№ /01.07.2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. РАЛИЦА
АНДОНОВА
2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 590 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалбата на М.Т.Д. *** срещу Решение № 52 от 06.01.2020 година, постановено по гр.д. № 13 219/2019 година по описа на Районен съд - Варна, с което е отхвърлено оспорването на Решение № 11/05.07.2019 година на Общинска служба по земеделие - Варна, с което е отказано произнасяне по Заявление вх. № 30165/25.11.1991 година и са оставени без разглеждане Заявления № № ПО21-66/17.06.2019 година и АУ-10-340/07.02.2017 година за признаване и възстановяване на правото на собственост върху 401 кв.м. от имот, целият с площ от 2044 кв.м., представляващ ПИ 1784 по помощния план на гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“.
Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че районният съд не е установил относимите факти, поради което е постановил решение несъобразено с действителните факти. Твърди, че съдът не е изследвал дали заявеният за възстановяване имот е отчужден и дали наследниците на Д. С. Б. са обезщетени. Твърди, че част от имота не е отчуждена, поради което подлежи на възстановяване по реда на чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна със задължителни указания. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Ответникът – Общинска служба по земеделие – Варна, не изпраща представител и не изразява становище по същество. В писмения отговор от 21.02.2020 година излага подробните си съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила проверяваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Моли, решението на районния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Административен съд – Варна при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност пред настоящия съд.
Производството пред районния съд е образувано по жалбата на М.Т.Д. *** срещу Решение № 11/05.07.2019 година на Общинската служба по земеделие – Варна, с което е отказано произнасяне по Заявление вх. № 30165/25.11.1991 година и са оставени без разглеждане Заявления № № ПО21-66/17.06.2019 година и АУ10-340/07.02.2017 година за възстановяване на правото на собственост върху 401 кв.м. от имот, целият с площ от 2044 кв.м., представляващ ПИ 1784 по помощния план на гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“.
С Решение № 52 от 06.01.2020 година, постановено по гр.д. № 13 219/2019 година състав на Районен съд – Варна е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и при спазване на административнопроцесуалните разпоредби. Приел е, че със Заявление № 28/12.09.1991 година Т. С. е сезирал Поземлена комисия – Варна с искане за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи, включително нива с площ от 3,5 дка в местност „Арпалъка“ на гр. Варна. Приел е, че заявителят е направил изричен отказ от искането за възстановяване на нивата, чрез задраскване с положен саморъчен подпис и отбелязване, че е получил обезщетение за имота, поради което компетентният орган не е сезиран с искане за възстановяване на земеделска земя.
Настоящият състав, за де се произнесе приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Жалбоподателят се легитимира като наследник на Д. С. Б., р. на 29.01.1897 година, п. на 19.01.1967 година и Т. Д. С., ЕГН **********, видно от Удостоверение за наследници № 1210/15.09.2016 година (л. 13 от делото).
Със Заявление № 28/12.09.1991 година (л. 217 от делото) Т. Д. С., в качеството си на наследник на Д. С. Б. е поискал възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, включително нива с площ от 3,5 дка в местност „Арпалъка“ на гр. Варна. В заявлението са налице зачертавания на заявени имоти и отбелязване, че зачертаванията са от съставителя на заявлението. В описа към заявлението (л. 231 от делото) заявителят е посочил, че нива от 3,5 дка в местността „Арпалъка“ не е включена в заявлението, тъй като е включена в застроителния план на кв. „Владиславово“ и е получил обезщетение за нея. Със Заявление № АУ10-1629/12.10.2015 година (л. 67 от дело 5098/2017 година по описа на Районен съд – Варна) жалбоподателят е сезирал Общинската служба по земеделие – Варна с искане за възстановяване на имот ПИ 1784 по помощния план на кв. „Владислав Варненчик“. С писмо изх. № АУ10-340/16.03.2016 година (л. 30 от същото дело) началникът на Общинската служба по земеделие – Варна е уведомил жалбоподателя, че имот ПИ 1784 не подлежи на възстановяване, тъй като е отчужден за жилищни нужди с Решение № 16/16 от 04.10.1972 година и наследниците на Д. С. Б. са обезщетени. С искане вх. № АУ10-340/1/07.02.2017 година (л. 32 от дело 5098/2017 година по описа на Районен съд – Варна) жалбоподателят, Д. Т.Д., М.К.К. и Д. К. Д. и четиримата от гр. Варна са сезирали началника Общинската служба по земеделие – Варна с искане за възстановяване правото на собственост върху нива от 3,5 дка, находяща се в местност „Арпалъка“. С писмо АУ-10-340/1/04.04.2017 година (л. 30 от същото дело) началникът на Общинската служба по земеделие – Варна е отказал да постанови акт по същество. С Определение № 10 648/21.09.2018 година, постановено по гр.д. № 7707/2018 година по описа на Районен съд – Варна, състав на съда е прогласил нищожността на писмо АУ-10-340/1/04.04.2017 година и е върнал административната преписка за произнасяне по същество. Въз основа на влязлото в сила определение с молба вх. № ПО21-66/17.06.2019 година жалбоподателят е поискал произнасяне по искането от 07.02.2017 година. С Решение № 11/05.07.2019 година Общинската служба по земеделие – Варна е отказала да се произнесе по Заявление вх. № 30165/25.11.1991 година и е оставила без разглеждане Заявления № № По21-66/17.06.2019 година и АУ10/340/1/07.02.2017 година. За да постанови този резултат колективният орган е приел, че е десезиран по заявлението за възстановяване на правото на собственост върху имота от 1991 година. Отделно от това е приел, че имотът е отчужден и наследодателят на касационния жалбоподател е получил обезщетение.
1. Въззивният съд правилно е приел, че Решение № 11/05.07.2019 година на Общинската служба по земеделие - Варна в частта, с която е оставено без разглеждане Заявление № ПО21-66/17.06.2019 година е постановено при спазване на административнопроцесуалните правила, от компетентен орган и при правилно приложение на материалния закон. С Определение № 10 648/21.09.2018 година, постановено по гр.д. № 7707/2018 година по описа на Районен съд – Варна, състав на съда е прогласил нищожността на писмо АУ-10-340/1/04.04.2017 година на началника на Службата по земеделие – Варна и е върнал административната преписка за произнасяне по същество, поради което е приложима разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК. Административният орган е сезиран със Заявление № АУ10-340/1/07.02.2017 година и съобразно дадените с определението указания дължи произнасяне по него. Заявлението от 17.06.2019 година сезира органа с искане, с което той е сезиран с влязлото в сила определение на съда.
2. Решението в частта, с която е оставено без разглеждане и уважение Заявление вх. № АУ10-340/1/07.02.2017 година.
С Определение 10648/21.09.2018 година съдът е прогласил нищожността на писмо изх. № АУ10340/1/04.04.2017 година и е изпратил административната преписка на компетентния орган за произнасяне по заявлението. С Решение № 11/05.07.2019 година административният орган е приел, че заявлението е недопустимо и е прекратил административното производство. За да постанови този резултат органът е приел, че не е сезиран надлежно, тъй като в Заявление № 28/12.09.1991 година имотът е зачеркнат, както и че собственикът на отчуждения имот е обезщетен.
По съществото си произнасянето на органа е двояко. От една страна са изложени мотиви за недопустимост на производството, поради липсата на надлежно сезиране, а от друга са изложени мотиви и по съществото на поставения за разрешаване въпрос, а именно подлежи ли на възстановяване заявения имот.
Административният орган прекратява административното производство в посочените в чл. 56, ал. 1 и 2 от АПК. Това са случаите, в които страната, инициирала производството, оттегли заявлението или направи отказ от него, както и в случаите, в които страната не е отстранила нередовности на заявлението. Следва да се направи извод, че административното производство се прекратява и в случаите на чл. 27, ал. 2 от АПК, при наличието на изчерпателно посочените в разпоредбата отрицателни процесуални предпоставки за произнасяне на сезирания орган по същество.
В конкретния случая не са налице предпоставките по чл. 56, ал. 1 и 2 от АПК, тъй като нито заявителят е оттеглил или се е отказал от искането си, нито са налице данни, че административното производство е оставяно без движение и жалбоподателят не е изпълнил дадени му указания.
Изводът на въззивния съд, че позоваването на органа на извършено от праводателя на жалбоподателя процесуално действие по оттегляне/отказ от заявени права е правилно е неправилен. Извършеното зачертаване на нива от 3,5 дка в заявлението от 1991 година има последици само по отношение на произнасянето на органа по това заявление. При липсата на формирано решение на компетентния орган по заявлението от 1991 година наследниците на Д. С. Б. могат да сезират административния орган с ново искане. В административното производство не са налице правила, изрично уреждащи последиците от отказ на страна от заявление и/или искане. Възприетото в теорията и практиката разбиране е, че отказалото се от заявлението си правоимащо лице може да сезира отново административния орган с искане за произнасяне. Такъв е и настоящия случай. По делото са налице данни, че жалбоподателят е сезирал административния орган с искане за възстановяване на правото на собственост върху имот ПИ 1784 от помощния план на кв. „Владислав Варненчик“ със Заявление № АУ10-1629/12.10.2015 година. Административната преписка в тази част е непълна. Съдът не е извършил анализ на писмо изх. № АУ10-340/16.03.2016 година на началника на Общинската служба по земеделие – Варна, както и не е изследвал, при липсата на произнасяне в срок дали е формиран мълчалив отказ по това заявление и какви са неговите правни последици.
От данните по делото (приетата СТЕ по гр.д. № 5098/2017 година по описа на Районен съд - Варна) може да се направи извод, че нива от 3,5 дка, находяща се в местност „Арпалъка“ и имот ПИ 1784 от помощния план на кв. „Владислав Варненчик“ са идентични, но това обстоятелство не е установено в производството по гр.д. № 13 219/2019 година по описа на Районен съд - Варна.
Изясняването на тези обстоятелства е от съществено значение е от съществено значение за изясняване на спора, тъй като съдът проверява законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, арг. чл. 168, ал. 1 от АПК. Т.е. съдът, както не е ограничен в проверката си за законосъобразност на акта до наведените от жалбоподателя основания, така не е ограничен да приеме, че административният акт е законосъобразен на непосочени в мотивите му основания.
Предвид горното съдът намира, че решението е постановено при наличието на касационното основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Доколкото първоинстанционният съд не е събрал относимите доказателства, постановеното решение следва да се отмени, а производството следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
3. Решението в частта, с която Общинската служба по земеделие – Варна е отказала да се произнесе по Заявление вх. № 30165/25.11.1991 година.
Съдът намира, че в тази част административният акт е законосъобразен. В решението се съдържат мотиви, че заявителят Д. С. Б. не е сезирал Поземлената комисия – Варна с искане за възстановяване на нива от 3,5 дка, находяща с в местност „Арпалъка“. По същество произнасянето на административния орган има характер на административен акт, с който е прекратено административното производство по чл. 56, ал. 1 от АПК. Видно от заявлението поправките са удостоверени с подписа на заявителя и същия не е оспорен от жалбоподателя.
Предвид горното решението в тази част е законосъобразно, както правилно е приел и районният съд.
С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски за осъществено процесуално представителство за частта на оспорването, което приключва на тази инстанция в размер на 200 лева.
Предвид горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 52/06.01.2020 година, постановено по гр.д. № 13 219/2019 година по описа на Районен съд – Варна в частта, с която е отхвърлена жалбата на М.Т.Д., ЕГН ********** *** срещу Решение № 11/05.07.2019 година на Общинска служба по земеделие – Варна, с което е оставено без разглеждане Заявление № АУ10-340/07.02.2017 година и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на дадените в мотивите указания.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 52/06.01.2020 година, постановено по гр.д. № 13 219/2019 година по описа на Районен съд – Варна в частта, с която е отхвърлена жалбата на М.Т.Д., ЕГН ********** *** срещу Решение № 11/05.07.2019 година на Общинска служба по земеделие – Варна в частта, с която са прекратени административните производства по Заявление № 30165/25.11.1991 година и по Заявление № ПО21-66/17.06.2019 година.
ОСЪЖДА М.Т.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА Общинска служба по земеделие – Варна сумата от 200 (двеста) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.