РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 318
гр. Пловдив,15 февруари
2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 3655
по описа за 2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
2. Образувано е по жалба на В.Г.К., с ЕГН **********, с адрес,***, против
Решение № 2153-15-292/05.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с
което е оставено в сила Разпореждане № **********, протокол № 2142-15-253/05.05.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО)
в ТП на НОИ – Пловдив в частта му по т. 1 и е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на жалбоподателката от 09.12.2014 г. пожизнено по чл. 68, ал. 3
от КСО.
В жалбата се навеждат доводи за нищожност,
алтернативно незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска
цялостна отмяна на решението на Директора на ТП на НОИ - Пловдив. Претендират се сторените в
производството разноски. Допълнителни съображения са изложени в депозирано по
делото становище.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че
оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и
правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока се
излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на
съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5.
С оспореното Решение
№ 2153-15-292/05.11.2019 г. Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е оставил в сила
Разпореждане № **********, протокол № 2142-15-253/05.05.2017
г. на Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – Пловдив в частта по т. 1, с която е
отменено разпореждане № 70/09.05.2002 г. на Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ –
Пловдив и всички последващи разпореждания на В.К. и е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст от 09.12.2014 г. пожизнено по чл. 68, ал. 3 от КСО.
За
да постанови този резултат, ответният административен орган е приел следното от
фактическа и правна страна:
С разпореждане № 70/09.05.2002 г., на
основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 12.04.2002 г. е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.Г.К.. Размерът на пенсията е
определен при осигурителен стаж от II категория труд - 18 г. 10 м. и 02 дни, от
III категория труд - 10 г. 03 м. и 20 дни, осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3
от КСО - 02 г. 01 м. 10 дни и общ осигурителен стаж, превърнат на основание чл.
104 от КСО към трета категория труд - 40 г. 02 м. 08 дни, индивидуален
коефициент 1.798 при базисен период 01.01.1983 г. - 31.12.1985 г. с доход за
същия период – 15 264.00 лв. и за периода 01.01.1997 г.- 30.06.1997 г. с доход
146 600.00 лв. (неденоминирани) /л. 9/.
Във връзка с направен преглед на
пенсионните досиета е преценена необходимост от установяване правомерността на
получаваната от К. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочено е, че
в тежест на жалбоподателя е да удостовери продължителността и местополагането на трудовия й стаж, като в случай, че не
разполага с документи по чл. 40, ал. 1 от НПОС, е достатъчно да декларира стажа
си поне приблизително - по периоди, осигурители и длъжност. Административният
орган може да се позове на тези декларирани данни и да осъществи служебно
изясняване на стажа на лицето, каквито действия е предприел по декларация на К..
Стартирана е процедура по реда на чл.
108, ал. 1, т. 1 от КСО за изясняване придобития от лицето стаж и доход /л. 22-23/. С декларация от 27.02.2014 г. К.
декларира периодите на полагане на осигурителния й стаж /л. 24/. Като резултат от проверката, след
получаване по служебен ред на документи от осигурители, при които е протекла
осигурителната история на лицето, упоменати в декларацията й от 27.02.2014 г.,
е постановено обжалваното разпореждане № **********/ протокол № 2140-15-253/05.05.2017 г.
В хода на извършената проверка, въз
основа на събраните документи: Удостоверение УП-З № 458/11.08.2014 г., издадено
от ПГ по техника и технологии „Хр. Ботев“ – Смолян /л. 65/, Удостоверение УП-З № ДЛОО
2799/28.04.2015 г., издадено от Община Смолян /л. 64/, Удостоверение УП-3 № 238/24.04.2015 г., издадено от
„Агрия“ АД - гр. Пловдив /л.
63/ и в резултат от
проверка в информационната система на НОИ е доказан осигурителен стаж както
следва:
- от 01.09.1973 г. до 31.03.1975 г., положен в
ПГ по техника и технологии „Хр. Ботев“ - Смолян, на длъжност „учител“ с
продължителност 01 г. 07 м. 0 дни;
- от 01.05.1975 г. до 23.10.1975 г.,
положен в с. Турян на длъжност „зам. възпитател“ с продължителност 05 м 22 дни;
- от 30.01.1985 г. до 16.06.1992 г., положен в
„Агрия“ АД на длъжност „плановик“ с продължителност 07 г. 04 м. 17 дни;
- от 01.02.1999 г. до 28.02.1999 г.,
като самоосигуряващо се лице - собственик на ЕТ „Габи – Н - В. К.“.
Общият осигурителен стаж е установен,
че възлиза на 09 г. 06 м. 09 дни от трета категория труд.
Не е зачетен осигурителният стаж на
основание чл. 9, ал. 7 от КСО, тъй като не са представени актове за раждане на
децата и стажът не оказва влияние за придобиване право на пенсия.
Не е зачетен осигурителен стаж при
осигурител „Минералсувенир“ АД по направената от К.
декларация, че е положила стаж в този осигурител през периода 1976 г. - 1985 г.,
тъй като съгласно писмо № МП -34656#3/29.09.2014 г., издадено от правоприемника
„МС-АРТ“ АД гр. София, липсват разплащателни ведомости на дружеството за период
преди 1995 г. Документите не са предадени при приемането на фирмената
документация, поради факта, че са изгорели /л. 35/.
Във връзка с посоченото и поради
обстоятелството, че К. не е доказала наличието на осигурителен стаж, въз основа
на който й е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4,
ал. 1 от ПЗР на КСО с отмененото разпореждане от 09.05.2002 г., е посочено, че
за пенсионния орган не съществува друга възможност, освен да се произнесе въз
основа на наличните редовни документи. Същите обаче не установяват наличие на
право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката към
датата на първоначалното отпускане, поради което с Разпореждане № **********,
протокол № 2140-15-253/05.05.2017 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 99, ал. 1, т.
2, б. „г“ от КСО са отменени разпореждане № 70 от 09.05.2002 г. и всички
последващи го и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст /л.
67-68/.
(Само за яснота,
съдът намира за нужно да уточни, че срещу така постановеното разпореждане на
19.06.2017 г. е депозирана жалба срещу посоченото разпореждане, с която лицето
представя 2 бр. удостоверения за раждане на деца, копие на РА № 1/08.06.1994 г.
за внесени осигурителни вноски от 01.07.1993 г. до 30.05.1994 г., РА №
001/21.05.1996 г. за внесени осигурителни вноски от 01.06.1994 г. до 30.04.1996
г., квитанция № 235/21.05.1996 г., платежни нареждания, 7 бр. РКО, Разписка №
63028/10.02.1998 г. за внесено ДОО за м.01.1998 г. /л. 72 и сл./.)
Със заявление вх. №
1012-15-144#1/29.08.2017 г. /л. 100/
лицето е представило нови доказателства, както следва: Удостоверение УП-3 №
10-06-11-660#1/07.07.2017 г., издадено от Дирекция „Бюро по труда“ гр. Пловдив /л. 123/, Осигурителна книжка № **********/07.06.2017
г. със заверен по заявление вх. № 4004-15-769/07.06.2017 г. осигурителен стаж и
доход за периода от 01.07.1993 г. до 31.12.1998 г. /л. 95-97, л. 177-192/, Удостоверение за декларирани данни №
160191701146345/12.07.2017 г., Удостоверение за декларирани данни №
160191701146672/12.07.2017 г., удостоверение за декларирани данни №
160191701147508/12.07.2017 г. /л. 174-176/.
В хода на административното обжалване
е зачетен допълнително осигурителен стаж, както следва:
- от 13.06.1972 г. до 13.06.1973 г. за
отглеждане на дете, родено на *** г. с продължителност 01 г. 0 м. 0 дни по Акт
за раждане № IV-1039/31.07.1972 г.;
- от 23.10.1975 г. до 04.09.1976 г. за
отглеждане на дете, родено на *** г. с продължителност 0 г. 10 м. 11 дни по Акт
за раждане № 1241/20.08.1975 г.;
- от 11.08.1992 г. до 31.01.1993 г. за
период на оставане без работа с продължителност 0 г. 05 м. 20 дни;
- от 01.07.1993 г. до 31.12.1998 г. като
самосигуряващо се лице в ЕТ „Габи-Н-В.
К.“ с продължителност 05 г. 06 м. 0 дни.
Във връзка с подаденото заявление вх.
№ 1012-15-144#1/29.08.2017 г., с което К. твърди, че в Дирекция „Бюро по труда“
гр. Пловдив се съхранява нейно лично досие, съдържащо опис на трудовия й стаж
по периоди, след направено писмено запитване за установяване това
обстоятелство, с писмо № 10-06-11-876#1/29.09.2017 г. Дирекция „Бюро то труда“
– гр. Пловдив удостоверява, че в дирекцията не се съхраняват досиета на
регистрираните безработни лица за период повече от 10 години, съдържащи лични
данни за трудов и осигурителен стаж /л. 102/.
След направена нова преценка за
придобиване право на пенсия и във връзка с горецитираните обстоятелства, е
установено, че жалбоподателката придобива право на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на 09.12.2014 г. на основание чл. 68, ал. 3 от КСО при навършена
възраст 65 г. 08 м. и придобит общ осигурителен стаж от трета категория труд – 17
г. 04 м. 10 дни.
С Решение № 2153-15-211/11.10.2017 г. Директорът
на ТП на НОИ – Пловдив е отменил
Разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-253/05.05.2017
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив в частта,
с която е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и
е отпуснал лична пенсия за ОСВ,
считано от 09.12.2014 г. пожизнено по чл. 68, ал. 3 от КСО, при навършена
възраст 65 години 08 месеца и осигурителен стаж от трета категория труд – 17
години 04 месеца и 10 дни, при базисен период от 01.02.1985 г. до 31.01.1988 г.
и от 01.01.1997 г. до 28.02.1999 г. и индивидуален коефициент 0.774. Със същото
решение е оставена без уважение жалбата на лицето против разпореждането в
останалата част, а именно, в която са отменени разпореждане № 70/09.05.2002 г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив и всички
последващи.
Посочва се още в оспореното решение,
че „С влезли в сила Решение №
1837/14.08.2018 г. по адм. д. № 3010/2017 г. на Административен съд - Пловдив и
Решение № 8549/06.06.2019 г. по адм. д. № 12002/2018 г. на ВАС /л. 121 и сл./, е отменено Решение на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив № 2153-15-211/11.10.2017 г. в частта, с която
е отпусната лична пенсия за ОСВ на основание чл. 68, ал. 3 от КСО на В.Г.К.…..,
считано от 09.12.2014 г. при базисен период от 01.02.1985 г. до 31.01.1988 г. и
от 01.01.1997 г. до 28.02.1999 г. и индивидуален коефициент 0.774. Съгласно
горецитираните решения съдът приема, че решението на директора в тази част е
частично незаконосъобразно във връзка с определяне на индивидуалния коефициент.
В хода на административното производство г-жа К. представя удостоверение обр.
УП-2 № 619/02.11.2017 г. с осигурителен доход за периода от 01.06.1989 г. до
31.05.1992 г., издаден от осигурител „Агрия“ АД Пловдив и посочва, че това е
по-благоприятно за нея и желае пенсията да се отпусне от тази дата /л. 111-113/. Формираният
индивидуален коефициент с този базисен период на основание чл. 70 от КСО е
0.874. Съдът посочва, че лицето не установява да е заемало длъжности и
изпълнявало функции, обосноваващи категоризирането на положения от нея труд
през годините при условията на втора категория труд и че правилно Разпореждане
№ 70/09.05.2002 г. и всички последващи го са отменени, и оставя без разглеждане
жалбата на г-жа К. срещу Решение № 2153-15-211/11.10.2017 г. на Директора на ТП
на НОИ - Пловдив в частта му по т. 1, с което е отменено Разпореждане № **********,
протокол № 2140-15-253/05.05.2017 г. на Ръководителя
на „ПО“.“
С оглед гореизложеното, и в изпълнение
на влезлите в сила съдебни решения, с оспореното в настоящото производство
Решение № 2153-15-292/05.11.2019 г. Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е оставил
в сила Разпореждане № **********, протокол № 2140-15-253/05.05.2017
г. на Ръководителя на „ПО“ в частта по т. 1 /отменяща разпореждане № 70/09.05.2002 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив и всички
последващи разпореждания на В.Г.К./ и
е отпуснал лична пенсия за ОСВ на К., считано от 09.12.2014 г. пожизнено по чл.
68, ал. 3 от КСО при навършена възраст 65 години и 08 месеца, при осигурителен
стаж от трета категория – 17 години 04 месеца и 10 дни, с доход от базисен
период от 01.06.1989 г. до 31.05.1992 г., и доход от 01.01.1997 г. до
28.02.1999 г., и индивидуален коефициент 0.874.
6. В хода на настоящото съдебно
производство по делото са приобщени:
6.1. Адм. дело № 3010/2017 г. по описа на Пловдивския
административен съд (ПАС), VІІ състав, ведно с приложеното към него адм. дело №
12002/2018 г. по описа на ВАС;
6.2. Писмо изх. № 91-01-283/20.11.2001 г.
на ГД „Пенсии“, ГД „Осигурителни вноски и краткосрочно вземане“ и писмо изх. №
91-01-78/21.03.2002 г. на ГД „Пенсии“, ГД „Осигурителни вноски и краткосрочно
вземане“, представени от жалбоподателя с молба вх. № 1026/17.01.2020 г. по
описа на Административен съд – Пловдив /л. 148-155/;
6.3. Заверени копия на УП-3 № 10-06-11-660#1/07.07.2017 г., издадено от Дирекция
„Бюро по труда“ – Пловдив, 3 бр. удостоверения за декларирани данни от 2017 г.,
Заявление вх. № 4004-15-769/07.06.2017 г. за заверка на осигурителна книжка,
Осигурителна книжка от 07.06.2017 г., Заповед № 82/06.03.2013 г. на Директора
на ТП на НОИ – Пловдив, Заповед № 200/15.07.2013 г. на Директора на ТП на НОИ –
Пловдив, представени от ответника с молба вх. № 1912/29.01.2020 г. по описа на
Административен съд – Пловдив /л. 172-197/;
6.4. Писмо рег. № 10-06-11-22#1/30.01.2020 г. на Дирекция „Бюро по
труда“ (ДБТ)– гр. Пловдив, в което се посочва, че на 22.06.2017 г. К. ***
заявление рег. № 10-06-11-660 за издаване на образец УПИ-3 за периода от
05.06.1992 г. до 1993 г. В отговор и след проверка в разплащателните ведомости,
намиращи се в ДБТ – Пловдив е издадено такова с рег. № 10-06-11-660#1 от 07.07.2017 г., в което е отразен
осигурителен стаж, включващ периода от 11.08.1992 г. до 31.01.1993 г. На
13.01.2020 г. е подадено ново заявление за издаване на обр. УП-3 за периода от
31.03.1993 г. до 30.06.1993 г., във връзка с което е направена повторна
проверка в разплащателните ведомости за изплатени обезщетения на безработни
лица, но за посочения период е установено, че лицето не фигурира в
разплащателните ведомости като лице, получавало обезщетение за безработица,
поради което не може да й бъде издадено исканото удостоверение. Приложено е УП-3
рег. № 10-06-11-660#1/07.07.2017
г. в заверено копие /л.
198-199/;
6.5.
Писмо изх. №
ДЛОО1071/03.02.2020 г. на Община Смолян, в което се посочва, че след извършена
обстойна проверка е установено, че Община Смолян не разполага с трудови
договори на служители от училището, в архива са представени и съхраняват
единствено разчетно-платежни ведомости от ОУ „Кирил и Методий“ с. Турян за 1975
г. В тях лицето фигурира с името В.Г. К., назначена на работа през м.май 1975
г. на длъжност зам. – възпитател по заместване на мястото на Х.Я.в пансиона към
ОУ „Кирил и Методий“ с. Турян. Посочено е в писмото, че се представят
извлечение от разчетно-платежни ведомости за 1975 г., които обаче се
констатира, че липсват като приложения към писмото /л. 201-202/;
6.6.
Писмо изх. №
645/06.02.2020 г. от Професионална гимназия по техника и технологии „Христо
Ботев“, в което се посочва, че видно от ведомостите за заплати на ТМТ „Христо
Ботев“ гр. Смолян, които се съхраняват в архива на ПГТТ „Христо Ботев“ гр.
Смолян, лицето В.Г. К. е работила от м.септември 1973 г. до м.март 1975 г. вкл.,
като са приложени ведомостите за заплати за посочения период, поради липса на
трудово досие в архива /л.
203-225/;
6.7.
Заверено копие на
документи, касаещи резултата от извършена проверка по повод оригиналното
пенсионно досие на жалбоподателката, приобщено по прокурорска преписка №
2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, представени с молба на
ответника изх. № 1029-15-44813#3/17.09.2020
г. /л.
239-260/;
6.8.
Заверено копие на
документи, представляващи пенсионното досие на името на В.Г.К., приобщено като
веществено доказателство по прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на
Районна прокуратура – Пловдив, а именно: Заявление обр. УП-1 № 16714/12.04.2002
г., УП-2 № 104/30.05.1996 г., издадено от „Стройремонт“
ООД ПНУ София, Осигурителна книжка от 11.05.1994 г., Справка Регистър на
осигурените лица за 1997 г., Справка за Булстат от 01.01.1999 г., Разпореждане
№ 70/09.05.2002 г. – 2 бр., представени от ответника с молба изх. №
1029-15-44813#7/17.11.2020
г. /л.
265-287/.
Така представените доказателства са
оспорени от процесуалния представител на жалбоподателката, който твърди, че
вписаните на стр. 2 „Опис на документите“ от приложеното заявление за
пенсиониране не са нейни и не са представени от нея към заявлението, поради
което ги оспорва, с изключение на осигурителната книжка. Твърди се също, че не
е работила в „Горубсо“ Мадан, СМКПУ „Бетонови и стоманобетонови изделия“ София,
„Енергомонтаж“ София, ПМУ „Монтажи“ София, КЗУ София, „Стройремонт“
ООД и „Строймаш ремонти“ ООД. И не на последно място
се посочва, че описът не е изготвен от жалбоподателката и под него няма неин
подпис, поради което го оспорва. В нарочно изявление в о.с.з. процесуалният
представител на жалбоподателката заявява, че не иска откриване на производство
по оспорване.
Други доказателства в хода на
съдебното производство не се ангажираха от страните.
ІV. За
правото:
7.
Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона
форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното
разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е
приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО
административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ.
8. Неоснователно се явява
възражението на жалбоподателката, че оспореното решение противоречи на влязлото
в сила решение на ВАС, поради което е нищожно. В случая, Директорът на ТП на
НОИ - Пловдив е изпълнил указанията на съда, дадени с Решение № 1837/14.08.2018
г. по адм. дело № 3010/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, като
е постановил решение, с което е отпуснал нов размер на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на К., съобразно мотивите на съда и посочения в
решението индивидуален коефициент.
За нищожност на административен акт в хипотезата на чл. 177, ал. 2
от АПК може да се говори, ако след отмяна на конкретен административен акт по
съдебен ред и връщане на преписката за ново произнасяне при съблюдаване на
дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона,
административният орган постанови резултат несъобразен с така дадените указания,
какъвто не е конкретният случай.
До извод в обратната насока не води постановената с Решението на
ВАС (Решение № 8549/06.06.2019 г. по адм. дело № 12002/2018 г. по
описа на ВАС)
отмяна на Решението на ПАС (Решение № 1837/14.08.2018 г. по адм. дело №
3010/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив) в частта му, с която е
отхвърлена жалбата по т. 3 от Решение № 2153-15-211/11.10.2017 г. на Директора
на ТП на НОИ – Пловдив, в резултата на което с Решението на ВАС въпросната т. 3
от Решение № 2153-15-211/11.10.2017 г. (оставяща без уважение жалба вх.
№ 1012-15-144/19.06.2017 г. на К.) е отменена.
Това е така, защото Разпореждане № ********** Протокол №
2140-15-253/05.05.2017 г. на Ръководителя на ПО при
ТП на НОИ – Пловдив съдържа в своя диспозитив две точки – т. 1, с която се
отменя Разпореждане № 70/09.05.2002 г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ гр.
Пловдив и всички последващи разпореждания на В.Г.К. и т. 2, с която се отказва
да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на К..
В хода на административното обжалване в жалбата си К. посочва, че обжалва
изцяло това разпореждане, с което: „1.
Отменено е Разпореждане № 70/09.05.2002 г. на същия ръководител на „ПО“; 2.
Отказано е отпускане на пенсия; 3. Преценено е, че на основание чл. 114, ал. 1
от КСО следва да възстановя изплатените суми за пенсия заедно с лихва по чл.
113 от КСО, тъй като същите били недобросъвестно получени.“.
По тази жалба и с оглед представени нови доказателства за
осигурителен стаж, осигурителен доход и др. по смисъла на чл. 99, ал. 3 от КСО,
Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е постановил Решение № 2153-15-211/11.10.2017
г., съдържащо в своя диспозитив три точки – т. 1, с която се отменя Разпореждане
№ ********** Протокол № 2140-15-253/05.05.2017 г. на
Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив в частта, с която е отказано
отпускане на лична пенсия за ОСВ; т. 2, с която е отпусната лична пенсия за ОСВ
на К. и т. 3, с която е оставена без уважение жалбата на К. против Разпореждане
№ ********** Протокол № 2140-15-253/05.05.2017 г. на Ръководителя на ПО при ТП
на НОИ – Пловдив в останалата й част.
Т.е., доколкото се установява, че т. 1 и т. 2 от решението /с които е
отменено разпореждането в частта, в която се отказва отпускане на лична пенсия
за ОСВ и се отпуска такава/ касаят разпореждането от 05.05.2017 г. в частта му по т. 2 /с която
отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ/, то неговата т. 3 /с която е
отхвърлена жалбата на лицето против разпореждането в останалата му част/, касае единствено и само
разпореждането в неговата т. 1, с която са отменени разпореждането от 2002 г. и
всички последващи го. В подкрепа на този извод са и мотивите, изложени в
решението на ответния административен орган от 11.10.2017 г..
По жалба на К. срещу така постановеното решение на Директора на ТП
на НОИ – Пловдив, е образувано адм. дело № 3010/2017 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, по което е постановено Решение № 1837/14.08.2018
г., с което съдът:
- е отменил Решение № 2153-15-211/11.10.2017 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, в частта му по т. 2, с което на К. е
отпусната пенсия за ОСВ и е изпратил преписката в посочената част на
Ръководителя ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне при спазване на указанията
по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението във връзка с
определяне на индивидуалния й коефициент;
- е отхвърлил „жалбата в останалата и част /т. 3 от
решение от 11.10.2017 г./ като НЕОСНОВАТЕЛНА“. В мотивите на съдебния акт, е
посочено, че Решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив от 11.10.2017 г. в
частта по т. 3, касае т. 1 от Разпореждане № ********** Протокол №
2140-15-253/05.05.2017 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, с
което са отменени разпореждането от 2002 г. и всички последващи го. Съдът е
приел, че „…актът на ответника по т. 3
като законосъобразен не следва да се отменя, което обосновава и извод за
отхвърляне на жалбата в тази и част.“;
- е
оставил без разглеждане жалбата на К. срещу Решение № 2153-15-211/11.10.2017 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, в частта му по т. 1 /с което е
отменено Разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-253/05.05.2017 г., в
частта, с която е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ/ като недопустима и е
прекратил производството по делото, тъй като актът в тази част се явява
благоприятен за жалбоподателката.
Решение № 1837/14.08.2018 г. на Административен съд – Пловдив е
обжалвано от К. пред Върховния административен съд, където е образувано адм.
дело № 12002/2018 г., приключило с Решение № 8549/06.06.2019 г. С това съдебно
решение ВАС:
- е оставил без разглеждане касационната жалба на К. срещу
частта от Решение № 1837/14.08.2018 г., постановено по адм. дело № 3010/2017 г.
по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена т. 2 от Решение №
2153-15-211/11.10.2017 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и преписката е върната
за нова произнасяне от органа, като недопустима, като е приел, че тази част от
решението е благоприятна за лицето и същото няма правен интерес от обжалването
й;
- е оставил без разглеждане касационната жалба и срещу
частта от решението на ПАС, с която е оставена без разглеждане жалбата на К.
срещу т. 1 от Решение № 2153-15-211/11.10.2017 г. на Директора на ТП на НОИ –
Пловдив и производството е прекратено, като е приел, че жалбата е просрочена.
- е отменил Решението на ПАС в частта, с която е отхвърлена
жалбата по т. 3 от Решение № 2153-15-211/11.10.2017 г. на Директора на ТП на
НОИ – Пловдив, с която е оставена без уважение жалба вх. №
1012-15-144/19.06.2017 г. на К., като вместо него е постановил отмяна на
т. 3 от Решение № 2153-15-211/11.10.2017 г. на Директора на ТП на НОИ –
Пловдив. За да постанови този резултат, ВАС е приел, че Директорът на ТП на НОИ
– Пловдив в т. 3 от своето решение се е произнесъл относно събирането на
недобросъвестно получени суми от лицето без да е налице надлежно формирано
волеизявление на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив в тази насока. При
това положение Административен съд – Пловдив е следвало да отмени решението на
директора в неговата т. 3, а не да отхвърля жалбата като неоснователна. С тези
съображения ВАС е обосновал незаконосъобразност на решението на ПАС в
коментираната част.
С оглед изложеното и доколкото с нито един от цитираните съдебни
актове не е налице изрична отмяна на Разпореждане
№ **********, протокол № 2142-15-253/05.05.2017 г. на
Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – Пловдив в частта му по т. 1 (с която е отменено Разпореждане
№ 70/09.05.2002 г. на Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – Пловдив и всички
последващи разпореждания издадени на В.К.), не може да се приеме, че Решение №
2153-15-292/05.11.2019 г. Директорът на ТП на НОИ – Пловдив (в частта му по т. 1,
с което е оставено в сила последноцитираното
разпореждане също в частта му по т. 1)
е издадено в противоречие с влязъл в сила съдебен акт, съответно че е нищожно.
9. В конкретния казус,
съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се
приеме, че фактическите констатации на органите на НОИ са истинни, а
направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон.
В пълнота е спазена целта, която преследва законът с издаването на актове от
категорията на процесния такъв. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани
съображенията за тези изводи.
10. Според
разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, пенсиите и добавките към тях
се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и
възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение
на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Очевидно е при това положение, че всяко едно разпореждане на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което се отпускат,
изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват или възстановяват пенсиите и добавките към тях, е индивидуален
административен акт, който разрешава конкретен административноправен въпрос.
Този акт има като правна последица възникването на конкретни права и задължения
за страните по административното правоотношение.
11. КСО не сочи кога един административен
акт влиза в сила. Поради това и по силата на препращащата разпоредба на чл. 144
от АПК, приложение намира чл. 296 от ГПК. С оглед възведените в този текст
правила, следва да се приеме, че когато разпореждането не е обжалвано по
административен и съдебен ред, с изтичането на предвидения в закона срок за
обжалване същият влиза в сила. Същият резултат настъпва и когато е изчерпана
възможността за обжалване на административния акт. Влязлото в сила разпореждане
означава изчерпване на дадената по силата на правна норма компетентност на
органите на НОИ да бъдат страна в конкретното правоотношение. Именно
преклудирането на правомощието на административния орган да въздейства върху
разрешения по вече приключилото производство въпрос осигурява формалната
законна сила на индивидуалния административен акт, каквото безспорно е
разпореждането за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване,
прекратяване и възстановяване на пенсии. Ето защо, влезлият в сила
административен акт гарантира на адресата си окончателно и непререшимо
осъществимост на разрешения с него материалноправен проблем така, както е
установено в акта.
12.
Именно
защото се посяга на стабилитета на индивидуалния административен акт,
законодателят е предвидил отделно, императивно уредено производство, само в
рамките на което е възможно да се измени разпореждането издадено по реда на чл.
98 от КСО. Регламентацията се съдържа в чл. 99 от КСО. Правната норма лимитивно
изброява предпоставките, даващи възможност да се образува производство по
изменение на влязло в сила разпореждане за отпускане, изменение,
осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на
пенсии, една от които е неправилно
отпусната пенсия или неправилно отказано нейното отпускане – чл. 99, ал. 1, т. 2,
б. “г“ от КСО. Точно тази хипотеза е установена от органите на НОИ в
хода на развилото се административно производство.
Както вече бе казано, на В.Г.К. с Разпореждане
№ 70/09.05.2002 г., на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от
12.04.2002 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Размерът
на пенсията е определен при осигурителен стаж от II категория труд - 18 г. 10
м. и 02 дни, от III категория труд - 10 г. 03 м. и 20 дни, осигурителен стаж по
чл. 104, ал. 3 от КСО - 02 г. 01 м. 10 дни и общ осигурителен стаж, превърнат
на основание чл. 104 от КСО към трета категория труд - 40 г. 02 м. 08 дни,
индивидуален коефициент 1.798 при базисен период 01.01.1983 г. - 31.12.1985 г.
с доход за същия период – 15 264.00 лв. и за периода 01.01.1997 г.- 30.06.1997
г. с доход 146 600.00 лв. (неденоминирани).
Именно, с оглед установяване на
последно посочения осигурителен доход и стаж, е поискано от жалбоподателката да
представи необходимите документи. Тъй като такива не са представени,
осигурителните органи са дали възможност на лицето да декларира къде, кога и
при кой осигурител е работила. Въз основа на тези данни контролните органи са
извършили проверка, при която декларираният стаж е потвърден, но същият не
отговаря на този, установен при първоначалното отпускане на пенсията й през 2002
г. Впрочем, от събраните по делото доказателства, част от прокурорска преписка
№ 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, представляващи
пенсионно досие на името на В.К., макар и оспорени от жалбоподателката,
се установява, че първоначалното отпускане на личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст е било въз основа на документи, удостоверяващи стаж при
осигурители, различни от декларираните от К. такива.
13. Ето защо, при така установения осигурителен стаж
на жалбоподателката в хода на административната процедура, който почти изцяло
съответства на декларираните от нея данни и при липса на каквито и да било
други доказателства, ангажирани от страна на К. в съдебната фаза на процеса,
очевидно в случая се касае за неправилно отпусната пенсия с Разпореждане № 70/09.05.2002 г. Казано с други думи, настоящият казус се субсумира в
хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. “г“ от КСО.
При това положение, оспореното Решение № 2153-15-292/05.11.2019 г.
на Директора на ТП на НОИ – Пловдив в частта по т. 1, с която е оставено в сила
разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-253/05.05.2017
г. на ръководителя на „ПО“ в частта по т. 1, с която е отменено Разпореждане №
70/09.05.2002 г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ гр. Пловдив и всички
последващи разпореждания издадени на В.Г.К., се явява законосъобразно. Това
налага извод за неоснователност на жалбата в тази й част. Тя ще следва да бъде
отхвърлена.
14. По отношение на
следващия спорен момент, а именно Решение № 2153-15-292/05.11.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив в неговата т. 2, с която на лицето е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 09.12.2014 г. пожизнено
по чл. 68, ал. 3 от КСО и навършена възраст 65 години и 08 месеца при осигурителен стаж от трета категория
труд – 17 години 04 месеца и 10 дни, базисен период от 01.02.1985 г. до
31.01.1988 г. и от 01.01.1997 г. до 28.02.1999 г. и индивидуален коефициент
0.774, процесуалните действия на Директора на ТП на НОИ са осъществени
съобразно изискванията на закона и указанията по тълкуване и прилагане на
закона, дадени с Решение № 1837 от 14.08.2018 г., постановено по адм. дело № 3010/2014
г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Както вече се посочи по-горе, за да отпуснат на лицето лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание, органите на
пенсионното осигуряване са приели за доказан осигурителен стаж, както следва:
- от 13.06.1972 г. до 13.06.1973 г. за
отглеждане на дете, родено на *** г. с продължителност 01 г. 0 м. 0 дни по Акт
за раждане № IV-1039/31.07.1972 г.;
- от 01.09.1973 г. до 31.03.1975 г.,
положен в ПГ по техника и технологии „Хр. Ботев“ - Смолян, на длъжност „учител“
с продължителност 01 г. 07 м. 0 дни;
- от 01.05.1975 г. до 23.10.1975 г.,
положен в с. Турян на длъжност „зам. възпитател“ с продължителност 05 м 22 дни;
- от 23.10.1975 г. до 04.09.1976 г. за
отглеждане на дете, родено на *** г. с продължителност 0 г. 10 м. 11 дни по Акт
за раждане № 1241/20.08.1975 г.;
- от 30.01.1985 г. до 16.06.1992 г., положен в
„Агрия“ АД на длъжност „плановик“ с продължителност 07 г. 04 м. 17 дни;
- от 11.08.1992 г. до 31.01.1993 г. за
период на оставане без работа с продължителност 0 г. 05 м. 20 дни;
- от 01.07.1993 г. до 31.12.1998 г. като
самосигуряващо се лице в ЕТ „Габи-Н-В.
К.“ с продължителност 05 г. 06 м. 0 дни;
- от 01.02.1999 г. до 28.02.1999 г.,
като самоосигуряващо се лице - собственик на ЕТ „Габи – Н - В. К.“.
Съобразен е формираният на основание чл. 70 от КСО индивидуален
коефициент 0,874 при базисен период 01.06.1989 г. – 31.05.1992 г., удостоверен
в удостоверение обр. УП-2 № 619/02.11.2017 г., издадено от осигурител „Агрия“
АД – Пловдив, който е посочен и от жалбоподателката като по-благоприятен за
нея.
При това положение, и с оглед липсата на доказателства,
установяващи друг осигурителен стаж и доход, различни от установените в хода на
административното производство, правилно с оспореното решение в обсъжданата
част е прието, че К. придобива право на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на 09.12.2014 г. на основание чл. 68, ал. 3 от КСО при навършена
възраст 65 години и 08 месеца и придобит общ осигурителен стаж от трета
категория труд – 17 години 04 месеца и 10 дни, съответно размерът е определен с
доход от базисен период от 01.01.1989 г. до 31.02.1992 г. и доход от 01.01.1997
г. до 28.02.1999 г. и индивидуален коефициент 0,874.
Твърденията
на К., че стажът и доходът, от които е изчислена новата пенсия, не са
установени в пълния им размер, останаха недоказани в хода на настоящото съдебно
производство. Впрочем, същите са останали недоказани и в съдебното производство
по адм. дело № 3010/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, VII
състав.
До
извод в обратната насока не водят и събраните в хода на настоящото съдебно
производство доказателства, доколкото в изисканите по реда на чл. 192 от ГПК такива
от трети лица се потвърждават изводите на административния орган. Така,
съгласно писмо изх. № ДЛОО1071/03.02.2020 г. от Община Смолян, в
разчетно-платежните ведомости на ОУ „Кирил и Методий“ с. Турян за м.04.1975 г. В.Г.
К. не фигурира /л.
201/. За този период –
м.04.1975 г. жалбоподателката не фигурира и във ведомостите на ТМТ „Христо
Ботев“ – гр. Смолян, видно от писмо изх. № 645/06.02.2020 г. на Професионална
гимназия по техника и технологии „Христо Ботев“ /л. 203 и сл./. Не се установява К. да фигурира и в
разплащателните ведомости като лице, получавало обезщетения за безработица за
период извън посочения в удостоверение обр. УП-3 № 10-06-11-660#1 от 07.07.2017 г., издадено от Дирекция
„Бюро по труда“ – Пловдив, видно от писмо рег. № 10-06-11-22#1 от 30.01.2020 г. на същата дирекция /л.198-199/.
Във
връзка с възраженията, досежно стажа, твърдян като положен при осигурител МС
„Арт“ София, следва да се посочи, че от страна на жалбоподателката не бяха
ангажирани доказателства, въпреки дадените указания от съда още с
разпореждането за насрочване на делото в о.с.з. Впрочем, липсват и твърдения в
тази насока.
Изложеното до тук налага де се приеме, че в хода на
административното производство от страна на администрацията са предприети
всички необходими и възможни действия по установяване на точния размер на
осигурителния стаж и доход на лицето при спазване на принципите за истинност и служебно начало възведени в чл. 7 и чл. 9
от АПК.
15. Правилно е посочено от
решаващия орган, че в
тежест на жалбоподателката е да установи продължителността и местоположението
на трудовия си стаж, и ако не разполага с документите по чл. 40, ал. 1 от НПОС
е достатъчно да декларира стажа си поне приблизително по периоди, осигурители и
длъжност, а административният орган може да се позове на тези декларирани данни
и да осъществи служебно изясняване на стажа на лицето, каквито действия е
предприел по декларацията на К. от 27.02.2014 г.
Действително, пенсионното досие на жалбоподателката не е било
налично в архивохранилището на НОИ (доколкото е била налице
необходимост от неговото възстановяване), но контролните органи са й дали възможност да представи всички
документи, с които разполага или в случай че не разполага с такива, да посочи (декларира) периода и осигурителя,
където е положен релевантният за реализиране на пенсионните й права стаж.
Все
в тази насока следва да се посочи, че в конкретния случай жалбоподателката
посочва, че от края на 1976 г. до края на 1985 г. е работила в „Минералсувенир“ АД, в каквато връзка и от неговия
правоприемник е изискано издаването на документ за осигурителен стаж за този
период, както и обр. УП-2 за периода от 01.01.1983 г. – 31.12.1985 г., като,
видно от Декларация изх. № 124/26.09.2014 г., правоприемникът заявява, че не
разполага с разплащателни ведомости на дружеството за периода преди 1995 г., тъй
като същите не са били предадени при приемането на фирмената документация,
поради факта, че са изгорели. В този смисъл и с оглед липсата на разплащателни
ведомости в случая, следва да се приеме, че е налице липса на писмени данни за
процесния трудов стаж по смисъла на чл.
5 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред,
поради което този трудов стаж следва да бъде съдебно установен по реда на
посочения закон. Впрочем, мотиви в тази насока са изложени и във влязлото в
сила решение № 1837/14.08.2018 г., постановено по адм. дело № 3010/2017 г. по
описа на Административен съд – Пловдив, но към настоящия момент няма данни да е
предприето такова съдебно установяване от страна на жалбоподателката.
При
това положение, жалбата на К. и в тази й част, а именно срещу Решение №
2153-12-292/05.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив в частта му по т.
2, с която на лицето е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 09.12.2014 г. пожизнено по чл. 68, ал.
3 от КСО и навършена възраст 65 години и 08 месеца при осигурителен стаж
от трета категория труд – 17 години 04 месеца и 10 дни, базисен период от 01.06.1989
г. до 31.05.1992 г. и от 01.01.1997 г. до 28.02.1999 г. и индивидуален
коефициент 0.874, се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
16. Каза се, доказателства, които да
подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни
изводи, не се ангажираха в хода на настоящото производство. Жалбоподателката,
която носи доказателствената тежест по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 144 от АПК, като лице, претендиращо право на пенсия, не доказа по
пътя на пълно доказване, че към 12.04.2002 г. са били налице законоустановените
предпоставки за отпускане на пенсия за ОСВ по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на
КЗОО, нито че към 09.12.2014 г. са налице осигурителен стаж и възраст, различни
от тези, установени в хода на административното производство.
17. Тези именно съображения обосновават
крайния извод на съда, че оспореният в настоящото производство резултат, е постановен от компетентния за това административен орган в
съответствие с материалния закон. Не се констатират нарушения на
процесуалноправните норми. Властническото волеизявление е облечено в писмена
форма, в която са обективирани фактическите и правни основания за
постановяването му. Спазена в пълнота е целта, която закона преследва с
издаването на актове от категорията на процесния такъв. Това налага
извод за неоснователна на жалбата. Тя ще следва да бъде отхвърлена.
V. За разноските:
18. При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, на Националния осигурителен институт, се
дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в
размер на 100 лв., изчислено съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ.
Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.К., с
ЕГН **********, с адрес,***, против Решение № 2153-15-292/05.11.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставено в сила Разпореждане № **********,
протокол № 2142-15-253/05.05.2017 г. на Ръководителя
на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив в частта по т. 1 и е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката от 09.12.2014
г. пожизнено по чл. 68, ал. 3 от КСО.
ОСЪЖДА В.Г.К., с ЕГН **********, с адрес,***, да заплати на Националния
осигурителен институт, сумата от 100 лева,
представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: