№ 651
гр. Варна, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20243110200669 по описа за 2024 година
МОТИВИ: Производството по делото е образувано по жалба на представляващ
санкционираното лице против НП №03-2300805/07.09.2023г. на Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление като се
счита, че е нарушен чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Фактическата обстановка не е подробно и ясно
описана и не става ясно точно как проверяващите са достигнали до извод, че лицето В. А. е
полагало труд в обекта, не е ясно как се е стигнало до извод, че труд се полага именно за
този работодател, а не например за друго дружество. Не е посочен и час на извършване на
проверката. Оспорва се фактическата обстановка, твърдяна от административно наказващия
орган. Счита се, че не е изпълнено изискването за провеждане на допълнително разследване
по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН. В казуса липсва описание на конкретни факти, които да
доведат до извод дали се касае за трудов или граждански договор. По делото липсват данни
да е било обявено за съществуващо трудово правоотношение между дружеството и
конкретното лице. Липсват данни за предходни нарушения и за настъпили вредни
последици за работника/служителя.
В съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.
По същество се поддържат и доразвиват основанията за отмяна на НП. Иска се
присъждане на възнаграждение.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата. Моли съда да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира
възнаграждение.
1
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 27.07.2023 г. служители на ДИТ – Варна- св. Д. и св. Д., извършили проверка на
територията на обект- ресторант „Глория мар“, находящ се в гр. Варна, кк. „Константин и
Елена“, стопанисван от „***“ ООД. В обекта проверяващите установили лица да полагат
труд. Някои от лицата подреждали масите.
Св. Д. и св. Д. пряко възприели лице, впоследствие установено като В. А., който
подреждал масите.
След като се легитимирали, св. Д. и св. Д. отпочнали действия по извършване на
проверка, в хода на която на лицата, установени в обекта били раздадени за попълване
декларации. В. А. попълнил декларация, в която посочил, че работи за „***“ ООД ,
намиращо се в „Слънчев ден“ от 19.07.2023г., в обект „Гламар бийч Слънчев ден“ на
длъжност „чадърджия, общ работник“, с работна седмица от шест дни, работно време от
8,00 часа до 17,00 часа, с почивка в работния ден от един час и определено трудово
възнаграждение от 800 лева месечно, при наличието на сключен трудов договор. Лицето
посочило още, че последно му е изплатено трудово възнаграждение на 26.07.2023г. в размер
на 500 лева от „***“ ООД.
Изготвена била справка , видно от която с лицето В. А. от страна на дружеството не
бил сключван трудов договор.
На 21.08.2023г. св. Д. съставила акт за установяване на административно нарушение
срещу въззивното дружество за това, че като работодател е допуснал в обекта до работа
лицето В. Г. А. като „общ работник“, при определено работно място, определено работно
време и договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена
форма между страните по трудовото правоотношение. Била посочена и правна
квалификация на деянието.
Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и
връчен на представляващ дружеството, който вписал в съдържанието му наличието на
възражения.
По АНП не постъпили допълнително възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал НП №03-2300805/07.09.2023г., възприемайки изцяло
установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. На дружеството
е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ над
минималния размер.
2
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства – показанията на св. Д. и св. Д., както и приложените по
административно наказателната преписка писмени доказателства – декларация от В. А.;
справка относно подадени уведомления за трудови договори и др.
Показанията на св. Д. и св. Д. са такива на свидетели- очевидци на нарушението.
Те са възприели пряко лицето да полага труд в обекта.
Показанията на св. Д. и св. Д. са в унисон с писмените доказателства по делото-
декларация от В. А., справка относно подадени уведомления за трудови договори и др.
Пред съда депозира показания лице, присъствало на проверката- св. Т., който сочи, че
лицето В. А. се намирало в обекта, той като било на интервю за работа като чадърджия. По
време на проверката лицето се разхождало в обекта и гледало други колеги, които работели.
При попълване на декларациите, св. Т. възприел как А. питал какво да попълни в
декларацията. Данните в декларацията, без тази за имена и ЕГН му били диктувани от
проверяващите.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел, тъй като същите противоречат на
останалия събран по делото доказателствен материал. На първо място показанията на
свидетеля противоречат на установените действия на лицето от св. Д. и св. Д., които пряко
са възприели лицето В. А. да извършва дейност по подреждане на маси. Видно от
съдържанието на декларацията, лицето В. А. е грамотно лице, български гражданин. Липсва
каквато и да било логика той да попълни под диктовка на проверяващите, че работи за този
работодател от 19.07.2023г. на посочената длъжност „чадърджия, общ работник“, с работна
седмица от шест дни, работно време от 8,00 часа до 17,00 часа, с почивка в работния ден от
един час и определено трудово възнаграждение от 800 лева месечно, при наличието на
сключен трудов договор, както и че последно му е изплатено трудово възнаграждение на
26.07.2023г. в размер на 500 лева от „***“ ООД. Няма как декларирайки, наетото лице А. да
навлезе в такава конкретика, с каквато е попълнена декларацията, ако данните , вписани в
нея не са му били предварително известни. Няма как и на проверяващите такива данни да са
били известни, за да му ги диктуват.
Горното води до извод, че показанията св. Т. не следва да бъдат кредитирани.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е
било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички
срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка
3
на база на събраните доказателства – собствените си възприятия; заявените данни от
работещото лице и др. В акта за установяване на административно нарушение е била
посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение.
Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил
единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на
нарушенията чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът намери, че наказващият
орган неправилно е определил размера на същото. Неправилно като адекватно на тежестта
на извършеното административно нарушение е било преценено наказанието имуществена
санкция над минималния размер, предвид на факта, че се касае за първо нарушение, като в
този смисъл съдът намери, че следва да измени наказателното постановление в
санкционната му част.
Що се отнася до наведените с жалбата възражения, съдът намира следното:
С жалбата се счита, че е нарушен чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Фактическата обстановка не е
подробно и ясно описана и не става ясно точно как проверяващите са достигнали до извод,
че лицето Александър Бонев е полагало труд в обекта, не е ясно как се е стигнало до извод,
че труд се полага именно за този работодател, а не например за друго дружество. Не е
посочен и час на извършване на проверката.
Съдът, при проверка на обстоятелствените части на АУАН и НП не констатира да са
допуснати сочените нарушения. Напротив – и в АУАН, и в НП се съдържат всички
обстоятелства на извършване на нарушението – посочено е конкретното лице, извършило
нарушението, действието, осъществяващо състава на нарушението, конкретния обект,
където е извършено нарушението, лицето, допуснато до работа, неговата длъжност,
установените работно място, работно време, трудово възнаграждение, почивни дни и
почивки, т.е. в обстоятелствените части на акта и на постановлението са описани всички
елементи от състава на нарушението. Посочени са конкретни доказателства, установяващи
нарушението /декларация от лицето/. При правилна цифрова квалификация на нарушението,
правилно е била преценена приложимата санкционна разпоредба.
Предвид на това, не може да се сподели извод, че съдържанието на НП е лишило
санкционираното лице от правото да разбере обвинението и адекватно да се защитава.
Точен час на извършване на проверката не представлява императивен реквизит на
наказателното постановление и доколкото вписването на такъв час не влияе върху
съставомерността на деянието, съдът намира, че правилно такъв час не е бил посочен в
съдържанието на АУАН и НП.
На следващо място се оспорва фактическата обстановка, твърдяна от административно
наказващия орган. Счита се и, че не е изпълнено изискването за провеждане на
допълнително разследване по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
4
Съдът, противно на изразената позиция намери, че фактическата обстановка по делото
е доказана такава, каквато се твърди от наказващия орган, като анализа на доказателствата е
извършен по- горе и не следва да бъде преповтарян. Доколкото извършването на
нарушението се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, а конкретни
възражения не са били наведени по преписката, административно наказващия орган се е
произнесъл при неоспорена фактическа обстановка и не е възникнало задължение за
допълнително разследване.
Сочи се, че в казуса липсва описание на конкретни факти, които да доведат до извод
дали се касае за трудов или граждански договор. По делото липсват данни да е било обявено
за съществуващо трудово правоотношение между дружеството и конкретното лице.
Съдът намира, че не възниква съмнение относно характера на отношенията между
дружеството и наетото лице, предвид данните, декларирани в декларацията от заетото лице,
което фактически е положило труда за въззивното дружество, в която декларация лицето
изрично сочи на параметрите и времетраенето на установеното трудово правоотношение /
при установени конкретни работно място и време, почивки, възнаграждение и почивни дни
по график/. Липсата на данни трудово правоотношение да е било обявено не влияе върху
съставомерността на нарушението.
На последно място се сочи, че липсват данни за предходни нарушения и за настъпили
вредни последици за работника/служителя.
Действително, по делото липсват данни за извършени предходни нарушения, но са
събрани такива за извършени множество нарушения, констатирани при проверката. Относно
настъпването на вредни последици за работника, извод, че липсват такива не може да бъде
споделен, тъй като безспорно, работейки за дружеството без сключен договор, за работника
е препятствана възможността да се ползва от правата, произтичащи от трудово
правоотношение.
След като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че наказателното
постановление следва да бъде изменено, като се намали размера на наложеното
административно наказание.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯ НП №03-2300806/07.09.2023г. на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Варна, с което на „***“ ООД е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ, като
НАМАЛЯВА наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от
3000 лева на 1500 лева.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото
разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 40 / четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ -Варна да заплати на „***“ ООД, сумата
от 200 /двеста/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6