РЕШЕНИЕ
404/17.2.2020г.
№…………
гр. Перник, 17.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в
публичното заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав :
Районен съдия : Явор Джамалов
и при участието на секретаря : Антония Стоева, след като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №01749 описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.124 и
чл.415 от ГПК.
По изложените в исковата молба
обстоятелства, “Топлофикация – Перник” ЕАД – гр. Перник, е поискала да бъде
установено по отношение на Г.Г.А., че дължи сумата в
размер на 661,68лв. /шестстотин шестдесет и един лева и шестдесет и осем
стотинки/ представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент, находящ се в град Перник, кв.“Проучване”, бл.7, вх.А, ап. 5, от които главница в
размер на 616,82 лв., за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2018г. включително;
законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 44,86лв. за периода
от 08.09.2017 г. до 27.11.2018 г; както и законната лихва върху главницата от
616,82 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ –
08.01.2019г., до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати
направените по делото разноски и юристконсултско възнаграждение.
Ответника чрез процесуалния си представител е оспорила исковете по основание
и размер, като е направено и възражение, че евентуално той дължи като съсобственик
само половината от претендираната сума.
Районният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235
от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
От приложените от ответната страна писмени
доказателства, се установява, че собствеността
върху жилището е била на Г.Х.П.и Е.П.П., които с нотариален акт №, том, дело №/.
на нотариуса при ПРС – Н.З., са дарили жилището на дъщеря си, ответница в
настоящето производство, като са си запазили правото на собственост върху
жилището. В последствие видно от приложения акт за смърт пред 2004г. Г.Х.П.е починал. Предвид изложеното съдът приема, че ответника
е собственик на жилището но дължи само ½ идеални части от посочените
искове, доколкото другата половина са дължими от втория ползвател на жилището .
Това е така защото на осн. чл.30 ал.2 от
ЗС, следва да се приеме, че всеки един от прехвърлителите е запазил идеалните
си части, които е притежавал от собствеността.
Ответната страна не оспорва доставката и
начина на начисляване на доставената топлоенергия.
Съгласно чл. 150 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3.
отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване
или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и
сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им
сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от
което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са
ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради
което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.
Посочените
Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на
топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост
“ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията
на гр. Перник и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон,
който урежда договорните отношения между страните само по отношение на
договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по
отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия.
Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи
условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия,
КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща дължимите
се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната
топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или
на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал.
1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени
договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената
топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово
разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност
/за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от
сградата, БТВ . Потреблението на
топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите през банята щрангове, а
що се касае до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на
премахване без решение на общото събрание на етажната съсобственост. Не се ангажираха доказателства, че фирмата за
топлинно счетоводство е подала неверни данни на дружеството ищец при проведено
годишно отчитане. Няма данни и ответника да е възразявал срещу годишното
отчитане и изготвянето на изравнителните сметки, по предвидения в закона ред. В
случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по
договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи
извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива.
По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на
ответника.
Както бе посочено
по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва
ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане.
По делото не са представени доказателства
до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но предвид
обстоятелството, че е плащанията са били ежемесечни, то съдът приема, че
плащането е следвало да стана до последната дата на съответния месец. Предвид
на това, следва да бъде уважен и иска по чл. 86 от ЗЗД, като ответника бъде
осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2017 г. до 27.11.2018 г; На същото правно основание следва да се
присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 08.01.2019г.,
до окончателното и изплащане.
Както бе посочено, ответната страна е
собственик но следва да дължи само ½
идеални части от потребената топлоенегрия.
Предвид горното настоящия състав намира, че ответника следва да бъде
осъдена да заплати суми до размера на 308.41 лева, главница и 22.43 лева, лихва, за
посочените по- горе периоди, поради което и така предявените искове се явяват
основателни до посочените размери, като до пълните предявени такива за главница
и лихва следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С
оглед изхода на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищцовата страна, като съобразно ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
следва да бъдат присъдени и разноските сторени от ищеца в заповедното производство
в общ размер на 95.00 лева, съобразно уважената част на исковите претенции.
Съответно ищцовата страна следва да заплати
направените разноски от ответника, съобразно отхвърлената част на исковете в
размер на 300.00 лева в двете производства.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Г.Г.А.,***, че дължи
на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. Перник,
кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се
в град Перник, кв.“ ”, бл.7, вх., ап. , от които главница в
размер на 308.41 лв., за периода от
01.07.2017 г. до 30.04.2018г. включително; законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 22.43 лв. за периода от 08.09.2017 г. до 27.11.2018 г;
както и законната лихва върху главницата от 308.41 лв;
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ –
08.01.2019г., до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълните предявени размери
главница в
размер на 616,82 лв., за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2018г. и законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 44,86лв. за периода от 08.09.2017 г. до 27.11.2018 г;, ОТХВЪРЛЯ
исковете, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
Г.Г.А.,***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" ЕАД – със седалище и адрес
на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, направени разноски в
настоящето производство и направени
разноски в заповедното производство па дело №00075/2019г., по описа на ПРС
изчислени съобразно уважената част на исковите претенции в размер на 95.00 лева.
ОСЪЖДА
"ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" ЕАД –
със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, да заплати на Г.Г.А.,***, направени разноски в
настоящето производство и направени разноски в заповедното производство па дело
№00075/2019г., по описа на ПРС изчислени съобразно уважената част на исковите
претенции в размер на 300.00 лева.
След влизане на решението в сила, частно
гражданско дело №00075/2019г., по описа
на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от
влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: