Р Е Ш Е Н И Е
№
378
гр. Кюстендил, 27.07.2018г.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Кюстендилски
районен съд, III-ти състав , в открито
съдебно заседание на десети юли , две хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател:
Мая Миленкова
При
Секретаря: Цветанка Александрова
Като разгледа
докладваното от съдия Миленкова АНД № 1028
по описа за 2018 година на КРС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН
В.Е.К., с ЕГН – ********** *** обжалва наказателно постановление № 18-1139-000810/14.05.2018
, издадено от началник сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил. В жалбата се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Иск се отмяна на НП изцяло като незаконосъобразно.
Наказващият орган не взима
участие в производството, но изразява становище за неоснователност жалбата.
Като
разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
На 03.05.2018 г., в 15:10 ч. , служители на сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил – свидетелите С.А. и Д.В. , спрели за проверка на ПП I-6, км.24+800 товарен автомобил м.“Пежо“, модел „207“, с ДК№ ********. Автомобилът се движел в посока към бензиностанция „ГО ПЕТРОЛ“ и бил управляван от В.Е.К., с ЕГН - **********. В хода на документалната проверка контролните органи установили, че автомобилът е собственост на „ФЕГО“ЕООД, гр.Кюстендил, чиито управител бил водача К.. В хода на същата проверка, чрез справка в РСОД, е установено, че за управляваното от жалбоподателя МПС няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. На предното панорамно стъкло на автомобила нямало залепен и валиден стикер за „ГО“.
За това нарушение , св. А. съставил АУАН на водача, като посочил за нарушена разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, а за нарушител самият В.К..
Актът е предявен на нарушителя и му е връчен препис срещу подпис. Не са направени възражения от същия в законоустановения срок при предявяване на АУАН.
Въз основа на съставения АУАН , на 14.05.2018 г., Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил издал атакуваното НП, в което е възпроизведена описаната в акта фактическа обстановка и е дадена идентична правна квалификация на нарушението.
Като нарушител в НП е посочено физическото лице В.Е.К. , а за нарушението на същия е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, каквато разпоредбата на чл. 638, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от КЗ предвижда за юридическо лице.
По делото са разпитани свидетелите: А. и В., които са извършили проверката и са установили нарушението. В показанията си двамата свидетели потвърждават описаното в акта като фактология.
По делото са приети като доказателства: Заповед № 277з-1440 от 06.10.2016 г. на Директор на ОД на МВР - Кюстендил; атакуваното НП и съставения акт за установяване на административно нарушение, както и застрахователна полица, удостоверяваща сключване на дължимата застраховка „ГО“ , два часа след извършване на проверката - на 03.05.2018 г. в 17:18 ч.
Предвид приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е допустима - подадена е от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й.
По приложението на процесуалния и материалния закон:
Компетентността на наказващия орган следва от цитираната Заповед № 277з-1440 от 06.10.2016г. на Директор на ОД на МВР - Кюстендил, с която са делегирани правомощията на началници на РУ и ВПД, в т.ч. н-с сектор „Пътна полиция“, да издават НП по чл. 638, ал. 1 -3 от КЗ. Актът на делегация е допустим при действието на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и чл. чл. 47, ал. 2 във вр. с ал. 1, б. "а" от ЗАНН.
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство установи, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентните длъжностни лица.
При съблюдаване на процесуалните правила за съставяне на АУАН и НП, обаче , съдът намира, че са налице формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
С НП на въззивника обаче е наложена санкция за извършено нарушение наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1 от ЗДвП за това, че в нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ управлявал процесния автомобил, чужда собственост на ЮЛ, без да има сключена застраховка гражданска отговорност. Фактическите обстоятелства, при които е било извършено и установено деянието, са безспорно доказани в хода на съдебното следствие пред районния съд. Не може да се спори, че на посочената в АУАН дата, водачът е управлявал чужд автомобил без сключен договор за застраховка "гражданска отговорност" за 2018 г. към датата на деянието. На тези безспорни факти жалбоподателят не е противопоставил доказателства за противното, доколкото веднага след проверката е сключен такъв договор. Още повече, че в разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ е предвидена възможността договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите да сключи и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство. С разпоредбата на чл. 638, ал.1 от КЗ законодателят е разграничил отговорността на лицата по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, които не са изпълнили задължението си да сключат задължителна застраховка "гражданска отговорност" по чл. 483, т.1 от КЗ и на тези, които управляват МПС, за чието използване няма сключена застраховка "гражданска отговорност". В случая с акта за установяване на нарушението е констатирано, че жалбоподателят е управлявал, т.е. "използвал" лекия автомобил без застраховка "гражданска отговорност", докато наказващият орган е възприел от една страна в описателната част, че нарушителят управлява МПС чужда собственост, впоследствие от друга страна е възпроизвел буквално текста на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ като е възприел, че ЮЛ или ЕТ притежава съответното МПС и е наложил наказание за друго деяние, а именно, че "притежава" МПС без такава застраховка, за което няма повдигнато обвинение със съставения акт за административно нарушение, като в случая не става ясна волята на АНО дали е наложил санкция за това, че лицето притежава или за това, че лицето ползва МПС без сключена задължителна застраховка "ГО". Не на последно място АНО при постановяване на НП не е конкретизирал вида на наложеното наказание, както и качеството на нарушителя, като е наложил административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ В РАЗМЕР НА 2000 лв. НА ФИЗИЧЕСКОТО ЛИЦЕ В.К. , каквато е санкцията за ЮЛ. При издаване на наказателното постановление са смесени двете хипотези на чл. 638, ал.1 и ал. 3 от КЗ и органът не е разграничил както изпълнителното деяние, така и отговорността на извършителя на деянието, като първоначално в обстоятелствената част на НП е посочил като извършител на нарушението едноличния търговец, а в диспозитива на НП е наложил наказание, най-вероятно, на физическо лице, като е наложил адм. наказание "глоба", а в същото време размерът на наказанието отговаря по размер на имуществената санкция предвидена в закона за ЮЛ и ЕТ. Законодателят прави ясно разграничение между "глобата" и имуществената санкция" като правни термини и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби именно поради това, че когато разпоредбата е ясна, тя трябва да се приложи съобразно действителния й смисъл.
По този начин е поставил нарушителя в невъзможност да разбере конкретното обвинение и да организира правилно защитата си. Допусната противоречие в описанието на нарушението в акта и наказателното постановление и неправилната му правна квалификация от наказващият орган опорочават наказателното постановление и налагат отмяната му на това основание.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1139-000810 издадено на 14.05.2018г. от Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил, с което на жалбоподателя В.Е.К., с ЕГН – ********** *** , на осн. чл. 638, ал.4, вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл. 461, т. 1 от ЗДвП, за административно нарушение по чл. 483, ал.1, т. 1 от КЗ е наложена „имуществена санкция“% в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския административен
съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: