Р Е Ш Е Н И Е
№ 10 23.11.2016 година гр. Б.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.кият районен съд ХVІ граждански състав
На двадесет и четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретар М.Д.
изслуша докладваното от съдията С. П.
административно дело №
12/2015г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по повод жалбата на Сливенска митрополия, Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, пл.”Хаджи Димитър” 5, представлявана от Митрополит Й.Г.Н., против Решение № 1-110/27.07.2015г., Решение № 1-111/28.07.2015г., Решение № 2214Д/27.07.2015г., Решение № 2214М/27.07.2015г. и Решение № 2214ТВ/27.07.2015г., всички издадени от Общинска служба „Земеделие” – гр.Б., с които на основание чл. 13, ал. 5 във вр. с ал. 10 от ЗВСГЗГФ, са изменени и отменени Решение І-109 от 07.04.2015г. на ОС „3” - Б., както и Решения 2214ТВ от 15.04.2015г., 2214Д от 15.04.2015г. и 2214М от 15.04.2015г. на ОС „Земеделие” – Б.. Ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски. Моли се за прогласяване нищожността на решението, евентуално същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Правното основание на жалбата е чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ.
Ответната ОС „Земеделие”- Б. оспорва жалбата като неоснователна. Ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Заинтересованите страни в процеса – „Регионална дирекция по горите” гр. Б. и „Държавно горско стопанство” гр.Б., оспорват жалбата, молят за отхвърлянето й.
Заинтересованата страна в процеса – „Изпълнителна агенция по горите” не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът намира жалбата за допустима – подадена е от активно легитимирано лице в преклузивния срок по чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ и съдържа необходимите реквизити.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно
от приложеното по делото гр. д. № 1413/2007г., с решение № 109 от 22.11.2010
год. по в. гр. д. № 1461/2010 год. на БОС е прието за установено, че
Сливенската епархия към БПЦ е носител на правото на възстановяване
собствеността върху гора с площ от 12 000 дка в землището на с. Ч., Област
Б. и върху гора с площ от 20 000 дка в землището на с. В., Област Б., при
посочени в диспозитива на решението стари реални граници.
Въз основа на цитирания съдебен акт ответната ОС „Земеделие” е постановила Решение 1-109 от 07.04.2015г., Решения 2214ТВ от 15.04.2015г., 2214Д от 15.04.2015г. и 2214М от 15.04.2015г. на ОС „З” – Б., с които е възстановила правото на собственост на правоимащия в нови реални граници. Всяко едно от цитираните решения е влязло в сила.
Впоследствие, с писмено искане на
Министъра на земеделието и храните на РБ – изх. № 10-48/21.05.2015 год., на
административния орган по поземлена собственост е разпоредено да преразгледа и измени
цитираните решения, като основанието за това искане е посочено в писмен доклад
от месец май 2015 год. на заместник-министъра на земеделието и храните –
наличие на топографски карти, даващи възможност за установяване настоящото
местоположение на старите реални граници, посочени в горецитираното решение на
БОС. С изпълнение на това искане директорът на Областната дирекция Земеделие-Б.
е възобновил дейността на комисията по чл.17 от ППЗВСГЗГФ, със задача да
преразгледа процедурата по уточняване на горските територии за изпълнение на
решение № І-109/22.11.2010г. по гр.дело № 1461/2010г. на БОС. Проведени са
няколко заседания на назначената комисия, видно от представените протоколи. На
заседанието от 01.06.2015г. за пръв път са представени заверени копия от една
топографска карта от 1937г. за землището на с.Р., една топографска карта от 1907г.,
карта от ЛУП-ГСУ Черно море, една топографска карта от 1937г. за землището на
с.Ново Паничарево и три планшета от ЛУП. Решено е, тъй като разчитането на
топографски карти изисква специални знания и умения, към работата да бъде
привлечен външен експерт, който да уточни предполагаемите стари реални граници.
На заседанието на 11.06.2015г. тези материали са предоставени на външния
експерт. Последвало е заседание на комисията на 19.06.2015г., на което тя е
установила координатите на имотите, идентифицирани по трайни топографски
елементи от топографските карти от 1937г.
В изпълнение разпореждането по чл.
13, ал. 10 на ЗВСВГЗГФ на МЗХ, ОС „Земеделие”-Б. е постановила обжалваните в
настоящия съдебен процес Решение № 1-110/27.07.2015г., Решение № 1-111/28.07.2015г., Решение
№ 2214Д/27.07.2015г., Решение № 2214М/27.07.2015г. и Решение №
2214ТВ/27.07.2015г. на ОС „Земеделие”-Б., с които възстановяването правото на
собственост е извършено в стари реални граници.
Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза по делото е извършило идентифициране на описания в съдебното решение № 109/22.11.2010г., постановено по в.гр.дело № 1461/2010г. по описа на БОС имот - гора от 12000 дка в землището на гр. Ч. (бивше Свети Никола) с граници: мера, метоха, сазлък Буруку, Отманлийска река, Анатема, Б.кия път и долчината на Дедов Ганов кладенец, въз основа на приетата като доказателство по делото топографска карта с наименование „Р.ъ (Б.ко) Листъ 1685, снетъ отъ Държавния географски институтъ при Министерство на войната презъ 1937 год. издаденъ презъ 1941г.”, „Топографска карта Бургазъ-Мехмечъ кьой, Бургазъ-Даутлии, лист XII.22, издадена от Държавенъ географски институт - С.; карта към ГСП 2014 год. на ТП ДГС Б. с наименование „ДГС Б. - ГСУ Черно море” с планшетен №19. Границите на имота са изчертани с червена линия върху копие от топографската карта от 1937г. - /Приложение 1/. Площта на така индивидуализирания имот възлиза на 5553 дка. Експертът дава заключение, че идентифицираният имот от съдебно решение № 109/22.11.2010г. на БОС не съвпада с границите на имотите, възстановени с Решение № 1-110 /27.07.2015г. на ОС „Земеделие” Б., Решение № 1-111/28.07.2015г. на ОС „Земеделие” Б. (с което се допълва Решение №1-110/27.07.2015г. на ОС „Земеделие” Б.), Решение 2214Д/27.07.2015г. на ОС „Земеделие” Б., Решение 2214М/27.07.2015г. на ОС „Земеделие” Б., Решение 2214ТВ/27.07.2015г. на ОС „Земеделие” Б.. Възстановените имоти с решение № 1-111/28.07.2015г. на ОС „Земеделие” Б., с което се изменя и допълва Решение №1-110/27.07.2015г. на ОС „Земеделие” Б. са нанесени върху комбинирана скица от кадастралната карта на гр. Б. и индивидуализирания имот по топографската карта от 1937г. - /Приложение 3/, който понастоящем попада в землището на гр.Б. - квартал К.. Възстановените имоти по Решение 2214Д/27.07.2015г. на ОС „Земеделие” Б., Решение 2214М/27.07.2015г. на ОС „Земеделие” Б. и Решение 2214ТВ/27.07.2015г. на ОС „Земеделие” Б. не са показани на тази скица, защото са възстановени в други землища (Д., М. и Т.) и очевидно не могат да съвпадат с процесния имот. Към експертизата е приложена комбинирана скица на идентифицираният имот от съдебно решение № 109/22.11.2010г. на БОС, нанесен върху копие от картата към горскостопанския план от 2014 год. на ТП ДГС Б. - /Приложение 2/. Вещото лице заключава, че към момента на постановяване на решение № 1.1 В/10.03.2015г. на ОС „Земеделие” П.-Ц. и Решение № 2213/10.03.2015г. на ОС „Земеделие” гр. С. е имало необходимата площ от 32000 дка държавен горски фонд за възстановяване правото на собственост на Сливенска митрополия на БПЦ, признато по съдебно решение № 1-109/22.11.2010г. на БОС в териториалния обхват на дейност на ОС „Земеделие” гр. С. за община С. и ОС „Земеделие” П.-Ц. за община П..
Жалбоподателят твърди, че атакуваните индивидуални административни актове са нищожни и незаконосъобразни.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира жалбата за основателна.
Доколкото в настоящия казус се претендира прогласяване на нищожност на решенията на органа по реституция, районният съд следва обсъди дали са налице пороци, водещи до нищожност. Съгласно установената съдебна практика за нищожен се прогласява административен акт, който не отговаря на изискванията за валидност (постановен от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, да е в предписаната от закона форма, да е подписан и да е в съответствие с целта на закона). При отсъствие на основни недостатъци, засягащи формата, съдържанието, компетентността на органа – издател, решенията не са засегнати от такива съществени пороци, които да водят до нищожност. Процесните решения на административния орган по поземлена собственост са валидни индивидуални административни актове, постановени от компетентен орган в необходимата форма, при спазване на материалната компетентност. Решенията са постановени съгласно законово уредената възможност за изменение на влязъл в сила предходен индивидуален административен акт, поради което обжалваните решения не са нищожни, а възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно. От съдържанието на решенията може да се установи основанието, наложило издаването им – чл. 13, ал. 10 от ЗВСГЗГФ. Изменението е извършено от надлежен административен орган в предвидената от закона форма, въз основа императивно разпореждане на Министъра на земеделието и храните, спазен е и крайният срок за извършеното изменение – до 3 год. от постановяване на измененото решение.
В настоящия случай обаче решенията на
ОСЗ са непълни, което води до тяхната незаконосъобразност, но не и до
нищожността им. Съгласно чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ, ОСЗ се произнася с решение за
възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд в
съществуващи, възстановими на терена стари реални граници и/или нови реални
граници, като в решението се описват размерът на имота, неговото местоположение
(местност, граници, съседи), видът и произходът на гората и ограниченията на
собствеността с посочване на основанията за това. Към решението се прилагат
скица на имота и таксационна характеристика. Следва
да се отбележи, че обжалваните решения са абсолютно немотивирани. Административните
актове, предмет на оспорване в настоящото производство, не притежават
съдържанието по чл. 59, ал.
2, т. 4 предложение първо АПК, тъй като не са посочени в пълнота и
при достатъчно изяснена фактология, почиваща на надлежни констатации и
доказателства, фактическите обстоятелства, въз основа на които издателят на
акта е установил наличието на предпоставките за постановяването им. Съдът
намира, че съдържащите се в решенията мотиви са бланкетни, съдържащи единствено
правни, но не и необходимите фактически основания. В тежест на административния
орган, издал решенията, е да установи, че са спазени изискванията, визирани в
закона. Липсата на мотиви в оспорените решения е достатъчно основание същите да
бъдат отменени като незаконосъобразни. Липсата на мотиви според константната
съдебна практика прави постановения административен акт недействителен на ниво
унищожаемост. Дори и да се приеме, че всички релевантни факти, имащи значение
за възстановяването са описани подробно в протоколите на комисията по чл.17 от
ППЗВСГЗГФ, особено в протокола от заседанието на 19.06.2015г., то същите не
само не са възпроизведени в обжалваните решения, но в мотивите към решенията на
ОСЗ дори не е посочено, че се издават на основание съответния протокол на
комисията по чл.17 от ППЗВСГЗГФ, т.е. липсва каквото и да е препращане. По този
начин решенията на ОСЗ-Б., предмет на производството пред съда са неясни и недостатъчно
немотивирани. При липсата на мотиви не би могла да се направи преценка за
законосъобразност на атакуваните решения на ОСЗ-Б.. Независимо от изложеното
при внимателен преглед на релевантните за спора факти, става ясно, че идентифицираният
имот от съдебно решение № 109/22.11.2010г. на БОС не съвпада с границите на имотите, възстановени с Решение №
1-110 /27.07.2015г. на ОС „Земеделие” Б., Решение № 1-111/28.07.2015г. на ОС „Земеделие”
Б. (с което се допълва Решение №1-110/27.07.2015г. на ОС „Земеделие” Б.),
Решение 2214Д/27.07.2015г. на ОС „Земеделие” Б., Решение 2214М/27.07.2015г. на
ОС „Земеделие” Б., Решение 2214ТВ/27.07.2015г. на ОС „Земеделие” Б., което сочи
на материална незаконосъобразност на решенията ако хипотетично се приеме, че е
налице ясно формирана воля за възстановяване правото на собственост в стари
реални граници.
На следващо място, следва да се отбележи, че не е ясна волята на административния орган по поземлена собственост в част от постановените решения, а именно „признава правото на собственост за обезщетяване при съществуващи или възстановими стари реални граници”. От така формулираното не може да се направи извод, че ОСЗ-Б. е постановила обезщетяване за имотите в невъзстановената им част. В изпълнение искането на министъра ОСЗ е изменила предходните решения по възстановяването в нови реални граници, но същевременно с това тя е трябвало да се произнесе не само по възстановяването на имотите в стари реални граници, но и да се произнесе за кои - като обезщетяване, респ. възстановяване по чл.12 от ППЗВСГЗГФ, с други думи цялостно да уреди отношенията по провежданата реституция на горите на Сливенска митрополия. За всяка част от постановените решения следва да се изложат подробни мотиви, които да позволят да се изяснят мотивите на реституционния орган, включително и по приложението съгласно указанието на министъра, на нормата на чл.17, ал.8 от ППЗВСГЗГФ, предвиждаща, че площта на имотите, възстановени в старите реални граници, се приема за равна на измерената на терена по съществуващите описани граници, тъй като тази хипотеза макар да е приложена в настоящото административно производство, не е мотивирана, а нейното приложение се извежда само от дадените от министъра писмени указания /Решение №1697/25.10.2016г., постановено по касационно административен характер дело № 1516 по описа за 2016 година на Административен съд - Б., постановено по сходен казус/.
С оглед на изложеното, съдът счита, че оспорените актове са немотивирани, а немотивираността препятства упражняването на съдебен контрол и е основание за отмяната им.
Съобразно разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да бъде изпратена на ОСЗ – Б., която като административно компетентен орган следва да се произнесе по искането на Министъра на земеделието и храните на РБ – изх. № 10-48/21.05.2015 год., с мотивиран акт.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на общо 400 лева.
Ето защо Б.кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1-110/27.07.2015г., Решение № 1-111/28.07.2015г., Решение № 2214Д/27.07.2015г., Решение № 2214М/27.07.2015г. и Решение № 2214ТВ/27.07.2015г., всички издадени от Общинска служба „Земеделие” – гр.Б., с които на основание чл. 13, ал. 5 във вр. с ал. 10 от ЗВСГЗГФ, са изменени и отменени Решение І-109 от 07.04.2015г. на ОС „Земеделие” - Б., както и Решения 2214ТВ от 15.04.2015г., 2214Д от 15.04.2015г. и 2214М от 15.04.2015г. на Общинска служба по земеделие гр. Б. и ВРЪЩА преписките на този орган за ново произнасяне с единен и подробно мотивиран акт по възстановяването, респ. отказа за възстановяване на всички имоти, съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие гр. Б. да заплати на Сливенска митрополия, Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, пл. ”Хаджи Димитър” 5, представлявана от Митрополит Й.Г.Н. сумата от 400 лева (четиристотин лева), представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано по
касационен ред пред Административен съд - Б. в 14-дневен срок от уведомяване на
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п/не се чете/
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Д. ................................