РЕШЕНИЕ
№………….
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-В въззивен състав, в открито съдебно заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретар Юлиана Шулева, като
разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 1917 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 475567 от 23.08.2018 г., постановено по гр. д. № 37322 по описа за 2017 г. на СРС, II ГО, 57-ми състав, е било разпределено на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС между ищците: И.Я.А., Д.А.А. и Е.А.А., от една страна, и ответника Р.Н.Г., от друга страна, реалното ползване на следните недвижими имоти – поземлен имот с идентификатор № 00357.5354.177 съобразно кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в обл. София, общ. Столична, гр. Нови Искър, район Нови Искър, ул. „******, вид територия: урбанизирана, с площ от 850,00 кв.м., стар № 541, кв. 141, парцел № ХІІ, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори № 00357.5354.146, 00357.5354.190, 00357.5354.413, 00357.5354.412, 00357.5354.411, 00357.5354.174, и поземлен имот с идентификатор № 00357.5354.412 съобразно кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в обл. София, общ. Столична, гр. Нови Искър, район Нови Искър, ул. „******, вид територия: земеделска, с площ от 665,00 кв.м., при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори № 00357.5354.190, 00357.5354.413, 00357.5354.8, 00357.5354.10, 00357.5354.411, 00357.5354.174, 00357.5354.177, като е било определено за реално ползване съвместно от ищците западната част с площ 320 кв.м по вариант І, приложение 4 от заключение по съдебно-техническа експертиза – л. 53 от делото, неразделна част от решението. За реално ползване от ответника е била определена източната част с площ от 470,00 кв.м. по вариант І, приложение 4 от заключение по съдебно-техническа експертиза – л. 53 от делото, неразделна част от решението. С решението съдът е обявил Приложение № 4 (вариант І) от заключение по съдебно-техническата експертиза, приложено на л. 53 от делото и подписано от председателя на състава, за неразделна част от крайния съдебен акт. С акта си по същество на спора съдът е осъдил ответника да заплати на ищците сумата в размер на 175,00 лева, съставляваща сторени по делото разноски, както и в полза на СРС сумата в размер на 25,00 лева, съставляваща дължима държавна такса. Ищците също са били осъдени да заплатят в полза на СРС сумата в размер на 25,00 лева, съставляваща дължима държавна такса.
Ответникът Р.Н.Г. е обжалвала първоинстанционното решение като незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Въззивникът е посочил, че между страните по делото не съществува спор, че между същите е формирана съсобственост върху процесните недвижими имоти. В жалбата са били изложени съображения, че изготвената в първоинстанционното производство експертиза е била оспорена като несъответстваща на строителните правила и закона, че СРС не бил обсъдил в цялост доводите на страната и че с постановеното решение за допускане на съдебна администрация на спорове се създавали повече проблеми, отколкото се решавали. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение.
Постъпил е общ отговор на въззивнта жалба от ищците в първоинстанционното производство. В него е било направено искане за оставяне без уважение на въззивната жалба като неоснователна. Въззиваемите са посочили, че СРС правилно бил квалифицирал иска като такъв по чл. 32, ал. 2 от ЗС – правната квалификация се давала от съда въз основа на подадената от ищците молба, като в случая било налице съответствие между твърдяната от ищците фактическа обстановка, направеното искане и дадената правна квалификация. Въззиваемите са изложили съображения, че ответницата ползвала реална част от съсобствения имот, през който ищците не могат да преминават, за да достигнат до съсобствения поземлен имот с идентификатор 00357.5354.412. Ответницата и семейството ѝ преминавали през средата на частта от имота, който ищците ползвали, създавайки неудобства. Изложили са твърдения за неравностоен начин на ползване на имота със сериозно пречене за ищците и за това, че никога не е било сключвано споразумение за ползване на съсобствения имот по този начин или за постигане на съгласие между тях за това. Въззиваемите са посочили, че оплакването касателно приетата от СРС експертиза било неоснователно. Направено е искане за присъждане на разноски.
Пред въззивния съд е проведено съдебно дирене, като е била назначена и приета допълнителна съдебно – техническа експертиза. В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника е оспорил експертното заключение с аргумента, че то е същото като изготвеното пред първоинстанционния съд. Същото било изготвено в нарушение на закона по отношение на изводите за достъп до съседен имот. Експертизата е била оспорена и с аргумента, че чрез същата се извършва преразпределяне на ползване, а всъщност съдът бил сезиран с негаторен иск. Процесуалният представител на въззиваемите е направил искане за приемане на заключението, без да развие аргументи в тази насока.
На етап устни състезания процесуалният представител на въззивника е направил искане съдът да уважи въззивната жалба. Направено е възражение по установеното разпределено ползване. Посочено е, че има обща част – проход, като в този проход се намирали каналите, шахтите, електропроводите, като сервитутите въобще не са били съобразени в експертизата. Направено е искане за присъждане на разноски, като е бил представен списък по чл. 80 от ГПК.
Процесуалният представител на въззиваемите е направил искане за оставяне на жалбата без уважение и за разпределяне на ползването съобразно заключението на вещото лице, депозирано пред въззивния съд. Посочено е, че СРС не е взел предвид втория имот, до който е трябвало да се даде достъп. Направено е искане за присъждане на разноски, като е бил представен списък по чл. 80 от ГПК.
Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от правна и фактическа страна следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно
и процесуално допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните във
въззивната жалба доводи относно неговата правилност.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 32, ал. 2 от ГПК, видно от наведени в исковата молба твърдения. Въззивният съд счита, че до момента разпределение на ползването на недвижимите имоти не е било извършено по нито един от възможните способи - договор между съсобствениците, решение на мнозинството или със съдебно решение. От твърденията на страните в процеса, а и от събраната доказателствена маса по делото, не се установява наличие на сключена между страните уговорка, с която същите са се съгласили да се съобразяват по отношение на разпределението на ползването на поземлените имоти. Нещо повече, самото повдигане на спора пред съда и поддържането на претенцията до окончателно приключване на процеса, за да се разреши спорът, сочи липсата на съгласие у страните в тази насока.
По делото не се спори между страните, че между тях е била установена съсобственост върху двата процесни имота – с идентификатор № 00357.5354.177 и с идентификатор № 00357.5354.412, при квоти от ½ за ищците и ½ за ответницата.
Спорен между страните е начинът на разпределение на реалното ползване на двата имота, доколкото ищците твърдят, че ответницата преминава покрай къщата на ищците, за да достигне до къщата си, което създава неудобство за тях и застрашава сигурността им. Ищците са посочили в исковата молба, че е налице телена ограда между имотите, разделяща ги в неправилна форма, което затруднявало достъпът им до имот с идентификатор 00357.5354.412.
За да постанови крайния си съдебен акт, първоинстанционният съд е разгледал всички твърдения и възражения на страните от значение за спора, като се е позовал на експертното заключение от съдебно-техническата експертиза, назначена в първоинстанционното производство. Вещото лице е дало предложение за разпределяне на ползването в няколко варианта, при никой от който обаче не е била отчетена необходимостта да се осигури удобен достъп и до поземлен имот с идентификатор 00357.5354.412. Посоченото прави експертизата непълна, а оттам обжалваното съдебно решение, позовало се приоритетно на изводите ѝ - неправилно. С протоколно определение от 04.03.2020 г. въззивният съд служебно е назначил допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да предложи разпределяне на правото на ползване и на двата процесни имота, както е било поискано в исковата претенция. Вещото лице е предложило един вариант за разпределяне на ползването, който позволява достъп на страните до съответните части и от двата имота, без с това да се засяга прилежащата обслужваща площ към сградите. Предложението е обективирано в Приложение № 2 към експертното заключение, находящо се на л. 46 от делото. Въззивният съд изцяло кредитира експертните изводи в посоченото заключение като компетентно изготвени от специалист в съответната област, с необходимите знания и след запознаване с материалите по делото. Въззивният съд счита за аргументирано предложеното от експерта разпределение на ползването на имотите както следва: за ищците ползване на западната част от имот с идентификатор 00357.5354.177 с площ 320 кв. м. по контур А-Б-В-Г-Д-Е-А и южната част от имот с идентификатор 00357.5354.412 с площ от 332,5 кв.м. по контур З-М-Н-О-П-И-З, а за ответника - ползване на източната част имот с идентификатор 00357.5354.177 с площ 470 кв. м. по контур Б-Ж-З-И-Д-Г-В-Б и северната част от имот с идентификатор 00357.5354.412 с площ от 332,5 кв.м. по контур З-Ж-К-Л-М-З. Видно от заключението, предложеното от експерта дава разпределение, отчитайки спецификите на поземлените имоти (и по-точно това, че в източната част на поземлен имот 00357.5354.177 площ от около 150 кв.м. попада в скат и е практически неизползваема), като е дадено такова предложение за разпределение, при което страните да ползват равностойни дялове, макар не и равни. Вещото лице е предложило като единствен вариант изграждането по дължината на регулационната граница на имот с идентификатор 00357.5354.177 на пътека с ширина 1,50 метра и площ 60 кв. м., чрез която да се осигурява достъп както до сградите в източната част на този имот, така и до имот с идентификатор 00357.5354.412, като изрично е посочено, че обособената пътека не съставлява улица-тупик и не следва да отговаря на изискванията за него. Чрез новообразуваната пътека се обезпечава достъп на ответницата до източната част от имот с идентификатор 00357.5354.177 и на ищците – до южната част от имота с идентификатор 00357.5354.412. Обезпечена е възможността за достъп на ищците до западната им част от имот с идентификатор 00357.5354.177 чрез съществуващия до момента вход към улицата, а на ответницата до северната част от имота с идентификатор 00357.5354.412 – директно от разпределената им за ползване част от имот с идентификатор 00357.5354.177.
В практиката е залегнало разбирането, че начинът на разпределяне се определя от съда по целесъобразност с оглед на конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. Той се предопределя от множество показатели и съдът не може във всички случаи да удовлетвори предпочитанията на страните с оглед на тяхното субективно виждане. Нещо повече, съдът не е длъжен непременно да предостави за самостоятелно ползване площ, равняваща се на квотата от съсобствеността. Предложеното разпределение в експертното заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено във въззивното производство, е съобразено с изискванията, прокарани в трайната практика на ВКС, и предоставя най-целесъобразният вариант, осигуряващ максимална равнопоставеност на квотите на страните в правото на съсобственост върху имотите, отчитайки особеностите на имотите по начин, който позволява всеки от съсобствениците да има самостоятелен достъп до тях безпрепятствено. Предимството на този начин на разпределяне на ползването на имотите е освен това и максималното запазване на действителното фактическо положение до момента. Неоснователно е възражението, че общите водопроводни и канализационни инсталации остават в общ проход, като сервитутите въобще не са били съобразени в експертизата. Настоящото производство не съставлява делбено такова на недвижимите имоти – не лишава ответницата при необходимост (повреда, подмяна на тръби и др. на общите инсталации) да бъде допусната до тази площ. Нещо повече, принципно пред всяка от страните стои възможността дори за искова защита (чл. 109 от ЗС). Въпросите за достъп до водопроводни и всякакви други инсталации и за уреждане на сервитутни права освен това е извън предмета на настоящия спор.
Водим от гореизложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като на негово място бъде постановено ново, с което да се извърши ново разпределение на реалното ползване на двата имота съобразно горепосочените изводи.
В производство по разпределение на ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за допуснати от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а заплатените от страните възнаграждения за адвокат следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени (в този смисъл решение № 275/30.10.2012 г. по гр. дело № 444/2012 г. на ІІ г. о. на ВКС). Това разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС, защото съдебното решение ползва всички страни. При обжалване обаче съдебната практика трайно приема, че отговорността за разноски се разпределя по общите правила и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу която жалбата е уважена. Предвид крайния резултат по делото пред въззивния съд, изявленията на страните в устните състезания и обстоятелството, че съдебното решение на въззивния съд ползва всички страни, съдът счита, че разноските за възнаграждение за допусната от съда съдебно-техническа експертиза в размер на 300,00 лева следва да се понесат от страните в размери, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността. Въззиваемите-ищци са внесли пълния депозит, поради което въззивникът следва да бъде осъден да им заплати сумата в размер на 150,00 лева. Заплатените от страните възнаграждения за адвокат и държавна такса за въззивната жалба обаче следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 475567 от 23.08.2018 г., постановено по гр. д. № 37322 по описа за 2017 г. на СРС, II ГО, 57-ми състав, в частта, с която е било разпределено на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС между ищците И.Я.А., ЕГН **********, Д.А.А., ЕГН ********** и Е.А.А., ЕГН **********, всички с адрес: ***, и ответницата Р.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, реалното ползване на следните недвижими имоти – поземлен имот с идентификатор № 00357.5354.177 съобразно кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в обл. София, общ. Столична, гр. Нови Искър, район Нови Искър, ул. „******, вид територия: урбанизирана, с площ от 850,00 кв.м., стар № 541, кв. 141, парцел № ХІІ, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори № 00357.5354.146, 00357.5354.190, 00357.5354.413, 00357.5354.412, 00357.5354.411, 00357.5354.174, и поземлен имот с идентификатор № 00357.5354.412 съобразно кадастралната карта и регистри одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в обл. София, общ. Столична, гр. Нови Искър, район Нови Искър, ул. „******, вид територия: земеделска, с площ от 665,00 кв.м., при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори № 00357.5354.190, 00357.5354.413, 00357.5354.8, 00357.5354.10, 00357.5354.411, 00357.5354.174, 00357.5354.177, като е било определено за реално ползване съвместно от ищците западната част с площ 320 кв.м по вариант І, приложение 4 от заключение по съдебно-техническа експертиза – л. 53 от делото, неразделна част от решението, и е било определено за реално ползване от ответника източната част с площ от 470,00 кв.м. по вариант І, приложение 4 от заключение по съдебно-техническа експертиза – л. 53 от делото, неразделна част от решението, и в частта, с която е било обявено за неразделна част от решението Приложение № 4 (вариант І) от заключение по съдебно-техническата експертиза, приложено се на л. 53 от делото и подписано от председателя на състава, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ между И.Я.А., ЕГН **********, Д.А.А., ЕГН ********** и Е.А.А., ЕГН **********, всички с адрес: ***, и Р.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, реалното ползване на следните недвижими имоти – поземлен имот с идентификатор № 00357.5354.177 съобразно кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в обл. София, общ. Столична, гр. Нови Искър, район Нови Искър, ул. „******, вид територия: урбанизирана, с площ от 850,00 кв.м., стар № 541, кв. 141, парцел № ХІІ, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори № 00357.5354.146, 00357.5354.190, 00357.5354.413, 00357.5354.412, 00357.5354.411, 00357.5354.174, и поземлен имот с идентификатор № 00357.5354.412 съобразно кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в обл. София, общ. Столична, гр. Нови Искър, район Нови Искър, ул. „******, вид територия: земеделска, с площ от 665,00 кв.м., при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори № 00357.5354.190, 00357.5354.413, 00357.5303.8, 00357.5303.10, 00357.5354.411, 00357.5354.174, 00357.5354.177, както следва:
ОПРЕДЕЛЯ за реално ползване съвместно от И.Я.А., ЕГН **********, Д.А.А., ЕГН ********** и Е.А.А., ЕГН **********, всички с адрес: ***, западната част от имот с идентификатор 00357.5354.177 с площ 320 кв. м. по контур А-Б-В-Г-Д-Е-А и южната част от имот с идентификатор 00357.5354.412 с площ от 332,5 кв.м. по контур З-М-Н-О-П-И-З по Приложение № 2 от заключение по съдебно-техническа експертиза, находящо се на л. 46 от въззивното производство, неразделна част от настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ за реално ползване от Р.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, източната част от имот с идентификатор 00357.5354.177 с площ кв. м. 470 по контур Б-Ж-З-И-Д-Г-В-Б и северната част от имот с идентификатор 00357.5354.412 с площ от 332,5 кв.м. по контур З-Ж-К-Л-М-З по Приложение № 2 от заключение по съдебно-техническа експертиза, находящо се на л. 46 от въззивното производство, неразделна част от настоящото решение.
ОБЯВЯВА Приложение № 2 от заключение по съдебно-техническа експертиза, находящо се л. 46 от въззивното производство и подписано от настоящия съдебен състав, за неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Р.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на И.Я.А., ЕГН **********, Д.А.А., ЕГН ********** и Е.А.А., ЕГН **********, всички с адрес: ***, на основание чл. 78 от ГПК сумата в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева, представляваща съответна част от сторени пред въззивния съд разноски за възнаграждение на вещото лице.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.