Р Е Ш Е Н И Е № 13
гр. Видин 17. 01. 2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
районен съд, V-ти състав наказателно отделение в публичното заседание на
дванадесети януари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: Даниел
Цветков
при секретаря П. Въткова, като разгледа докладваното от съдия Цветков АНД дело № 318
по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от А.А.Б. ***, ЕГН:**********,
с адрес *** (Червено знаме) №25против Наказателно постановление № 21
-0953 - 000278/ 16.03.2021г. на Началник сектор към ОДМВР Видин, сектор „Пътна
полиция“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания както
следва: на основание чл. 183, ал. 4, т.6 от
ЗДвП- „глоба“ в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл. 104А от ЗДвП, на основание чл. 183,ал. 4, т. 7,
пр.1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл. 137А,
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20 лв. за извършено нарушение по чл. 190,ал.3 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т.1, пр.2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10
лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП, като на основание Наредба №
Iз-2539/17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, са му отнети 12 контролни точки.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, явява
се чрез процесуален представител. По същество моли съда да отмени т. 3 и т.4 от
процесното наказателно постановление като незаконосъобразни с оглед Решение №3
от 23.03.2021 г. на КС(обн. ДВ, бр.26 от
30.03.2021 г.)
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призован се
явява в съдебно заседание. Иска потвърждение на издаденото НП като правилно и
законосъобразно.
От събраните по делото
доказателства, взети по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 26.02.2021г. в 12:10ч. в
гр. Видин на ул. „Бдин“ в посока ул. „Райна Княгиня“ жалбоподателят управлявал
лек автомобил марка „ОПЕЛ“, модел „ВЕКТРА“ с рег. номер ВН1052АК собственост на
А.Б. Димитров с ЕГН:**********, като използвал мобилен телефон без устройство,
позволяващо използването му без участието на ръцете, без поставен
обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила. От направената справка
с РСОД се установило, че водачът има наложени глоби, които не е заплатил в
законоустановения срок. Водачът не представил и контролен талон към СУМПС. Била
издадена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21 – 0953 – 000113. Съставен бил АУАН серия GA №349748
от 26.02.2021 г.за нарушения по чл. 145,ал. 2 от ЗДвП104А, чл. 137А, ал.1, чл.
190, ал. 3, чл.100, ал. 1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал без
възражения и получил препис от него.
Въз основа на съставения АУАН
е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е пресъздадено
съдържанието на акта във връзка с констатираните нарушения.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени
доказателства - административнонаказателната преписка, надлежно приобщена към
доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка за
нарушител/водач, ЗППАМ № № 21 – 0953 – 000113 гласни доказателства – разпита на
актосъставителя И.Г.. Показанията
на актосъставителя следва да бъдат кредитирани като последователни и логични,
като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е
намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от
твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в
достоверността на показания му.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушенията, визирани в ЗДвП, за които е санкциониран по административен ред в
т. 1, 2 и 3 в НП.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията
и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството си на
въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК, намира от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в
срок от надлежна страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН,
издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – Владимир Герасимов – Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР Видин, който към дата 16.03.2021 г. е бил оправомощен да
издава НП. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на
жалбоподателя да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се
защитава.
Разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП забранява на
водача на моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му. В настоящия случай от
материалите по делото и по-конкретно от разпита на актосъставителя Г. се
установява по безспорен начин, че по време на движението си в гр.Видин, по ул.
"Бдин" към ул. „Райна Княгиня“
жалбоподателят Б. е управлявал лек автомобил, използвайки мобилен телефон, за
да проведе разговор, при което си е служил и с ръцете си.
Съдът не кредитира съображенията на
жалбоподателя, изложени в жалбата, че не е използвал мобилния телефон за
провеждане на разговори по време на движение. Както бе посочено и по-горе от
разпита на актосъставителя, същият е
възприел държането на мобилен телефон от жалбоподателя, по същото време
когато е бил водач на МПС, което е било приведено в движение. Разпоредбата на
чл. 104а от ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство да използва
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, като
под израза използва се визират всички форми на изпълнителното деяние, в това
число държането му, а не само провеждане на разговори.
Поради изложеното се налага извода,
че доколкото жалбоподателят Б. в качеството си на водач на МПС, е използвал
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, без наличие на
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП. За посоченото нарушение санкционната
разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП предвижда наказание
"глоба" в размер на 50 лева за водач, който използва мобилен телефон
по време на управление на превозно средство, без наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Съдът намира,
че административно наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
за посоченото нарушение санкционна разпоредба, като е наложил на нарушителя
предвидения за това нарушение абсолютен размер на наказанието.
По пункт 2 от процесното НП
съдът намира, че въз основа на правилно установена фактическа обстановка,
съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП. Съставът на
това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като формално
нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие.
С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният състав на
нарушението е осъществен.
В случая не са изложени
твърдения и ангажирани доказателства за наличие на някои от изключващите
отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 137а, ал. 2 ЗДвП, поради което
следва да се счете, че жалбоподателят е допуснал визираното нарушение. Така и
Решение № 2739 от 19.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2930 / 2018 г. на XX състав
на Административен съд - Пловдив, Решение № 1377 от 07.07.2015 г. по н. д. №
1342/2015 г. на Административен съд – Пловдив.
Налице е и съответствие при обозначаване на
процесния автомобил. В обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че
автомобила е лек. Съгласно т. 12 от ДР на ЗДвП лек е автомобил, който е за
превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача
не превишава 8. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 ЗДвП, категория М1 са моторни
превозни средства, от категория М с не повече от 8 места за сядане, без мястото
за сядане на водача. Следователно МПС, управлявано от жалбоподателя, е такова,
за което важи изискването за управление с поставен колан, доколкото такова
изискване изрично е посочено в чл. 137а за автомобилите от категория М1.
Приложена е коректната санкционна норма на
чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП. Предвидената санкция е в абсолютно определен размер,
който изцяло кореспондира на определения от административно наказващия орган.
По пункт 3 от процесното
наказателно постановление съдът намира, че следва да бъде отменен поради
обявената за противоконституционна приложима разпоредба. Според разпоредбата на
чл. 190, ал. 3 от ЗДвП наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок
от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или
съдебното решение или определение на съда при обжалване. Действително, НП № 20
– 0953 - 000278 е влязло в законна сила на 24.03.2021 г. Съдът намира обаче, че
с това не е осъществен състав на административно нарушение, тъй като цитираната
норма в действителност не установява конкретно задължение за водачите на МПС,
неизпълнението на което да се явява административно нарушение. Според легалната
дефиниция, съдържаща се в чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това
деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. За да се явява едно деяние административно нарушение е
необходимо същото да представлява неизпълнение на нормативно установено
задължение, което изрично да е обявено за наказуемо с предвидените в ЗАНН
наказания. Нормата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП предоставя на санкционираните за
нарушения на този закон лица възможност да заплатят доброволно наложените им
глоби, но не предвижда наказание в случай на неспазване на този срок. При
бездействие след изтичане на едномесечния срок по чл. 190, ал. 3 от ЗДП
санкционираното лице е застрашено от възможността за пристъпване към
принудително събиране на глобата, както и за налагане на принудителни
административни мерки по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДП и по чл. 171,
т. 2, б. "к" от ЗДвП, но не и за налагане на глоба по реда на ЗАНН.
По отношение този законов текст е неприложима общата разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, предвиждаща наказание за нарушения на този закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание.
Систематически чл. 185 от ЗДвП се намира преди сочената за нарушена разпоредба
на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и следователно може да намери приложение само по
отношение предшестващите я норми, но не и за следващите такива. При това
положение неплащането на наложените глоби за нарушенията на ЗДвП в предвидения
в чл. 190, ал. 3 от с. з. срок не представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това деяние за
наказуемо, а бездействието на водачите обуславя настъпването на друг вид
последици. Становището, че подобно бездействие е несъставомерно, се споделя и в
съдебната практика, като в тази насока изрично са Решение № 1005 от 22.07.2020
г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 914/2020 г.; Решение № 1310 от 16.09.2020
г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1630/2020 г.; Решение № 1836 от 7.12.2020
г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2458/2020 г. и др. Нещо повече чрез
посочените разпоредби законодателят ограничава упражняването на основни
конституционни права на гражданите, с което цели да принуди длъжниците да
платят наложените им по ЗДвП глоби, като заобикаля установения законов ред за
тяхното събиране. Всяко ограничаване на основни конституционни права на
гражданите, което има за цел да компенсира неспособността на държавата да
изпълнява задълженията си, е недопустимо в правовата държава (Решение № 6 от
2013 г. по к. д. № 5/2013 г.). Обстоятелството, че държавата не може да изпълни
задължението си по принудително събиране на наложените глоби, по никакъв начин
не може да бъде основание за фактическо
санкциониране на гражданите (Решение № 3 от 23.03.2021 г, обн. ДВ, бр. 26 от
3003.2021г). По изложените съображения атакуваното наказателно постановление в
тази му част следва да бъде отменено.
По пункт 4 от издаденото
наказателно постановление съдът намира, че нарушението е доказано по безспорен
и категоричен начин. При
проверка на атакуваното НП в тази част, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението.
В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото
на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочена е и
законовата разпоредба, която е нарушена. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя.Съдът намира, че от доказателствата по делото
е безспорно установено, че на датата, посочена в АУАН и НП, жалбоподателят е
управлявал МПС, респективно е имал качеството на водач на МПС по см. на § 6, т.
25 от ДР на ЗДвП. Следователно същият е имал задължението да носи в себе си контролния
талон към СУМПС, което му вменява разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В хода на извършената му проверка обаче, същият не е представил този документ на
проверяващите органи, респективно не го е носил в себе си, тъй като ако бе така
би следвало да го представи. Съдът не споделя съображенията на защитата, че
нарушението не е извършено от субективна страна, тъй като контролният талон е
бил задържан поради неплатени глоби.Видно от представената справка за
нарушител/водач (л. 9) е, че контролният талон е бил иззет с НП № 20 – 1786 –
000034/18.03.2020г. за нарушения по чл. 137А, ал.1 и чл. 70,ал. 3 от ЗДвП.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в тази
част следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора с оглед изричното
искане на всяка от страните, в тяхна полза следва да се присъдят разноски
съразмерно с отменената, респ. потвърдената част от НП. Разпоредбата на чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод,
че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Като
се вземе предвид отмяната на НП в частта на наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 20 лева по чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл.
190, ал. 3 от ЗДвП и потвърждаването на НП в останалата му част, съдът достигна
до извод, че съразмерно с потвърдената част от НП на наказващия орган следва да
се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на ……лв. (арг. от чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК. От страна на жалбоподателя обаче не
са представени доказателства за заплатени разноски за адвокатско възнаграждение
(предвид липсата на реквизит договорено възнаграждение в договора за правна
защита и съдействие). Поради това и съдът не би могъл да се произнесе по
направеното в жалбата искане в тази насока.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН Видинският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 21 -0953 - 000278/ 16.03.2021г. на
Началник сектор към ОДМВР Видин, сектор „Пътна полиция“, в частта с която на
жалбоподателя са наложени административни наказания както следва: на основание
чл. 183, ал. 4, т.6 от ЗДвП- „глоба“ в
размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл. 104А от ЗДвП, на основание чл. 183,ал. 4, т. 7,
пр.1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл. 137А,
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, както и на основание чл. 183, ал. 1, т.1, пр.2 от ЗДвП – „глоба“ в размер
на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП, като на основание Наредба №
Iз-2539/17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, са му отнети 12 контролни точки.
ОТМЕНЯ НП № 21 -0953 - 000278/ 16.03.2021г. на
Началник сектор към ОДМВР Видин, сектор „Пътна полиция“, в частта с която на
жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 185 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20
лв. за извършено нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А.А.Б. ***,
ЕГН:********** да заплати на Областна дирекция на МВР Видин сумата от 100лв.,
представляваща направени по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК в
14 дневен срок от съобщението му пред Административен съд гр. Видин.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: