РЕШЕНИЕ
№
гр. Велинград, 10.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 72 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от М.Б.К., ЕГН **********, М.Б.К., ЕГН ********** и М.Б.К., ЕГН **********, и тримата с постоянен адрес:*** против М.М.М., ЕГН **********,***
и М.А.Д., ЕГН **********,***, иск с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, с който се иска съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено
по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на следния недвижим
имот, а именно: поземлен имот №12, от квартал 10, по плана на село Медени
поляни, община Сърница, с площ от 170 кв.м., който имот попада в УПИ XVIII-
„Ресторант“, по регулационния плана на с.Медени поляни, за който регулацията не
е приложена, при граници и съседи на поземления имот: от север -улица, от
североизток- ПИ 14 и УПИ-XVIII, от юг и югоизток- ПИ 13 и от запад и югозапад –
улица, и иск с правно основание чл. 537
ал.2 от ГПК, с който се иска да се отмени
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка №16, том III, нот. дело № 392/2018г., на нотариус- Мария Рангелова, с АКТ
на вписване №186, том VII, д.№1182, вх.рег.№2160/19.11.2018г. на СВ-Велинград,
в частта с която първият ответник е признат за собственик на процесния поземлен
имот №12 от квартал 10 по плана на село Медени поляни, община Сърница, с площ
от 170 кв.м., който имот попада в УПИ ХУ1П-„Ресторант“ по регулационния плана
на с.Медени поляни, за който регулацията не е приложена, при граници и съседи
на поземления имот: от север -улица, от североизток- ПИ 14 и УПИ-XVIII, от юг и
югоизток- ПИ 13 и от запад и югозапад – улица.
С исковата молба ищците излагат, че са собственици по наследство и давностно владение на следния недвижим имот, а именно:
поземлен имот №12, от квартал 10 по плана на село Медени поляни, община
Сърница, с площ от 170 кв.м., който имот попада в УПИ XVIII-„Ресторант“, по
регулационния плана на с.Медени поляни, за който регулацията не е приложена,
при граници и съседи на поземления имот: от север -улица, от североизток- ПИ 14
и УПИ-XVIII, от юг и югоизток- ПИ 13 и от запад и югозцапад
- улица. Твърдят, че този имот е наследен от техния баща Б.М.К., ЕГН **********,
който го е владял още от 1985 г., като в последствие, през 2000г., го е оградил
заедно с други техни имоти - поземлен имот №13 и поземлен имот №14 и до смъртта
си през 23.05.2007 г. е продължил да го владее, заедно с другите два имота
непрекъснато, явно и несъмнено без някой да оспорва това негово право.
Поддържат, че след смъртта на баща им, единствено те от законните му наследници
са установили фактическа власт изключително за себе си, като продължили заедно
да владеят целия процесен поземлен имот №12, заедно с
другите два имота, при равни права непрекъснато, явно и несъмнено. Излагат, че
през 2018г. установили, че първият ответник, М.М.М.,
без основание на 19.11.2018 г. се е сдобила с нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка №16, том III, нот.дело
№392/2018г., на нотариус- Мария Рангелова, с АКТ на вписване №186, том VII,
д.№1182, вх.рег.№2160/19.11.2018г. на СВ-Велинград за целия процесен
имот, ведно с несъществуващи в имота паянтова жилищна сграда, със застроена
площ от 22 кв.м. и паянтова селскостопанска сграда, със застроена площ от 18
кв.м., като още същия ден и без основание е продала целия имот на втория
ответник М.А.Д., ведно също с описаните
несъществуващи в имота сгради, с нотариален акт за покупко-продажба № 17, том
III, нот.дело №393/2018г., на нотариус- Мария
Рангелова, с АКТ на вписване №187, том VII, д.№1183, вх.рег.№2161/19.11.2018г.
на СВ-Велинград. Твърдят, че първият ответник, както и нейния наследодател - Д.М.К.,
ЕГН **********, починала на 02.12.1995 г. не са били собственици на процесния
имот, нито са живели в него, нито са го ползвали, нито са го владяли по какъвто и да било начин. Поддържат, че процесният недвижим имот винаги се е ползвал изцяло от
техния баща Б.М.К., преди смъртта му през 2007 г., като той го е считал за
свой, и го е владял непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на давностния срок по чл.79 ал.1 от Закона за собствеността, а
след неговата смърт и понастоящем това владение е продължено от ищците, като
негови законни наследници, при равни права, също непрекъснато, явно и
несъмнено. Сочат, че приживе баща им, въпреки че не се е позовал
на изтеклата в негова полза 10 -годишна придобивна
давност, присъединявайки владението на своя баща, към тяхното фактическо
владение, се позовават на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност в периода от 1985г. до 2007 г., с оглед
т.З от Тълкувателно решение № 4/17.12.2012 г. по тълк.
д. № 4/2012 г. ОСГК ВКС, поради което считат, че следва да се приеме, че са
собственици по наследство и давностно владение на процесния имот. Твърдят, че през всичките тези години никои
от ответниците не е оспорвал собствеността на баща им, а и в последствие на тях
върху процесния имот. Предвид изложеното считат, че вторият ответник не е
придобил правото на собственост върху процесния имот на основание цитирания
по-горе нот. акт за покупко-продажба №17/2018г., на
нотариус- Мария Рангелова, защото той не е могъл да придобие права от своя праводател, които той няма, поради и което те, като
действителни собственици, не са загубили своите права върху имота. Иска се
съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ищците, че ответниците не са собственици
на процесния недвижим имот, както и да бъде отменен нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка №16, том III, нот.дело
№392/2018г., на нотариус- Мария Рангелова, с АКТ на вписване №186, том VII,
д.№1182, вх.рег.№2160/19.11.2018г. на СВ-Велинград, в частта с която М.М.М. е призната за собственик на поземлен имот №12 от
квартал 10 по плана на село Медени поляни, община Сърница, с площ от 170 кв.м.,
който имот попада в УПИ ХУ1П-„Ресторант“ по регулационния плана на с.Медени
поляни, за който регулацията не е приложена, при граници и съседи на поземления
имот: от север -улица, от североизток- ПИ 14 и УПИ-XVIII, от юг и югоизток- ПИ
13 и от запад и югозапад – улица. Ангажират доказателства. Претендират
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответника М.Д. депозира отговор, с който
изразява становище, че предявените искове са недопустими, тъй като за ищците
липсвал правен интерес от воденето на настоящото дело. Поддържа се, че това е
така, тъй като по никакъв начин не може да се направи извод, че ищците, респ.
наследодателя им да е бил собственик на процесния недвижим имот. Алтернативно
ответникът счита, че предявените искове, са неоснователни. Твърди, че описаното
в исковата молба не отговаря на истината, както по отношение на процесния ПИ №
12, така и за споменатия в ИМ ПИ № 14 и двата попадащи в УПИ XVIII -
„Ресторант“, квартал № 10, по плана на село Медени поляни, община Сърница.
Твърди, че ищците, респективно техните наследодатели, никога не са притежавали,
ползвали и/или владеели процесния ПИ № 12, а споменатия в ИМ ПИ № 14 са
придобили, чрез покупко-продажба едва на 28.03.2019 г. от действителните им
собственици. Твърди, че процесния поземлен имот № 12 от преди повече от 50
години е бил собственост на Д.М.К., бивша жителка на с. Медени поляни, починала
на 02.12.1995 г.. Като собственик на този имот същата е била записана в
разписните книги за собствениците на имоти към Община Сърница. Поддържа, че процесният имот се е ползвал от нея и наследниците, а след
смъртта й само от последните. Сочи, че след смъртта на Д.М.К., син на покойната
Д.К., имотът е продължил да се ползва от неговата дъщеря Т.Д.К., заедно с леля
й първата ответница. Твърди, че през 2018 г. последните две уредили доброволно
отношенията си във връзка със съсобствеността по отношение на процесния имот, като Т.К.получила уравнение в пари за дела
си от М.М. и й дала декларация, че е съгласна леля й
да се снабди с нотариален акт за собственост върху целия имот. Излага, че въз
основа на подписаната декларация първата ответница се снабдила с нотариален
акт, удостоверяващ правото й на собственост по отношение на поземления имот и
постройките върху него. Сочи доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата М.М.М..
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
При
предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че
претендираното от него и оспорено от ищеца право съществува, т.е. в тежест на
ответника М.М.М. е
да установи правото си на собственост върху процесния недвижим имот, придобито
на основание наследяване по закон и/или на оригинерно
основание, т.е. че е упражнявала в продължение на 10 години непрекъснато,
спокойно и явно фактическа власт върху имота с намерение да го свои.
По
делото от страна на ответницата М.М.М. не са
ангажирани никакви доказателства, от които да следва правния извод, че същата
към 19.11.2018г. е била собственик на процесния имот по силата на наследствено
правоприемство или на основание изтекла в нейна полза придобивна
давност. Отбелязване
в разписния лист, че процесния имот е записан на името на наследодателя на
ответницата не е достатъчно да се приеме, че тя е притежавала правото на
собственост, а писмен акт, удостоверяващ по надлежен ред правото на собственост
върху процесния имот, на името на нейната наследодателка
по делото не е представен.
По делото е приет като писмено
доказателство нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка №16,
том III, нот.дело №392/2018г., на нотариус- Мария
Рангелова, с АКТ на вписване №186, том VII, д.№1182, вх.рег.№2160/19.11.2018г.
на СВ-Велинград за целия процесен имот. Съгласно ТР №11/2012г. от 21.02.2013г. по тълк.д.№11/2012г. на ОСГК на
ВКС нотариалният акт, с който се
признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се
ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. При
оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се
носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.
От събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите Х.М.Х., С.И.А., С.И.Ч.и М. А.А., които съдът кредитира напълно се установява, че
първоначално в процесния имот е имало постройка, в
която е живяла наследодателката на ответницата Д.М.К.,
заедно със сина си Д.М.К. /Д./ и внучка си Т.Д.К. /Г./, като това е продължило
до смъртта й през 1995 г.. От показанията на свидетелите става ясно, че след като
постройката се срутила тогавашния кмет на селото построил на Т.Д.К. сграда, на
мястото на старата работилница на баща й, състояща се от една стая, която последната
обитава и към настоящия момент. Свидетелите са единодушни, че никой не знае
ответницата да е ползвала имота, както и че никой не е оспорвал правото на
собственост на баба Д., сина й или внучка й Т..
От показанията на свидетелите Х.М.Х.
и С.И.Ч.става ясно, че след смъртта на Д.К., Б. К., заедно с тримата му синове-
ищците по делото изградили на мястото на постройка, която приживе била
обитавана от покойната Д.М.К., къща през 2001 г., която ползвали оттогава насам,
като оградили мястото с ограда, заедно с това което ползвали преди това, като
така се образувал парцел с площ от около половин/един декар. Свидетелите
излагат, че внучка й Т. се настанила в постройка, която била изградена в друг
имот, зад сега съществуващата къща на ищците, а не на мястото на срутената
постройка.
Свидетелите С.И.А. и М. А.А.от друга страна твърдят, че Т.Д.К. живяла в постройката
на наследодателката на ответницата до смъртта на баща
си- Д. 2004 г., а от 2005 г. започнала да обитава новопостроената сграда.
От заключенията по приетите без
възражения основна и допълнителна съдебно- техническа експертизи се установява,
че процесния имот е с площ от 170 кв.м., като в кадастралната основа са
отразени в него да попадат сграда от основно застрояване с площ от 22 кв.м. и
от допълващо застрояване, с площ от 18 кв.м., които на място не съществуват.
Имотът е ограден с метална мрежа и дървени летви, закрепени на дървени колове,
забити в земята и представлява едно дворно място, заедно с имоти пл. №№ 13 и
14, с обща площ от 712 кв.м.. Сградите в имоти с пл. №№ 12 и 13 са премахнати и
на тяхно място е изградена една жилищна сграда на един етаж, със застроена площ
от 120 кв.м., в която са обособени три самостоятелни жилищни обекти, за която
липсват строителни книжа и документи, относно разрешаване за построяване.
Сградата е изградена като свободно стояща с преобладаваща малка височина и
отстои на 1,2 м.л. до страничната граница на съседен УПИ и на 3,5 м.л. до
сградата на съседния имот /при норма 3 м.л. до границата и 6 м.л. до съседната
сграда/.
При съобразяване събраните
гласни доказателства и приетите по делото експертизи съдът намира за доказано
установяването на самостоятелна фактическа власт с намерение за своене и упражняването на фактическата власт повече от 10
години от страна на ищците и техния наследодател върху процесния имот. То
безспорно е манифестирано с изграждане на постройка в него, като по делото не
са събрани доказателства трети лица да са се противопоставили на установената
от тях фактическа власт върху процесните имоти до датата на предявяване на
настоящия иск. Фактическата власт върху имот пл.№.12 е упражнявана явно,
необезпокоявано и непрекъснато от Б.М.К. и неговите наследници- ищци повече от
10 години, като с предявяването на иска е осъществено и позоваване на изтекла придобивна давност в тяхна полза. Вярно е, че е налице
разминаване в свидетелските показания по отношение на датата, от която
фактическата власт е установена, като едната група свидетели твърдят, че това е
станало още през 2001 г., а от показанията на другата група може да се направи
заключение, че това не е станало по- рано от 2005 г., но това не променя
крайния извод на съда за изтичане на необходимия срок за придобиване на имота
по давност от тяхна страна, тъй като той е изтекъл най- късно през 2015 г., а
по делото не са релевирани възражения, нито са
ангажирани доказателства да е бил спиран или прекъсван до този момент.
Принципно дори друго лице да е
посочено като собственик на имота в писмен документ /скица, отбелязване в
разписен лист, нотариален акт/, това само по себе си не изключва възможността
със свидетелски показания да се установи, че предявилото иска лице или негов праводател, са упражнявали фактическата власт върху имота
явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години и въз основа на така
установените факти и с оглед презумпцията на чл.69 ЗС да се приеме, че са
придобили правото на собственост по давност. Още повече, че според трайно
установената практика на ВКС /решение №70/16.08.2017г. по гр.д.№3991/2016г. на I ГО на ВКС/ придобивната
давност е въведена в българското законодателство като основание за придобиване
на вещни права с оглед виждането на законодателя, че ако едно лице през
определен период от време фактически упражнява правомощията, свързани с
притежание на вещно право, като собственикът бездейства и не защитава правата
си, то фактическото състояние следва да бъде приравнено на юридическото. Тук е
мястото да се посочи, че законността на изградената постройка в процесния имот
е абсолютно неотносима към придобиването му по
давност. Фактическата власт е осъществявана от ответниците и техния праводател
върху имота и извършеното строителство, законно или не се разглежда единство като
един от актовете на завладяването му.
Предвид всичко изложено следва
да се приеме, че ищците са доказали по делото упражняването на фактическа власт
върху процесния имот през сочения от тях период, както и намерението им да го
своят като техен, включително присъединявайки своето владение към това на праводателят им- техен наследодател. От своя страна ответницата
М.М.М. не е установила правото си на собственост
върху процесното място, като не е доказала конкретно
основание за придобиване собствеността върху имота. Ето защо следва да се
приеме, че е оборено
легитимиращото действие на приетия
като писмено доказателство по делото, нотариален
акт за собственост по обстоятелствена проверка №16, том III, нот.дело №392/2018г., на нотариус- Мария Рангелова, с АКТ
на вписване №186, том VII, д.№1182, вх.рег.№2160/19.11.2018г. на СВ-Велинград в частта,
в която на ответницата- титуляр по
акта са признати
права, придобити по силата на
наследство
и давностно владение. От тук следва, че извършената разпоредителна
сделка, обективирана в нотариален акт за
покупко-продажба № 17, том III, нот.дело №393/2018г.,
на нотариус- Мария Рангелова, с АКТ на вписване №187, том VII, д.№1183,
вх.рег.№2161/19.11.2018г. на СВ-Велинград не е породила вещно- прехвърлителен ефект, тъй като праводателят
по него се е разпоредил с вещни права, които не притежава и следователно приобрателят не би могъл да ги придобие. По изложените
съображения съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск следва да
бъде уважен изцяло.
По отношение на допустимостта на
производството по иска с правно основание чл.537, ал.2 ГПК следва да се има
предвид даденото разрешение в ТР №3/2012г. ОСГК на ВКС, в което е прието, че
защитата на трето лице по отношение на посочения в констативния нотариален
акт титуляр, чрез отмяна на последния, винаги е последица от постановяването на
съдебно решение, с което се признават правата на това третото
лице. Посочено е, че последица от издаването на този нотариален акт е
наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на
правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт, при
което лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния
нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на
удостовереното с този нотариален акт право.
С оглед на така даденото разрешение в посоченото тълкувателно решение съдът
намира, че не следва да се произнася по така предявеният иск, тъй като в
настоящото производство макар да е предявен иск, с който е отречено право на
собственост на ответницата, не е заявена претенция от оспорващите да им бъде
признатото такова право. Само в случаите на постановяването на съдебно решение,
което със сила на пресъдено нещо признава правата на
третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр,
издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК.
Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от
постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото
лице. Ето защо съдът счита, че не следва да се произнася по искането за отмяна
на процесния констативен нотариален акт.
По разноските:
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да бъдат
присъдени направените от тях разноски по делото, съобразно уважената част от
иска или сума в размер на1400 лв., представляваща държавна такса,
възнаграждение за един адвокат и депозит за вещо лице, съобразно представените
доказателства и списък. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът
намира за неоснователно, при съобразяване правната и фактическа сложност на
делото, вида на иска, броя на съдебните заседание, както и обстоятелството, че макар ищците да са били
представлявани от един и същи процесуален представител – адвокат, това е
осъществено въз основа на отделни правоотношения. В тази връзка дори
осъществената защита да е с еднакъв обем и съдържание относно всеки от ищците,
това не е основание за намаляване на претендирания
адвокатски хонорар, доколкото няма отношение към критериите по чл. 78, ал. 5 от ГПК, а от друга страна не надхвърля размера определен по реда на чл. 7, ал. 5
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно от 600 лв. (общо за тримата 1800 лв.) и дори е под него.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от М.Б.К., ЕГН **********, М.Б.К., ЕГН ********** и М.Б.К., ЕГН **********,
и тримата с постоянен адрес:***, против М.М.М., ЕГН **********,***
и М.А.Д., ЕГН **********,***, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М.М.М.,
ЕГН **********,*** и М.А.Д., ЕГН **********,*** не са собственици на поземлен
имот №12, от квартал 10, по плана на село Медени поляни, община Сърница, с площ
от 170 кв.м., който имот попада в УПИ XVIII- „Ресторант“, по регулационния
плана на с.Медени поляни, за който регулацията не е приложена, при граници и
съседи на поземления имот: от север -улица, от североизток- ПИ 14 и УПИ-XVIII,
от юг и югоизток- ПИ 13 и от запад и югозапад – улица, и иск с правно
основание чл. 537 ал.2 от ГПК, с който
се иска да се отмени нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка №16, том III, нот.
дело № 392/2018г., на нотариус- Мария Рангелова, с АКТ на вписване №186, том
VII, д.№1182, вх.рег.№2160/19.11.2018г. на СВ-Велинград, в частта с която
първият ответник е признат за собственик на процесния поземлен имот №12 от
квартал 10 по плана на село Медени поляни, община Сърница, с площ от 170 кв.м.,
който имот попада в УПИ ХУ1П-„Ресторант“ по регулационния плана на с.Медени
поляни, за който регулацията не е приложена, при граници и съседи на поземления
имот: от север -улица, от североизток- ПИ 14 и УПИ-XVIII, от юг и югоизток- ПИ 13
и от запад и югозапад – улица.
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН **********,*** и М.А.Д., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на М.Б.К., ЕГН **********, М.Б.К., ЕГН ********** и М.Б.К., ЕГН **********,
и тримата с постоянен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1400
лв., представляваща разноски в производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА