Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № ……………

гр.Русе, 19.12.2019 год.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          Русенският районен съд, СЕДМИ наказателен състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                   Председател: Мирослав Йорданов

при секретаря Наталия Тодорова,

като разгледа докладваното от съдията АНДело № 1233 / 2019 год. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

         

Образувано е по жалба на ЕТ „К.-секюрити-Здравко К.” против Наказателно постановление № 420457-F449557 / 19.03.2019 год. на началника на Отдел „Оперативни дейности” Варна в ЦУ на НАП, с което за нарушение по чл.25, ал.1 и ал.3 вр. с чл.3, а.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

С жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление, като излага съображения за неговата незаконосъобразност.

          Представителят на въззиваемата страна, излага доводите си в съдебно заседание, с които се иска от съда да потвърди издаденото наказателно постановление.

Русенската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Подлежи на разглеждане по същество и е основателна.

 

На 14.11.2018 г. в гр.Русе служители на НАП извършили проверка в търговски обект – ключалско ателие, стопанисвано от търговеца-жалбоподател. Без да се представят като контролни органи поискали от работещия в ателието свид.П.К., да им наточи два броя ножове. За извършената услуга заплатили два лева, за което не бил издаден фискален касов бон от намиращия се в обекта ЕКАФП. Малко след това се лигитимирали пред свидетеля и съставили протокол за извършена проверка, в която отразили констатираното от тях нарушение. Впоследствие срещу ЕТ „К.-секюрити-Здравко К.” бил съставен АУАН, а по-късно било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Релевантната за делото фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните гласни и писмени доказателства.

 

Съдът констатира, че при така протеклото административнонаказателно производство органите на НАП са нарушили правото на справедлив процес по чл.6, § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като е налице провокация към извършване на нарушение.

Наказателното процесуално и материално право на Р.България поначало не урежда изрично последиците, когато успешно е осъществена провокация към извършване на престъпление, тъй като в разпоредбите на чл.24 от НПК вр. с чл.84 от ЗАНН, чл.33 и чл.34 от ЗАНН липсва подобно основание, което да изключва образуването на наказателно производство, респективно аадминистративнонаказателно производство, или да води до прекратяването на образувани такива производства.

Същевременно Република България е страна по ЕКЗПЧОС. В практиката си Европейският съд по правата на човека нееднократно е констатирал наличието на подобно нарушение и винаги е посочвал, че изискването за справедлив процес се прилага към всички престъпления, от очевидните до най-сложните и че правото на справедлив процес заема такова значимо място в демократичното общество, че то не може да бъде пренесено в жертва на целесъобразността (Delcourt v. B. от 17 януари 1970 г., § 25; Bannikova v. R. от 04 ноември 2010 г., § ЗЗ). Съдът изтъква, че общественият интерес не може да обоснове използването на доказателства, получени в резултат на провокация, тъй като използването им излага обвиненото лице на риск да бъде лишено от справедлив процес от самото му начало (Teixeira de C. v. Portugal от 9 юни 1998 г., §§ 35-36 и 39, Khudobin v. R. от 26 октомври 2006 година, § 135, Vanyan v. R. от 15 декември 2005 г., §§ 46 и 47, Ramanauskas v Lithuania от 5 февруари 2008 г., § 54 и Bannikova v. R., § 34). Според Съда провокация е налице, когато полицейските служители – било те лица от специалните служби или лица, работещи по техни инструкции – не са се ограничили до пасивно по съдържанието си разследване на престъпленията, включително и чрез използването на специални разузнавателни средства и операции под прикритие, а са упражнили влияние върху разследваните лица, така че да ги подтикнат да извършат престъпление, което те иначе не биха извършили, като по този начин целят да съберат доказателства и образуват производство за престъплението (решение по делото Bannikova v. R. и решението по делото Vesselov and others v. R. ).

Пренесено на плоскостта на настоящия казус, според съда, органите на НАП са извършили действия, с които са провокирали работещия в ключарското ателие свид.П.К. да извърши процесното административно нарушение.

В случая не са били налице никакви данни, че се извършват ключарски услуги без издаване на фискален бон. Вместо да поискат подобна услуга, те са пожелали извършването на съвсем различна от предмета на дейност на ателието услуга. Ключарят имащ познания и подходящи инструменти за заточване на ножове се съгласил и я изпълнил. Съвсем очаквано е било при тази ситуация да не бъде издаден фискален касов бон, тъй като тази услуга е съвсем различна от обичайната. Според съда нарушението нямаше да бъде извършено, ако не беше активната подвеждаща намеса на органите на НАП. Те са действали с ясното съзнание, че за тази услуга вероятността да не бъде издаден фискален бон е твърде голяма. Ако не са имали намерение да провокират ключаря към осъществяването на това нарушение, би следвало да поискат извършване на ключарска услуга, в синхрон с дейността на ателието. До извод, че за заточването на ножове търговеца не би могъл да издаде фискален касов бон е достигнал и Пети състав на Административен съд – Варна, видно от Решение № 80 от 22.01.2019 г. във връзка с обжалването на наложената на ЕТ „К.-секюрити-Здравко К.” ПАМ – запечатване на ключарското ателие и забрана на достъпа до него за срок от седем дни. В мотивите на това Решение, съдът е посочил, че след като не касае основната дейност на търговеца, същият не би могъл да издаде фискална касова бележка за извършената услуга – заточване на ножове, и като краен резултат е отменил заповедта за налагане на принудителната административна мярка.

Отделен е въпросът дали и друг път са извършвани подобни услуги, за които не е издаван касов бон. Ако е имало такива те подлежат на доказване по съответния законов ред и санкциониране на всяко отделно нарушение. Недопустимо е предположението за извършване на такива нарушения да влияе върху извода за съставомерността на настоящия случай.

Посочената провокация е довела от една страна до допуснато съществено нарушение на производствените правила, тъй като е ограничила правото на защита на подведеното под административнонаказателна отговорност лице, а от друга - до необосноваността на издаденото наказателно постановление, тъй като събраните по този начин доказателства не могат да използвани.

С оглед изложеното наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

 

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, съдът

                                             

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 420457-F449557 / 19.03.2019 год. на началника на Отдел „Оперативни дейности” Варна в ЦУ на НАП.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе в 14 - дневен срок от получаване на съобщаването за изготвянето му.

                                                                            

Районен съдия: