РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Силистра, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Ив. Краева
Членове:Десислава Г. Петрова
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20233400500174 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №1458/05.04.23г. от „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Илинден, ул. „Кукуш” №1, представлявано от А. Д. и М. М.
срещу Решение №58/24.03.23г., постановено по гр.д. № 331 по описа за 2021
година на Районен съд – Тутракан, в отхвърлителната му част.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Счита, че прекомерността на неустойката
не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави и че
уговарянето на неустойка вместо обезщетение при разваляне на двустранен
договор е допустимо при договорите с продължително и периодично
изпълнение и служи за обезщетяване на всички вреди, включително и на
бъдещите вреди от предсрочно прекратяване на договора. Навежда, че с
Решение от 22.11.2018г. по дело С-295/2017г. Съда на ЕС се е произнесъл
положително по преюдициалния въпрос дължи ли се цялата цена по договора
при нарушаване на минималния срок на обвързаност. Съобразявайки
сключената спогодба между КЗП и мобилния оператор, обективирана в
Протокол от 21.04.2016г. по гр.д. № 12268/2014г. по описа на СГС счита, че
ако се приеме, че неустоечните клаузи в договори между търговци са
нищожни поради нарушаване на закона и добрите нрави, то физическите лица
– потребители биха били поставени в по-неблагоприятно положение. Още
1
повече, с оглед конкретиката на казуса претендираната неустойка в случая е
за оставащите четири месеца от срока на договора и максимално се
доближава до този, важащ за физическите лица – потребители. Моли за
отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска за неустойка,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
плащане. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор.
В открито съдебно заседание страните не изпращат процесуален
представител. Депозирано е становище от въззивника, с което моли за
уважаване на исковите претенции.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК, подадена
от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК,
са да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни
предели ОС намира, че решението е постановено в границите на
правораздавателната компетентност на първоинстанционния съд и от законен
състав, поради което се явява валидно. Искът е с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК и е предявен в границите на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно
от приложеното ч.гр.д. № 331/2021 г. на РС – Тутракан, произнасянето на РС
съответства на заявената за разглеждане установителна претенция, поради
което решението се явява и допустимо.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред РС – Тутракан е образувано по предявен от „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Илинден, ул. „Кукуш” №1, прдставлявано от А. Д. и М. М.
срещу „НЕФЕС - 2010” ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление с.Калугерене, иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр.
чл.79 ЗЗД вр. 92 ЗЗД за приемане за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 203.98лв., представляваща месечни
такси и потребление за използване на услуги по Договор №М4069744 за
периода 14.05.2020г. – 13.11.2020г., ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и сумата от
198лв. – неустойка за неизпълнение на договор №М4069744, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлнението до
окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №194/2021г. по описа на РС – Тутракан.
В исковата молба се заявява, че страните са валидно обвързани от договор
за мобилни услуги №*********, партида №*********, ID на договор
М4069744, като за всяка мобилна услуга или пакет от услуги се сключват
2
отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се
съдържа описание на изброените тарифни планове, срокове, ценови условия,
условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения.
Така, с Приложение №1/09.04.2019г. за срок от две години е активиран
тарифен план А1 М клас L за номер 08864948887 със стандартна месечна
такса 30лв. без ДДС и промоционална такса 15лв. без ДДС. С два броя анекси
от 09.04.2019г. към договора е продължен срока за използване на услуги
********** с месечна такса от 9лв. без ДДС и ********** с месечна такса
10лв. без ДДС за новите две години, до 09.04.2021г. Предвид преустановяване
плащането на използваните услуги от ответника през месец май 2020г.
ищецът излага, че договорът е прекратен, считано от 15.11.2020г., на
основание т.54.12 от ОУ и претендира процесната главница, за което са
издадени фактури в периода 17.06.2020г. – 17.11.2020г. и неустойка, поради
прекратяване на договора по вина на абоната. Сочи, че неустойката е
определена като сбор от стандартните месечни абонаментни такси за
мобилните планове без отстъпки, дължими до изтичане на посочения в
договора срок за всеки мобилен номер, като претендира 4 такси по 9лв.
/36лв./, 4 такси по 10лв. /40лв./ и 4 такси по 30лв. /120лв./. Начислено е и
обезщетение за обработка на просрочени задължения в размер на 2лв.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Тутракански районен съд е уважил иска за главницата, ведно със
законната лихва и е отхвърлил претенцията за неустойка, приемайки, че така
уговорена противоречи на присъщата й функция.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Посочените основания за неправилност на първоинстанционното решение
са единствено в посока приетото, че неустоечната клауза е нищожна.
В настоящото производството ищецът следва при условията на пълно и
главно доказване да установи, че ответника е абонат на мобилните услуги,
съответно са му били предоставени, както и конкретния размер на
задължението, включително по отношение на начислените суми поради
твърдяното неизпълнение от нейна страна.
Съдът приема, а и не е било спорно между страните, че са обвързани
валидно от сключените между тях договори, както следва: 1/ Договор за
доставка на електронни съобщителни услуги №********* от 08.04.2015г.,
ведно с Приложение №1 от 18.08.2017г. към него за тел. номер **********, с
месечна абонаментна такса 7.50лв. без ДДС, изменен с Анекс от 09.04.2019г.
и Изменение и допълнение на Приложение №1; 2/ Подписано Приложение от
14.09.2018г. към Договор за доставка на електронни съобщителни услуги от
08.04.2015г., за тел. номер **********, с месечен абонамент 10лв. без ДДС,
изменен с Анекс от 09.04.2019г. и 3/ Договор за доставка на електронни
съобщителни услуги № *********/09.04.2019г. и Приложение №1 към него
от 09.04.2019г., за мобилен номер **********, с промоционална абонаментна
такса от 15лв. без ДДС. Крайните срокове на договорите е 09.04.2021г.
Съгласно договореното в приложенията за активиране на всяка отделна
3
услуга ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за
услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди
изтичането на срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът
дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси,
дължими за абонамент, за който договорът се прекратява, по техния
стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване.
Не се спори по делото, а и се установява от приетата СИТЕ, че договорите
са прекратени по вина на ответното дружество. Изпратено е уведомление
относно прекратяване на услугите чрез смс от 08.09.2020г.
По въпроса дали клаузата за неустойка валидно обвързва страните,
настоящият състав намира следното:
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. ЗЗД/. Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването
им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес.
Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии: -естеството им на парични или на непарични и
размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
- дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-
поръчителство, залог, ипотека и др.; - вид на уговорената неустойка
/компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; - съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се
използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и
обстоятелства за всеки отделен случай. Неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Прекомерността на неустойката се преценява
към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече
настъпилите от неизпълнението вреди /така, Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK/.
Съобразно данните по делото настоящият състав на съда споделя
приетото от районния съд, че искането в конкретния случай за присъждане
неустойка за предсрочно прекратяване на договора, в посочения й по-горе
4
размер, е в противоречие с добрите нрави, доколкото неустойката за
предсрочно прекратяване на договора се равнява на сумата, която операторът
би получил и при действащ договор, но без да предоставя уговорените
услуги. Споделя се също и фактическият и правен извод, че така уговорената
неустойка и начина на формирането й противоречи на добрите нрави, като е
уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции и съдът е съобразил задължителните указания, дадени в
Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по тълкувателно дело № 1/2009г. на
ОСТК. Принципът за съответствие с добрите нрави на уговорената неустойка,
изхождайки от присъщите и функции, е относим към всички договори.
Тълкувателно решение № 7/2013г., на което жалбоподателят се позовава,
както и съдебната практика в насока на това, че уговаряне на неустойка,
вместо обезщетение при разваляне на двустранен договор с продължително и
периодично изпълнение, поради неизпълнение, е допустимо, както и, че само
по себе си обстоятелството за прекомерността на неустойката не я прави
нищожна и цитираната практика на КЗП, е неотносима към конкретния спор
относно действителността на коментираната клауза за неустойка. В случая
искането на заявителя е в противоречие с добрите нрави, защото по
отношение на оператора претендираната неустойка би заместила дължимото
от клиента изпълнение на задължението да заплаща цена за договорените
мобилни услуги, независимо дали договорът ще е действащ и дали ще се
предоставят такива услуги. И след като при действащ договор заплащането на
месечни такси е срещу престирано от оператора изпълнение на задължението
му за предоставяне на мобилни услуги, то така уговорената неустойка при
прекратяване, би довела до недопустимо неоснователно обогатяване на
оператора, което нарушава както принципа на справедливостта, така и
добрите нрави, в какъвто смисъл е цитираната тълкувателна практика.
Във въззивната жалба се цитира решение на СЕС от 22.11.2018 г. по дело
С-295/17, MEO – Servicos de Comunicacoes e Multimedia SA срещу Autoridate
Tributaria e Aduaneira, въз основа на което се прави извод, че сумата, дължима
при неспазване на минималния срок на обвързаност, е неразделна част от
общата цена, плащана за доставката на услугите и разделена на месечни
вноски, става незабавно изискуема в случай на неизпълнение, независимо от
квалификацията на сумата по националното право. Посоченото от
жалбоподателя решение на СЕС е неотносимо, доколкото е постановено по
преюдициално запитване относно тълкуването на разпоредби от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на
данъка върху добавената стойност, като със същото СЕС приема, че чл. 2, § 1,
б. „в“ от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че предварително
определената сума, получавана от икономически оператор при предсрочно
прекратяване по искане или по вина на негов клиент на договор за
предоставяне на услуги с предвиден минимален срок на обвързаност и
съответстваща на сумата, която операторът е щял да получи през останалата
част на посочения срок, ако договорът не беше прекратен – обстоятелство,
което запитващата юрисдикция трябва да провери, следва да се приеме за
възнаграждение за извършена възмездно доставка на услуги, което поради
5
това подлежи на облагане с този данък. Съдът приема също по т. 2, че за
квалификацията на сумата, предварително определена в договора за
предоставяне на услуги, която клиентът дължи при предсрочно прекратяване
на договора, не са решаващи фактът, че целта на тази предварително
определена сума е да бъдат възпирани клиентите да нарушават задължението
си да останат обвързани с договора през минималния срок и да бъдат
поправени вредите, претърпени от оператора вследствие на неспазването на
посочения срок, фактът, че търговският представител получава по-високо
възнаграждение за сключването на договори, предвиждащи минимален срок
на обвързаност, отколкото за сключването на договори без такъв срок, както и
фактът, че по националното право посочената сума се квалифицира като
неустойка.
Горният извод на съда не се променя от обстоятелството, че с исковата
молба са поискани единствено по четири абонаментни такси, доколкото
нищожността е изначална, преценена към момента на сключване на договора.
Липсват и повелителни правила на закона за да може да бъде заместена, на
основание чл.26, ал.3 от ЗЗД.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Разноски не следва да се присъждат в производството - на въззивника не
се дължат, предвид изхода от спора, а въззиваемата страна не е поискала
такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №58/24.03.23г., постановено по гр.д. №
331 по описа за 2021 година на Районен съд – Тутракан, В ЧАСТТА, с която
е отхвърлен предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул. „Кукуш” №1,
представлявано от А.Д. и М. М. срещу „НЕФЕС - 2010” ЕООД, ЕИК .........,
със седалище и адрес на управление с.Калугерене иск с правно основание
чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува
вземане против ответника в размер на 198лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за доставка на електронни съобщителни
услуги от 08.04.2015г. за мобилен номер ********** и мобилен номер
********** и Договор за доставка на електронни съобщителни услуги от
09.04.2019г. за мобилен номер ********** и приложенията към тях.
В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и
същото е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7