Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер: ……………………. Година 2021г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 26. 03.
2021 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕНЦИСЛАВ МАРАТИЛОВ
Д. БОЗАДЖИЕВ
СЕКРЕТАР : Г. МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията К.
НЕНЧЕВ в. гр. д. № 569 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване.
Районен съд
Пазарджик е сезиран с искова молба,подадена от Г. А.Ш. , ЕГН **********,***
,против Ц.А.П.
***, Й.Л.П.,***, А.Л.П.,***, Т.П. ***, Л.К.Л. ***, Д.Л. ***, М. ***, р-н С.,
ул.„М. Б." №60, И.В.П. ***, В. С. П. ***, Е.Д. ***, В.Д. ***, Н. В. Б. ***,
Й.А. Г. от с. Д., В.А.П. ***, Й.Г.Х. ***,
С.Г.К. ***, С.П.З. ***, П.А. П. ***, Д.А.П. ***, П. Д. ***, М.Г.Д.,***, А.Г.П. ***, С.М.К. ***, Б.М.
***, А.А. ***, ул."О. С."№30/, Е.Г. ***, Е.
Г. ***, П.А. ***, М.Д. ***, В.К.Т. ***, И. ***, П.Й.Т. ***, Х. /Х./ С.Т. ***, Д.И.Д. ***, Т.И. ***, Г.А. ***5, А.Д.Г. ***, В.
***, ж.к.Т., №, ет., ап., И.Г.Ф. ***, Д.И. ***, М.И. ***, А.Т.Д. *** , Р. А. ***,
Ц.Д.Н. ***, Р.Д. ***, Д.К. ***, О.В.К. ***, К. Г. К. ***, Й.Г.Н. ***, С.Г. ***,
М.Й. ***, И. ***, Б. ***, С.П.П. ***, Н.Г. ***, С.Х.Т.
***, И. ***, Н.Я.Г. ***, И.П.Д. ***, К.П.Г. ***, Г.К.П.,***, П.И. ***, С. М. К. ***, aп.8 С.А.
***,
С исковата молба е предявен
иск за делба на наследствени недвижими имоти,подробно описани в исковата молба .
С Решение № 1274/ 30. 09.2019г. на районен
съд Пазарджик , постановено по гр. д. № 5223/ 2018г. по
описа на същия съд, предявения иск за
делба е отхвърлен изцяло , като неоснователен.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното
производство Г. А.Ш.
, ЕГН **********, подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението поради нарушение на
материалния закон и необоснованост . Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната
инстанция по съществото на спора, с
което се допуснат до делба
на недвижимите имоти . Прави се искане
за присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски във въззивното
производство .
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори,подадени от
част от противните страни по въззивната жалба .В отговорите се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и
законосъобразно да се потвърди . Прави
се искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски във въззивното производство .
В писмения
отговор ответника Д.И.Д. *** ,чрез
процесуалния си представител , не оспорва въззивната
жалба . Прави искане решението на районния съд
да бъде отменено ,като неправилно и незаконосъобразно и вместо него бъде
постановено ново решение от въззивната инстанция , с
което се уважи иска за делба .
В открито съдебно
заседание страните, чрез пълномощниците си , поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение
, които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид
събраните доказателства пред първата инстанция
и при спазване разпоредбата на
чл. 235 от ГПК ,прие за установено
следното :
Въззивната жалба е процесуално
допустима .
Жалбата е подадена
от активно легитимирана страна ( съделител в производството пред районния съд ).
Жалбата е
подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд
при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по
валидността на решението . По
допустимостта на решението в обжалваната
му част . По останалите въпроси въззивната инстанция
е ограничена от посоченото в жалбата . Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на
обжалваното съдебно решение или за неговата процесуално недопустимост.
Възраженията , които се правят са
свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по
същество въззивната жалба е неоснователна .
Районен съд
Пазарджик е сезиран с иск за съдебна
делба на три недвижими имота, находящи се в
землището на с. Д. , общ. Пазарджик
, подробно описани в исковата молба .
За да се допусне
съдебна делба на определен имот трябва
към момента на постановяване на съдебното решение имота да има съсобствен характер( виж чл. 341 ал.
1 от ГПК , чл. 34 ал. 1 от ЗС и чл. 69 ал. 1 от ЗН ). Въззивната
инстанция намира за обоснован и
законосъобразен извода на районния съд за това ,че към момента на постановяване
на съдебното решение процесните имоти нямат съсобствен характер,поради което съдебната делба е
недопустима .
Установено е по
делото ,че имотите произхождат от общия
наследодател А.А.П. ,
б. ж. на с. Д. ,общ. Пазарджик, починал на 26. 08. 1935г. Установено е
по делото също така ,че с Решение №
6А160/ / 06. 06. 1997г. на ПК Пазарджик , правото на собственост върху процесните имоти
е възстановено в съществуващи/възстановими / стари реални граници на наследниците на общия
наследодател А.А.П.. Установено е също така ,че административната процедура по възстановяване
на собствеността е приключила, като в полза на наследниците на общия
наследодател са издадени скици за имотите.
Според
разрешението,дадено в т. 1 на ТР № 1 / 07. 10. 1997г. на ОСГК на ВКС по
въпросите на възстановяване на собствеността върху земеделски земи, решенията на ОПК за
възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници , или с план за
земеразделяне имат конститутивно действие. Това означава ,че с влизане в сила
на решението на ПК по възстановяване на
собствеността ,по силата на административния акт , имотите са придобили съсобствен
характер между наследниците на общия
наследодател А.А.П..
С отговорите на исковата молба по чл. 131 от ГПК част от ответниците
са оспорили иска за делба с твърдението ,че
имотите нямат съсобствен характер , тъй като са придобити по давност
след възстановяване на собствеността . Въззивната
инстанция намира това възражение за основателно , тъй като е доказано в
съдебното производство .
Какво
е нужно да се установи в съдебното
производство , когато едно лице се позовава на придобивна давност? Нужно е да се установи
едновременното( кумулативното ) наличие на три
обстоятелства :
-основанието ,на което се упражнява
фактическа власт ,върху имота;
-факта на владението ;
-срокът от време ,за който е
владяно ;
По
отношение на владението следва да се установи следното:
-да
се установят признаците на владението ,посочени в чл. 68 от ЗС(
animus i korpus), а когато страната се позовава на
добросъвестно владение и признаците на чл. 70
и чл. 78 от ЗС;
-непрекъснатост
на владението по смисъла на чл. 79 ал. І от ЗС и чл. 81 от ЗС;
-несъмнителност( сигурност)
на владението ;
-владението
трябва да е спокойно( да не е опорочено ),което означава да не е установено с насилие ;
-владението
трябва да е явно ( да не е установено тайно или по
скрит начин ) ;
Фактът на владението може да се
доказва в съдебното производство с всички допустими по ГПК доказателствени
средства
Според
утвърдената съдебна практика на ВС и
на ВКС(
виж ТР № 1/ 2012г. от 06. 08. 2012г на
ОСГК на ВКС) ,за да се придобият по давност
идеални части от съсобствен недвижим имот трябва съсобственика да владее за себе си и
против волята на другите съсобственици .
Да
владееш за себе си означава :
-да
измениш основанието на владението , като от държател на частите на
съсобствениците се превърнеш в техен
владелец ;
-означава да се промени субективното отношение
на съсобственика към вещта.Освен упражняването на фактическа власт върху вещта(възможността на владелеца да въздейства трайно и непосредствено върху вещта ) трябва да се обективира и променено отношение към вещта-да владееш за себе
си , като че ли си собственик на вещта .
Да
владееш против волята на съсобственика
означава :
- чрез недвусмислени и категорични правни и фактически действия да манифестираш
пред съсобственика промененото си отношение към вещта ;
-
това променено поведение и отношение на съсобственика към вещта трябва да
достигне до знанието на съсобственика ;
-
трябва да се отблъсне владението на съсобственика ;
От събраните по
делото гласни доказателства( виж обясненията на
свидетелите Н. П. ,Д. Т. ,С. Л., Д. К. и
Ц. З.) безспорно е установено ,че процесните
имоти били разделени между част от
наследниците на А.А.П., А. ,Г. и В. още към
1954г. От този момент имотите се владеят от тези лица,а в последствие и от техните наследници като свои собствени.
Работили са ги като собствени и никой от
другите наследници и съсобственици не е предявявал претенции към тези имоти.Владението
е било непрекъснато, явно, спокойно,неопорочено и недвусмислено, отричайки
владението на останалите съсобственици и държейки техните идеални части за себе
си. Владението е осъществявано със знанието, съгласието и без противопоставянето на
останалите съсобственици, което води до извода ,че намерението за своене на имотите е
доведено до знанието на останалите съсобственици . Свидетелите установяват ,че имотите не са внасяни в ТКЗС.
В текста на чл. 5
ал. 2 от ЗВСОНИ е посочено ,че изтеклата придобивна
давност за имоти, собствеността върху
които се възстановява по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от влизане в
сила на тази разпоредба . Разпоредбата е
влязла в сила на 21.11.1997г. Следователно,10-годишната придобивната давност
по чл. 79 ал. 1 от ЗС , по отношение на процесните
имоти е изтекла на 21. 11. 2007г.
Исковата молба е подадена в съда на 22. 07. 2009г. ,почти две години
след изтичане на давностния срок.
Основното
възражение, което е направено във въззивната жалба е
за това ,че по делото не са събрани доказателства за това,че лицата , които са
упражнявали фактическа власт върху имотите са
променили ползването, което от държане на идеалните части на другите
наследници се е превърнало във владение на тези
идеални части . Твърди се ,че не е доказано субективното съзнание ,че
имотите са само техни,а не на всички наследници. Никой от свидетелите не е
установил промяна в субективните
намерения на ползвателите след възстановяване на собствеността.Не е
манифестирано и доведено до знанието на другите съсобственици намерението за своене на
имотите.
Възражението е
неоснователно , тъй като тези обстоятелства са установени от обясненията на разпитаните
по делото свидетели .Всички свидетели еднозначно са установили пред съда
,че наследниците на А.А.П. , А.В. и Г. , а след това и техните наследници,са
владели и обработвали процесните имоти със знанието и
без противопоставянето на другите наследници .Наследниците не са имали помежду
си спор относно ползването на имотите . Владението на имотите е било спокойно ,
неопорочено и непрекъснато . Това
безспорно води до извода за намерението на ползвателите да владеят имотите като
собствени (за
променено субективното отношение
на съсобственика към вещта) , както и за това ,че промененото
отношение към вещта е манифестирано(достигнало е до знанието ) на другите съсобственици .
При положение
,че фактическите и правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на районния съд, на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК , обжалваното решение ще следва да
се потвърди , като правилно и законосъобразно .
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1274/ 30. 09.2019г. на районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. № 5223/ 2018г. по
описа на същия съд.
На основание чл.
280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната
инстанция подлежи
на касационно обжалване в едномесечен
срок от съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: