О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 16.05.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в открито заседание на двадесет и втори март две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№12177/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искане с
правно основание чл.28 ал.1 ЗОПДИППД отм. на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/
срещу З.К.М..
В искането на КОНПИ е
посочено, че в ТД на КУИППД – гр. Благоевград е постъпило
уведомление от Окръжна прокуратура – гр. Варна, рег. №2193/20.10.2010 г.
за внесен обвинителен акт по ДП №386/2006 г. по описа на ОД на МВР – гр.
Варна, пр.пр. №2193/2006 г. по описа на Окръжна прокуратура – гр. Варна, срещу лицето З.К.М. за
престъпление по чл.257 ал.1 пр.1 вр. чл.256 ал.1 пр.1 вр. чл.26 ал.2 НК и за престъпление по
чл.257 ал.1 вр. чл.255 ал.1 пр.2 вр. чл.26 НК, които престъпления
попадат в обхвата на чл.3 ал.1 т.7 ЗОПДИППД отм., като с влязла в
сила присъда №67/02.07.2017 г., постановена по НОХД №616/2014 по описа на
Окръжен съд – гр. Варна, лицето З.К.М. е призната за виновна за извършени
престъпления по чл.257 ал.1 вр. чл.255 ал.1 пр.2 вр. чл.26 ал.1 НК. С решение №178/13.04.2011
г. на КУИППД на основание чл.13 ал.1 т.1 вр. чл.15 ал.3 ЗОПДИППД отм. е било образувано производство за имуществото, придобито от престъпна дейност срещу лицето З.К.М.. Ищецът сочи, че с решение №418/25.09.2015 г.
на КОНПИ е взето решение за внасяне на мотивирано искане в СГС за отнемане в полза на
държавата на имущество на стойност 138 666,00 лв. от лицето З.К.М..
Съобразно пар.5 ал.1 ЗПКОНПИ, неприключилите до влизането в сила на този закон
проверки и производства във връзка с отменените Закон за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество и Закон за отнемане в полза на
държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, както и производства по
установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания се
довършват по досегашния ред от КПКОНПИ.
Съобразно посочената
разпоредба, приложимият закон в настоящото производство се явява ЗОПДИППД отм.
ЗОПДИППД отм. урежда производството по установяване и отнемане на
имуществото, придобито от престъпна дейност, с две фази. Първата
фаза по чл.15 - 20 ЗОПДИППД отм. се развива пред Комисията. Действията на органите по
чл.12 ал.11 ЗОПДИППД отм. от тази фаза се обозначават като „извършване
на проверки“ – чл.15
ал.1, чл.16 ал.1, чл.18 ал.1 ЗОПДИППД отм. Предмет на тази фаза е установяването от тях на
фактите по чл.18 ал.1 т.1-7 ЗОПДИППД отм. и събиране на доказателства за тях, с
оглед преценката на Комисията има или няма основания по чл.3 ал.1 и ал.2 ЗОПДИППД отм. Следователно фазата пред Комисията е уредена като
необходима първа част на производството, свързана с подготовката на иска и /мотивираното
искане/ до съда. Систематичното тълкуване на чл.15
ал.3 и чл.27 ал.1 и ал.2 ЗОПДИППД отм. води до извод, че без приключването и с
решение по чл.13 ал.1 т.3 ЗОПДИППД отм. производството пред съда по чл.28
и сл. ЗОПДИППД отм. не може да се развие. Правото на иск е обусловено от
надлежно извършени от ищеца процесуални действия по чл.15
ал.1 ЗОПДИППД отм. При тази връзка на зависимост подготвителната фаза
пред Комисията е процесуална предпоставка за допустимост на съдебната фаза.
В чл.15 ал.2 ЗОПДИППД отм. е посочено, че проверката по този закон не може да
продължи повече от 10 мес., като по изключение срокът
подлежи на еднократно удължаване от комисията с 3 мес. С този срок е определена
продължителността на развиващата се пред Комисията първа фаза от
производството. Поначало процесуалните срокове са преклузивни и подлежат на продължаване.
Уреденият в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД отм. срок е за фаза от производство и може да бъде
продължаван от органа, който я води. Тези посочен срок е от
характера на преклузивните. /в този смисъл са и решение №323/18.01.2018 г. по гр.д.
№5291/2016 г. на ІV ГО на ВКС и определение №163/06.03.2018 г. по гр.д.
№4162/2017 г. на ІІІ ГО на ВКС/. Настоящият съдебен състав изцяло
споделя становището на ВКС. Най-същественото е трайно установената
практика на ЕСПЧ по приложението на чл.6 ЕКЗПЧОС и
на чл.1 от Допълнителен протокол №1 към нея, съгласно която константна
практика, всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито
имущество по пътя на гражданския иск на държавата спрямо неоснователно
обогатилите се лица следва да отговаря на три критерия: законоустановеност,
необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност /в
този смисъл е и
решение №13/13.10.2012 г. по конст. дело №6/2012 г. на КС/.
Ако се приеме, че срокът за проверката по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД отм. не е преклузивен, а
инструктивен, то би се стигнало до нарушение на критериите за
законоустановеност и пропорционалност, тъй като териториалните органи на КПКОНПИ биха могли неограничено във времето да осъществяват
разширените си правомощия и неограничено във времето - извън законоустановения
разумен срок да въздействат неблагоприятно по този начин в правната сфера на
проверяваното лице и то да търпи съществени ограничения, без произнасяне по
същество от самата КПКОНПИ. Събразно цитираното
по-горе решение на ВКС, принципите
за законоустановеност и пропорционалност не биха били нарушени, само ако в
рамките на срока по чл.15 ал.2 от ЗОПДИППД отм. Комисията извърши преценка дали
в резултат на проверката са установени законоустановените предпоставки за
отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност и в
резултат на тази преценка вземе решение по чл.13 ал.1 т.3 ЗОПДИППД отм. да води
иска по чл.28 ал.1 ЗОПДИППД отм. Само в този случай производството по ЗОПДИППД
отм. би могло да продължи да се развива законосъобразно и нормално,
първоначално – пред Комисията – до влизане в сила на евентуална осъдителна
присъда срещу проверяваното лице, а след това – и в неговата съдебна фаза на
исковия процес. Само в този случай не може да се отрече и правото на Комисията
чрез своите органи да продължи да издирва и събира доказателства в подкрепа на
иска по чл.28 ал.1 ЗОПДИППД отм. – преди започването и в рамките на съдебното
дирене. Когато, обаче в рамките на преклузивния срок по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД
отм. Комисията не е взела решение за водене на иска по чл.28 ал.1 ЗОПДИППД отм.,
то не само проверката, а и производството по ЗОПДИППД (отм.) като цяло
приключват с изтичането на този срок и е недопустимо да се развие исково
производство пред съда, тъй като правомощията на Комисията и нейните органи
спрямо проверяваното лице са вече преклудирани. Преклудирано е и материалното
право на държавата за отнемане на имущество от това лице и от останалите лица,
които могат да бъдат ответници по иска по чл.28 ал.1 ЗОПДИППД отм.
В случая КУИППД е била сезирана с уведомлението на Окръжна
прокуратура – гр. Варна на 20.10.2010
г., постановила е решението по чл.13 ал.1 т.1 ЗОПДИППД отм. на 13.04.2011 г., а
решението по чл.13 ал.1 т.3 ЗОПДИППД отм. за
внасяне на мотивираното искане – на 25.09.2015 г.
Следователно завършващият фазата акт е постановен почти 4 г.
след изтичане на срока по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД отм. Както бе посочено
по-горе, висящността на наказателното производство не е пречка
за вземане на решението по чл.13 ал.1 т.3 ЗОПДИППД отм. и
не препятства приключването на проверката в срока по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД отм. Или в случая проверката е
продължила извън рамките на посочените преклузивни срокове по чл.15
ал.2 ЗОПДИППД отм., с оглед на което и съобразно изложеното по-горе производството
по настоящето дело се
явява недопустимо, и като такова следва да бъде прекратено.
Воден от гореизложеното и на
основание чл.130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение, постановено в о.с.з., проведено на
22.03.2018 г., с което е даден ход на устните състезания по гр.д. №12177/2015
г. по описа на СГС.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. №12177 по описа за 2015 г. на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: