Решение по дело №328/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 994
Дата: 7 октомври 2024 г. (в сила от 7 октомври 2024 г.)
Съдия: Николай Свиленов Стоянов
Дело: 20243100500328
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 994
гр. Варна, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100500328 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Сдружение с нестопанска цел в
обществена полза „Асоциация Хипофиза“, с ****, срещу Решение
№3857/27.11.2023г. по гр. дело №273/2023г. на ВРС, 33-ти състав, с което, по
иска на Агенция по заетостта на РБ срещу сдружение „Асоциация Хипофиза“,
са прогласени за недействителни трудов договор №39/01.08.2022г. сключен
между СНЦОП „Асоциация хипофиза“ (като работодател) и В. Д. Д. (като
служител), както и допълнителни споразумения от 01.08.2022г., 17.08.2022г. (3
бр.), от 01.09.2022г. и от 16.09.2022г. към същия трудов договор между същите
страни, поради противоречието им със закона, на осн. чл.74, ал.3 вр. ал.1 от
КТ, както и е осъден ответникът за разноски в полза на ищеца.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е недопустимо,
като постановено при нередовна искова молба, при иск само срещу едната от
страните по трудовия договор и по отношение на вече прекратен такъв
договор. Евентуално се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като няма нарушения на КТ или заобикаляне на
норми от КТ, които да водят до недействителност на ТПО. Освен това
„липсата на съгласие“ по см. на ЗЗД не е относима към предпоставките на
основанието по чл.74, ал.1 от КТ. Неправилно е приложена и разпоредбата на
1
чл.147, ал.3 от ТЗ, защото ответникът е субект по ЗЮЛНЦ и не извършва
търговска дейност с цел печалба. Моли се да бъде обезсилено обжалваното
решение, евентуално да бъде отменено с отхвърляне на предявения по делото
иск. В о.с.з. страната поддържа позицията си.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата със съображения, поддържани и пред ВРС. Решението
на ВРС счита за правилно и обосновано, за което излага съображения.Счита за
доказани в случая предпоставките на предявения иск по чл.74 КТ. Поддържа
да е налице процесуална легитимация на ищеца на осн. чл.74, ал.3 от КТ.
Искът е предявен в срока по чл.358, ал.1, т.3 от КТ, считано от уведомяването
на АЗ на РБ от ИТ-Варна на 25.11.2022г. Исковата молба е уточнена в
производството пред ВРС. Налице са сочените основания по чл.74 от КТ,
защото В. Д., като управител на ответното Сдружение, е сключила „сама със
себе си“ трудов договор и като служител за друга длъжност „здравен
медиатор“, без правото на това и без упълномощаване от УС на сдружението
за това, т.е. в нарушение на чл.31, т.1 от ЗЮЛНЦ и чл.38, ал.1 от ЗЗД. Моли за
потвърждаване решението на ВРС и за разноски пред ВОС, а в о.с.з. поддържа
позицията си.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск с правно основание чл.74,
ал.3 вр. ал.1 от КТ, предявен от Агенция по заетостта на РБ, със седалище ***,
срещу Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Асоциация
Хипофиза“, с ****, за прогласяване за недействителни на трудов договор
№39 от 01.08.2022г. сключен между ответника СНЦОП „Асоциация
хипофиза“ (като работодател) и В. Д. Д. (като служител), неучастваща по
делото в лично качество, както и на допълнителни споразумения от
01.08.2022г., 17.08.2022г. (3 бр.), от 01.09.2022г. и от 16.09.2022г. към същия
трудов договор между същите страни, поради противоречието им със закона.

Искът обоснован със следните твърдения: На 01.08.2022г. е бил сключен
трудов договор №39 между Сдружение „Асоциация Хипофиза“ (работодател)
и В. Д. Д. (като служител), като към договора са били сключени и шест
допълнителни споразумения. Договорът бил за длъжността „здравен
медиатор“ с работно време 4 часа и трудово възнаграждение в размер 355лв.
За работодател, договорът бил разписан от Н. Г. Й., като член на УС на. При
извършена справка в регистър БУЛСТАТ и ТР се установило, че Й. била
заменена като член на УС на 22.03.2013г., след която дата тя не е част от УС. С
последни промени, вписани на 21.10.2021г., като членове на УС били
посочени Р. Г. М. -П. и А. КР. П., а като председател – В. Д. Д.. При извършена
проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ Варна и поискани обяснения от
2
В. Д. бил представен протокол от общо събрание на Сдружение „Асоциация
Хипофиза" от 20.06.2022г., в който било отбелязано по т.3 от дневния ред, че
бил избран нов УС. Като членове на същия били вписани В. Д. Д., Р. М. П., А.
КР. П. и Н. Г. Й.. Протоколът бил подписан от В. Д. Д. - председател на
Сдружението и Н. Й. - секретар-протоколист. Същевременно от публикувания
актуален дружествен договор (чл.26) било видно, че УС се състои от три лица
- членове на Организацията, избрани на общо събрание за срок 5 години. До
вписване в регистъра на съда на новоизбрания УС, старият продължава да
действа като изпълнява правата и задълженията си. А съгласно чл.18, ал.1, т.3
ЗЮЛНЦ на вписване в регистъра на тези лица подлежат органите, имената на
членовете на управителния орган, имената и длъжностите на лицата,
представляващи юридическото лице с нестопанска цел. В случая Н. Й. не е
фигурирала като вписана в качеството й на член на управителния съвет при
сключване на договора.
Съгласно чл.74, ал.3 от КТ в случаите, когато контролен или друг
компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от
основанията, посочени в чл. 74, ал. 1 от КТ, той незабавно сезира съда, за да се
произнесе по действителността на трудовия договор. Сочи се, че АЗ на РБ, в
качеството на орган, който изпълнява проект „Солидарност" и осъществява
контрол по изразходването на европейски средства, е установила и е събрала
данни за трудов договор, сключен в противоречие със закона – процесният.
В случая В. Д. Д. е сключила договора и споразуменията към трудовия
договор „сама със себе си“, като представител на работодателя и в същото
време като служител на длъжността „здравен медиатор“, без право на това и в
нарушение на законовата забрана за това. Ако В. Д. Д., в качеството й на
председател на сдружението, ни имала и качество работник, същата би била в
конфликт на интереси, защото следвало сама да упражнява дисциплинарна
власт спрямо себе си, сама да си разрешава отпуски други, а това е
недопустимо. По тези причини се моли за обявяване недействителност на
трудовия договор, като в о.с.з. искането и твърденията се поддържат.

С отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 ГПК,
ответникът СНЦОП „Асоциация хипофиза“ изразява становище за
нередовност на исковата молба, евентуално за неоснователност на
предявените искове. За сключването и прекратяването на трудово
правоотношение законът изисква писмена форма за валидност, а общото
договорно представителство по ЗЗД не съдържа норми относно общото и
специално пълномощие, каквото съществува в търговското право, поради
което то няма приложение в отношенията между нетърговци и по-специално в
трудовите правоотношения. Счита че не са налице сочените от ищеца
нарушения при сключването на трудовия договор и споразуменията към него.
Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски, като в осз.
поддържа позицията си.

След дадените от въззивния съд указания по редовността на исковата
3
молба ищецът потвърждава, че искът по чл.74, ал.3 вр. ал.1 от КТ е предявен
единствено и само срещу работодателя СНЦОП „Асоциация хипофиза“, не и
срещу служителя по оспорения трудов договор В. Д. като физическо лице, тъй
като добосъвестността на последната в лично качество би могла да се разгледа
в друго дело, основано на вече прогласената недействителност на процесните
договор и споразумения към него. Поддържа позицията си за допустимост на
иска и с оглед спазване на срока по чл.358, ал.1, т.3 от КТ. Уточнява
легитимацята си с това, че Агенцията по заетостта на РБ е възложител на
СНЦОП „Асоциация хипофиза“ по рамкови договори по проект
„Солидарност“ на ЕС, с които АЗ е възложила на СНЦОП назначаването на
лица на длъжност „здравен мениджър“ при договорените от тях условия и при
финансиране от ЕС, разходването на които средства е също задължение на
ищеца по делото АЗ на РБ.Поддържа интереса и допустимостта на предявения
иск при така направените уточнения.
В предоставения от съда срок насрещната страна не изразява становище
по направените от ищеца уточнения.

При горните данни и при извършената служебна проверка по чл.269 от
ГПК настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваното решение е
недопустимо по следните съображения:
Съгласно чл.74, ал.1 – ал.6 от КТ индивидуален трудов договор, който
противоречи на закона или на колективен трудов договор или който ги
заобикаля, е недействителен. Трудовият договор се обявява за недействителен
от съда по реда на глава осемнадесета от КТ, а страните по него не могат да се
позовават на недействителността, докато тя не бъде обявена с влязло в сила
решение. Недействителността на трудовия договор е специална такава спрямо
другите по ЗЗД, поради което правилата на чл.26-34 ЗЗД намират субсидиарно
приложение спрямо нея. По характеристики трудовият договор е двустранен,
формален, синалагматичен и с продължително изпълнение договор, уреден в
КТ, но по същността си съставлява двустранна сделка. Съгласно чл.8, ал.1 от
ЗЗД вр. чл.21, ал.1 от ЗЗД всеки договор, в т.ч. и трудовият, поражда действие
между страните, а спрямо трети лица – само в предвидените от закона случаи.
Това означава, че правата и задълженията по договора възникват и обвързват
и двете страните по него, а свързаните с него правни последици настъпват в
тяхната правна сфера. Тъй като на общо основание правните последици на
един договор или отпадането им не могат да се породат само за една от двете
страни по двустранната сделка, но не и за другата, обявяването на договора за
недействителен или нищожен, респективно унищожаването или развалянето
му, намират отражение в правната сфера и на двете страни по него. Макар да
не поражда пряко действие спрямо трети лица, договорът, в т.ч. и трудовият,
може да намери отражение и в тяхната правна сфера, ако засяга права или
задължения, които тези лица имат по отношение на някоя от страните по това
правоотношение. В този случай третото лице може да се позове на пороците
на двустранната сделка, в която не участва, частен случай на която
възможност е уреден в чл.74, ал.3 от КТ. Общността на оспореното
правоотношение, при която правата и задълженията на страните са
4
фунционално свързани означава, че порокът му не може да бъде прогласен
само относно едната страна, без да засегне и другата, поради което и двете
страни по правоотношението ще бъдат обвързани от решението по иска на
третото лице срещу действителността му. В същото време правото на защита
на всяка от страните срещу иска на трето лице не може да се упражни от
другата страна поради липсата на процесуална субституция. Съгласно чл.216,
ал.2 ГПК когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по
разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо
всички страни е налице необходимо другарство. А при такава обусловеност на
правното положение на страните, при която всяка от тях брани свое собствено
право, произтичащо от разглежданото правоотношение, което само тя може да
защити и което ще бъде засегнато при уважаване на иска, е налице
задължително необходимо другарство, съставляващо условие за валидно
предявяване на иска. В този случай идентичността на предмета на делото по
отношение на двамата ответници – участници правоотношението, но
защитимостта на различните права на всеки от тях поотделно, обосновава
задължително необходимо другарство между тях. По тези причини при искове
за разкриване на пороци на сделки, касаещи тяхната действителност, страните
по сделките са задължителни необходими другари като ответници по исковете
ТР №7/13.01.2023г. по тълк. дело №7/2020г. на ОСТГК на ВКС). Ето защо и
в хипотезата на чл.74, ал.3 вр. ал.1 КТ искът на контролния или компетентния
орган следва да бъде педявен срещу двамата ответници – страните по ТПО, в
посоченото им качество (в този смисъл освен ТР е и казуалната практика на
съдилищата: Решение №102/21.03.2019г. по в.гр.д. №53/2019г. на ОС-Смолян;
Решение №491/05.04.2016г. по в.гр.д. №451/2016г. на ОС-Пловдив; и други).
Разпоредбата на чл.75, ал.1 от КТ не е основание за друго разрешение, тъй
като възражението за добросъвестност при възникване на ТПО може да прави
само служителят, но не и работодателят-ответник, което на самостоятелно
основание потвърждава нуждата от задължително участие и на двете стани по
ТПО като ответници по иска по чл.74, ал.3 вр. ал.1 от КТ.
В настоящия случай въпреки дадените от ВОС указания ищецът заяви,
че искът по чл.74, ал.3 КТ е предявен единствено срещу работодателя СНЦОП
„Асоциация хипофиза“, не и срещу служителя по спорния трудов договор В.
Д. като физическо лице. Съгласно ТР №1/2013г. по тълк. дело №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, постановеното решение без участието на задължителен
необходим другар в производството е недопустимо, като при действието на
ГПК от 2008г. порокът не може да бъде саниран чрез конституиране на
страната пред въззивния съд. Когато въззивната инстанция установи, че не е
участвал задължителен другар в производството пред първоинстанционния
съд, следва да обезсили решението и да върне делото на РС за
конституирането му и разглеждане на делото с негово участие (т.6 от
цитираното ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС). Настоящият случай е именно
такъв, което мотивира краен резултат съобразно задължителното разрешение
на посоченото ТР на ВКС.
При новото разглеждане РС следва следва да предприеме необходимите
действия за конституиране на задължителните участници в производството, а
5
след това да извърши и преценка за наличие или за липса на предпоставките
по чл.29, ал.4 от ГПК.
Разноски не се претендират и дължат на въззивника.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №3857/27.11.2023г. по гр. дело №273/2023г. на
ВРС, 33-ти състав, на осн. чл.269, изр.1 от ГПК.

ВРЪЩА делото на ВРС за ново разглеждане от друг съдебен състав със
съответни действия по обезпечаване участието на задължителния необходим
другар и съобразно мотивите на настоящото съдебно решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6