№ 217
гр. Варна, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502809 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Ж. А.. с ЕГН ********** от ***,
чрез особен представител адв.Д.С. АК Варна, срещу решение № 260075 от
27.07.2021г., постановено по гр.д.№ 720/2019 год. на Районен съд гр.Девня, В
ЧАСТТА, в която е прието за установено в отношенията между страните, че
В. Ж. А.. с ЕГН ********** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” АД ЕИК ********* гр.София
сумата от 4207.10 лева, представляваща главница по Договор за паричен
кредит № 2301030/07.06.2016г., сключен между В. Ж. А.. и УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД, вземанията по който са цедирани, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване заявлението
за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 02.10.2018г. до
окончателното погасяване на дълга и
сумата от 430.37 лева, обещетение за забава за периода от 07.10.2017г.
до 02.10.2018г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №1281/2018г. на РС Девня.
В жалбата се излага, че решението на ДРС е неправилно и
незаконосъобразно. Като се позовава на приетата в мотивите на съдебния акт
1
недействителност на договора за потребителски кредит, счита, че е налице
разминаване между заявеното в исковото производство договорно основание
на вземането и присъдената на извъндоговорно основание сума. Сочи съдебна
практика в съответствие, с която счита, че поради различните
правопораждащи факти на правоотношението, от което произтича вземането,
на които се позовава ищеца в заповедното, съотв.исковото производство,
производството по установителния иск следва да бъде прекратено като
недопустимо, а заповедта – обезсилена. Оспорва се извода на съда за редовно
уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на
задължението по кредита, доколкото уведомлението не е получено от
длъжника, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
представлява уведомяване на длъжника, т.к. същото не се връчва на
последния и до произнасянето на съда – производството е едностранно.
Цитира практика на ВКС, съгласно която това уведомяване представлява
ново основание за предявяване на осъдителен иск или нова заявление за
издаване на ЗИ. В евентуалност, счита, че дължим в общ размер е сбора от
съответните вноски, формирани като чиста стойност на кредита за периода от
датата, следваща падежа на съответната вноска до датата на подаване на
заявлението в съда. Жалбоподателят намира за недопустими процесуалните
действия на исковия съд по служебно изчисляване на обезщетението за
забава, още повече предвид факта, че длъжникът не е бил редовно поканен.
Настоява се за редуциране на присъдените разноски. Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на исковата претенция изцяло с
присъждане на реализираните разноски в двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД ЕИК ********* гр.София чрез
пълномощник юрк И.Н. депозира писмен отговор, като развива доводи за
неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалвания
съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-
деловодни разноски.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от
ГПК са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното
решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на
отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
2
упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение,
обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
Предмет на установяване в хода на съдебното производство е
съществуването на вземане, произтичащо от сключен между ответника и
трето лице договор за заем, и което вземане впоследствие е прехвърлено от
третото лице на ищеца въз основа на сключен между тях договор за цесия.
От приетите по делото писмени доказателства и в резултат на
признатото за недоказано оспорване автентичността на подписите, положени
от ответника А. върху оспорените документи, както следва : погасителен план
от 07.06.2016г. по договор за потребителски паричен кредит №2301030, общи
условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от
УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД, декларация за приемане
на застраховането по застрахователни програми „Кредитна протекция
ПЛЮС„ или „66 Плюс„ общи условия за застрахователна програма
„Кредитна протекция ПЛЮС„ на кредитополучателите на банкови кредити
от 07.06.2016г. и съгласие за директен дебит от 07.06.2016г., се установява, че
между УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД ЕИК ********* и
В. Ж. А.. с ЕГН ********** е сключен Договор за потребителски паричен
кредит № 2301030 от 07.06.16г., по силата на който дружеството предоставя
на А. парична сума в размер на 5000 лева, която кредитополучателят се е
задължил да върне под формата на 120 месечни погасителни вноски,
включващи главница и възнаградителна лихва.
Съгласно неоспореното и кредитирано от съда заключение по съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че сумата е преведена по банковата
сметка на кредитополучателя на 07.06.2016г., съответно е усвоена от него.
С договор за продажба на вземания от 17.03.2017г., сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като цедент, и АСВ ЕАД, като
цесионер, ведно с Приложение №1 към него, в което под №311 е включен
дълга на ответника, цедентът е прехвърлил на приобретателя срещу
заплащане свои просрочени и изискуеми вземания.
Въз основа на изрично пълномощно цесионерът, ищец в настоящото
производство, е изрично упълномощен от прехвърлителя по договора за
цесията, да извърши уведомяване на длъжника за промяната, касаеща
кредитора, от негово име.
В съгласие с установената съдебна практика, независимо от липсата на
изрично делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна
изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на договора за
цесия върху цедента преминава правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем (Решение №204 от 25.01.2018г., постановено по т.д. №2230/2016г.
по описа на ВКС, Т.К., първо отд.). Липсва основание това право да бъде
неприложимо по отношение на цесионер, придобил вземане от небанкова
институция.
3
Съгласно чл. 12 от договора за потребителски кредит при неплащане на
две последователни погасителни вноски кредиторът може да обяви цялото
вземане за предсрочно изискуемо.
Експертът, изготвил отговорите, поставени със ССчЕ, докладва, че
предпоставките, визирани с разпоредбата на чл.12 (2) т.а от договора за
потребителски кредит са настъпили към 08.10.2016г., към която дата не са
заплатени изцяло главниците и лихвите с падежни дати – 07.09.2016г. и
07.10.2016г., като за погасяване дълга към „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД длъжникът е заплатил общо само сумата от 142.90 лева,
представляваща вноските за м.07 и м.08 на 2016г.
Предвид така посочената съдебна практика и с оглед наличието на
обективните предпоставки, изрично предвидени в договора за потребителски
кредит, като условие, необходимо за настъпване на предсрочната изискуемост
на дълга, то цедентът е упражнил основателно и законосъобразно
материалното си право да обяви цялото задължение по договора за
потребителски кредит за предсрочно изискуемо. Представените по делото
писмени доказателства установяват, че това е извършено с уведомително
писмо изх. № УПЦ-П-УКФ/230130 от 23.03.2017г., изпратено на посочения от
длъжника в договора за потребителски кредит адрес за кореспонденция и
получено на същия от лице, живеещо на адреса, с посочени три имена и
положен подпис на 30.03.2017г. Със същото уведомително писмо е
извършено и уведомяване по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД относно извършеното
прехвърляне на вземането по договора. Следователно възражението на
въззивника относно липсата на редовно уведомяване на длъжника за
обявената предсрочна изискуемост и съобщаването за извършената цесия
остава недоказано.
Вещото лице констатира, че от длъжника по сметка на ищцовото
дружество постъпва общо сумата от 650 лева, с която първо е погасявана
лихвата, а в последствие – и главница по изкупеното вземане.
След като първоинстанционният съд е приел, въз основа на
заключението по съдебно-почерковата и графическа експертиза, че договорът
за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на изискването
по чл.10 ал.1 от ЗПК, а именно, че елементите на процесния договор не са с
еднакъв вид, формат и размер, който да не е по-малък от 12, е приложил
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.
Съгласно сочена разпоредба, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно, в
конкретния случай законодателят е счел, че в тази хипотеза на
недействителност на договора отговорността на кредитополучателя не следва
да отпадне изцяло, като доколкото разпоредбата на закона не предвижда
нищо в противния смисъл, и същата е специална спрямо общата разпоредба
на чл.34 от ЗЗД, тази отговорност може да бъде А.ажирана в съдебното
4
производство по специалния установителен иск. Следователно възражението
на въззивника за недопустимост на заявената претенция като такава като
заведена на договорно основание и при установена нищожност на договора, е
неоснователно.
Недоказано е и възражението му за допуснато от съда процесуално
нарушение посредством служебното изчисляване размера на обезщетението
за забава в плащането на главния дълг, тъй като при липса на данни за
неговия размер, при вече установена основателност на главното вземане,
респ. на акцесорната претенция, съдът правилно е приложил процесуалната
норма на чл.162 от ГПК, предл.първо.
Като правилен и законосъобразен атакувания съдебен акт следва да
бъде потвърден изцяло.
С оглед резултата от въззивното обжалване въззивникът следва да
поеме сторените от въззиваемото дружество разноски за назначения особен
представител в размер на 300 лева и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя на 100 лева.
Воден от изложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260075 от 27.07.2021г., постановено по
гр.д.№ 720/2019 год. на Районен съд гр.Девня, В ЧАСТТА, в която е прието за
установено в отношенията между страните, че В. Ж. А.. с ЕГН **********
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД ЕИК *********
гр.София
сумата от 4207.10 лева, представляваща главница по Договор за паричен
кредит № 2301030/07.06.2016г., сключен между В. Ж. А.. и УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД, вземанията по който са цедирани, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване заявлението
за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 02.10.2018г. до
окончателното погасяване на дълга и
сумата от 430.37 лева, обещетение за забава за периода от 07.10.2017г.
до 02.10.2018г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №1281/2018г. на РС Девня.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА В. Ж. А.. с ЕГН ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД ЕИК ********* гр.София разноски за
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство в размер на
100 лева и разноски за възнаграждение на назначения на въззивника особен
представител в размер на 300 лева.
5
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
на осн. чл.280 ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6