№ 22279
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20231110128359 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
09.12.2024 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
шести ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №28359 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, изр. I oт ЗЗД, вр.
1
чл.240 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по повод на постъпила в законен срок в съда искова молба от .....,
ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ......- управител,
срещу Х. С. Н., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с която се претендира
да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на
сумата от 600 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем №.....г., сума от
241,02 лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.07.2021г. до 02.01.2023г. и сума
от 129,80 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.09.2021г. до
01.01.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №4898/2023г. на СРС, 165 състав. В исковата молба се твърди, че между ищцовия
кредитор и отв. кредитополучател е бил сключен от разстояние Договор за паричен заем
№.....г., като ответникът не е погасил задълженията си по заема в уговорения срок.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез адв.М. Х. от
САК, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че е извършила плащания,
които не били отразени в исковата молба. Сочи, че на 01.03.2023г. е направила плащане в
размер на 100 лв., а на 18.03.2023г.- 122 лв. Поддържа, че процесният договор е изцяло
недействителен поради липса на съгласие. Твърди, че имейл адресът ... не е съществувал към
датата на договора, с оглед на което поддържа, че не е получила преддоговорна информация,
договор, общи условия и тарифа. Заявява, че липсва потвърждение за сключване на
процесния договор, видно от приложения файл. Същото представлявало нарушение на ЗПК
относно правилата, уреждащи изпращането на преддоговорна информация, предоставяне на
договора и неговите приложения на траен носител, както и ОУ и подпис на заемателя под
всяка страница. Поддържа, че бил нищожен и предходно сключения между страните договор
за паричен заем №.... отново поради липсата на съгласие. В условията на евентуалност прави
възражение за прихващане за надплатените суми по неравноправните клаузи и на този
договор. Моли за прогласяване на Договор за паричен заем №.....г. за нищожен, като в
условията на евентуалност иска прогласяване на Договор за паричен заем №.... за нищожен.
В условията на евентуалност моли за прогласяване нищожността на клаузите за неустойка за
непредоставяне на обезпечение в срок, неустойка за забава и разходите за събиране на
вземането поради противоречие с добрите нрави по Договор за паричен заем №.....г.
Направеното възражение за прихващане от отв. страна не е прието по делото.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Приложена към исковата молба е разпечатка на горния договор за кредит, без данни да
е подписан от страните, за сума от 600 лв., платима на 18 месечни погасителни вноски, с
краен срок за изпълнение: 02.01.2023г., при дог. лихва от 241,02 лв.
На осн. чл.190 от ГПК ищецът е представил справка от счетоводството си за
извършени плащания по Договор за паричен заем №.....г.
Съгласно заключение по ССч.Е, по горния договор са начислени следните суми:
главница от 600 лв., договорна лихва от 241,02 лв., дог. неустойка за непредоставяне на
обезпечение от 1 210,98 лв., неустойка за забава от 200,20 лв., разходи за събиране на
вземането от 135 лв., съд. разходи от 48,92 лв., обезщетение за забава от 617,49 лв., при
общо изплатена сума от 322 лв., с която са погасени задължения за дог. неустойка от 50 лв.,
такса от 27,25 лв., обезщетение за забава от 195,83 лв., и съд. разходи от 48,92 лв. Вещото
лице посочва, че към датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК в съда законната
лихва за забава възлиза на 36,02 лв., като не може да се даде обяснение за методиката, по
която е получена законна лихва за забава от 129,80 лв.
2
Правните изводи на съда са следните:
Съгласно разпоредбите на чл.9, ал.3 от ЗПК, вр. т.12 от ДР на ЗЗПотр., следва
ответникът да се счита за потребител по смисъла на ЗЗПотр., като процесният договор за
кредит представлява финансова услуга по смисъла на горната легална дефиниция, при което
приложение намират разпоредбите на ЗПК. При иск за реално изпълнение на договорно
задължение ищецът следва да докаже, че е налице валидно сключен договор, който е
породил правните си последици и че е изправната страна по него. При предоставен
потребителски кредит в полза на кредитодателя след изтичане срока на действие на
договора или при надлежно обявена предсрочна изискуемост се пораждат вземания срещу
кредитополучателя. В случая не са представени доказателства за реалния елемент на
правоотношението, като съдът намира, че е налице сключен договор за потр. кредит между
страните, доколкото отв. кредитополучател е изпълнила частично в полза на ищеца. С оглед
на частичното изпълнение от отв. кредитополучател следва да се приеме, че е налице
валидно сключен от разстояние дог. за потребителски кредит и е предоставена заеманата
сума на отв. кредитополучател.
В съдебната практика се приема, че при предоставяне на потребителски кредит
кредитодателят следва да положи грижата на добрия търговец, с оглед на установената с
повелителни норми засилена защита, която ЗЗПотр. предоставя на потребителя.
Първоинстанционният съд следи служебно за наличие по делото на фактически и/или
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор,
като възражението на потребителя в тази насока не се преклудира с изтичането срока за
отговор на искова молба. В проведеното заповедно производство е постановено
Разпореждане от 07.02.2023г., влязло в законна сила на 22.02.2023г., с което е отказано
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за сумите от 1 160,98 лв.,
представляваща неустойка за непредоставяне в срок на обезпечение, сума от 179,14 лв.,
представляваща неустойка за забава и сума от 135 лв., представляваща разходи за събиране
на вземането. Прието е, че на осн. разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, всяка уговорка в
договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в
разпоредбата на ал.2, т.5 на същата норма, неравноправна клауза е тази, която задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се
преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на
договора. Искането за заплащане на разходи за извънсъдебно събиране на задължението и на
неустойка за непредоставяне в срок на договорно обезпечение- лично обезпечение или на
безусловна банкова гаранция, в тридневен срок, противоречи както на изискванията на
добрите нрави, така и на изискването за равноправност на договорните клаузи, уговорени с
потребители. Искането за издаване на заповед за изпълнение е прието за частично
основателно и заповед за изпълнение е издадена само за главница, договорна лихва и за
обезщетение за забава. В случая е допуснато нарушение и на чл.11, ал.1, т.7 от ЗПК, като не
се установява общият размер на кредита, доколкото в погасителния план е включена
единствено неустойката за непредставяне на обезпечение по чл.6, ал.2 от договора, като
видно от заключението по ССч.Е е, че са налице начислени и такси, за които не са налице
законни или дог. основания. В настоящото производство следва да се съобрази размера на
дължимото се от отв. кредитополучател, с оглед на приетите за неравноправни дог. клаузи и
частичното изпълнение. От заключението по ССч.Е се установява частично изпълнение от
отв. кредитополучател за сумата от общо 322 лв., вкл. заплащането на 50 лв. преди
сключване на договора на 08.04.2021г. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
3
или други разходи по кредита, на основание чл.23 от ЗПК. С оглед на горното исковата
претенция подлежи на частично уважаване до сумата от 278 лв., представляваща
неиздължена главница, като за горницата над тази сума исковите претенции подлежат на
цялостно отхвърляне.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Ищецът е сторил разноски за заплатени държавни такси,
депозит за експертиза от 250 лв. и юрисконсултско възнаграждение в двете производства. В
полза на ищеца следва да се възложат разноски за сумата от общо 143,18 лв.,
представляваща разноски за двете съдебни производства, съобразно изхода на спора, като
юрисконсултски възнаграждения са определени от съда в минимални размери от 50 лв. за
заповедното производство и от 100 лв. за исковото, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от
ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС
№4/06.01.2006г. С оглед изхода на спора следва да се възложат разноски в полза на
ответника в размер общо от 428,19 лв., представляващи заплатени адв. хонорари.
Възражението на ищеца за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК не може да се уважи, с оглед
на мин. размери на адв. хонорари. Разноските на страните за снабдяване с писмени доказат.
остават в тежест на извършилата ги страна.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Х. С. Н.,
ЕГН:**********, че в полза на ищеца ....., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление:
гр......, представлявано от ......- Управител, съществува вземане за сума от 278 /двеста
седемдесет и осем/ лв., представляваща главница по Договор за паричен заем №.....г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението в съда- 30.01.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №4898/2023г. по описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъдената сума до пълно предявения размер от 600 /шестстотин/ лв., както
и за сумите от 241,02 /двеста четиридесет и един лева и две стотинки/ лв., представляваща
договорна лихва, за периода: 01.07.2021г.- 02.01.2023г. и за сума от 129,80 /сто двадесет и
девет лева и осемдесет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
01.09.2021г.- 01.01.2023г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Х. С. Н., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
....., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ......- Управител,
сума в размер общо на 143,18 /сто четиридесет и три лева и осемнадесет стотинки/ лв.,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски в исковото и в заповедното
производства.
ОСЪЖДА ....., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от
......- Управител, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на Х. С. Н., ЕГН:**********,
сума в размер общо на 428,19 /четиристотин двадесет и осем лева и деветнадесет стотинки/
лв., представляваща сторени деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.
4
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5