Р Е
Ш Е Н
И Е № 260282
/допълнително/
град
Пловдив, 18.07.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, V граждански състав, в закрито
заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА
Светлана СТАНЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Станева въззивно гражданско дело №2770 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.247 ГПК,
чл.248 ГПК и чл.250 ГПК.
Образувано е по постъпила молба от С.М.Т.,
ЕГН **********,***, за поправка на очевидни фактически грешки в решение
№260041/21.03.2022 г., постановено по делото, допълване на същия акт и за
изменение на постановеното решение в частта за разноските.
Молителката счита, че в постановеното
въззивно решение са допуснати очевидни фактически грешки, като се иска
отстраняването им чрез замяна със съдържание, което според нея трябва да се
съдържа в съдебния акт. Иска се и допълване на решението, без да се твърди
обаче, че съдът не се е произнесъл по процесуално искане на страната. От
изложеното е видно, че се оспорват изводите в съдебния акт, като се иска
допълване с посочено в молбата съдържание, в съответствие с виждането на
страната какво според нея трябва да е отразено в решението. Прави се и
възражение, че се оспорва размерът на присъденото адвокатско възнаграждение на
насрещната страна, като се твърди недължимост на същото, тъй като липсват
доказателства за извършено плащане. Същевременно се оспорват присъдените от
първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение и изплатените за
експертизите. Иска се и изменение на решението в частта за разноските.
Препис от молбата е връчен на насрещната
страна, но в законоустановения срок не е постъпил писмен отговор.
Настоящият състав счита, че не е
необходимо насрочване на делото в открито съдебно заседание, тъй като ясно е
изразена позицията на молителката.
Молбата е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от страна по делото, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе по направените
искания, настоящият състав взе предвид следното:
С
решение №260041/21.03.2022 г., постановено по в.гр.д. №2770/2020 г. по описа на
ОС Пловдив е потвърдено изцяло решение №260574/25.09.2020 г., постановено по
гражданско дело №12642/2019 г. по описа на РС - Пловдив, ХVII граждански състав,
като молителката С.М.Т. е осъдена да заплати на Етажна собственост с
административен адрес гр. ***, ***, направените във въззивното производство
разноски в размер на 300 лева.
Съгласно
чл.247, ал.1 от ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страната може да
поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Очевидна фактическа
грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното
външно изразяване в писмения текст на решението. Правилата, уреждащи поправката
на ОФГ, важат само за диспозитива на съдебния акт, но не и за мотивите към
него. В конкретния случай страната не сочи допусната ОФГ в съдебния акт
(например погрешно посочване на имена на страни, граници или индивидуализация
на имот, погрешни пресмятания на суми, пропуск за постановяване на диспозитив
при изразена воля в мотивите и др.), а изразява несъгласие с мотивите на съда,
като иска „отстраняване“ на грешка чрез замяна с изрази, които според нея
следва да се съдържат в решението. От изложеното в молбата може да се направи
извод, че според молителката е допусната грешка при формиране на волята на съда
в постановения от него акт. Не представлява ОФГ и не е допустимо по реда на
чл.247 ГПК да се отстраняват грешки при формиране волята на съда, като по този
начин да се замести формираната такава. Настоящият състав не констатира да е
допусната грешка, която подлежи на поправяне по посочения ред. Не е допусната и
неяснота или противоречие в мотивите или при формиране на волята на съда. Ето
защо молбата в тази част е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Недопустимо е страната да указва на съда какви конкретни изрази според нея
трябва да съдържа съдебния акт.
Относно
искането за допълване на решението по реда на чл.250 ГПК:
Непълно
е решението, което не обхваща целия спорен предмет. При непълното решение
липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, един от
съединените искове, допълнителни искания на страните, по които съдът дължи
произнасяне с отделен диспозитив. В
настоящия случай съдът се е произнесъл по всички искания на страните, като са
изложени и съображения. С молбата не се иска произнасяне по предмета на делото,
а отново се изразява несъгласие с мотивите на съда, като се иска допълване в
съответствие с виждането на страната. Ето защо молбата и в тази част е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Относно молбата в частта, касаеща
произнасянето по чл.248 ГПК:
Разноските, направени в
първоинстанционното производство, не могат да бъдат предмет на производството
по член 248 ГПК пред въззивната инстанция, тъй като страната е разполагала с
друг ред, включително и при обжалване на постановения съдебен акт. За пълнота
следва да се отбележи, че според списъка на разноските (л.117 от
първоинстанционното дело) адвокатското възнаграждение е 180 лв., а не както се
твърди от молителката, като на л.118 е приложена фактура за извършената услуга
и изрично е отбелязано, че сумата е заплатена в брой.
Колкото до адвокатското възнаграждение,
платено пред въззивната инстанция, както е посочено и в съдебния акт,
възнаграждението съответства на предвиденото минимално такова в чл.7, ал.2, т.1
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300 лв. За
същото е приложена фактура, в която е отбелязано, че е платено в брой. Не е
налице прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като са в
минималния предвиден размер. Съгласно задължителното в съответствие с чл.130,
ал.2 от ЗСВ за съдилищата ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ВКС,
ОСГТК, в т.1 е изрично указано, че съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. В този смисъл не се възприемат доводите на молителката
какво трябва според нея да представи насрещната страна, за да удостовери
плащането на адвокатско възнаграждение.
С молбата е направено и възражение за
прихващане на суми. Това възражение е постъпило след приключване на устните
състезания пред въззивната инстанция, нещо повече – и след постановяване на
крайния съдебен акт, като съдът не дължи произнасяне по него.
Воден
от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански
състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.М.Т.,
ЕГН **********,***, за отстраняване на основание чл.247 ГПК на очевидни
фактически грешки в решение №260041/21.03.2022 г., постановено по в.гр.д.
№2770/2020 г. по описа на ОС Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.М.Т.,
ЕГН **********,***, за допълване по реда на чл.250 ГПК на решение
№260041/21.03.2022 г., постановено по в.гр.д. №2770/2020 г. по описа на ОС
Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.М.Т.,
ЕГН **********,***, за изменение на основание чл.248 ГПК на решение
№260041/21.03.2022 г., постановено по в.гр.д. №2770/2020 г. по описа на ОС
Пловдив в частта за разноските.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: