РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Ямбол, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Николай Енч. Иванов
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Иванка П. Златева
в присъствието на прокурора Ташко Стоянов Стаматов (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212300600212 по описа за 2021 година
С присъда № 260053/23.04.2021г. по НОХД № 1321/2020г. на ЯРС въззивникът
подсъдимият Л. К. И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129. ал.2,
вр.ал.1 НК, поради което и на осн. чл.54 НК му е наложено наказание шест месеца лишаване
от свобода, като при прилагане института на чл.66, ал.1 НК същото е отложено с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С обжалвания съдебен акт подсъдимият е осъден да заплати по предявената искова
претенция на гражданския ищец Г.Б. сумата от 7423, 20 лв. -имуществени вреди и сумата от
20 000 лв. , представляваща неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната
лихва върху посочените суми, считано от **.**.**** г. до окончателното им изплащане.
В тежест на подсъдимия Л. К. И. са присъдени направените по делото разноски, както
следва: 1 543 лв. в полза на държавния бюджет по сметка на ОДМВР-Ямбол и 380 лв. в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Ямбол, както и държавна
такса 1 096, 93 лв. върху уважените граждански искове в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС-Ямбол. Подсъдимият е осъден да заплати и сума в размер 3 500 лв. на
гражданския ищец, представляваща извършени разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу присъдата в наказателната и в гражданската й част е депозирана въззивна
1
жалба от подс. Л. К. И., чрез упълномощените защитници - адвокати от АК-****** и АК-
*****. В сезиращия настоящата инстанция документ се изтъкват съображения за
необективно и едностранчиво тълкуване съдържанието на гласните доказателствени
източници, довело като последица до тенденциозно изведени фактически констатации в
полза на обвинителната теза, с което се атакува суверенната оценка на доказателствените
материали на първата инстанция поради дерогиране предписанията на чл.13, чл.14 и чл.107,
ал.3 и ал.5 НПК. Формулира се оплакване относно извършена от ЯРС съдържателно
некоректна и тенденциозна доказателствена интерпретация чрез селективно поднасяне на
факти, чийто подбор е извършен едностранчиво върху ненадеждна доказателствена база,
ползваща единствено показанията на свидетели в близки родствени отношения с
пострадалия и изключваща смислово противопоставените на тях гласни доказателствени
източници на незаинтересовани от изхода на делото свидетели, непосредствени очевидци на
инкриминираното събитие. В заключение, поради опорочения подход на първостепенния
съд в изготвяне мотивировъчната част по прегледа на доказателствената съвкупност чрез
избирателен анализ на гласните доказателствени средства, подкрепящ изцяло тезата на
пострадалия, се твърди незаконосъобразност на атакуваната присъда поради фактическа
обстановка, неудовлетворяваща стандартите за несъмнена установеност, предявени с
процесуалния императив на чл.303,ал.2 НПК. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда
и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по
предявеното му обвинение. В алтернативност, в случай, че съдът намери, че са налице
предпоставките за потвърждаване на осъдителната присъда, се отправя искане към
въззивната инстанция да изменението й чрез приложението на чл.55 НК. Претендира се
отмяна и в гражданската част на присъдата чрез отхвърляне на предявените граждански
искове за имуществени и неимуществени вреди поради неоснователност и недоказаност.
В съдебно заседание представителят на ОП-Ямбол изразява становище за безспорна
доказаност и несъмнена установеност на механизма, авторството и престъпния резултат на
извършеното деяние по см. на чл.129, ал.2 вр.ал.1 НК и настоява въззивният съд да
потвърди присъдата на ЯРС в наказателната и в гражданско-осъдителната й част като
правилна и законосъобразна.
Частният обвинител и граждански ищец Г.Б., редовно призован, не се явява.
Неговият повереник адв. Н. поддържа позицията на прокуратурата, като акцентира върху
обективния и задълбочен доказателствен анализ в присъдата на първостепенния съд и
съответстващите му, обосновани правни изводи, с оглед което счита размера на
присъденото обезщетение по гражданския иск за справедлив и законосъобразно определен.
Отправя искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда изцяло и присъждане на
разноски пред настоящата инсанция.
Защитникът на подсъдимия адв.Б. моли за отмяна присъдата на ЯРС като
постановена при едностранчива оценка на събраните доказателства в перспективата на
обвинителната теза, при неотстранени противоречия и неясноти във вр. с изискуемото
2
несъмнено и категорично изясняване параметрите на обвинението, както относно
авторстовото на деянието, така и относно причинно-следствената връзка и конкретните
противоправни резултати. Прави собствен прочит на доказателствената съвкупност, като
реферира към неизпълнимост на изискването на чл.303, ал.2 НПК, релевантно към
основанията за оправдаване на подзащитния му. Оспорва доказаността и размера на
гражданския иск, изтъквайки пренебрегнатото в доказателствения анализ на ЯРС
провокативно поведение на пострадалия, имащо характер на непосредствено нападение
върху сина на Л.И. и съставляващо специфичен мотив за правомерна намеса на последния в
насока отблъскване на нападението. В алтернативност прави искане за отмяна на
атакуваната присъда и постановяване на нова оправдателна присъда, или за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от ЯРС поради допуснати съществени
процесуални нарушения на правилото на чл.14 НПК. В евентуалност, при произнасяне на
съдебен акт, признаващ вината на подсъдимия, настоява за намаляване размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди поради неговата прекомерност.
Защитникът на подсъдимия адв. К. излага съображения, тясно относими към
несправедливостта на присъдата в гражданско -осъдителната й част поради недоказаност на
имуществените вреди и особена завишеност на присъдената обезвреда за неимуществени
вреди, несъответна на действително понесените болки и страдания от частния обвинител.
В своя лична защита подс. Л.И. заявява, че е извършил деянието под ефекта на
провокация от частния обвинител, изразила се в обидни и вулгарни изрази, адресирани към
неговия син.
В последната си дума моли съда да постанови справедливо решение, като го оневини
или намали отреденото му от първата инстанция наказание.
Ямболският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по
делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт, независимо от основанията,
посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314
НПК установи следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, поради подаването им в законоустановения
15-дневен срок от лица с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на
обжалване акт.
При разглеждането на жалбите по същество, въззивният съд намира следното:
1. Относно наказателната част на присъдата:
При суверенна оценка на доказателствената съвкупност, въззивният съд намери за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Л. К. И., роден на **.**.**** г., в., живущ в с.********, обл.*****, на ул.
3
"****** ****в" №**, н..
След смъртта на съпругата си подсъдимият живеел в общо домакинство със сина си К. И., за
когото сам полагал грижи предвид обремененото му здравословно състояние- последният е
диагностициран с психично заболяване "биполярно афективно разстройство" и с призната
степен на инвалидност.
На инкриминираната дата -**.**.**** г. пастирът св.Х. К. и синът на подсъдимия св.К. И.
прибирали стадото крави от паша, при което една от кравите счупила странчино огледало на
паркирания автомобил на св. Г.Б.. Свидетелят С. Б., който видял станалото, уведомил
пострадалия, който в това време пиел бира в двора на къщата, собственост на родителите на
Д. Д., с която пострадалият бил във фактическо съжителство. Ядосан и овладян от гняв и
раздразнение заради претърпяната щета, същият тръгнал, носейки неустановен инструмент
в ръка с намерение да потърси сметка на отговорните лица. С враждебен тон първо се
обърнал към пастира, който го насочил към собственика на животните- св. К. И..
Отправяйки се към имота на сем. И., находящ се на разстояние приблизително 100 м. от
къщата на св. С. Г. /баща на Д. Д./ Б. намерил св. К. И. пред обора на подсъдимия. Частният
обвинител Б. влязъл в словесен конфликт, отправяйки обидни думи и реплики към св. К. И.
и посягал с неустановения предмет към сина на подсъдимия. Двамата мъже започнали да се
бутат с ръце, като св. К.И. успял да изблъска пострадалия. Подсъдимият, който бил в обора
чул словесната вражда и излязъл на улицата. Възприемайки физическия сблъсък между сина
му и пострадалия Б., решил да се намеси с активни действия, като взел вила от обора,
приближил пострадалия в гръб и с металната част на вилата му нанесъл удар в теменната
област на главата. От удара Б. изпаднал в безсъзнателно състояние, при което паднал на
земята. Подсъдимият му нанесъл силен удар с крак в лицето, който бил локализиран в
устата на св.Б. и довел до избиване на четири предни зъба от зъбната редица на горната
челюст. Възприемайки състоянието на безсъзнание на пострадалия, породено от действията
на подсъдимия, подсъдимият се уплашил и с кофа с вода, взета от обора полял пострадалия
в опит да го свести. Свидетелят С. Г., който чувал словесната саморазправа и по това време
се намирал в близост до оградата на къщата, извикал баща си И. Г.. Последният в това време
бил навътре в двора и приготвял багаж и двамата тръгнали към мястото на инцидента.
Наближавайки го, двамата успели да видят, как подс. Л.И. държи в ръка вила и нанася удар
с крак в областта на лицето на пострадалия, който лежал на земята неподвижен, а
впоследствие как залива пострадалия с вода и прибира вилата в обора. На място С. Г. и И. Г.
повдигнали от земята Б. и го придържали, докато се свести. В началото пострадалият не
можел да пази равновесие, но впоследствие започнал да се придвижва сам и без чужда
помощ изминал по-голямата част от разстоянието до дома на С. Г..
По -късно същият ден постр.Б. бил откаран в хирургично отделение на МБАЛ
"**.***********" в умерено тежко състояние. В СПО били обработени и обшити
намиращите се в теменната област лацеро-контузни рани, бил приет за лечение на
контузионен отток на тъканите в тилната повърхност и нарушение на вестибуларната
4
функция и изписан на **.**.**** г. с изд. болничен лист за временна неработоспособност 38
дни. В продължение на четири месеца след изписването пострадалият имал функционални
нарушения в дъвченето и говора, изпитвал посттравматични болки в областта на венците,
страдал от главоболие и световъртеж.
По делото са представени писмени доказателства, удостоверяващи извършени
разходи в размер на 7423, 20 лв. за проведено болнично лечение в хирургично отделение и
възстановяване на зъбни дефекти в горна зъбна редица: фактура **********/**.**.**** г.,
изд. от МБАЛ "**.***********" АД- гр.*****, фактура №**/**.**.****, изд. от
АИППИМПДМ ******** ******* ** ЕООД -гр.Сливен.
Съдебно-медицинската експертиза по делото съдържа заключение за причинени в
хода на развИ. се на инкриминираната дата **.**.**** г. инцидент множество травматични
увреждания на пострадалия св. Б. , свеждащи се в сътресение на мозъка, причинило
разстройство на здравето, временно опасно за живота, чийто последици са обусловили
възстановителен период в рамките на 3-4 седмици при нормален ход; засягане на
анатомичната цялост на меките черепни обвивки в тилната област на главата, изразени в две
разкъсно-контузни рани в теменната област с размери 5-6 сантиметра, с успоредно
разположение; контузия в областта на устата, изразена в болезнени оттоци на устните и
кръвонасядания, придружени с избиване на предни четири зъба /резци/ от зъбната редица на
горната челюст, които в съвкупност обусловили разстройство на здравето, неопасно за
живота. Травматичното избиване на зъби според научните констатации на експертите е
породило трайно функционално затруднение в дъвченето и звукови нарушения в говора.
От приложения доказателствен способ- съдебно психолого-психиатрична експертиза,
назначена за изследване на подс. Л.К., са обосновани изводи във фактическа насока за липса
на данни за краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Проведено е
медицинско разграничение на състоянието на подсъдимия по време на извършване на
деянието, охарактеризирано с повишена тревожност и психическо напрежение, като
реакциите по време на конфликта не са били импулсивни и внезапни, а изборни и
премерени при съхранен волеви контрол и при наличие на подредени и в пълнота запазени
спомени за събитието. Изброените медицински показатели са довели вещото лице до
аргументиране становище за изключване наличието на физиологичен афект у подсъдимия.
Сред доказателствената маса е приложена и комплексна психолого -психиатрична
експертиза по отношение св. К. Л. К., констатираща наличие на психично заболяване у
свидетеля - биполярно афективно разстройство и затруднения при социална адаптация.
Експертното становище съдържа заключение, че по време на деянието свидетелят е бил в
хипоманиен период, лишен от прогнозиране на евентуални последици,поради което не е
бил способен , както да възприема фактите релевантни за предмета на доказване, така и да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Формиран е и извод за
неспособност за правилно възприемане на значимите факти и депозиране на достоверни
5
показания в процеса.
Изложената фактическа обстановка намира необходимата доказателствена опора в
гласните доказателствени средства- обясненията на подс. Л.И. /отчасти/, показанията на св.
К. И. /отчасти/, показанията на св. Г. С. Б. / в преобладаващата им част/, показанията на
св.С. Г., в т.ч. приобщените чрез процесуалната техника на чл.281, ал.1, т.1 НПК показания
на св. дадени на 21.06.2019 г. пред друг състав на -ЯРС, показанията на св. Д. С. Д. /в
отделни части/, показанията на св. М. И. Т. в т.ч. приобщените чрез процесуалната техника
на чл.281, ал.1, т.1 НПК показания на св. дадени на **.**.**** г. пред друг състав на -ЯРС,
показанията на свидетеля В. С. Т., показанията на св. Х. М. К., заключенията и показанията
на разпитаните вещи лица, изготвили назначените съдебномедицинска и комплексни
психолого-психиатрични експертизи, писмените доказателства по делото, в т.ч. справка за
съдимост на подсъдимия, видимо от която същият е неосъждан.
Въззивният съд при проверка правилността на невлязлата в сила присъда констатира
неизпълнение в цялост на даденото в отменителното решение №**/**.**.**** г. на ЯОС
указание за отстраняване на квалифицираното по чл.348, ал.3, т.2 НПК съществено
процесуално нарушение- липса на мотиви, изразило се в едностранен анализ на гласни
доказателствени източници, релевантни към обосновката на обвинителната теза и частично
игнориране на фактически данни от показания, корелиращи с персоналния интерес на
подсъдимия. Прочитът на мотивировъчната част на ревизирания съдебен акт сочи, че
присъдата на ЯРС в голямата си част отразява препис на доказателствени и правни изводи в
отменената преди нея първоинстанционна присъда. Предвид процесуалния императив на
чл.335, ал.3 НПК се явяват изчерпани възможностите за поредно връщане на делото, което
задължава въззивната инстанция да отстрани опорочената процесуална дейност на
първостепенния съд и да реши делото по същество. Следва да се отбележи, че позицията на
настоящия състав на ЯОС не съвпада изцяло с поддържаната такава в решението на
предходния въззивен състав. В присъдата на ЯРС, макар и да е допуснат пропуск в
дължимото обсъждане и съпоставка на показанията на т.н. група вероятно заинтересовани
свидетели Г.Б., С. Г. и С. Г. с окачествените като извънсубективни показания на
неангажирани с изхода на делото св. Т., този пропуск не променя фактическата правилност
на изводите относно извършването на деянието и неговото авторство. Събрани са
възможните, достъпни и относими към делото доказателства. Обсъдени са защитните
обяснения на подсъдимия, но не и предназначените да ги подкрепят твърдения на
свидетелите К. И., М. Т., което следва да бъде компенсирано в настоящото изложение.
Съществена необоснованост по фактите обаче относно предявеното обвинение не е
допусната, предвид несъмнеността на значими доказателствени данни, установяващи се от
показанията на С. Г., на св. К. Т., обясненията на самия подсъдим Л.И. и резултатите от
съдебно-медицинската експертиза относно механизма на възникване на нараняванията,
използваните средства и причинно-следствената връзка. Доказателствената дейност,
ориентирана към установяване обстоятелствата по чл.102 НПК е завършена в пълнота,
видимо от проведения пореден преразпит на всички свидетели на инкриминираното деяние
6
и лицата, проявили ангажираност в събитията по време и непосредствено след довършване
на престъплението. По отношение фокусираното изграждане на фактическите изводи на
ЯРС, чрез използване на определени доказателствени източници - показанията на
свидетелите С. Г., С. Г. и Г. Б., няма характер на съществено процесуално нарушение на
чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 НПК, свързано с привилегировано отношение към
доказателствената съвкупност. Този извод следва от обстоятелството, че техният анализ не е
свързан с игнориране на съществени страни от други противостоящи им съдържателно
доказателствени средства. Качествена характеристика на тези показания са тяхната
изчерпателност и вътрешна съгласуваност към различните моменти от процесуалното
развитие, в което са били депозирани. Но преценката за тяхната съдържателна достоверност
налага контролираното им оценяване чрез съпоставяне с други доказателствени средства и
провеждането на някои фактологични разграничения. На първо място, в проведените
разпити на тези свидетели в съдебното следствие на **.**.**** г. не е изяснен въпросът,
поставен с целенасочено формулираните указания в отменителното решение на
ЯОС№**/**.**.**** г., а именно относно точното местоположение по време на извършване
на деянието на приетите от първата инстанция за преки свидетели на случилото се С. Г. и С.
Г.. Последица от пропуска за прецизиране на разстоянието от къщата на С. Г. до мястото на
инцидента, разположението на сградите и улиците, с оглед изследване въпроса за
възможната видимост на обстоятелствата, подпомагащи изясняването на главния факт, би
довело единствено до изключване на твърдените непосредствени възприятия на случилото
се от страна на св. С. Г. в частта им относно нанесения удар с вила. В този контекст съдът
цени показанията на св. Т., дадени на **.**.**** г. и прочетени по реда на чл. 281, т.1 НПК
"Срещу обора му е нашата врата. На ъгъла има гараж, който е разположен в посока къщата
на С.,", а в показанията на св. Т. от **.**.**** г. се съобщава" Дворовете са на една линия,
но двете улици не са успоредни. Двора на С. и дворовете на другите са на една линия." Тези
показания съставляват доказателственият базис, на който настоящият състав основава
заключението си, че от обхвата на видимостта на разпитания свидетел С. Г. е изключена
визираната от него картина на нанасянето на процесния удар с вила на частния обвинител Б.,
поради наличие на отстояние повече от 100 м. между двете къщи /на С. Г. и Л.И./, на
кръстовище и гараж на ъгъла на улицата, на която е разположена къщата на подсъдимия
Същевременно съдът кредитира показанията на св. С. Г. като пресъздаващи
достоверна реконструкция на релевантните за обвинението факти досежно кумулативно
настъпИ. съставомерен резултат по чл.129, ал. 2 НК - избиване на предни зъби от горната
зъбна редица на пострадалия. Св. Г. заявява, че, приближавайки мястото на престъплението
с баща си И. Г., са видели пострадалия Б. да лежи неподвижен, а подсъдимият Л.И. да му
нанася удар с крак в лицето, както и че в краткия времеви порядък на събитията до
пристигането им на място с последователни действия подсъдимият е поливал с вода
пострадалия, прибрал е намиращата се на местопрестъплението вила в обора, а
пострадалият е лежал няколко минути в безсъзнание. Тези показания, съпоставени от
съдържателно гледище с депозираните на **.**.**** г. и приобщени чрез процесуалната
7
техника на чл.281, ал.1,т.1 НПК, се окачествяват като стабилни във времето. Единственото
допълнение към тях в съдебното следствие на **.**.**** г., което не намира потвърждение
в прочетените депозирани по-рано показания, е в твърдението за съвместно нанасяне на
удари с крака на падналия Б. от страна на сина на подсъдимия св. К. И.. Преценката им,
съобразена с предвидения законов механизъм за контрол на достоверността в аспекта на
данните от съдебно-медицинското заключение, индикира на съответствие между нанесения
удар с крак в областта на лицето от подсъдимия и причинените "контузия в областта на
устата с изразени болезнени травматични отоци на двете устни, с кръвонасядания и
травматично пълно избиване на предни четири зъба от зъбната редица на горната челюст" на
постр. Б.. В сходна доказатествена светлина са и констациите на извършИ.
освидетелстването Г.Б. на **.**.**** г. съдебно-медициснки експерт д-р Ч. в приложеното
съдебно-медицинско удостоверение №***/**.**.**** г., изд. от СМДЛ "********** ***
******" ЕООД -гр. Сливен, а именно "масивен болезнен травматичен оток на тъканите в
областта на предната част на долната устна, с кръвонасядания повърхностни наранявания в
областта на лигавицата и с неравни повърхности (...) предните горни резци са изпаднали (...)
установените увреждания са получени от твърди, тъпи и тъпоръбести предмети и добре
отговарят да са получени по начин и време, както е записано в предварителните сведения."
Предвид това в тази им част настоящата инстанция се солидаризира с позицията на ЯРС за
съществуването на безспорни показатели за кредитиране показанията на св. С.Г. като
възстановяващи със свидетелска истинност картината на лично и непосредствено
възприетите събития на процесната дата. В тази им част анализираните гласни данни се
отличават освен с непроменливост във времето, с вътрешна подреденост, логика и
информативност. С оглед тези критерии оценката на тяхната достоверност в обособената им
част не би било израз на едностранчивост в подхода на процесуално автономния съд. В тази
насока информационно значими, като съдържащи подробно описание на проявленията на
уврежданията на здравето на св.Г.Б., осветляващи характера на настъпИ. съставомерен
резултат, са показанията на св. Д. Д.. Същата заявява, че непосредствено след инцидента,
когато Б. се е върнал в дома на родителите й, от главата, от устата му е имало обилни
кръвоизливи, които е попивала, докато го откарат с линейка, и едва при спирането им е
установила липсата на предните четири зъба.
Що се отнася до изпадането на пострадалия Б. в коматозно състояние: Няма база за
заключение, че възприятията на С. Г. относно така описания елемент, осветляващ главния
факт - държането и прибирането от подс. Л.И. на използваното средство -вила, са белег за
умишлено трансформиране спомена. Самият пострадал нееднократно е заявявал, че при
скарването с К. И. внезапно е бил ударен в главата от лице, намиращо се извън обсега на
зрителните му възприятия. Посредством коректното съобразяване на гласните данни с
резултатите от експертното съдебно-медицинско изследване и предложения с него
механизъм на причиняване на нараняванията, съдът намира, че очертаните показания на св.
С. Г., Г.Б. и К. И. придават обективна фактическа основа на извода за причинно-следствена
изясненост на деянието, а именно- безсъзнателното състояние на пострадалия Б.,
8
нараняванията в теменната област на главата са били предизвикани чрез нанесен удар в
тилната област на пострадалия. В този контекст следва да се има предвид изобилстващата
медицинска документация: Епикриза от МБАЛ "**.***********" АД, в която е отразено
обработването и зашиването на "две рани париетално- вид на лацеро-контузни", в съдебно-
медицинско удостоверение №***/**.**.**** г. са констатирани в теменната област на св. Б.:
"две продълговати зашити рани в процес на заздравяване, с дължина около 5-6 см, с посока
отзад напред, с разстояние между тях около 4 см. Същите са с еднакви размери, форма и
големина." В аналогична посока съдът намира, че в съдебно-медицинската експертиза са
обективирани пълноценни и максимално точни отговори на вещите лица, изразени с
категоричност и обоснованост : "двете цепковидни разкъсно-контузни рани с еднаква форма
и големина в теменната област на главата се дължат на удар с твърд тъп предмет с тясна и
дълга контактна повърхност" Допълнителна конкретика е получена чрез разпита им в с.з., в
рамките на който са пояснили,че лансираната от подсъдимия версия за удар, нанесен с
пръчка, е в ниска степен вероятна поради трудната постижимост за нанасяне контура на
раните с няколко отделни удара с пръчката на еднакво отстояние един спрямо друг, с
еднакъв размер и посока. Ето защо, обстоятелствата във вр. с използваното средство,
изведени още веднъж чрез проверка по експертен път, утвърждават и техническата
достоверност в изложението на свидетеля С. Г. и мотивират съда да приеме, че в тази им
част гласните данни представят действително протекли събития. На тази изходна основа, с
оглед нивото на обективност и качествената обосновка на експертизата е очевидно, че при
изследваната причинна свързаност между удара с вила, последвалото поведение на дееца по
нейното прибиране в обора, когато е бил възприет от наближаващите мястото на инцидента
свидетели И. и С.Г. и нараняванията, квалифицирани като причинени с употребата на
увреждащо средство със сходна повърхност, е очевидно, че не се касае за субективизъм и
произволно предпочитание на факти от показанията на св. С. Г..
Що се отнася до авторството, въззивният съд счита, че макар и по косвен път, по
делото са събрани възможните и достъпни доказателства, които изграждат логична и
надеждна доказателствена верига и придават легитимност на извода за авторството на
извършеното, съответстващо на персоналните параметри на повдигнатото обвинение. В тази
насока, релевантни за фактическите изводи на съда са споменатите възприятия на свидетеля
С. Г. относно последвалата престъпния акт проява на подс. Л.И. - който към момента на
приближаване все още е държал вилата, с която е нанесъл удара, а виждайки св. С. Г. и
баща му И. Г., е прибрал пособието от местопрестъплението отново в обора. Преценката на
структурата и съдържанието на съобщеното пред първата инстанция в хода на съдебното
дирене, проведено на **.**.**** г. и на **.**.**** г. не дава база за заключение за
произволно и субективно решение у свидетеля да трансформира този факт, доколкото
присъствието на двамата родственици на пострадалия на мястото на инцидента, макар и в
момент, следващ процесния по нанасяне на удара, е обозначено категорично в показанията и
на двамата незаинтересовани свидетели М. и В. Т..
Обсегът на възприятията относно тези два фрагмента /държането на вилата и прибирането й
9
от подсъдимия /, с оглед времевия интервал след нанасяне на удара, са частично
съгласувани с обясненията на самия подсъдим. Последният изяснява приноса си към
общественоопасния резултат, като привнася единствено различно твърдение за
употребеното средство, зявявайки, че е използвал пръчка. Същата перспектива към
значимите обстоятелства относно авторството макар и по косвен път се извежда от
изложението на самия пострадал св. Б. за развитието на конфликта, предшестващ нанасянето
на удара и загубата на съзнание. Последният изтъква, че си е разменял реплики на висок тон
с К. И., били са само двамата пред къщата на баща му, като първият е бил през цялото време
пред него и не го е удрял, докато Б. внезапно усетил силен удар без ориентация и съхранен
зрителен спомен откъде и от кого е насочен. За устойчиво в изложението на свидетелката М.
Т. съдът възприема единствено онази част от показанията й, която е двукратно и неизменно
съобщена пред първата инстанция на **.**.**** г., съпоставена по реда на чл.281, ал.1 т.1
НПК със съдържанието на депозираните гласни доказателствени средства в с.з. от
**.**.**** г. Същата заявява, че в хода на словесно разменените реплики между постр. Б. и
св. К. И., първият е посегнал към втория с инструмент, вероятно клещи, а св. К. И. е успял
да изблъска пострадалия. Единственото отклонение в този разказ се свежда до
непоследователната й нагласа относно съобщения факт за падане на св. Б., последвало от
изтласкването му с ръце от сина на подсъдимия. Съдът счита, че тази свидетелка прави
изкуствен подбор на фактите, като произволно добавя нови обстоятелства в изложението си
и то след изминал продължителен период от време от момента на извършване на деянието
до с.з. на **.**.**** г., предвид което в тази им част съдът изключва показанията на
свидетелката като недостоверни. Така съобщеното падане не съответства на точността и
вътрешната логика на събитията с оглед преценката на ЯОС за вариативно представяни от
нея противоречиви разкази в неколкократно провежданото съдебното следствие пред
първостепенния съд. Инкриминираните в пределите на обвинението наранявания не са
характерни за увреждане, последвало при падане от избутване с ръце, предвид описаните в
експертизата "разкъсно -контузни рани в теменната област, с размери 5-6 см, разположени
успоредно една на друга, на отстояние 4 см".
С оглед на изложените съображения, съдът аргументира позицията си относно факта
на извършване на деянието и неговото авторство именно съобразно с части от обясненията
на подсъдимия, които по своята логическа същност съставляват признание на извършеното,
макар и с посочен различен способ на нанасяне на удара и несъвпадащо с експертните
изводи твърдение относно резултата /според подсъдимия пострадалият само е коленичил
след удара, а подсъдимият и синът му са го поливали с вода, за да измият кръвта от главата
му/. Съдът отхвърля като недостоверно обяснението на подсъдимия, че пострадалият не е
изпадал в безсъзнателно състояние, преценявайки в този контекст качествената му
характеристика на валидно средство за защита, и преди всичко с оглед същественото
несъответствие на така предложената версия с научно обоснованите изводи в съдебно-
медицинската експертиза. За категоричното установяване персоналната роля на Л.И. в
деянието, за начина на реализирането му посредством използването на твърд предмет и
10
локализацията на нанесения удар свидетелства и синът на подсъдимия К. И., който заявява,
че баща му е ударил пострадалия с пръчка в главата, след което е потекла кръв.
Действително, в мотивацията на този свидетел да спести информацията относно вилата и
безсъзнанието на пострадалия след падането, се откроява естествената емоционална
съпричастност към положението на неговия баща, както и стремежът да му помогне,
деформирайки определени обстоятелства в смекчена и благоприятна за защитната позиция
насока.
Интерпретираните доказателства в тяхната взаимовръзка и приложените при условията и
по реда на НПК валидни средствата за тяхната проверка мотивират настоящата инстанция да
приеме за доказани факта на извършване на престъплението по предявеното обвинение,
неговото авторство и вината на подсъдимия Л.И. К..
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият И. с действията си на **.**.**** г., около 18 ч. в с. ******** е
осъществил състава на престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК, като пред стопанска
постройка - обор, находяща се на ул. "****** ****в" №** нанесъл удар с вила по главата в
областта на темето и удар с крак в областта на устата на Г. С. Б. от гр. *****, с което му
причинил две средни телесни повреди, изразяващи се в: 1. сътресение на мозъка, протекло с
изпадане в пълно безсъзнателно състояние, довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота на пострадалия, за срок не по-малко от 3-4 седмици при нормален ход на
развитие на оздравителните процеси и 2. избиване на предните четири зъба /резци/ от
зъбната редица на горната челюст, без които се затруднява дъвченето и говоренето.
В рамките на установената и доказана фактология, в съответствие с изискванията на
материалния закон и константната задължителна съдебна практика, правилен е изводът на
първостепенния съд, че инкриминираното поведение на Л.И. намира правната си
квалификация в разпоредбата на чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК. Както избиването на зъби, така и
изпадането в безсъзнателно състояние са самостоятелни алтернативи, осъществяващи
поотделно обективната съставомерност по чл.129, ал.2 вр.ал.1 НК.
По своята морфология и физиологични последици, очертаната травма, свързана със
сътресението на мозъка е съизмерима според формулираните от експертите отговори, не със
времетраенето, а с дълбочината на състоянието. Последиците, по данни, поддържани от
вещите лица, настъпили в резултат на причиненото сътресение на мозъка, са довели до
вестибуларни смущения, които са отзвучали с нормалния темп на оздравителния процес в
рамките на 3-4 седмици.
По своя характер средната телесна повреда, проявена в отстраняването чрез
неправомерна физическа сила на предните зъби на пострадалия, е довела до ограничаване на
физиологичната функция свързана с дъвкателния и говорния процес, свеждащи се до речеви
нарушения при образуването и членоразделното изговаряне на определени звуци. Това
11
увреждане е необратимо.
Посочените нарушения в здравето и телесната цялост на пострадалия не
предпоставят необходимост от траен характер на създадените затруднения /повече от 30
дни/. В този смисъл са П 3/27.09.1979 г. на Пленума на ВС на РБ, Р 636/2.12.1972 г. на 2-ро
н.о. на ВС на РБ и Р 499/1.10.2002 г. на 3- то н.о. на ВКС на РБ.
От субективна страна деянието е извършено при условията на алтернативен пряк
умисъл. В интелектуалните представи на подсъдимия са намерили отражение свойството и
значението на извършеното - силата, областта на нанасяне на удара, интензитета на
увреждащото средство, насоката - в жизненоважна част на тялото на пострадалия, като
същият е предвиждал настъпването на няколко алтернативно възможни телесни увреждания,
в т.ч. изпадането на потърпевшия в безсъзнателно състояние и избиването на предни зъби и
е искал настъпването, на който и да е от тях.
Претенциите на защитниците, че се касае за действия, извършени от подзащитния им
в състояние на силно раздразнение или при неизбежна отбрана следва да се отхвърлят като
несъстоятелни.
С оглед съдържанието на обсъдените гласни доказателствени източници, в т.ч. на
несъпричастен към положението, на когото и да е от участниците в наказателния процес
свидетел М.Т., съдът прие за достоверна информацията, че синът на подсъдимия св. К. И. е
неутрализирал с активни телодвижения пострадалия веднага, към момента на насочване с
инструмента на последния към него. Предвид тези аргументи липсва фактическата
предпоставка на чл.12, ал.1 НК в аспекта на мислима преквалификация на извършеното по
законовата привилегия на чл.132, ал.2 вр.ал.1 НК. Действително, в поведението на
пострадалия при срещата му с подсъдимия е установено наличие на агресивен фактор, който
обаче не е генерирал антисоциалната изява на подсъдимия към момента на извършването й.
Излизайки с вилата от обора и насочвайки се към свидетеля Б., подсъдимият не е
възприемал физическо нападение спрямо сина си. Деянието му в този случай е нямало
защитен характер, защото не се явява отговор на "непосредствено противоправно
нападение" при условията на чл.12 НК.
При изследване на фактора повишена тревожност и психично напрежение, върху
компонентите на проявеното от подсъдимия субективно отношение към деянието, съдът не
може да игнорира отстояваното в комплексната СППЕ становище за отсъствие на
физиологичен афект с оглед преценката на реакциите на подсъдимия, които не са били
внезапни, а изборни. Същият е взел решение за конкретното деяние въз основата на
обмислен избор, подбор на средството, при ясно съзнание и напълно запазен самоконтрол,
като експертите сочат, че спомените у подсъдимия не са фрагментарни, както при афекта, а
цялостни и подредени. При този резултат, изключващ проявлението у подс.И. на
медицинския критерий на афективния умисъл, съдът не може да приложи привилегията на
материалния закон на чл.132, ал.1 НК.
12
По наказанието:
Известно е, че наказанието в същността си е отговор на извършеното престъпление
и за това деянието с оглед неговите обектвни белези и ниво на обществена опасност се
явява ръкводен ориентир при отмерването му. Съдът е длъжен да гарантира равновесието
между възмездната функция на наказанието, преследваща възстановяване на нарушената с
престъплението социална справедливост, от една страна и защита на индивидуалните
интереси на подсъдимия, от друга.
При третото по ред първоинстанционно разглеждане на делото решаващият състав
на ЯРС е пристъпил към корекция на приложеното спрямо Л.И. наказание, редуциарйки го
в законовия диапазон на чл.129, ал.1 НК от една година на шест месеца лишаване от свобода
с отлагане на неговото изтърпяване с три годишен изпитателен срок. Формулирани са
аналогични с предходния първоинстанционен състав аргументи касателно контраста между
тежестта и интензивността на противоправното деяние, което осъществява поотделно два
самостоятелни съставомерни резултата, субсумиращи се с нормата на чл.129, ал.2 НК, от
една страна, а от друга подчертано ниската лична опасност на подсъдимия, обусловена от
неговата напреднала възраст, липсата на предходно осъждане и субективните фактори, при
които същият е пристъпил към посегателство върху личността на пострадалия.
Пред настоящата инстанция не са изложени съображения, останали необсъдени и
неразгледани от ЯРС и които да налагат последващо изменение на така определеното
наказание в предложената от защитата насока или да поставят съмнение относно неговата
справедливост, съобразно с нормата на чл.348, ал. 5 НПК. Релевираното в жалбата
възражение е с насоченост изцяло към персоналитета на подсъдимия, неговото безупречно
съдебно минало, добри характеристични данни и напреднала възраст, но би следвало да
бъде обособено като претенция за нарушение на материалния закон, доколкото касае
преценката, дали наказанието да се определи по силата на чл.54 НК или чл.55 НК. Въпреки
това, предвид смисъла му да даде мотивираност на недоволството от вида и размера на
санкцията, съдът следва да го интерпретира на плоскостта на оплакването за явна
несправедливост на наложеното наказание. Според ЯОС утежняващите вината на
подсъдимия фактори са били аргументирано изложени и балансирано оценени от първата
инстанция заедно със смекчаващите такива и това е довело до преценката за необходимост
от намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Действително,
първостепенният съд не е възприел тезата за допринасяне към престъпния резултат от
страна на потърпевшия, която според настоящата инстанция намира опора в събраните
доказателства. Поведението на св. Г.Б., психичното заболяване на сина на подсъдимия са
фактор, несъмнено катализиращ взимането на решението и извършване на престъплението,
което налага признаване на значението му на смекчаващо обстоятелство, но не и такова с
изключителен характер. В действителност, съдът е дал дължимата се оценка на тази
фактическа специфика на съставомерната деятелност на подсъдимия, като е възприел това
13
обстоятелство, ведно с положителния му личностен облик за доминиращи над установените
по делото отегчаващи обстоятелства. Не може да се приеме, че третираният фактор е от
такова изключително естество, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко, ако бъде определено. И това е така, тъй като личното поведение на Б.
не се отличава със съществена тежест на фона на коментираните фази от престъплението на
подс. Л.И.. Изложеното се извежда от установената фактология и нейните конкретни
обективни параметри. Както вече се спомена, касае се за два последователно реализирани
резултата, осъществяващи съставомерните признаци на престъплението по чл.129, ал.2
вр.ал.1 НК, за неумолимост в нагласата на подсъдимия при причиняването им. В тази
връзка следва да се отбележи като съществено, че изпадането в безсъзнателно състояние на
пострадалия не е оставало извън сферата на съзнаване и непосредствен волеви контрол на
подсъдимия в момента на пристъпване към нанасяне удара в главата, довел до избиване на
зъби. Касае се за ожесточена и агресивна невъздържаност, надхвърляща необходимото за
пълното сломяване съпротивата на потърпевшия. Като се има предвид, че като изходна
основа при индивидуализиране на санкцията служат именно свойствата на личността такива,
каквито те са проявени в самото деяние, може да се каже, че размерът на наказанието,
определен от първостепенния съд, съответства на обективните характеристики на
престъплението и на вината на подсъдимия и адекватно отразява степента на тяхната
укоримост.
2. По гражданския иск:
Съдът намира, че с присъдата си в гражданската й част ЯРС е допуснал
нарушение на принципа reformatio in preius. По иска за претърпени имуществени вреди
решаващият състав законосъобразно и на основание чл.45 ЗЗД е присъдил в тежест на
подсъдимия сумата от 7423, 20 лв., представляваща доказаният размер на имуществената
вреда във вр. с проведено от пострадалия Б. болнично лечение в хирургично отделение
МБАЛ "**.***********" гр.Ямбол и проведено възстановяване на зъбни дефекти в горна
зъбна редица в АИППИМПДМ ******** ******* ** ЕООД -гр.Сливен. Що се отнася до
претендираните от гражданския ищец неимуществени вреди, недопустимо първостепенният
съд е уважил иска в пълния предявен размер от 20 000 лв. Същият е действал в
процесуалната хипотеза на чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.2 НПК -повторно разглеждане на
делото след връщане по повод подадена жалба единствено от страна на подсъдимия срещу
присъда, с която искът за неимуществени вреди е бил уважен до размер на 10 000 лв. и
отхвърлен за разликата до пълната претендирана сума от 20 000 лв. Изложеното налага
извод за допуснато съществено процесуално нарушение, налагащо изменение на
ревизираната присъда в гражданската й част.
За безспорно изяснени пред настоящата инстанция се приемат елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД. Първоинстанционният съд не е
взел под внимание коментираните по-горе фактически основания за признаване хипотезата
на съпричиняване от страна на пострадалия Б., чието поведение е имало несъмнен
14
катализиращ ефект върху оформяне на решението за извършване на престъплението и
пристъпване към неговото изпълнение. В случая наред с причинната връзка между
съставомерното поведение и причинените имуществени и неимуществени вреди, ЯРС не е
съгласувал изводите си със задължителните постановки на ППВС № 17/1963 г., отчитайки
предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане. В цит.
практика е посочено, че "Принос за настъпване на увреждането ще е налице във всички
случаи, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за
настъпване на вредите, или е допринесло за механизма на увреждането. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди." В случая инициатор на
словесния конфликт със сина на Л.И., съпътстван с физическа закана, е именно пострадалият
Г.Б.. Това негово поведение е солиден фактор, участващ в специфичната причина, поради
която подсъдимият е пристъпил към престъпното засягане телесния интегритет и здравето
на пострадалия. Този фактор, намиращ доказателствена подкрепа и в гласните източници и
в СППЕ по отношение подс. Л.И., е останал изолиран в мотивите по гражданско-
осъдителната част на първоинстанционната присъда. Според настоящия състав неговото
съобразяване в пределите на определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди е
задължително. Действително, от визираните разнородни телесни увреждания съобразно
заключителната част на СМЕ, постр. Б. е търпял физиологични нарушения, болеви
усещаниия и смущения във вестибуларния апарат, които са отзвучали с нормалния темп на
оздравителните процеси -в рамките на 3-4 седмици. Травматичното избиване на четири
предни зъба, съставляващо увреждане с постоянен характер независимо от естетичното
дентално възстановяване има необратим характер. Съгласно установената задължителна
съдебна практика, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай. В настоящия случай
обстоятелствата от значение за размера на обезщетението са от две категории -тези, които
имат значение за тежестта на престъплението и тези, които се отнасят до обективния
характер на съпричиняването. /ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/2004 г., ОСГК/. Понятието
"справедливост" по смисъла чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др . И в двата случая, те се изразяват в засягане на защитими права, което
засягане няма парична оценка. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, на
обезщетяване подлежат всички неимуществени вреди, причинени от увреждането.
Правилото на чл.52 ЗЗД, предписващо определяне по справедливост на обезщетението за
неимуществени вреди е скрепено с изискване към съда да изложи собствени мотиви при
прилагане обществения критерий за справедливост /определение № 599 от 07.05.2014 г.
15
състав на III г. о. на ВКС и Решение № 215 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1287/2014 г.,
III г. о., ГК/включително за случай, при който въззивният съд не възприема определеното на
първа инстанция обезщетение за неимуществени вреди за справедливо и го намалява. В
случая както многократно бе обсъдено гражданския ищец Б. е претърпял множество
разнородни увреждания на здравето, като в резултат на причинената контузия на главата,
съпътствана със безсъзнателно състояние са настъпили смущения във вестибуларния апарат
с продължителност от 3-4 седмици, причинени са разкъсно-контузни рани в областта на
теменната област и в областта на устните с изразени болезнени отоци с кръвонасядания и с
пълно избиване на предни четири зъба от зъбната редица на горната челюст. Към момента
на деянието пострадалият е бил на възраст от 50 години, по данни от неговите и на Д. Д. /с
която същият живее на семейни начала/, за които обаче не представят писмени
доказателства, същият по професия е шофьор, и в резултат понесените телесни увреждания,
не е бил в състояние да изпълнява трудова дейност за период от 3-4 месеца. Несъмнено
интензитетът и степента на засягане на човешкото здраве, изведени по експертен път са от
естество да подкрепят извода, че в състоянието, в което се е намирал пострадалият, са били
значително ограничени възможностите му за упражняване на трудова дейност в
определения от вещите лица времеви порядък. Съществувалите белези във
възстановителния период върху устните и главата на гражданския ищец, отстранените му
предни зъби в същността си водят до обективно загрозяване, създават смущения и
дисбаланс в субективните му преживявания и самооценка. Описаните контузионни рани са
създавали предпоставки за обективно злепоставяне в сферата на социалните му контакти,
обуславяли са притеснения, както при поемането на ангажименти, така и при елементарно,
ежедневно общуване и изява в типичната за потърпевшия социална среда. В съответствие с
констатациите на вещите лица са и изводите на съда за продължили във времето нарушения
в говорния и дъвкателния процес в периода от деянието **.**.**** г. до **.**.**** г., когато
съобразно представената фактура е проведено лечение за естестичното възстановяване на
отнетите предни зъби. Справедливият размер на следващото се обезщетение на
гражданския ищец при отсъствие на негов собствен индивидуален принос в процесните
събития, би бил в размер на 10 000 лв. В настоящия случай обаче такъв принос е налице.
Съдът прие за установено по фактите, че Б. сам е инициирал словесна саморазправа със сина
на подсъдимия К. И., който е бил придружен с активни заканителни действия, в т.ч.
замахване с инструмент и блъскане. По линия на обстоятелствата, обуславящи извод за
прекомерност на така посоченото обезщетение в размер на 10 000 лв., в процесуалните
задължения на съда е да даде коментар и на особените за конкретния случай относими към
съпричинението обстоятелства, а именно: специфичното уязвимо психично състояние на
сина на подсъдимия, факта, че подсъдимият, вдовец, сам е полагал грижи за сина и общото
домакинство, неговият имуществен статус и доходи, същият е пенсионер, както и
обстоятелството, че, виждайки саморазправата, е изпитал повишено психическо
напрежение, тревога и страх за сина си. Тези субективни преживявания на подсъдимия,
третирани именно на плоскостта на съпричиняването от страна на Б., обуславят
заключението, че Л.И., макар и ирелевентна за умисъла, е изпитал изострена тревожност и
16
действията му, макар и изборни, са продиктувани от необходимост да даде защита на своя
син. Л.И. е приемал обстановката на конфликта като особено застрашаваща психиката на
сина му К. И., който по данни на експертите се е намирал в манийно-депресивен период на
заболяването биполярно разстройство. С други думи, действията на Б. са имали ясно
обособен в доказателствата по делото негативен ефект върху емоционално-волевите
процеси у подсъдимия, които улесняват вземането на решението и изпълнението на
деянието. В този контекст съдът приема, че справедливият размер на обезвредата на
конкретно засегнатите неимуществени блага на пострадалия в съгласие с установения негов
обективен принос към вредоносния резултат е 7 000 лв. Този размер удовлетворява
обществения критерии за справедливост при съществуващите в страната обществено-
икономически условия на живот, с оглед конкретните обстоятелства по делото. Поради
несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първостепенния съд по
въпроса за дължимия размер на обезщетението, в тази част присъдата на Районен съд-Ямбол
следва да се измени и да се постанови по същество решение, с което искът за
неимуществени вреди да се уважи за сумата от 7 000 лв. Лихва следва да се присъди от
момента на извършване на деянието -**.**.**** г. Над сумата от 7 000 лева претендираното
обезщетение е прекомерно, поради това гражданският иск на Г.Б. за неимуществени вреди
следва да бъде отхвърлен до пълния претендиран размер на обезщетение от 20 000 лева.
Съответно следва да се коригира и размера на д.т. върху уважената част от исковете, която
се поставя в тежест на подсъдимия.
По отношение на направеното в съдебно заседание искане от повереника на частния
обвинител- адв. Н. за присъждане на разноски, съдът приема същото за неоснователно
поради непредставяне на писмени доказателства за извършването на такива.
При служебната проверка на правилността на присъдата по реда на чл.314 НПК
изцяло и независимо от наведените от страните оплаквания, въззивният съд не констатира
други основания за нейното изменение или отмяна. Поради това в останалата й част
присъдата следва да се потвърди
Водим от горното и на основание чл.334, т.3 вр. чл. 337, ал.1, пред. 2-ро НПК,
Окръжен съд - Ямбол
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №260053/23.04.2021 г., постановена по НОХД №1321 по описа за
2020 г. на Районен съд- Ямбол в гражданско-осъдителната й част, като:
НАМАЛЯВА размера на уважения граждански иск, предявен от Г. С. Б. за обезщетение
на причинени от престъплението неимуществени вреди от 20 000 лв. на 7 000 лв., ведно със
17
законната лихва, считано от датата на увреждането -**.**.**** г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер;
ИЗМЕНЯ присъдата и в частта, в която подсъдимият Л. К. И. е осъден да заплати
държавна такса върху уважената част от гражданските искове в размер на 1 096, 93 лв. в
приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Ямбол, като НАМАЛЯВА този
размер на 576, 93 лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18