Р Е Ш
Е Н И Е
№ 742
01.11.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в открито
съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Диана Динкова и в присъствието на
прокурор Николай Гугушев при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Бодикян АНД (К) № 739
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от М.А. от гр. Г., Република Т., подадена чрез пълномощник, срещу
Решение №65/30.04.2019г., постановено по АНД №215/2019г. по описа на Районен
съд – Свиленград.
В касационната жалба се
твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Нарушен бил
процесуалният закон. При провеждане на административнонаказателната процедура, били
допуснати нарушение от категорията на съществените. Навеждат се доводи за
нарушено право на защита на наказаното лице. АУАН и НП били издадени в
нарушение на разпоредбите на ЗАНН и НПК. Безспорно наказаното лице било турски
гражданин, но по делото липсвали доказателства, които да установявали по
безспорен начин, че той владеел писмено и говоримо български език. В случая, в
съдебна зала се установило, че преводачът владеел турски език само говоримо и
нямало документ, с който да го удостовери. Служителите също не владеели турски
език до такава степен, че да удостоверят, че лицето разбирало съдържанието на
АУАН, а само предполагали, което означавало липса на превод. Наред с това,
липсата на превод на АУАН водила и до липса на връчването му. Освен това,
наказателното постановление било издадени при съществено нарушение, доколкото в
него била записана дата на издаване 2018г., но към тази дата не съществувала
посочената в него като компетентна структура „Южна морска“, което означавало,
че санкционният акт бил издаден от некомпетентен орган. Атакуваното решение се
счита и за неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния
закон. Правната квалификация, дадена в НП, била неправилна и не кореспондирала
с фактите в обстоятелствената му част. В конкретния случай АНО не определил
правилно каква била процесната стока, акцизна или не, а бил длъжен да го стори за
да може правилно да определи правната квалификация на деянието. Последното не
съответствало на разпоредбата на чл.233, ал.1 от ЗМ, както било описано в АУАН
и НП, а на чл.233, ал.3, пр. второ от ЗМ. Допуснатото съществено нарушение
представлявало основание за отмяна на наказателното постановление. Счита се
още, че НП е незаконосъобразно и в частта за определяне размера на глобата на
100 % от митническата стойност на недекларираните стоки. В тази връзка се
определя като неправилно становището на комисията, извършила оценяването на
стоките. Излагат доводи, че следвало да се установи автентичността на
бандеролите, за да се определи стойността им, съответно размера на санкцията.
Възможно било същите да се окажат купчина хартия, неподлежаща на деклариране.
Допуснато било и нарушение при определяне на стойността на ПС от вещото лице.
Последният не посочил технически характеристики, неприлагането на които съдът
не считал за пропуск. По делото не били приложение снимки и друга документация,
доказващи това, а единствено само искане, но това не било доказателство. Сочи
се, че районния съд, въпреки изложените възражения пред него към експертното
заключение не призовал вещото лице за да можело да отговори на въпросите, които
интересували съда и жалбоподателя, нито назначил повторна експертиза при
наличие на оспорване на стойността на стоките. По изложените съображения се
иска отмяна на оспореното съдебно решение.
Ответникът, Териториална
дирекция „Южна морска“ към Агенция митници, чрез процесуален представител, в
представен писмен отговор на жалбата и съдебно заседание, оспорва касационната
жалба. Счита същата за неоснователна. Излага съображения за правилност и
законосъобразност на издаденото наказателно постановление и на потвърждаващото
го съдебно решение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково пледира
неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила решението на районния
съд.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в
жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна
С атакуваното Решение №65/30.04.2019г., постановено по
АНД №215/2019г. Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление
№2332/2018 от 26.02.2019г. на Зам. директор на Териториална дирекция „Южна
морска“ към Агенция митници, с което на М.А. от гр. Газиентеп, Република Т.,
роден на ***г. в гр. Ш., за нарушение на чл.233, ла.1 от Закона за митниците
(ЗМ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 44 093.88
лева, на основание чл.233, ал.6 от ЗМ са отнети в полза на държавата
3 816 000 броя акцизни бандероли за алкохол на Украйна и на основание
чл.233, ла.8 от ЗМ са отнети в полза на държавата влекач марка “DAF“ с турски рег. №….. и полуремарке марка „Gruehauf“ с турски рег.№ …., ведно с регистрационните им
талони и 1 бр. контактен ключ.
За да потвърди наказателното постановление районният съд
приел, че жалбоподателят М.А. е извършил нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, тъй
като превозил стоки през държавната граница без знанието и разрешението на
митническите органи. Кредитирал показанията
на свидетелите Я.А. А., П.Д. С. и С. Г. К., считайки ги обективни и достоверни,
доказващи извършване на нарушение от турския гражданин, който не предприел
действия по деклариране на превозваните от него стоки. Кредитирал и Становището на митническите органи, относно
митническата стойност на процесните стоки. Посочил, че наведеното възражение
относно автентичността на бандеролите не представлява интерес, тъй като същите
били оценени не като истински такива, а като неавтентични, видно от стойността
на един бандерол – около 0.01 лв., а ноторно известно било колко по-голяма била
стойността на един истински бандерол. Съдът приел, че била спазена изцяло
административната процедура по съставяне на Акта и издаване на НП. Позовавайки
се на чл.84 от ЗАНН, НПК и разпоредби от Хартата на основните права на
Европейския съюз съдът приел, че липсата
на превод на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство.
В случая дори и да се приемело, че липсата на превод на
АУАН било нарушение, то поради факта, че наказаното лице имало възможност да се
защити, тази липса по никакъв начин не довела до нарушаване на правата му и не
се отразила на законосъобразността на НП. Освен това съдът приел, че в конкретния случай имало извършен превод на АУАН,
тъй като съгласно показанията на свидетелите, АУАН бил преведен от свидетеля К.,
който провел с жалбоподателя смислен разговор на турски език, от който за
свидетелите А. (актосъставител) и Сюлеменчев (свидетел по АУАН) не били
възникнали съмнения, че жалбоподателят разбирал случващото се в момента. Освен
това жалбоподателят се запознал с АУАН, като удостоверил това с подписа си.
Според съда АУАН и НП отговаряли на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Спазени били и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не били допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водели до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя и да били основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна. След анализ на фактическата обстановка и
приложимите законови разпореди съдът стигнал до извода, че наказаното лице
осъществило състава на митническото нарушение „митническа контрабанда” по чл.233,
ал.1 от ЗМ, във втората от предвидените изпълнителни форми „превозване”, като
не декларирало писмено превозваните от него стоки. Като неоснователно определил
възражението на жалбоподателя относно неправилно определена правна квалификация
на деянието. Отбелязал, че в конкретния случай дори да се
приемело, че процесните бандероли са акцизни стоки, правилно бил съставен АУАН
и НП като била приложена по-благоприятната за нарушителя правна норма, а именно
разпоредбата на чл. 233, ал.1 от ЗМ, а не тази на чл.233, ал.3 от ЗМ, като в
насока последното цитирал съдебна практика на АдмС - Хасково. Изложил обширни
разсъждения относно субективния и обективния елемент от състава на нарушението.
Обобщил, че извършеното от жалбоподателя М.А.
по обективните си характеристики, покривало признаците на изпълнително деяние
превозил/превозва, следователно и приетата от АНО правна квалификация била
правилната, както досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по правно
основание - чл.233, ал.1 от ЗМ. Формирал извод за липса на основания за
квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Изложил и изводи за правилно определен размер на наложеното наказание на
извършителя на нарушението. За правилно и законосъобразно приел наказателното
постановление, в частта на постановеното отнемане в полза
на държавата на стоките, предмет на нарушението, предвид разпоредбата на
чл.233, ал.6 от ЗМ. Позовавайки се на чл.233, ал.8 от ЗМ, за правилно и
законосъобразно приел НП и в частта на постановеното отнемане товарната
композиция, с която били превозени стоките, предмет на нарушението, като в тази
връзка посочил, че определената митническа стойност на ППС - влекач и
полуремарке, е в размер на 26 500 лв., а определената митническа стойност на
стоките предмет на митническа
контрабанда, е в размер на 44 093.88 лв. В случая не било налице явно
несъответствие между двете конкуриращи се стойности - тази на стоките, и тази
на отнетите полуремарке и влекач, тъй като стойността на съчлененото ППС не
надвишавала стойността на стоките, поради което товарната композиция подлежала
на отнемане в полза на държавата.
При касационната проверка, настоящата инстанция намира,
че решението на Районен съд - Свиленград е валидно, допустимо и правилно.
Постановено е при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са
възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред.
Правилно районният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства се установява извършването на описаното в АУАН и НП нарушение.
Мотивите на съда в тази насока са подробни и
изчерпателни, поради което настоящия съдебен състав не намира за
необходимо да ги преповтаря.
Не се споделят възраженията, изложени в касационната
жалба, че лицето не е разбирало съдържанието на АУАН, поради липса на превод на
същото. Член 84 от ЗАНН не съдържа указание за препращане към правилата на НПК
относно назначаването на преводач и извършването на превод на невладеещите
български език лица на разбираем за тях език. В този смисъл нормата на чл.21 НПК не намира приложение,
както по отношение превод на АУАН, така и по отношение превод на НП. Макар обаче
правилата на ЗАНН изрично да не предвиждат извършването на превод по отношение
на лицата, невладеещи български език, то доколкото връчването на АУАН има за
основна своя цел запознаване на посочения нарушител с констатациите на
актосъставителя, респ. с упражняването на редица права и задължения, то
запознаването на нарушителя със съдържанието на акта на разбираем език е условие
за надлежността на връчването. От събраните по делото гласни доказателства става ясно, че в случая е бил извършен превод на АУАН. Последното се
потвърждава от правилно кредитираните от районния съд показанията на свидетеля
К., който в открито съдебно заседание изрично заявява, че е превел на турски
език АУАН и нарушителят е разбрал съдържанието му. При това положение за
актосъставителя и свидетеля по акта не са възникнали съмнения, че
жалбоподателят разбира какво е извършил. Освен това, от АУАН се установява, че касаторът
се е запознал с него, като е удостоверил това с подписа си.
Неоснователно е възражението за некомпетентност на органа
да издаде потвърденото от районния съд наказателнопостановление, поради това,
че последното било от 2018г., а тогава все още не съществувала ТД „Южна
морска“. В наказателното постановление
изрично е посочена датата му на издаване - 26.02.2019г., към който момент
административнонаказаващият орган е бил с наименование Териториална дирекция
Южна морска, считано от 07.01.2019г., следователно е компетентен за издаде НП.
Не споделя становището на касатора за неправилно
определена правна квалификация на нарушението. Съгласно чл.233, ал.1 от ЗМ,
който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит
за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото
извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда
с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при
износ – стойността на стоките. В случая, нарушението е извършено чрез
„превозване“, без знанието и разрешението на митническите органи. Няма как да
се приеме версията на касатора, че става дума за нарушение по чл.233, ал.3 от
ЗМ, тъй като няма данни или доказателства, че е използвано преносно средство с тайник за превозване на
стоките, нито са налице данни или доказателства, че превозваните акцизни стоки
или забранени за внос или износ стоки. Правилно районният съд е отбелязал, че
дори и да се приеме, че стоките са акцизни, то определената от АНО правна
квалификация отново се явява правилна, предвид прилагане на по-благоприятната
за дееца норма.
Не се споделя и оплакването за неправилно определена
митническа стойност на недекларираната стока, респ. за неправилно определен
размер на наложената санкция. В тази връзка изцяло правилни са изводите на
районния съд за това, че са използвани наличните данни на митническата
територия на Съюза, като се приложени разумни способи, съответстващи на
принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VІІ от
Общото споразумение за митата и търговията, чл. VІІ от последното и глава 3 от
Регламент № 952/2013. Относно автентичността на превозваните бандероли,
районният съд в решението си е изложил подробни мотиви, които настоящият състав
споделя и не счита, че следва да бъдат преповтаряни.
Решението на Районен съд - Свиленград е правилно и по отношение
потвърждаване на НП в частта за отнемане в полза на държавата превозното
средство, послужило за превоз на стоките предмет на нарушението, а именно влекач
марка “DAF“ с турски рег. №…. и полуремарке марка „Gruehauf“ с турски рег.№ ….,
ведно с регистрационните им талони и 1 бр. контактен ключ. Съгласно
разпоредбата на чл. 233, ал.8 от Закона за митниците, превозните и преносните
средства, които са послужили за превозването или пренасянето на стоките -
предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо
чия собственост са, освен ако стойността им явно не съответства на стойността
на предмета на митническата контрабанда. Преценката за наличие или липса на
явно несъответствие следва да е винаги конкретна, предвид спецификата на всеки
отделен случай. В настоящия, определената митническа стойност на ППС - влекач и
полуремарке, е в размер на 26 500 лв., a митническа стойност на стоките предмет
на нарушението е в размер на 44 093.88 лв. Тоест не е налице явно
несъответствие между двете конкуриращи се стойности - тази на стоките, и тази
на отнетите полуремарке и влекач, тъй като стойността на съчлененото ППС не
надвишава стойността на стоките.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция приема
проверяваното решение за валидно и допустимо, както и постановено изцяло в
съответствие с приложимия закон, поради, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№65/30.04.2019г., постановено по АНД №215/2019г. по описа на Районен съд –
Свиленград
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.