ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 557
гр. Пазарджик, 30.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело №
20245200100129 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.140 от ГПК.
Постъпила е искова молба с вх.№10507/2.02.2023г./ по която е било образувано
гр.д.№1653/23 година по описа на РС гр.Пловдив/ от Г. В. П., с ЕГН **********, с
адрес гр.П., ул.„Г." №, срещу Районен съд Мадан, Районен съд Пловдив и Окръжен
съд Пловдив в която се излагат обстоятелства, че е претърпял вреди в периода от
23.01.2019г. до 03.12.2022 г., от действия и бездействия на актове на ответниците по
две граждански производства по ЗЗДН и чл.127 от СК.
Посочил е още, че вредите се изразяват се в прекъсване на контактите с
малолетния му син В., заради съдебното решение, наложило му ограничителна мярка
за срок от четири месеца, считано от 02.07.2019 г. Твърди, че на 27.08.2020 г. със
съдебно решение родителските права над детето му- малолетния В. Г. П. с ЕГН
**********,били предоставени на майката - З. К., както и че на същата дата със
съдебно решение бил определен режимът за срещи със синът му да започне от
01.09.2020 г.
Сочи се, че на 16.04.2021 г. с молба до съда поискал родителските права да бъдат
отнети от майката и да бъдат присъдени на него, като на 23.05.2022 г. със съдебно
решение на първа инстанция молбата му била отхвърлена. Впоследствие на 08.12.2022
г., с решение на втора инстанция, родителските права били присъдени на ищеца.
Твърди се, че през тези четири години от 2.07.2019г. били постановени редица
съдебни решения в нарушение на ЕКПЧ – чл. 6, чл. 8, чл. 13, в нарушение на ГПК –
чл. 5, чл. 10, чл. 13, в нарушение на ЗЗакрД, чл. 3 ал. 3, в нарушение на Закона на
МВР, чл. 67 - в нарушение на ЗЗДН, чл. 17, чл. 18.
Сочи се, че причинените му вреди са в резултат на несправедливо обвинение за
извършено от него престъпление, с последващ несправедлив съдебен процес, като
причинените му вреди са в резултат на неразумно дълги срокове при
разглеждането на делата. Причинените му вреди били в резултат на наложеното
наказание над определения размер.
Претендира финансова компенсация на основание чл.7 от Конституцията на
страната, както и на основание ЗОДОВ – отговорност на правозащитните органи -
1
чл.2, ал.3 и ал. 6 и чл. 2б на основание чл.6, т.1 от ЕКПЧ.
Излага следните обстоятелства:
Твърди, че на 22.01.2019 г. З. К. с молба до PC-Пловдив обвинила ищецът, че на
23.12.2018г., в присъствието на детето, й нанесъл побой, като й причинил множество
травматични увреждания. По-късно от 24 до 27.12.2018 г. я заплашил с убийство.
Приложила била като доказателство декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, фиш за спешна
медицинска помощ, амбулаторни листове, СМУ №1437 и СМУ №1408. Сочи, че преди
това на 24.12.2018г. К. посетила I РУ на МВР-Пловдив. Била подала заявление с вх.
№000-18726/27.12.2018 г., с което обвинила ищеца и родителите му в ежедневен
тормоз и побой. С това заявление молела за полицейска защита от домашно насилие.
Представено писмено обяснение и множество медицински документи, вкл. 7 бр. СМУ
от 2018г. с номера: №549, 1103, 1114, 1119, 1365, 1408 и 1437, издадени от болница
„Св. Г.“ – Пловдив. Представен бил фиш за спешна медицинска помощ
№162310/23.12.2018 г. във фиша било отразено, че на 23.12.2018 г. в домът на ищеца,
на ул. „Г.“ №, К. била прегледана след 20:00 ч. от лекар на бърза помощ. Не били
установени травматични увреждания, изгаряния, както и мозъчно сътресение. В СМУ
били установени различни травми, между които не се съдържали доказателства кой ги
е причинил. Данните в тази посока били на заинтересованото лице. Доказателство в
този смисъл било Решение №6 от 26.01.2021 г. на Окръжен съд – Смолян, относно
СМУ №549. След приемането на документите била образувана полицейска преписка
под №432000 - 18726/2018 г. Започнало разследване. На 15.01.2019 г. К. подписала в I
РУ на МВР протокол за предупреждение като дала ново писмено обяснение. Поради
липса на необходимост, исканата защита от домашно насилие не била оказана. На
25.01.2019 г., с официален документ писмо № 432000 - 1495, Началникът на I РУ,
сегашния Гл. секретар на МВР П. Т. уведомил З. К., че ищецът и неговите родители не
били извършвали престъплението домашно насилие, ежедневно според нея. По-късно
в присъда № 104/2020 г. на Районен съд – Мадан, потвърдена с Решение № 6/2021 г.
Окръжен съд – Смолян, тези твърдения били определени като „позорни
обстоятелства", разпространени пред МВР.
Сочи се, че при тази фактическа обстановка, доказана от полицията, без да е
съществувала непосредствена опасност за живота и здравето на молителката, Pайонен
съд – Пловдив издал ЗНЗ №20/23.01.2019 г., с което било разпоредено на ищеца да
напусне жилището, както и да не доближава синът му до произнасянето на съда.
Образувано било гр. дело №1226/2019 г. по описа на Pайонен съд – Пловдив. На
първото заседание, проведено на 20.02.2019 г., съдията по делото разпоредил
полицейската преписка да бъде изискана. С писмо №000-3974/11.03.2019 г. същата
била изпратена в съда. В нея се намирало и писмо №432000-1495.
На 02.07.2019 г. с Решение №2745, Районният съд приел за установено, че на
23.12.2018 г. пиян, ищецът бил нанесъл побой над К. в присъствието на детето.
Причинил бил множество травматични увреждания, изгаряния и мозъчно сътресение.
Това се доказвало от СМУ №1437 и от показанията на свидетелката, нейната майка,
която по това време си била на село.
Съдът приел за установено, че в периода от 24 до 27.12.2018 г. я заплашвал с
убийство. Това се установявало от приложена декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. С
Решение №2745, с която съдът приема, че ищецът бил извършил престъпление.
Наложил бил ограничителна мярка за срок от 6 месеца и глоба 200 лв. Районния съд не
се бил съобразил с полицейското разследване, със съдържанието на фиша за СМП, с
2
показанията на разпитаните полицаи, посетили случая на 23.12.2018 г. Районния съд не
допуснал и поискан втори свидетел от ищеца. ЗНЗ №20 и Решение №2745
постановени от PC Пловдив били незаконосъобразни, необосновани, в нарушение на
чл.3 ал.3 от ЗЗД, чл.6, чл.8, чл.13 от ЕКПЧ, чл.18 от ЗЗДН, чл.5, чл.10, чл.13, чл.17
от ГПК, чл.67 от Закона на МВР.
Сочи се, че не бил осигурен справедлив процес, поради липса на доказателства за
извършено престъпление, по гр. дело №1226 в неразумно дълъг срок, ЗНЗ №20 и
Решение №2745 били незаконни актове, издадени от PC Пловдив. След обжалване в
ОС Пловдив, с Решение №1189/22.10.2019 г. Решение №2745 на PC било потвърдено,
като ограничителната мярка била намалена на 4 месеца. С това решение ОС Пловдив
наложил наказание от 5 месеца.
Сочи ищецът в първоначалната искова молба, че с решение ОС не се съобразил с
полицейското разследване, не се съобразил с документа от бърза помощ, не се
съобразил и с разпита на полицаите, както и отказал разпит на ключов свидетел.
Твърди се, че и ОС разгледал делото в неразумен срок.
Нарушени според ищецът били: чл.6 и чл.13 от ЕКПЧ, чл.3, ал. 3 от ЗЗД, чл.5,
чл.10, чл.17 от ГПК, чл.67 от Закона на МВР, чл.17 от ЗЗДН.
Тези три съдебни решения били в основата на следващите, свързани с режима на
лични контакти и по упражняването на родителските права с Решение №60/20.03.2020
г., PC Мадан възложил родителските права на майката. На 27.08.2020 г. ОС Смолян с
Решение №218 потвърдил Решение №60 на PC Мадан, като определил режим на
лични отношения с малолетния син на ищеца от 01.09.2020 г.
На 16.04.2021 г. с молба №668 до PC Мадан предвид настъпили изменения в
обстоятелствата, относно режима на лични отношения, ищецът поискал промяна на
родителските права. Образувано било гр. дело №112/2021 г. с необективен и
небезпристрастен подход, съдът не допуснал изслушването на ключови свидетели и с
решение №61/23.05.2022 г. PC отхвърлил молбата.
В гр. дело №112 на PC Мадан не бил осигурен справедлив процес. Не били
допуснати до разпит ключови свидетели, не била изготвена експертиза. Районният съд
разгледал делото в неразумно дълъг срок - повече от година. Нарушени били чл.6,
чл.8 и чл.13 от ЕКПЧ, чл.3 ал.3 от ЗЗД, чл.10 и чл.13 от ГПК.
С въззивна жалба от 14.06.2022 г. ищецът обжалвал решението на PC Мадан в ОС
Смолян. С Решение №321 от 08.12.2022 г. ОС отнел родителските права на майката и
ги присъдил на ищеца.
Във връзка с всичко така изложено се твърди, че за ищецът се явявал правен
интерес, на основание чл.7 от Конституцията на страната и на основание ЗОДОВ, да
заведе граждански иск за причинени вреди от незаконни актове на държавни органи на
властта.
Претендира първоначално следните обезщетения:
Имуществените вреди били разходите платените във вр. с постановените
съдебните решения, както следва:
Решение № 2745 на PC Пловдив - глоба 200 лв., такса 25 лв., разноски 762 лв.
Решение № 1189 на ОС Пловдив - разноски по съразмерност - 333 лв.
Решение №218 на ОС Смолян - разноски за две съдебни инстанции - 940 лв.
За адвокатски хонорари, както следва:
по дело № 1226 на PC Пловдив - 800 лв. /първа и втора инстанция/
3
по дело № 377 на PC Мадан - 800 лв. /първа и втора инстанция/или в общ
размер: 3060 лв.
Излагат се подробни съображения за причинени на ищеца неимуществените
вреди, част от които били в резултат на раздялата с детето му, свързани с
ограничителната мярка. Твърди ежедневни морални и психологически страдания.
Твърди и унижаване човешкото и гражданското му достойнство вследствие действията
на институциите.
Представя писмени доказателства.
При необходимост, прави искане да се изиска полицейска преписка от I РУ на
МВР С №432 000-18726/2018 г.
С определение №13/10.01.2024г. по в.ч.гр.д.№7/24 година на Апелативен съд
гр.Пловдив, при условията на чл.23 ал.3 от ГПК, като компетентен да разгледа
делото е определен РС гр.Пазарджик.
Съдът след преглед на представените съдебни актове и цялата преписка, установи
следното:
След оставяне на исковата молба „без движение“ по образуваното гр.д.№104/24г.
по описа на РС гр.Пазарджик с определение №138/18.01.2024г., с което е указано на
ищеца да конкретизира имуществените и неимуществените вреди спрямо всеки един
от ответниците, по кое дело, във връзка с кои обстоятелства и да оформи надлежен
петитум, в срок от ищецът П. е постъпило становище с вх.№2246/26.01.2024г. с което
прави уточнение, че като ответници по граждански иск определя: Районен съд гр.
Пловдив с адрес бул. Шести септември №167, 4000 център, Окръжен съд гр. Пловдив
с адрес бул. Шести септември №167, 4000 център и Районен съд гр. Мадан с адрес ул.
Обединение №8, 4900.
От молбата се установява, че от Районен съд Пловдив претендира за
причинени му неимуществени вреди на следните основания: Незаконно издадена
Заповед за незабавна защита №20/23.01.2019 г., съдебният процес по образуваното гр.
дело №1226/2019 г. бил несправедливо проведен, както и разглеждането му в
неразумно дълъг период от време.Посочва размера на имуществените вреди -1382 лева
вкл.глоби, такси, разноски.
От ответника Окръжен съд Пловдив се претендира за причинени
неимуществени вреди на следните основания: Прикриване истината от полицейското
разследване; отказ да допусне поискан свидетел; отказ да се изготви поискана
медицинска експертиза; налагане на наказание с пет месеца над определеното в
Решение №1189/22.10.2019 г., разглеждане на делото в неразумно дълъг период от
време.Претендира и имуществени вреди в размер на 733 лева.
От Районен съд Мадан претендира за причинени неимуществени вреди, като
сочи следните основания: Районният съд не бил провел справедлив съдебен процес по
гр.д. №112/2021 г. и по гр.д. 377 – за отнемане на родителски права.Не допуснал
поискани свидетели. Не осигурил изготвянето на необходимата съдебно-
психологическа експертиза.
Районният съд разгледал делото в неразумно дълъг срок, повече от година.
Като обезщетение за причинените неимуществени вреди с тази молба ищецът
претендира за солидарно осъждане на ответниците сумата от 500 000 лева.
С оглед цената на иска, РС Пазарджик с определение №290/1.02.2024г. на
4
основание чл.104 т.4 от ГПК е прекратил производството и го е изпратил по
подсъдност на Окръжен съд Пазарджик.
В Окръжен съд Пазарджик исковата молба и последващите уточняващи молби
са изпратени по реда на чл.131 от ГПК на всеки от ответниците и на ОП гр.Пазарджик.
Всеки от ответниците в дадения от съда срок е депозирал писмен отговор, като
е заявено, че претенциите са неясни, неточни и не са изпълнени указанията на съда,
алтернативно са недопустими.
Взето е становище и по неоснователността им, като от всеки от трите съдилища
са развити подробни доводи по съществото на спора.
С определение №208/17.04.2024г. съдът е дал указания да се посочат
обстоятелства относно самостоятелната претенция за нарушено право за разглеждане
и решаване на делото в разумен срок, както и според чл.8 ал.2 от ЗОДОВ да отговори
приключила ли е процедурата по административен ред.
С молба вх.№4103/29.04.2024г., ищецът е определил обема от неимуществени
вреди на 60 % спрямо ответника РС гр.Пловдив и е посочил, че претенцията му е в
размер на 300 000 лева, произтичащи от действия и бездействия на съдебните
състави. Посочени са отново издадената ЗНЗ и съдебното решение по ЗЗДН.
От окръжен съд Пловдив се претендират 150 000 лева, като се сочи съдебното
решение 1189/22.10.2019г. и е посочено, че е била намалено ограничителната мярка по
ЗЗДН.Сочи се, че ОС умишлено не приело полицейското разследване като
доказателство, не приело мед.документи, а бездействието било, че съдът отказал да
допусне СМЕ.
В тази молба се сочи, че претенцията от РС Смолян за сумата от 50 000 лева,
която сума включвало обезщетение за претърпени вреди от гр.д.112/21 година по
описа на съда и не допусканнето като свидетели на класната ръководителка и
психоложката от училището на сина му.
В т.ІІ заявява, че не бил започнал процедура по чл.8 ал.2 от ЗОДОВ, а
претенциите му за разглеждане на делата в неразумен срок били свързани с
бездействието на ответниците при воденето на съдебните дела. Правният си интерес
определя с това, че неразумно дългият срок при разглеждането на делата от PC
Пловдив, ОС Пловдив и PC Мадан бил в синхрон с незаконния и репресивен подход,
който те проявили при тяхното решаване.
С определение №237/30.04.2024г., настоящият докладчик отново е оставил
исковата молба без движение, като е указал на ищеца да уточни изрично има ли
претенцията по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ, респ.размера й.
Постъпила е молба с вх.№4404/9.05.2024г., в която ищецът П. заявява, че нямал
претенция по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ.
С разпореждане №481/10.05.2024г., съдът е указала да се изпратят преписи от
молбите на ответниците, с оглед оформените самостоятелни претенции към всеки от
тях и е указал в двуседмичен срок да депозират отговори.
От всеки от ответниците в срок е постъпило писмено становище, че не са
отстранени нередовностите и исковете са недопустими.
Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на чл.140
от ГПК да пристъпи към произнасяне по всички предварителни въпроси и по
5
допускане на доказателствата, при спазване изискванията на чл.140, ал.3, пр.2 от
ГПК.С определение №307/19.09.24г. по ч.гр.д.393/24г. на Апелативен съд гр.Пловдив е
прието, че така оформените претенции са допустими, като е приел, че общо
оплакванията на ищица се свеждат до нарушаване правото му на справедлив съдебен
процес, съобр. чл.47 от Хартата на основаните права ЕС част на правото на ЕС ,при
което положение може да се приеме ,че изложените твърдения от ищеца сочат на иск
по чл.2в от ЗОДОВ
Правната квалификация е по чл.2в от ЗОДОВ.
Фактическият състав за отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ и
чл. 4, §3 ДЕС обхваща нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права
на частноправни субекти, като нарушението следва да е достатъчно съществено и да е
налице причинно-следствена връзка между него и причинените вреди.
В настоящия случай се претендират вреди от правораздавателната дейност на
съдилищата ответници при разглеждане на гражданскоправен спор. Ищецът е
квалифицирал допуснатите нарушения като нарушение на правото на справедлив
съдебен процес.
Съгласно чл.6, §1 КПЧОС „всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански
права и задължения ... има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от
независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съдебното решение се обявява публично,
но пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по време на целия или на част от съдебния процес в
интерес на морала, обществения ред или националната сигурност в едно демократично общество, когато това
се изисква от интересите на лица, ненавършили пълнолетие или за защита на личния живот на страните по
делото или, само в строго необходимата според съда степен, в случаите, когато поради особени
обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите на правосъдието.” Съгласно чл.47 от Хартата на
основните права на Европейския съюз, „Всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са
били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в
настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок
от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде
съветван, защитаван и представляван.“
Следователно ищецът следва да докаже твърденията си спрямо всеки от
ответниците, а доказателствената тежест на ответниците се разпределя върху тези
факти и обстоятелсгтва, които са произключващи, правопогасяващи и възлаженията
им.
На основание чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства подробно описани.
Направено е искане за представяне на решение №60/20.03.2020г. на РС
гр.Мадан, решение №218/27.08.2020г. на ОС Смолян, решение №61/23.05.2022г. на РС
гр.Мадан.
Представени са писмени доказателства.
6
От ответниците не се възразява се срещу доказателствените искания на ищеца.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът дава възможност на страните да
упражнят правата си като предприемат съответните процесуални действия за
установяване на техните твърдения и възражения при условията на чл.154 ГПК. В този
смисъл ищецът ще следва да установи правопораждащите за него факти и
обстоятелства - причиняването, вида и интензитета на твърдените от него за изживени
неимуществени вреди.
Ответниците следва да установят правопогасяващите факти, сочени от нея.
Наред с горното и при спазване изискванията на чл.146, ал.2 от ГПК съдът ще
следва да укаже на ищеца, че е в негова тежест да установи и размера на претърпените
от него неимуществени вреди, спрямо всеки от ответниците.
Делото следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
По изложените съображения и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ИЗИСКВА от ответниците в едноседмичен срок да представят решение
№60/20.03.2020г. на РС гр.Мадан, решение №218/27.08.2020г. на ОС Смолян,
решение №61/23.05.2022г. на РС гр.Мадан, респ. постановените въззивни
решения.
УКАЗВА на страните, че твърденията им се нуждаят от доказване.
ДАВА възможност на страните да изложат становището си във връзка с
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 5.11.2024г. от 10.15 часа,
за която дата и час да се призоват страните, да се призове и ОП гр.Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване.
Преписи от същото да се връчи на страните и на Окръжна прокуратура
гр.Пазарджик.
Преписи от получените становища и отговори да се изпратят на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
7