РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на трети
август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 11649
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от В.М.Ц., М.И.С. – Ц. и М.В.Ц. против М.В.О.
и Ю.Н.Н., с която е предявен иск с правно основание
чл. 43, ал. 1, б. „а“ от Закона за наследството и чл. 31 вр.
чл. 44 от Закона за задълженията и договорите.
Ищците В.М.Ц., М.И.С. – Ц. и М.В.Ц.
твърдят, че първият ищец В.Ц. през 2007 г. е придобил ½ идеална част от
недвижим имот - апартамент с адрес: гр. София, район Оборище, бул. „******, а
другата идеална част станала през същата година собственост на Г.Ц.(починала на
20.06.2018 г.) им е завещана от нея на 19.03.2007 г. с нотариално завещание №
1, том І-3, рег. № 549, дело № 1/2007 г. като благодарност за положените грижи
за нея през годините. Поддържат, че владеят имота от този момент без
прекъсване. Сочат, че с Акт за отмяна на завещание № 3 от 01.02.2018 г., том І,
общ. Рег. № 21, дело № 3/2018 г. на нотариус от гр. Русе завещателката
е отменила първото завещание и на следващият ден (02.02.2018 г.) с Нотариално
завещание № 4, том І, общ.рег. № 2, дело № 4/2018 г. е завещала процесната
½ идеална част на двамата ответници. Това станало непосредствено след
като й била поставена онкологична диагноза с неблагоприятна прогноза и във
време, в когато страдала от шизофрения. Посоченото й психично състояние и
приеманите лекарства оказали въздействие върху нормалните й възприятия са
довели до недействителност на волеизявленията й в двата процесни акта. Молят да
бъдат унищожени Акт за отмяна на завещание № 3 от 01.02.2018 г., том І, общ.
Рег. № 21, дело № 3/2018 г. на нотариус от гр. Русе и на Нотариално завещание №
4, том І, общ.рег. № 2, дело № 4/2018 г. на нотариус от гр. Русе поради
неспособност на завещателката. Претнедират
направените по делото разноски.
Ответниците
М.В.О. и Ю.Н.Н. оспорват исковете като неоснователни.
Поддържат, че към датата на съставяне на процесното
завещание Г.Ц.е била завещателно дееспособна, действала
е разумно, ориентирана по време, място и собствена личност и е изразила волята
си в присъствието на нотариус и двама свидетели. Сочат, че представените
медицински документи, макар и издадени от лекари са по сведения на пациентака и са от неспециалисти в психиатричната област
(общопрактикуващ лекар и болнично заведение с обща компетентност). В условията
на евентуалност считат, че и нотариалното завещание в полза на ищците от 2007
г. следва да се счете за недействително в случай, че се приеме налично психично
заболяване у праводателката с давност от 2002 г.
Сочат, че ищцата е упражнявала владението върху собствената й идеална част като
е обзавела една стая в апартамента и е давала пари на първия ищец да заплаща
данъците за нея. Поддържат, че ищците не са демонстрирали пред никого
изключителна собственост върху тази идеална част. Молят предявените искове да
бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С Нотариален акт № 105, т. I,
рег. № 777, д. № 98/2007 г. на Нотариус Д.Ч.вписана НК под № 075, с район на
действие Софийски районен съд В.М.Ц. е признат за собственик на основание
наследство на 1/2 идеална част от апартамент № 36, в гр. София, район Оборище,
бул. „******.
С Нотариален акт № 65, т. I, рег.
№ 547, д. № 61/19.03.2007 г. на Нотариус Д.Ч.вписана в НК под № 075, с район на
действие Софийски районен съд между К.М.Ц. и Г.Д.Ц.е сключен договор за
покупко-продажба, по силата на който Ц.е придобила правото на собственост върху
1/2 идеална част от апартамент № 36, в гр. София, район Оборище, бул. „******.
На 19.03.2007 г. с Нотариално
завещание № 1, т. Iз, рег. № 549, д. 1/2007 г. на
Нотариус Д.Ч.вписана в НК под № 075, с район на действие Софийски районен съд Г.Д.Ц.е
завещала на В.М.Ц., М.И.С. – Ц. и М.В.Ц. притежаваната от нея 1/2 идеална част
от апартамент № 36, в гр. София, район Оборище, бул. „******.
С Акт за отмяна на завещание № 2,
т. I, общ рег № 21, д. № 2/01.02.2018 г. на Нотариус К.К., вписан в НК под № 412, с район на действие Районен съд
– гр. Русе, Г.Д.Ц.е отменила изцяло нотариалното си завещание, извършено на
19.03.2007 г. с Акт № 1, т. 13, рег. № 549, д. № 1/2007 г. на Нотариус Д.Ч..
С Нотариално завещание № 4, т. I,
общ рег. № 2, д. № 4/2018 г. на Нотариус К.К., вписан
в НК под № 412, с район на действие Районен съд – гр. Русе Г.Д.Ц.е завещала
притежаваната от нея идеална част от недвижим имот -самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.403.341.1.36 -
апартамент № 36, в гр. София, район Оборище, бул. „****** на М.В.О. и Ю.Н.Н..
Установява се от препис –
извлечение от Акт за смърт № 1302/21.06.2018 г., че Г.Д.Ц.е починала на
20.06.2017 г. в гр. Русе.
За установяване на способността
на Г.Ц.да завещава притежаваното от нея имущество към датата на съставяне на
оспорените актове са събрани писмени и гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите Н.С.Д., К.М.Ц., И. В.С. и Т.В.К., въз основа на които е прието
заключение на съдебно-психиатрична експертиза.
В
показанията си свидетелката Д. установява, че се грижела за Г.Ц.в продължение
на 6 месеца, тъй като имала нужда от грижи. Била на легло. Свидетелката не
знаела точната диагноза. Работата й се състояла в това да сменя памперси и да я
храни. Ц.била неподвижна от кръста надолу, но от кръста нагоре била добре.
Разбирала всичко, била адекватна, разговорлива. За личния си живот обаче не
говорела много. Говорели си за готварство, литература. Свидетелката се грижела
за нея до смъртта й. Ц.била на обезболяващи, тъй като изпитвала силни болки. За
сън винаги взимала по една таблетка, но не била сънлива. Разбирала какво се
случва, била адекватна. Помнела добре. Намала
налудничави мисли и небивалици. Говорела съвсем нормално. Умеела да преценява
хората. Главата й била бистра. Така била до смъртта си. Имало още една жена,
която се грижела за нея, но не била роднина. Свидетелката и тази жена били с
нея 24 часа непрекъснато.
В показанията си свидетелят Ц. установява, че
познава Г.Ц.покрай брат си и снаха си. Те били колеги от Химико-технологичния
институт. Виждал я у тях около 3-4 пъти. Предисторията на първото завещание
била, че свидетелят искал апартаментът да се продаде, но брат му не можел да
откупи своята част. В един момент се появила Г.Ц.и тя купила имота, като идеята
била те да я гледат.
В показанията си свидетелят С. –
личен лекар на Г.Ц.установява, че при него тя е винаги е била в адекватно
състояние. Приемала редовно медикаментите си. Никога не я е виждал в
неадекватно състояние. Установява, че Ц.е имала хипертовия,
онкологично заболяване и шизофрения. По негови спомени тя е била на консултации
в психиатрична болница, но не е провеждала стационарно лечение.
В показанията си свидетелката К.
заявява, че познава Г.Ц.от около 2008-2009 г. Тогава тя живеела в Дания и била
преводач на организация „Приятели на Дания“, която подпомагала детската
градина, в която било детето на свидетелката. Г. била преводач, когато от
организацията идвали в България. След пенсионирането си Ц.отишла да живее в
Русе. Установява, че й е известно, че Г.Ц.е имала някакво психиатрично
заболяване. Приемала лекарства и била в нормална кондиция. Заявява, че завещанието било съставено и
прочетено в дома й в гр. Русе, където живеела на квартира. При съставяне на
завещанието не било присъствало медицинско лице. Нотариусът преди да го прочете
провел разговор с Г.. Убедил се, че е адекватна. Това било през м. февруари 2018
г. Свидетелката установява, че при съставяне на нотариалния акт Г.Ц.изпитвала
физическа болка, но не може да каже каква. Заявява, че при съставяне на
завещанието Г. абсолютно разбирала за какво става въпрос. Била на легло.
Изпитвала физическа болка, говорела тихо, но била напълно наясно с това какво
прави.
Въз основа на приетите писмени и
гласни доказателства е изготвено приетото по делото заключение на
съдебно-психиатрична експертиза. Вещото лице дава заключение, че Г.Ц.е страдала
от шизофренна психоза, която при нея била
диагностицирана през 2002 г. Посочва, че шизофренията е ендогенно психично мултисистемно заболяване, което засяга почти всички
психични сфери – мисловна дейност, възприятия, емоции, воля, когнитивни функции
и протича с позитивна и негативна симптоматика. Налице са нарушения на
единството на психичните преживявания, несъответствието им по отношение на
обкръжаващата среда и неадекватност на поведението на болните. Настъпва и
промяна на личностовите характеристики. Вещото лице
посочва, че при Г.Ц.шизофренната психоза е била с
данни за непрекъснато протичане без ремисии и
вероятно формиран личностов дефицит. При нея били
описани императивни слухови халюцинации, при които болните изпълнявали даваните
им нареждания и това мотивирило изцяло поведението
им. Съдържателните мисловни разстройства с налудни
идеи от параноидния кръг (при Ц.за отношение),
качествената промяна на емоционално – волевата дейност и болестно ангажираните
интелектуално паметови възможности, също нарушавали
психичните й годности. Наличието на позитивна
шизофренна симптоматика (халюцинации и налудни идеи),
както и формиран личностов дефицит с негативна и разидуална позитивна шизофренна симптоматика нарушават в
различна степен годността на болния правилно да възприема прочетеното и чутото
от друго лице, поради деформирани психични функции.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 43,
ал.1, б. „а” от ЗН завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което към момента,
в който е съставено не е било способно да завещава. Способността за завещаване
следва да се прецени с оглед критериите, въведени от чл. 13 от ЗН, а именно
завещателят трябва да е навършил 18 години, да не е поставен под пълно
запрещение и да е способен да действа разумно. Посочените в закона условия
следва да бъдат налице кумулативно, в противен случай завещателното
разпореждане е недействително. Унищожаеми по смисъла
на чл. 43, ал. 1, буква “а” от ЗН са извършените завщателни
разпореждания от пълнолетни лица, които не са поставени под пълно запрещение,
но не са могли да действат разумно при съставянето на акта. Изискването
завещателят да е способен да действа разумно има правно значение, когато са
налице другите две условия, предвидени в чл. 13 от ЗН – пълнолетие и липсата на
пълно запрещение, при липсата на които завещанието е нищожно. Способността за
разумно действие свързва завещателната дееспособност
с едно конкретно състояние на личността по време на извършване на завещателния акт, независимо, че формално това лице е дееспосбно с оглед гражданскоправните критерии. В този
смисъл, неспособни да действат разумно са лицата, които не са поставени под
запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина не са в
състояние да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да разбират
и да ръководят постъпките си. Дали това състояние е трайно или кратковременно е
без значение, като важното е да е съществувало по времеизвършването
на завещанието. Доколкото в подобни случаи завещателят не е лишен с формален
правен акт от общата гражданска дееспособност се изхожда от предположението, че
той разумно е изразил волята си, поради което неспособността да се действа
разумно към момента на съставяне на завещанието трябва да се докаже по
безспорен начин. Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК този, който оспорва завещателния акт, в случая – върху ищците, е да докажат, че
към момента на съставяне на завещанието – 02.02.2018
г. Г.Ц.е била неспособна да действа разумно.
При преценка на събраните по
делото гласни и писмени доказателства и съдебно-психиатрични експертизи съдът
намира, че по делото е установено, че към момента на съставяне на процесното завещание (02.02.2018
г.) завещателката Г.Ц.не е била способна да действа
разумно. От приетите по делото писмени доказателства и съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че завещателката е страдала
от заболяване „шизофрения“, което според вещото лице се отразява върху
годността на болния правилно да възприема прочетеното и чутото от друго лице,
поради деформирани психически функции към датата на съставяне на завещанието. Независимо
от това, че в показанията на разпитаните свидетели се съдържат изявления, че
към момента подписване на нотариалното завещание Г.Ц.е била адекватна, съдът
кредитира заключението на съдебно-психиатричната експертиза. Вещото лице
подробно е обсъдило събраните по делото писмени доказателства, съдържащи данни
за психическото състояние на завещателката, както и е
анализирало събраните гласни доказателства и при наличието им е дало
категорично становище, че Г.Ц.не е разбирала и не е могла да ръководи
действията си. Нещо повече, от събраните по делото доказателства не се
установява причината, поради която Г.Ц.е извършила разпореждане с имуществото
си в полза на ответниците О. и Н.. В този смисъл,
житейски нелогично е жена, с психично заболяване и онкологично заболяване
(неподвижна и зависима от лицата, които я обслужват), изпитваща физическа болка
към момента на съставяне на завещанието, да се разпореди в полза на лица, които
не познава (доколкото липсват доказателства за това). Следователно, настоящият
съдебен състав приема, че завещателката не е била
способна да действа разумно към датата на съставяне на нотариалното завещание.
Съгласно разпоредбата на чл. 31,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите унищожаем е
договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да
разбира или да ръководи действията си. Посочената разпоредба е приложима и по
отношение на едностранните волеизявления (чл. 44 от Закона за задълженията и
договорите), каквито се явяват тези, с които изрично се отменя направено завещателно разпореждане. Доколкото към датата на съставяне
на нотариалния акт за отмяна на завещание Г.Ц.не е можела да разбира или да
ръководи действията си по изложените по-горе съображения, то и волеизявлението
й страда от порок, който води до неговата унищожаемост.
Предвид на изложеното,
предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от 2718,98
лева, представляващи направени по делото разноски.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
УНИЩОЖАВА по
иск, предявен от В.М.Ц., ЕГН-**********,
М.И.С. – Ц., ЕГН-********** и М.В.Ц., ЕГН-**********,*** против М.В.О., ЕГН-**********,*** и Ю.Н.Н., ЕГН-**********,***
с правно основание чл. 43, ал. 1, буква „а“ от Закона за наследството Нотариално завещание № 4, т. І, общ.рег. №
2, д. № 4/2018 г. на Нотариус К.К., вписан в НК
под № 412, с район на действие Районен съд – гр. Русе, съставено от Г.Д.Ц.на 02.02.2018 г. в полза на М.
В.О. и Ю.Н.Н..
УНИЩОЖАВА по
иск, предявен от В.М.Ц., ЕГН-**********,
М.И.С. – Ц., ЕГН-********** и М.В.Ц., ЕГН-**********,*** против М.В.О., ЕГН-**********,*** и Ю.Н.Н., ЕГН-**********,***
с правно основание чл. 31 във връзка с чл. 44 от Закона за задълженията и
договорите Акт за отмяна на завещание №
3, т. І, общ.рег. № 21, д. 3/2018 г., съставен на 01.02.2018 г. на Нотариус К.К., вписан в НК под № 412, с район на действие Районен съд
– гр. Русе, съставен от Г.Д.Ц., с
което е отменено Нотариално завещание № 1, т. Iз,
рег. № 549, д. 1/2007 г. на Нотариус Д.Ч.вписана в НК под № 075, с район на
действие Софийски районен съд.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК М.В.О., ЕГН-**********,***
и Ю.Н.Н., ЕГН-**********,***
да платят В.М.Ц., ЕГН-**********, М.И.С. – Ц., ЕГН-********** и М.В.Ц., ЕГН-**********,*** сумата от 2718,98
лева, представляващи направени по
делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: