък размер /750
лева/ спрямо имуществената санкция, да се освободи от предвидената за
нарушението отговорност. В този случай електронният фиш се анулира.
Жалбоподателят не се е възползвал от тази възможност. В заключение съдът
приема, че по делото не се доказаха такива обстоятелства, които при доказано
извършване на административното нарушение да определят отпадане на понасянето
на отговорността за това деяние.
Предвид изложените мотиви
касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и
правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
От процесуалния представител
на Агенция „Пътна инфраструктура“ е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 143, ал. 3
от АПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, следва на Агенция „Пътна
инфраструктура“ да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Ето защо и на основание чл.
221, ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХI касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2148 от 18.11.2022г., постановено по АНД № 4067/2022 г. по описа
на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА
„БАРО-ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара
Загора, ул. "Райно Кандева", № 9, представлявано С.Е.И., да заплати
на Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София направените по делото
разноски в размер на 80 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: