№ 35
гр. Русе, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20214520104363 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание по чл.558, ал.7 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД.
Същият подлежи на разглеждане по общия ред - по реда на глава
тринадесета “Основно производство” ГПК.
Ищецът Гаранционен фонд София, представляван заедно от
изпълнителните директори Максим Колев и Стефан Стоилков, твърди, че по
щета №210063/09.02.2017г. е изплатил обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 24072,76 лева за получени телесни увреждания на С.Н.Р.,
пострадала, като пешеходец при ПТП настъпило на 28.01.2016г.
Твърди се в исковата молба, че виновен за катастрофата е ответникът,
който управлявал лек автомобил “БМВ” с ДК №**** без да има за него
сключена действаща задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
към датата на ПТП. Въпреки отправената му покана да възстанови платеното,
ответникът и понастоящем не е погасил задължението си.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 24072,76 лева представляваща изплатеното от него по щета
№210063/09.02.2017г. обезщетение за неимуществени вреди, заедно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.
1
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначеният му особен
представител е депозирал отговор на исковата молба, с който развива
съображения за неоснователност на предявените искове.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложена Регресната покана изх.№ГФ-РП-
251/02.04.2021г. изпратена до ответника, с приложено известие от което е
видно, че същата е получена от Л. Л. на 06.04.2021г..
По делото са приложени вносни бележки/преводни нареждания
съответно с наредител - ищеца на сумата общо от 24072,76 лева в полза на
С.Н.Р..
От приложените по делото доказателства се установява, че ищецът -
Гаранционен фонд на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а" от Кодекса за
застраховане (отм.) сега чл. 557, ал.1 ,т.2, б. "а", от Кодекса за застраховане,
изпплатил по щета № 210063/09.02.2017г. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 24 072.76 лв., част от тях определени с решение на УС на
ГФ и част присъдени и по гр.д. № 5905/2017г. по описа на СГС, потвърдено с
решение по гр.д. № 3704/2018г. по описа на САС, на С.Н.Р., в качеството й на
пострадала като пешаходец, при ПТП настъпило на 28.01.2016г. По
цитираните граждански дела ответникът по настоящето дело – Л. Л. Л. бил
конституиран в качеството на трето - лице помагач на страната на
Гаранционен фонд.
Установено е и няма спор, че вина за катастрофата, съгласно изготвения
Констативен протокол е ответникът, който управлявал собствения си л.а.
БМВ с ДКН *****, без сключена към датата на ПТП застраховка по риска
„Гражданска отговорност".
Установено от съдебните инстанции , че ПТП настъпва при следния
механизъм:
На 28.01.2016г. около 16:45ч. при движение в локалното платно към бул.
„Ц.О." , при предприемане на маневра за включването към същия л.а. БМВ с
ДКН *****, управляван от Л. Л. не пропуска пропуска правомерно
пресичащата пешеходка Р., удря я, като така причинява процесното ПТП.
2
Ударът настъпил между предния ляв фар на автомобила и левия крак на
пешеходката. Вследствие на ПТП пострадалата С.Н.Р. е получила
травматично увреждане.
Пострадалата С.Н.Р. сезирала с молба Гаранционен фонд за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.288 от Кодекса за
застраховането (отм.) сега чл. 557 от Кодекса за застраховането - без
сключена задължителната застраховка „Гражднаска отговорност" за л.а. БМВ
с ДКН ***** и по образувана щета № 210063/09.02.2017г., УС на ГФ й
определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000,00 лв. за
нанесените травматични увреждния. Така определеното обезщетение, било
изплатено на молителката на 09.03.2017г. Пострадалата Р. не се съгласила с
размера на определеното обезщетение, вследствие на което образува против
ГФ гр.д. № 5905/2017г. по описа на СГС, 1-14 с-в, потвърдено с решение по
гр.д. № 3704/2018 по описа на САС 2 с-в. Въз основа на цитираните решения
по горните дело ищцата се снабдила с изпълнителен лист, в резултат на което
на 10.06.2019г. Гаранционен фонд заплатил доброволно сума в размер на 3
756.96 лв. по банковата сметката на С.Н.Р., от които 3 000.00 лева - главница
и 756.96 лева - законна лихва. На 31.07.2018г. Гаранционен фонд заплатил по
сметка на адв. Дружество „Вълков, Урдев и партньори" и сумата в размер на
121.80 лева - адвокатски хонорар.
От заключението на назначената по делото ССчЕ се установява, че
ищецът Гаранционен фонд е заплатил на пострадалото лице сума в размер на
23 878,76 лева, както следва:
- 20000,00 лева - обезщетение по щета №210063/2017г.
- 3756,96 лева - плащане по решение по гр.д. 3704/2018г. на САС
- 121,80 лева - адвокатско възнаграждение
Установява се, че разликата между претендираната сума в размер на
24072,76 лева и реално изплатената сума на пострадалото лице възлиза на
194,00 лева. Тази сума представлявала стойността на съдебните разноски,
които пострадалото лице е осъдено да заплати на Гаранционен фонд и която
сума е прихваната от ищеца при извършването на вторият превод към лицето
- дължимото плащане в размер на 3950,96 лева (включващо обезщетение по
щета - 3000,00 лева, лихва за забава от 07.10.2016 г. до 10.06.2019 г. 814,16
лева, присъдени разноски по делото - 136,80 лева) е било намалено със сумата
3
194,00 лева, като разликата в размер на 3756,96 лева е преведена на
пострадалото лице.
От заключението на назначената по делото САТЕ се установява, че на
28.01.2016г. около 17 ч. лек автомобил БМВ 316 с рег.№ ****, управляван от
Л. Л. навлязъл от ул. „Бузлуджа" на локалното платно на бул."Ц.О.". Лекият
автомобил приближавал кръстовището с източното платно на булеварда.
Посоката на движение на автомобила е показана със стрелка на снимка 1. По
същото време пешеходката С. Р. вървяла по дясната лента на източното
платно на булеварда (платното е с посока на движение на превозните средства
от ж.п.гарата към общинския пазар). Тротоарът бил непроходим, покрит със
сняг и затова пострадалата вървяла по платното за движение, вляво срещу
посоката на движение на превозните средства. Л. Л. спрял на кръстовището с
източното платно на булеварда, за да пропусне превозните средства, които се
движили по пътя с предимство. След като потеглил л.а. БМВ ударил
пешеходката, която вървяла пред автомобила, отдясно наляво спрямо
посоката му на движение. След сблъсъка С. Р. паднала на земята. Водачът
спрял автомобила, помогнал на пострадалата да стане и й предложил да я
закара в болницата. Тя отказала и Л. Л. я закарал в дома й. В резултат на
произшествието пешеходката е получила травматични увреждания, посочени
в материалите по делото. Понятието „опасност за движението" се споменава в
текстове на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото
приложение. От тези текстове произтичат и действията, които водачите са
длъжни да извършват в конкретна пътно-транспортна ситуация.
Възможностите за предотвратяване на едно пътнотранспортно
произшествие са в зависимост от това кой момент ще се приеме за начало на
възникване на опасността за движението. Определянето на този момент е от
юридическа компетентност. Когато моментът на възникване на опасност за
движението не е конкретизиран и тъй като е извън компетентността на
техническите експерти да тълкуват правилата за движение по пътищата,
моментът на възникване на опасност за движението в автотехническите
експертизи се разглежда от техническа гледна точка. Опасност за движението
в конкретната ситуация, от техническа гледна точка е възникнала в момента,
в който л.а. БМВ е потеглил, защото в този момент пешеходката е вървяла по
пътното за движение, отдясно наляво пред автомобила.
Експертът е категоричен, че докато е изчаквал ответникът Л. Л. е имал
4
възможност да наблюдава цялото кръстовище, да вижда всички участници в
движението, които са били в зоната на кръстовището включително и
пострадалата преди да възникне опасността за движението. Л. Л. е имал
техническа възможност да предотврати ПТП, ако е изчакал пешеходката да
премине и тогава да потегли. Пешеходката е имала възможност да
предотврати ПТП, ако е изчакала л.а. БМВ да се включи в движението по
източното платно на бул."Ц.О." и след това да премине.
В заключение експертът твърди, че причина за настъпване на
произшествието от технически характер е закъснението на водача на лекия
автомобил БМВ 316 с рег.№ **** да започне спиране.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната
съвкупност и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването
на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание по чл.558, ал.7 от КЗ, вр. с чл.45
от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.2, б. „а „ от КЗ /отм./
Гаранционният фонд изплаща обезщетение за имуществени или
неимуществени вреди, причинени от водач, който няма застраховка
"Гражданска отговорност". В тази хипотеза, ищецът Гаранционен фонд,
който е изпълнил чужд дълг, разполага с регресен иск против причинителя
на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект, доколкото
се касае за виновно увреждащо поведение - действие или бездействие на
ответника и до размера на изплатеното обезщетение.
Основателността на регресната претенция на ищеца в случая
предполага съществуването на деликтно правоотношение – чл.45 от ЗЗД, за
да възникне валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца
стойността на причинените от виновното му противоправно поведение
имуществени или неимуществени вреди.
Възникналото спорно правоотношение между страните намира своята
нормативна уредба в КЗ /отм./, Правилника за устройство и дейност на ГФ.
5
На компенсация подлежат, както изплатената сума на потърпевшата
страна по ликвидиране на имуществени и неимуществени щети, така и
изплатените суми за външни услуги , както и сумите на всички разходи,
сторени от участващите в компенсацията страни.
В настоящия казус е налице фактическият състав на чл. 288, ал.1, т.2,
„б.“а от КЗ /отм./ , сега 557, ал.1, т.2 б“а“ от КЗ виновният водач на МПС в
случая ответника не е разполагал с валидно сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" и поради това компенсационният
орган е възстановил изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото
лице.
Безспорно е налице причинно-следствена връзка между причинените
неимуществени вреди и поведението на ответника. Ответникът не е имал към
датата на настъпване на процесното ПТП действаща задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" за управляваното от него МПС. С
факта на плащането на дължимото обезщетение Гаранционен фонд се
е суброгирал по силата на закона в правата на увреденото лице. Налице е в
пълнота и фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.
45 от ЗЗД по отношение поведението на ответната страна, поради което е
налице основание за търсене от ответника на регресна отговорност и
осъждането му да възстанови на ищеца претендираната сума.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Върху главницата следва да бъде присъдена законна лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в общ размер на
2512,91 лева, от които – 962,91 лева платена д.т. за исковото производство,
800,00 лева за назначаване на особен представител, 150,00 лева
възнаграждение за юрисконсулт, 300,00 лева възнаграждение на вещо лице по
назначената ССчЕ и 300,00 лева възнаграждение на вещо лице по назначената
САТЕ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Л. Л. с ЕГН:********** да заплати на Гаранционен фонд,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ №2 ,
сумата в размер на 24072,76 лева представляваща изплатено на С.Н.Р. с
ЕГН:********** обезщетение за неимуществени вреди по щета
№210063/09.02.2017г., заедно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане, както и сумата от 2512,91 лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7