Решение по дело №336/2020 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ: Производството по делото е образувано по внесено постановление на РП - Ловеч от 22.04.2020 г., с което прокурор Вася Радевска е направил мотивирано предложение на основание чл.375 и сл. от НПК до Ловешкия Районен съд да се произнесе с решение, с което да бъде освободен от наказателна отговорност по чл. 78а от НК Т.М.А. *** за престъпление по чл.343в, ал.3, във връзка с ал.1 от НК, за което е образувано ДП № 247/2019 г. по описа на РУ на МВР - Угърчин.

По внесеното постановление е образувано НАХД № 336/2020 г. по описа на Ловешкия Районен съд. С разпореждане от 24.04.2020 г. е насрочено делото при условията на чл. 376 от НПК.

РП-Ловеч, редовно призована не изпраща представител.

Обвиняемият Т.М.А., редовно призован не се явява, за него се явява адв.В.Н., която излага, че фактическата обстановка е изяснена и е такава, каквато е описана в постановлението, както и че са налице условията на чл.78а от НК, поради което моли подзащитният й да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи глоба в минимален размер.

С постановлението на Районна прокуратура-Ловеч е приета за установена следната фактическа обстановка:

Досъдебно производство № 247/2019 г. по описа на РУ - Угърчин е било образувано за престъпление по чл.343 в, ал.3, във връзка с ал.1 от НК.

В хода на разследването по досъдебното производство било установено, че извършител на деянието е Т.М.А. ***.

Обвиняемият Т.М.А. ***. Същият бил пенсионер. Не бил осъждан за престъпления от общ характер./чл.88 а от НК/.

Обвиняемият А. бил правоспособен водач на МПС, като притежавал СУМПС № ********* издадено на 13.06.2016 год. за категории „В,М, С, от СПП при ОД МВР -гр. Ловеч. Същият бил наказван многократно по Закона за движение по пътищата за различни нарушения на пътя.

На 16.11.2019 г. на работа по утвърден график на РУ-Угърчин, за времето от 08.30 до 20.30 часа бил свидетелят Б. З., мл.автоконтролюор. Съвместно с него на работа бил и свидетелят Г. И., мл.инспектор при РУ-Угърчин .

Около 16.20 часа същите се намирали на път № 402, при километър 1+000, находящ се в землището на с.Л., обл.Ловеч,  като работили по контрол на пътното движение.

В посоченият част, свидетелят З. спрял за проверка лек автомобил *******, като повода за това била провеждащата се СПО. Лекият автомобил се движел в посока към с.Л., като се управлявал от обвиняевия Т.А.. Заедно с него в автомобила имало още две млади момчета.

По време на извършената проверка свидетелите З. и И. установили, че обвиняемият Т.А. не притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство. Също така лекият автомобил нямал валиден технически преглед. Обвиняемият Т.обяснил на проверяващите, че управлявал лекият автомобил с АУАН, който му служил за шофьорска книжка. Свидетелят З. му обяснил, че не може да се управлява с акт при условие, че СУМПС му е отнето.

За костатираното нарушуние на обвиняемия А. бил съставен АУАН серия GA № 26503 от 16.11.2019  г., с който били  иззети два броя регистрационни табели на лек автомобил, както и свидетелството за регистрация на МПС, втора част.

В хода на разследването било установено, че обвиняемият Т.А. е управлявал моторното превозно средство след издадена Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка с № 19-4332-002040/20.03.2019 г. по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП на Началник отдел »ПП» СДВР,с която свидетелството за управление на моторно превозно средство временно било отнето. Заповедта за ПАМ била връчена на обвиняемия на 20.03.2019 г.

Прокурорът е приел,че по така описания начин с действията си обвиняемият Т.М.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.343в, ал.3, във връзка с ал.1 от НК, като на 16.11.2019 год.,около 16.28 часа, на път № 402, км.1+000, с посока на движение с.Л., обл.Ловеч управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка ********, собственост на В.Ш.А. *** в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-4332-002040/20.03.2019 г. на Началник отдел «Пътна полиция» СДВР, връчена на 20.03.2019 г.

От така изяснената фактическа обстановка съдът приема,че деецът  Т.М.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.343в, ал.3, във връзка с ал.1 от НК, като на 16.11.2019 год.,около 16.28 часа, на път № 402, км.1+000, с посока на движение с.Л., обл.Ловеч управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка ********, собственост на В.Ш.А. *** в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-4332-002040/20.03.2019 г. на Началник отдел «Пътна полиция» СДВР, връчена на 20.03.2019 г.

От обективна страна деецът е извършил престъплението, като на 16.11.2019 г. е управлявал МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС, наложена със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-4332-002040/20.03.2019 г. на Началник отдел «Пътна полиция» СДВР, връчена на 20.03.2019 г. Заповедта е била връчена лично на А., не е обжалвана, като е отнето свидетелството му за управление на МПС. По този начин същият е бил запознат със съдържанието на ЗППАМ  и ограниченията, които тя му налага и въпреки това на 16.11.2019 г. обв.Д. е управлявал МПС.

           Доказателства в тази насока са приложените към досъдебното производство писмени такива/справка за нарушител, съставения АУАН и ЗППАМ/ и показанията на разпитаните свидетели.

          От субективна страна деянието е извършено от дееца виновно, при пряк умисъл като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

          С постановлението Районна прокуратура – град Ловеч правилно е приела,че деецът не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел четвърти, глава осма от НК, както и че се касае за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години,  от него няма причинени имуществени вреди, поради което са налице условията на чл.78а от НК и деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

          Съдът като взе предвид фактическите обстоятелства по постановлението на Районна прокуратура – град  Ловеч, обстоятелствата, при които е извършено престъплението, данните за личността на извършителя, чисто съдебно минало, ниска обществена опасност на деянието и на дееца, както и че за престъплението е предвидено наказание – до три години лишаване от свобода и глоба, че с деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, прие, че са налице условията на чл.78а от НК.

          Извършителят на престъплението към момента на извършване на деянието е бил с постоянно местоживеене, не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а, поради което следва да се приеме, че едно административно наказание спрямо него ще действа предупредително и възпиращо и ще се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.

          Поради тези съображения, съдът на основание чл.78а от НК във вр. с чл.343в, ал.3, във връзка с ал.1 от НК, освободи обвиняемият Т.М.А. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на държавата по сметка бюджета на съдебната власт.  Съдът определи наказанието в минимален размер, като съобрази като смекчаващи вината обстоятелства личността на дееца, семейното и имотното му състояние, както и че ще се постигнат целите на наказанието. Съдът не наложи на обв.Д. наказание лишаване от правоуправление, тъй като съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от НК, съдът, който налага глобата по ал.1, може да наложи и това наказание, но само ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление. По отношение вида и размера на наказанието, чл.343в, ал.3 от НК препраща към ал.1 на същата разпоредба, която предвижда наказание лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до хиляда лева. Следователно законодателят не е предвидил възможност на извършителите на престъпления по чл.343в, ал.3 от НК да бъде налагано наказание лишаване от правоуправление. В случая е неприложима и разпоредбата на чл.343г от НК, в която изрично са посочени престъпленията, за които може да се наложи наказание лишаване от право да управлява МПС, като сред тях не е посочено престъплението по чл.343в, ал.3 от НК.

          На основание чл.24 ал.1 т.8 от НПК съдът прекрати наказателното производство по досъдебно производство № 247/2019 г. по описа на РУ на МВР- гр.Угърчин.

  Водим от гореизложеното съдът постанови решението си в този смисъл.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: