Решение по дело №583/2012 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 53
Дата: 5 април 2013 г. (в сила от 3 юли 2013 г.)
Съдия: Росица Стоянова Ненова
Дело: 20122220200583
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 111

 

Нова Загора, 05.04.2013 год.

 

В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

НОВОЗАГОРСКИЯТ районен съд колегия в публично заседание на седми март през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА

                                                        Съдебни заседатели:

                                                                     Членове:

 

при секретаря   Д.Д. в  присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от    съдия  НЕНОВА дело АНХ № 583  по описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба  с подател „Ф. А. Енерджи Системс” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление град Сандански, ул. „Промишлена зона”, представлявано от С.В.З. - като управител на дружеството, чрез пълномощника си адв. И.А. ***.

 Обжалвано е НП № 20-200160/20.06.2012г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Сливен – И.С.И., образувано в АНХ дела под № 583/2012г. по описа на РС-Нова Загора за нарушение на чл. 24 ал.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи за което на основание чл. 416 ал.5 от КТ вр.чл. 415в от КТ на жалбоподателя му е наложена имуществена санкция в размер на 300.00 лева.  

Жалбоподателят чрез своя процесуален представител адв. И.А. моли съда да отмени обжалваното НП, като немотивирано, незаконосъобразно и несъоразено с административното производство на ЗАНН.Обжалваното НП било нищожно по своята правна същност, тъй като не отразявало обективната истина за проверка и констатация на служители на Дирекция”Инспекция по труда”-Сливен. В самото НП не било визирано конкретното нарушение, само една  хипотеза на нарушение на чл. 24, ал.1 от Наредба 2, поради което същото се явявало незаконосъобразно, немотивирано, в противоречие с практиката. Констатираното нарушение било направено бланкетно, шаблонно и без всякакво правно основание за констатирано правонарушение съгласно ЗАНН. Визираното нарушение било недопустимо  да се квалифицира като правонарушение, тъй като дори и към момента на съставяне на обжалваното НП допуснатата грешка е била отстранена, както сам сочел и АНО в съставеното НП № 20-2002160. Това основно доказателство давало основание за незначителност на допуснатата грешка и своевременно е била отстранена от тях, което не давало основание за налагане на административната глоба - 300 лв. Жалбоподателя, чрез пълномощника си моли съда да отмени обжалваното НП като юридически неиздържано, необосновано и немотивирано съгласно административните принципи на административно-наказателното производство в Република България

В съдебно заседание, жалбоподателя, чрез пълномощника си адв. И. моли съда да отмени обжалваното НП незаконосъобразно, немотивирано и неоснователно.

В съдебно заседание, административнонаказващия орган, редовно призован за него се явява ст. юрк. М.И.М., който счита обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

От събраните по делото доказателства,  НП № 20-2002160/20.06.2012г., ауан № 20-2002160/13.06.2012г.,писмо с изх. № 0066-2380/08.06.2012г., пълномощно на лист. 8 от делото, възражение от Т.Г.С. с изх. № 0066-2593/18.06.2012г., писмо с № 067/18.06.20120г., писмо с изх.№ 0066-3108/18.07.2012г., пощенски плик с пощенско клеймо от 10.07.2012г. на лист 12 от делото,, известие за доставяне на л. 13 и 14 от делото, писмо с изх. № 0066-3896/29.08.2012г., товарителница № 3607890 - експресни куриерски услуги на лист 15 от делото, пълномощно на лист 25 от делото, писмо с изх. № 0066-0406/25.01.2013г., справки за всички подадени уведомления по чл. 62 от КТ за Е.Л.Д. за периода от 01.01.1900 до 22.01.2013г. на лист 31 от делото, за В.П.В. през периода от 01.01.1900 до 22.01.2013г. на лист 32 от делото и за И.И.И. през периода от 01.01.1900 до 22.01.2013г.  на лист 33 от делото, протокол за извършена проверка на лист 34 от делото, съдът установи следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Служители на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Сливен, на 05.06.2012г. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на “Ф.А.Енерджи Системс”ЕООД с обект на контрол строително-монтажни работи на АМ”Тракия”, ЛОТ3, км.244+300, полагане на предпазна ограда, като на място се констатирало, че “Ф.А.Енерджи Системс”ЕООД в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ е допуснал на строителната площадка строителните работници И.И.И., Е.Л.Д. и В.П.В. без лични предпазни средства - каски. Така констатираното нарушение било установено на 05.06.2012г. по време на проверката на място в обекта на контрол. До приключване на проверката същото било отстранено. С писмо с изх. № 0066-2380/08.06.2012г. работодателят бил поканен да се яви в Д”ИТ”-Сливен, ул.Цар Самуил” № 1, ет.3 стая 304, на 13.06.2012г. в 10.00ч. за съставяне на АУАН с указание, че при неявяване същият ще бъде съставен в негово отсъствие съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН. На посочената дата и час работодателят не се явил, поради което акта за установяване на административно нарушение бил съставен в отсъствието на нарушителя на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Във връзка с депозирано писмено възражение с вх. № 0066-2593/18.06.2012г. срещу АУАН № 20-2002160, Директорът на Д”ИТ”-гр.Сливен, в качеството му на АНО, на основание чл. 52, ал.4от ЗАНН извършил преценка както на събраните и приложените по преписката доказателства, така и на писмено възражение с вх. № 0066-2593/18.06.2012г. В тази връзка преди да се произнесе по преписката Директорът на Д”ИТ”-Сливен установил, че не са налице спорни обстоятелства по отношение на констатираното и индивидуализирано от актосъставителя Т.Й.Д. - главен инспектор при Д”ИТ”-Сливен нарушение от “Ф.А.Енерджи Системс”ЕООД. При проверка на конкретните обстоятелства, при които е било извършено нарушението и преценка на събрания доказателствен материал се установи, деянието е осъществило признаците на предвиденото в КТ административно нарушение. В депозираното възражение не се посочвали доказателства, които да обосновават друг резултат от проведеното административно-наказателно производство. В конкретния случай било установено извършването на нарушение и самоличността на нарушителя. Предприемането на процесуални действия по събиране на допълнителни доказателства посочени във възражението не би допринесло за изясняване на фактите изложени в АУАН № 20-2002160, съставен на 13.06.2012г.

Преди произнасянето, Директорът на Д „ИТ” Сливен е написал доста обширни мотиви към всяко едно наказателно постановление. От текста се разбира, че тези мотиви са във връзка с депозираното писмено възражение срещу АУАН от „Ф.А.Енерджи Системс” ЕООД, във връзка със съставените АУАН. В тях е извършена преценка, както на събраните и приложените по преписката доказателства, така и на писмените възражения. Установена е липса на спорни обстоятелства по отношение на констатираното и индивидуализирано от актосъставителите нарушение. Според административнонаказващия орган, деянията осъществяват признаците на предвиденото в КТ административно нарушение. В депозираното възражение не се посочвали доказателства, които да обосновават друг резултат от проведените административнонаказателни производства.

Разпитаните в съдебно заседание актосъставител на АУАН № 20-2002160/13.06.2012г.  - Т.Д.  на длъжност Главен инспектор в Д “ИТ” гр. Сливен и св. Д.Д. - свидетел по констатирането на нарушението и по съставянето акта, потвърдиха гореустановеното относно фактите по извършване на проверката, и констатирането на място на извършеното нарушение, а именно че работниците И.И.И., Е.Л.Д. и В.П.В. са допуснати да извършват строително-монтажни работи на обекта без лични предпазни средства-каски, като това е установено и от разговор със самите работници и от факта, че са работели на обекта който е на дружеството жалбоподател. На обекта присъствал техническия ръководител, който също потвърдил, че тези работници работят към дружеството жалбоподател.

Горното е безспорно установено.

От така приетото за установено, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбите са подадени от пълномощник на легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Жалбата съдържа всички необходими реквизити, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледани по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Също така да се установи, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. В случая, въпроса за вината не следва да бъде разглеждан, тъй като наказаното лице е юридическо-правно образувание. Следва и да се отбележи, че според разпоредбата на чл. 16, ал. 1, изр. второ от КТ “Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.” Макар противни доказателства да не бяха представени, това не освобождава административнонаказателния орган да ангажира доказателства, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 г./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съдът съобрази следното:

В настоящият случай АУАН е съставен от служители на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Сливен, ул. Цар Самуил” № 1,  при Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” гр. София 1000, бул “Дондуков” № 3. Правомощията им произтичат по силата на чл. 416, ал. 1 от КТ, който гласи: “Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи.” Държавните контролни органи са посочени в чл. 399, ал. 1 от същия кодекс, в лицето на служителите от  Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към Министъра на труда и социалната политика. Атакуваното наказателно постановление е издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Сливен при същата агенция, съгласно правомощията дадени му от разпоредбата на чл. 316, ал. 5 от КТ, цит. “Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.”

В този смисъл и двата акта са издадени в съответствие с разпоредбите на  чл. 37 и  чл. 47 от ЗАНН.

На първо място, съдът намира, за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил нарушенията, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност. Този извод на съда, се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Оспорването на издадените наказателни постановления е защитна позиция на жалбоподателя, тъй като нито едно от твърденията му, не съответства на събраните по делото доказателства. В случая жалбоподателят не е спазил изискванията на трудовото законодателство, като е допуснал до строителната площадка работниците И.И.И., Е.Л.Д. и В.П.В. без лични предпазни средства - каски с което е нарушил разпоредбата на чл. 24 ал.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи/ДВ бр. 37/2004г. Изм. бр.102/2006г./.

По отношение на размера на имуществената санкция, съдът го намира за справедлив и законосъобразен.   

Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-2002160/20.06.2012 г. на И.С.И. – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Сливен, с което на „Ф.А.Енерджи Системс” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: град Сандански, ул. „Промишлена зона”, представлявано от управителя С.В.З. роден на *** година е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” В РАЗМЕР НА 300.00/триста/ лева, за нарушение на чл. 24, ал.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монгажни работи/ДВ бр. 37/2004г. изм. бр. 102/2006г./, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва пред Административен съд гр. Сливен по реда на АПК в 14- дневен срок от съобщаването на страните.

                                        

                                                   

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: