Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 263
гр. Сливен, 18. 11.
2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на десети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 326 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба
от „Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/ „Д-р Иван Селимински –
Сливен“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,
бул. „Христо Ботев“ № 1, п. от и. д. В.П.П., подадена против Заповед №
РД-09-1229 от 15.08.2022 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса
/РЗОК/ – Сливен, с която на оспорващото лечебно заведение е отказано сключване
на допълнително споразумение към договор № 200372 от 20.02.2020 г. по клинична
пътека /КП/ № 137 „О. л. на з. в о. на у., н. и г. с г. о. и с.“.
В жалбата си оспорващият
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради неспазване на
установената форма и издаването й в противоречие с материалноправни разпоредби.
Излага съображения, че: в оспорената заповед не са изложени конкретни фактически
основания; заповедта е издадена при
пълна липса на мотиви; административният орган неправилно е приел, че
процесната КП № 137 не попада в обхвата на предмета на договора; дейността по
КП № 137 е била заявена за изпълнение за периода на действие на договора и е била
изпълнявана до 28.06.2021 г., когато действието на договора по отношение на КП
№ 137 е било прекратено със Заповед № РД-09-828 от 28.06.2021 г.; повторното
заявяване за включване на дейността по КП № 137 към договора не представлява
включване на нова дейност; административният орган неправило е приложил нормата на чл. 59б, ал. 5
от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Позовава се на чл. 26, ал. 2 от НРД
2020-2022 г. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена. Посочва, че в област Сливен КП № 137 се изпълнява само и
единствено от МБАЛ „Д-р Иван Селимински – Сливен“ АД. Заявява, че не оспорва, че
със Заповед № РД-09-828 от 28.06.2021 г. на Директора на РЗОК– Сливен е
прекратен Договор № 200372 от 20.02.2020 г. в частта относно КП № 137, която
заповед не е обжалвана от лечебното заведение и е влязла в сила на 13.07.2021
г.
Административният орган, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена, претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки излага
съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорената заповед.
Счита, че: с влизането в сила на Заповед № РД-09-828 от 28.06.2021 г.
медицинската дейност по КП № 137 не попада в обхвата на договора, а се явява
нова дейност за лечебното заведение към момента на подаване на заявлението; в
чл. 26, ал. 2 от НРД 2020-2022 г. е дадена възможност на Директора на РЗОК да
прецени дали да сключи допълнително споразумение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 20.02.2020 г. в гр. Сливен, между Националната здравноосигурителна
каса /НЗОК/, представлявана от Директора на РЗОК – Сливен, като възложител, и
МБАЛ „Д-р
Иван Селимински – Сливен“ АД, като изпълнител, е сключен Договор № 200372 от
20.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и/или извършване
на амбулаторни процедури с НЗОК и/или извършване на клинични процедури с НЗОК,
който съгласно чл. 85 от договора, е за срока на действие на Националния рамков
договор за медицинските дейности за 2020-2022 г. /НРД за МД за 2020-2022 г./ и
е в сила до приемането на нов НРД, съответно анекс към него или при промяна на
действащия НРД, съответно на анекса към него. НРД за МД за 2020-2022 г. е в
сила от 01.01.2020 г. Договорът с лечебното заведение е сключен, на основание
чл. 59, ал. 1 от ЗЗО, в съответствие с НРД за МД за 2020-2022 г. и въз основа
на Заявление за сключване на договор от МБАЛ „Д-р Иван Селимински – Сливен“ АД
с Вх. № 29-02-9 от 31.01.2020 г. по описа на РЗОК – Сливен. С договора
изпълнителят се е задължил да оказва на здравно осигурени лица /ЗОЛ/ и на
здравно неосигурени лица медицинска помощ по клинични пътеки от Приложение № 17
„Клинични пътеки“ на НРД за МД за 2020- 2022 г., а възложителят се е задължил
да заплаща извършените и отчетени медицински дейности по подробно описани в
договора клинични пътеки. В договорените клинични пакети, съгласно чл. 1 от
договора, е включена и КП № 137 – О. л. на з. в о. на у., н. и г. с г. о. и с.
Със Заповед за налагане на санкция № РД-09-828 от
28.06.2021 г., издадена от Директора на РЗОК – Сливен, на основание чл. 20, ал.
1, т. 4 от ЗЗО, чл. 59, ал. 11, т. 1, б. „б“ от ЗЗО, чл. 76, ал. 1 от ЗЗО и чл.
421, ал. 1, б. „б“ от НРД за МД за 2020-2022 г., на МБАЛ „Д-р Иван Селимински –
Сливен“ АД е наложена санкция: Частично прекратяване на Договор № 200372 от
20.02.2020 г. по отношение на КП № 137 „О. л. на з. в о. на у., н. и г. с г. о.
и с.“. Заповедта е съобщена на лечебното заведение на 28.06.2021 г., не е
обжалвана от лечебното заведение и е влязла в сила на 13.07.2021 г.
Със Заповед № РД-09-768 от 20.05.2022 г., издадена от
Директора на РЗОК– Сливен, е определена постоянно действаща комисия от
служители на РЗОК – Сливен, за сключване на договори/допълнителни споразумения
по НРД за МД за 2020-2022 г. с лечебни заведения на територията на област
Сливен по направление болнична медицинска помощ.
Със Заявление за сключване на допълнително
споразумение за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с НЗОК и/или
извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и/или извършване на клинични
процедури с НЗОК, подадено от МБАЛ „Д-р Иван Селимински – Сливен“ АД, Вх. № 29-02-9
от 13.07.2022 г. по описа на РЗОК – Сливен, лечебното заведение е
кандидатствало за сключване на допълнително споразумение към договора – за
оказване на болнична помощ по КП № 137 „О. л. на з. в о. на у., н. и г. с г. о.
и с.“. В заявлението е посочено, че същото е подадено поради изтичане на срока
на наложена санкция със Заповед № РД-09-828 от 28.06.2021 г. на Директора на
РЗОК – Сливен.
Заявлението е разгледано от постоянно действащата
комисия при РЗОК– Сливен, на заседание, проведено на 15.07.2022 г. Видно от
съставения Протокол от същата дата, комисията е изразила становище, че са
изпълнени изискванията за сключване на договор и изпълнение на КП № 137, поради
което Директорът на РЗОК може да сключи допълнително споразумение с лечебното
заведение за оказване на медицинска помощ по КП № 137. В същия смисъл са и:
Докладна записка от Председателя на постоянно действащата комисия за разглеждане на
заявления при РЗОК – Сливен – Вх. № 93-02-1307 от 15.07.2022 г. по описа на
РЗОК – Сливен; Докладна записка от Председателя на постоянно действащата
комисия за
разглеждане на заявления при РЗОК – Сливен – Вх. № 93-02-1307 от 28.07.2022 г.
по описа на РЗОК – Сливен; Становище от 04.08.2022 г., изготвено от
юрисконсулти при РЗОК – Сливен; Становище от 08.08.2022 г., изготвено от
Началник Сектор ДКМДПА при РЗОК – Сливен. В Докладната записка от 28.07.2022 г.
и в становището от 08.08.2022 г. е посочено, че на територията на РЗОК – Сливен,
МБАЛ „Д-р Иван Селимински – Сливен“ АД е единственото лечебно заведение,
осъществяващо дейност по КП № 137.
На 15.08.2022 г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № РД-09-1229, с която на
оспорващото лечебно заведение е отказано сключване на допълнително споразумение
към договор № 200372 от 20.02.2020 г. по КП № 137 „О. л. на з. в о. на у., н. и
г. с г. о. и с.“. В заповедта е посочено, че със Заповед № РД-09-828 от 28.06.2021
г. на Директора на РЗОК – Сливен, влязла в сила на 13.07.2021 г., е прекратен Договор №
200372 от 20.02.2020 г. по КП № 137. Извършено е позоваване на: чл. 59, ал. 1
от ЗЗО, чл. 59б, ал. 5 и ал. 6 от ЗЗО. Прието е, че към момента на подаване на
заявлението от 13.07.2022 г. заявената за изпълнение КП № 137 не попада в
обхвата на предмета на договора.
Оспорената заповед е и. от Н. Н. Ч.-Й.– З.-д. на РЗОК
– С., на която със Заповед № РД-09-283 от 08.03.2021 г. на Директора на РЗОК – Сливен,
е в. да з. Д. на РЗОК – С., по в. на о. му и да и. е. със з. си по д. х. и всички
п. и з. на д., съгласно действащото законодателство, включително правомощията
съгласно Правилника за устройството и дейността на НЗОК. Със Заповед № 366 от
08.08.2022 г. издадена от Управителя на НЗОК, на Д. на РЗОК – С. – Д. С. В., е
р. да п. п. о., считано от 15.08.2022 г. до 19.08.2022 г. В същата заповед е посочено,
че по време на о. с. ще бъде з. от Н. Н. Ч.-Й. – З.-д. на РЗОК – С.
Оспорената заповед е съобщена на лечебното заведение
на 16.08.2022 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 29.08.2022 г.
Между страните няма спор, че процесната КП № 137 е
била включена в предмета на договор № 200372, сключен на 20.02.2020 г. Не е
спорно между страните и че със Заповед № РД-09-828 от 28.06.2021 г. на
Директора на РЗОК– Сливен, влязла в сила на 13.07.2021 г., на лечебното
заведение е наложена санкция: Частично прекратяване на Договор № 200372 от
20.02.2020 г. по КП № 137.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. С
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от НРД за МД за 2020-2022 г. Директорът на РЗОК е оправомощен да издава
заповед, с която да прави мотивиран отказ за сключване на договор с изпълнителя
на медицинска помощ. В разглеждания случай оспорената заповед е и. от З.-д. на
РЗОК – С., при условията на з. По делото са представени доказателства за о. н.
на т. на п. – Д. на РЗОК – С., да и. ф. си /п. на п. о. през периода, в който е
издаден оспореният акт/, и за надлежно упълномощаване при условията на з. на д.
л., п. оспорения акт /изрична писмена заповед за з./, от което следва че актът
е издаден при наличие на компетентност.
Оспорената заповед е издадена в писмена форма, но е
немотивирана, което обуславя нейната незаконосъобразност.
Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният
акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от
фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие
позволява на адресата на акта да разбере
волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си.
Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед
трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт,
така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в
административната преписка.
В конкретния случай, видно от оспорения акт,
административният орган не е изложил фактически и правни основания за
издаването на акта. В заповедта не са изложени конкретни мотиви въз основа на
какви обстоятелства органът приема, че е налице основание за отказ да се сключи
допълнително споразумение към договора. Цитирането на разпоредби от ЗЗО не е посочване
на фактическо основание. Употребеният в заповедта израз, че към момента на
подаване на заявлението от 13.07.2022 г., заявената за изпълнение КП № 137 не
попада в обхвата на предмета на договора, не се вмества в изискуемото от закона
фактическо основание. Не са изложени обстоятелства, от които да се направи
извод коя или кои от предпоставките, визирани в чл. 26, ал. 1, т. 1 – т. 6 от НРД
за МД за 2020-2022 г., органът приема, че са налице, за да постанови процесния
отказ. Евентуалните фактически основания не могат да се извлекат и от
цитираните в акта разпоредби. Не би могло и да се приеме, че мотивите към акта
се съдържат в представената по делото административна преписка, не само защото
в акта липсва изрично препращане към съдържащите се в преписката протокол,
докладни записки и становища, а и поради обстоятелството, че в тези документи
/протокол на комисия от 15.07.2022 г., докладни записки от 15.07.2022 г. и 28.07.2022
г., становища от 04.08.2022г. и от 08.08.2022 г./ са изложени заключения в смисъл,
противоположен на разпореденото от административния орган. В цитираните
документи е прието изрично, че от лечебното заведение са изпълнени изискванията
за сключване на договор и изпълнение на КП № 137, както и че Директорът на РЗОК
може да сключи допълнително споразумение с лечебното заведение за оказване на
медицинска помощ по КП № 137. Ето защо съдът намира, че оспореният акт е
немотивиран, а немотивираността препятства упражняването на съдебен контрол и е
самостоятелно основание за
отмяна на оспорения акт, с оглед нормата на чл. 146, т.
2 от АПК.
Оспореният административен акт е издаден и при липса
на материално-правни основания за постановяването му и не съответства на целта
на закона. Съгласно цитираната в заповедта разпоредба на чл. 59б, ал. 5 от ЗЗО,
предметът на договорите и допълнителните споразумения, сключени с РЗОК, не може
да се разширява. Но медицинската дейност по процесната КП № 137 не е нова
дейност за лечебното заведение. По смисъла на Закона за лечебните заведения
/ЗЛЗ/, „Нови медицински дейности“ са медицински дейности по специалности, по
които лечебното заведение не е извършвало дейност, както и медицински дейности
по специалности, по които лечебното заведение извършва дейност, но се променя
нейният обем (създава се нова структура по същата специалност или се повишава
нивото на компетентност на съществуваща структура на лечебното заведение),
включително високотехнологичните методи на диагностика и лечение и свързаната с
тяхното прилагане високотехнологична медицинска апаратура /§ 1, т. 11 от ДР на
ЗЛЗ/. Медицинската дейност по процесната
КП не изпълва нито един от фактическите състави, включени в цитираната
разпоредба от ЗЛЗ. Изпълнението на медицинска дейност по КП № 137 е договорено
с лечебното заведение със сключването на Договор № 200372 от 20.02.2020 г. с
НЗОК. Посочената дейност не само е била заявена за изпълнение за периода на
действие на договора от 20.02.2020 г., но е и била изпълнявана до 28.06.2021
г., когато със заповед на Директора на РЗОК договорът е бил прекратен в частта
по отношение на тази КП. От изложеното следва, че дейността по КП № 137 не е
нова медицинска дейност за лечебното заведение.
Не са налице и обстоятелства, които да изключват
приложение на чл. 26, ал. 2 от НРД за МД за 2020-2022 г. Съгласно цитираната
разпоредба, в случаите на наложена санкция „прекратяване на договор“, Директорът
на РЗОК може да сключи договор след изтичане на 12 месеца от влизане в сила на
санкцията „прекратяване на договор“. В случая предвиденият срок от 12 месеца по
чл. 26, ал. 2 от НРД за МД за 2020-2022 г. е изтекъл.
Оспорената заповед не съответства и на целта на ЗЗО,
който урежда здравното осигуряване в Република България и свързаните с него
обществени отношения, включително достъпа на осигурените лица до медицинска
помощ, доколкото по делото са налице данни, че на територията на област Сливен,
МБАЛ „Д-р Иван Селимински – Сливен“ АД е единственото лечебно заведение,
осъществяващо дейност по КП № 137.
По изложените съображения, оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК,
преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново
произнасяне при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение
указания по прилагането на закона.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски е основателна, поради което РЗОК – Сливен следва да бъде осъдена да
заплати на оспорващото лечебно заведение направените от него по делото разноски
в размер на 550 лева, от които: 50 лева –
внесена държавна такса, и 500 лева – договорено и платено адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на спора, претенцията на административния
орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Многопрофилна болница за активно
лечение „Д-р Иван Селимински – Сливен“ АД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Сливен, бул. „Христо Ботев“ № 1, п. от и. д. В.П.П.,
Заповед № РД-09-1229 от 15.08.2022 г. на Директора на Районна
здравноосигурителна каса – Сливен.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на Районна здравноосигурителна каса
– Сливен, за ново произнасяне по подаденото от „Многопрофилна болница за
активно лечение „Д-р Иван Селимински – Сливен“ АД с ЕИК: ********* Заявление за
сключване на допълнително споразумение за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки с НЗОК и/или извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и/или
извършване на клинични процедури с НЗОК с Вх. № 29-02-9 от 13.07.2022 г. по
описа на Районна
здравноосигурителна каса – Сливен, в 30-дневен срок от влизане на решението в
сила, при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в настоящото
решение.
ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса – Сливен, да
заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Иван Селимински –
Сливен“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,
бул. „Христо Ботев“ № 1, п. от и. д. В.П.П., сумата от 550 /петстотин и
петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: