Решение по дело №3020/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 174
Дата: 3 февруари 2022 г. (в сила от 3 февруари 2022 г.)
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20217180703020
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

174/3.2.2022г.

гр. Пловдив, 03.02.2022 год.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

                           ДАРИНА МАТЕЕВА

 

при секретаря Станка Журналова и участието на прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от Председателя к.а.н.д. № 3020 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Г.З. ***, против Решение № 40 от 12.08.2020 г., постановено по АНД № 427 по описа за 2021г. на Районен съд Асеновград, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3665328 издаден от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба" в размер на 600 (шестстотин) лв.

С касационната жалба се претендира отмяна на решението на районния съд поради неправилност, незаконосъобразност, нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Излагат се съображения, че в първоинстанционното производство не е установено правилно мястото на извършване на нарушението. Сочи се, че административният адрес, цитиран в издадения електронен фиш не е верен и не на този адрес е установено нарушението.

Ответникът по касационната жалба - ОД на МВР – Пловдив, с писмено становище, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

         Представителят на Окръжна прокуратура гр.Пловдив, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведеното касационни основания и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което е и  ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд е бил сезиран с жалба срещу ЕФ серия К № 3665328 издаден от ОДМВР Пловдив, с който жалбоподателят е санкциониран за това, че на 12.04.2020г. в 17.51 часа, в гр. Асеновград, на бул. „България“ №113, в посока на движение на контролираните МПС от север към юг, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч в населено място и отчетен/приспаднат толеранс на измерената скорост от минус 3 %, същият - като водач на МПС лек автомобил „Шкода Суперб“, с рег. № ******, е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 566, като при разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост от 97 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 47 км/ч. като на нарушителя е била наложена глоба в размер на 600 лева.

За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че извършването на нарушението е установено по несъмнен начин, както и че същото е установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, за което средство е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, както и протокол за текуща проверка за изправност към датата на установяване на нарушението.

Прието  е още, че мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред, ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за нарушение, установено със система от одобрен тип и технически годна за експлоатация. Същият, според районния съд, има нормативно предвиденото съдържание по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като възпроизвежда данните от видеоклипа, създаден автоматично от използваното техническо средство и съответно направените от него снимки, приложени по делото, които районният съд приема като доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, установяващи извършването на съставомерно деяние по чл. 182, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От представените копия от изображения от клипа и от съдържанието на протокола за използване на АТСС от 12.04.2020г., налични по делото съдът е стигнал до извода, че се установява по несъмнен начин мястото на деянието - гр. Асеновград, на бул. „България" № 113, както е посочено в електронния фиш, поради което е заключил, че мястото на нарушението е идентифицирано в достатъчна степен и по начин, по който не се нарушава по никакъв начин правото на защита на наказаното лице.

От анализа на обжалвания ЕФ и събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел, че Г.З.З. е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, а АНО се съобразил изцяло с това, че нарушението е в населено място и превишението се явява с 47 км.ч. над допустимата скорост, поради което на нарушителя е била наложена глоба, в размер определен, съгласно чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Решението е неправилно.

От отразеното в оспорвания ЕФ и според събраните доказателствени средства неясно остава мястото на заснемане, а от тук и факта на извършване на нарушението.

Според ЕФ нарушението е извършено на бул.“България“ № 113 в гр.Асеновград, което несъмнено е в очертанията на населеното място.

От наличния в административната преписка клип № 6693 посочените координати NL 42°01.3472, EL 24°51.5928 категорично не съвпадат с посочения в ЕФ административен адрес, нито са близко до него.  От клипа не може да се установи по категоричен начин дали МПС с рег. № ****** е заснето при движение в рамките на населеното място, за което населено място е относимо въведеното, съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП ограничение  на скоростта за движение от 50 км/ч.

Съгласно разпоредбата на §6, т. 49 от ДР на ЗДвП, по смисъла на този закон „населено място“ е застроена със сгради територия, при която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци. От своя страна, разпоредбата на чл. 54, ал. 5 от Правилника на прилагане на Закона за движението по пътищата установява, че „начало на населено място“ се обозначава с пътен знак Д11, а „край на населеното място“ се обозначава с пътен знак Д12. По делото не е налични данни за местонахождението на посочените пътни знаци.

Според извършена от съда служебна проверка в www.google.com/maps, посочените координати се намират непосредствено преди бензиностанция „MUSCHO, която се намира извън рамките на гр. Асеновград и част от нея е заснета и на приложения по делото снимков материал.

Според свидетелските показания на свидетеля Бързински,  служебният автомобил, в който е била позиционирана АТСС е бил ситуиран на входа на гр. Асеновград. Отрича мястото на ситуиране на автомобила да е пред бензиностанция „MUSCHO“, а посочва „Това е точно срещу бензиностанция „SG газ“, това е между входа и изхода на безниностанцията, пред самата безниностанция. В слуачая сме работили и сме снимали влизащите автомобили в града откъм Пловдив“. От служебната проверка в www.google.com/maps съдът установи, че посочените от свидетеля обекти бензиностанции „MUSCHO“ и  SG газ“ се намират на Асеновградско шосе, а не на бул. „България“ в гр. Асеновград като бензиностанция „SG газ“ се намира в рамките на посоченото населено място, а бензиностанция „MUSCHO“ – извън него.

Изводът е, че посоченото място на нарушението в самия ЕФ не съвпада с мястото заснето според представения клип, което е противоречие относно мястото на заснемане, а от тук и относно мястото на извършване на вмененото на касатора нарушение. Липсата на яснота означава недоказаност на факта на извършване на нарушението, предвид спецификата на нарушението, за което от съществено значение е именно автомобилът да се е намирал в очертанията на населеното място. Именно това в случая не е доказано.

Като не е съобразил това, районният съд неправилно е потвърдил оспорвания електронен фиш вместо да го отмени като незаконосъобразен поради констатираното противоречие.

Ето защо решението следва да се отмени и вместо това да се постанови отмяна на оспорвания ЕФ.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 40 от 12.08.2021г., постановено по АНД № 427/2021г. на Районен съд – гр.Асеновград и вместо това постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3665328 издаден от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на Г.З.З., ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „глоба" в размер на 600 (шестстотин) лв.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:         1.     

        

             2.