Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 237
гр. Сливен, 15. 11. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
тридесет и първи
октомври, две хиляди
и деветнадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 340 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и седма от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба, уточнена със становище от
04.09.2019 г., подадена от СД „Б.-90 - Б. С-ИЕ“ с ЕИК: ……., със седалище и
адрес на управление: гр. К., ул. „З. С.“ № …, представлявано от П.В.Б., против Решение
№ 97 от 26.07.2019 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е
оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Разпореждане Изх. № С190020-125-0147798
от 27.05.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас.
Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е
необоснован. Излага съображения, че задължението по НП е погасено по давност.
Позовава се на чл. 168, т. 3 от ДОПК и на чл. 82, ал. 3 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата. Счита, че оспореният акт е нищожен, поради липса на материална
компетентност. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В
представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за
незаконосъобразност на оспореното решение и на разпореждането на публичния
изпълнител.
Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява
в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита, че оспореният акт
е издаден от компетентен орган. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Наказателно постановление /НП/ №
И-2-0486-1/15.01.2013 г., издадено от Директора на РИОСВ Бургас, на СД “Б. 90 -
Б. и сие” с ЕИК: ………, на основание чл. 69, ал. 1, чл.
69а, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и чл. 20, ал. 1, ал.
2, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции
при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или
при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, е наложена текуща
месечна санкция в размер на 304 лева, считано от 17.10.2012 г. НП е влязло в
сила на 27.11.2013 г., на която дата е потвърдено с окончателно съдебно
решение.
С Покана от 17.01.2019 г. на РИОСВ – Бургас, получена
на 22.01.2019 г., жалбоподателят е поканен в 7-дневен срок от датата на
получаване на поканата да изплати доброволно публичното си задължение по НП №
И-2-0486-1/15.01.2013 г., с посочен размер на задължението към датата на
поканата– 22 643,15 лева.
Със Съобщение
за доброволно изпълнение Изх. № С190020-048-0070593 от 15.04.2019 г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, издадено на основание чл. 221 от ДОПК, на жалбоподателя е даден 7-дневен срок за доброволно изпълнение и е
уведомен, че в ТД на НАП – Бургас под № ********* от 2019 г. е образувано
изпълнително дело за неплатените от дружеството публични вземания, с посочване,
че задължението – текуща месечна санкция по НП № И-2-0486-1/15.01.2013 г., с
начислените лихви към 15.04.2019 г., е в размер на 31 204,10 лева, от
които главница – 23 555,15 лева и лихва – 7 648,95 лева.
С Възражение по изпълнителното дело, входирано на
22.05.2019 г. в ТД на НАП – Бургас, от жалбоподателя е направено възражение за
изтекла погасителна давност на задълженията по НП № И-2-0486-1/15.01.2013 г.;
изразено е и становище, че изпълнителното дело следва да бъде прекратено, а
вземанията се отпишат.
За обезпечаване на вземанията, с Постановление Изх. № С190020-022-0039693
от 22.05.2019 г. на публичния изпълнител е наложена обезпечителна мярка – запор
върху вземане от трето задължено лице Община Сливен, за сумата от
59 111,35 лева, и до Община Сливен е изпратено запорно
съобщение на 22.05.2019 г.
С Разпореждане Изх. № С190020-125-0147798 от
27.05.2019 г. на публичния изпълнител, по изпълнително дело № ********* от 2019
г. по описа на ТД на НАП – Бургас, е разпоредено разпределение на плащането в
размер на 59 111,35 лева, постъпило на 23.05.2019 г., за следните публични
вземания: по декларация обр. 6 задължения за ДОО, ЗО,
ППФ, УПФ и ДДТП за периода от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г.; и по НП № И-2-0486-1/15.01.2013
г. по описа на РИОСВ Бургас – за периода от 17.10.2012 г. до 31.03.2019 г.
включително.
Разпореждането за разпределение е обжалвано по
административен ред от СД „Б.-90 - Б. С-ИЕ. По жалбата е постановено Решение №
97 от 26.07.2019 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас. С решението,
на основание чл. 267, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК, жалбата
е оставена без уважение. Административният орган е приел, че разпореждането е
издадено от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на
административнопроизводствените правила за издаването му, както и че
задълженията по НП не са погасени по давност.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице – адресат на
акт с неизгодни за него правни последици, което поражда правен интерес от обжалването.
Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
овластен с нормата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 и
чл. 7, ал. 1 от ДОПК, в кръга на неговите правомощия. Издадено е в изискуемата
писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в
нарушение на материалния закон.
Задълженията по влязлото в сила НП № И-2-0486-1/15.01.2013
г. на Директора на РИОСВ Бургас, които са предмет на образуваното изпълнително
дело, са публични държавни вземания, по аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 5 и т. 7
от ДОПК. Лихвите за вземанията по чл. 162, ал. 2, т. 5 и т. 7 от ДОПК също са
публични вземания /чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК/. Специалното правило на чл.
175, ал. 3 от ДОПК, изключващо начисляване на лихви, е само за глобите, като
изключение за имуществените санкции не е предвидено. При липса на специална
уредба за недължимост на лихви върху имуществените санкции, приложима е общата
разпоредба на ал. 1 на чл. 175 от ДОПК, съгласно която за неплатените в
законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер,
определен в съответния закон. В случая съответният закон е ЗООС. В чл. 72а, ал.
1 от ЗООС е предвидено, че невнесените в срок санкции по ЗООС се събират заедно
с лихвите за санкциите от НАП по реда на ДОПК. Следователно, задълженията по
влязлото в сила НП се дължат заедно с лихви. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 3 от 03.07.2014 г. на ВАС по т. д. № 5 / 2013 г., ОСК.
Относно изпълнението на публичните вземания се прилага
общият 5-годишен давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, както и абсолютната
10-годишна погасителна давност по ал. 2 на чл. 171 от ДОПК. Кратката 2-годишна
погасителна давност по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН е изключение по смисъла на
предложение последно от ал. 1 на чл. 171 от ДОПК - предвиден в закон по-кратък
давностен срок, но има приложение само за изрично предвиденото в разпоредбата
административно наказание „глоба“ и не може да се приложи по аналогия и за
„имуществената санкция“. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014
г. на ВАС по т. д. № 5 / 2013 г., ОСК, съгласно което давностните
срокове, предвидени за изпълнение на административното наказание „глоба“ в чл.
82, ал. 1, б. „а“, във вр. с ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, не
са приложими по отношение на „имуществената санкция“, наложена с влязло в сила НП.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания
се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение. В разглеждания случай с процесното изпълнително основание /влязло в
сила НП/ на жалбоподателя е наложена текуща месечна санкция в определен размер,
считано от 17.10.2012 г., но НП е влязло в сила на 27.11.2013 г.
Поради изложеното и с оглед предвидените срокове за
плащане на санкциите – до 10-о число на всеки следващ месец /арг. от чл. 4, ал. 1 от Наредбата за вида, размера и реда
за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над
допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и
ограничения, във връзка с чл. 69, ал. 8 от ЗООС/, давностният срок за
задълженията за 2012 г. и 2013 г. /без месечната санкция за м.декември 2013 г./
е започнал да тече от 01.01.2014 г. и е изтекъл на
01.01.2019 г., поради което задълженията за 2012 г. и
за 2013 г. /без месечната санкция за м.декември 2013 г./ са погасени по
давност. Погасени по давност са и лихвите върху тези задължения.
Петгодишният давностен срок за задълженията за м.декември
2013 г. и за 2014 г. /без месечната санкция за м.декември 2014 г./ е започнал
да тече от 01.01.2015 г. и не е изтекъл към настоящия
момент. По отношение на тези задължения изтичането на давността е прекъснато с предприемането
на действия по принудителното им изпълнение – със започване на производството
по изпълнителното дело със Съобщение за доброволно изпълнение Изх. №
С190020-048-0070593 от 15.04.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП–
Бургас, издадено на основание чл. 221 от ДОПК /арг.
от чл. 172, ал. 2 от ДОПК/. Предприемането на действия по принудително
изпълнение е прекъснало горепосочения давностен срок, поради което е започнала
да тече нова петгодишна давност /арг. от чл. 172, ал.
3 от ДОПК/. Не е изтекъл и 10-годишният давностен срок по смисъла на чл. 171,
ал. 2 от ДОПК, съгласно който с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността. По изложените съображения задълженията за м.декември 2013 г. и за
2014 г. /без месечната санкция за м.декември 2014 г./ не са погасени по
давност. По същите съображения, не са погасени по давност и останалите публични
вземания по НП № И-2-0486-1/15.01.2013 г. по описа на РИОСВ Бургас – за периода
от 01.12.2014 г. до 31.03.2019 г. включително.
Изтичането на погасителната давност за задълженията за
периода от 17.10.2012 г. до 30.11.2013 г. е основание за погасяване на тези публични
вземания – арг. чл. 168, т. 3 от ДОПК. Поради което задълженията за периода от
17.10.2012 г. до 30.11.2013 г., както и лихвите за тях, не подлежат на
принудително изпълнение.
Като е приел, че общо задълженията по НП не са
погасени по давност, административният орган е допуснал нарушение на
материалния закон. Предвид изложеното, обжалваното решение на Директора на ТД
на НАП – Бургас и потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител в
частта, с която е разпоредено разпределение за публични вземания по НП, са незаконосъобразни
и следва да бъдат отменени. Преписката следва да се върне на публичния
изпълнител за изпълнение на дадените в мотивите на решението указания.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя
за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ТД
на НАП– Бургас, следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от
него по делото разноски в размер на 550 лева, от които: 50 лева - платена
държавна такса, и 500 лева - договорено и внесено адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по
жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 268, ал. 2
от ДОПК, Административен съд – Сливен
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 97 от 26.07.2019 г., издадено от Директора
на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалба Вх. № ИТ-00-5523
от 05.06.2019 г. по описа на ТД на НАП – Бургас, подадена от СД „Б.-90- Б. С-ИЕ“
с ЕИК: …………, представлявано от П.В.Б., срещу Разпореждане за разпределение №
С190020-125-0147798 от 27.05.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Бургас, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Разпореждане Изх. № С190020-125-0147798 от 27.05.2019
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас, в частта, с която е
разпоредено разпределение за публични вземания по НП № И-2-0486-1/15.01.2013 г.
по описа на РИОСВ Бургас.
ИЗПРАЩА преписката на
публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, за
изпълнение на дадените указания в мотивите на съдебното решение.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите–Бургас, да заплати на СД „Б.-90 - Б. С-ИЕ“ с ЕИК: ……….., със седалище
и адрес на управление: гр. К., ул. „З. С.“ № …., представлявано от П.В.Б.,
сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: